мисъл за деня

Ние сме в Анонимни алкохолици по две главни причини: да останем трезви и да помогнем и на другите да останат трезви. Добре известен факт е, че помагайки на други запазвам трезвостта си. Също така е доказано, че сам е много трудно да остана трезв. Доста хора са опитвали и не са успели. Те идват на няколко АА-сбирки, остават трезви сами за няколко месеца, но обикновено се запиват.
Знам ли, че сам няма да успея да остана трезв?

Ние сме в Анонимни алкохолици по две главни причини: да останем трезви и да помогнем и на другите да останат трезви. Добре известен факт е, че помагайки на други запазвам трезвостта си. Също така е доказано, че сам е много трудно да остана трезв. Доста хора са опитвали и не са успели. Те идват на няколко АА-сбирки, остават трезви сами за няколко месеца, но обикновено се запиват.
Знам ли, че сам няма да успея да остана трезв?

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Лично аз съм сигурен, че без помоща на АА не бих могъл а и за в бъдеще не ще мога да се справя сам с тази моя коварна болест-алкохолизъм. За да преуспея и до една степен-почна да живея нормален живот е необходимо да подържам духовна форма, като редовно ходя на сбирки на АА, правя подробен и безмилостно честен самоанализ с надежда да открия и призная грешките си, който ме затрудняват, копаят и ринат вътрешния мир, и не позволяват на моята Висша Сила своето чудото да върши. Тъй че, ако не контактувам със себеподобни, пиша писма и анализи, хич няма да е чудно да ме напишат на някой уличен стълб!

Аз не знам,но и не искам да проверявам,предоверявам се от натрупания "опит"при предишни проверки в борбата ми с алкохола.

И аз така страто-брато.
Лафим си с двама събратя и аз споделям: „Как само съм забравил точно какво представлявах и как се чувствах.“
Единият: „Нормална човешка реакция е забравянето. Защитна“.
Аз - Нормална, ама дали е толкова нормална не съм сигурен. И дали при алкохолика е здравословно защитна или безумно самоубийствена. Защо, аджеба, е нормално да запомним, че печката пари и да не бараме. Пък не можах толкова пъти да запомня, че има пряка връзка между първата чаша и: надута глава; пореден скандал; потрошен инвентар; каране в нетрезво състояние (без последствия за щастие); раздели с големи приятели; много пръснати пари; наранени близки; години на обида и мълчание; пропуснати възможности; пропиляно време; увредено здраве; болнично лечение........както се казва – всеки може да продължи този списък докъдето си иска.
Какво му е нормалното изобщо да не включа, че има пряка връзка между едното и другото? И къде е елементарната защита, която ми казва – Този път недей сяда на червения котлон!
И всъщност не ми ли казва Втората стъпка, че нещо ми куца в мозъка? В мисленето? Защо иначе ще имам надеждата и ще вярвам, че ще ми бъде върнат здравия разум? Значи нямам здрав разум, щом се надявам и вярвам, че ще ми бъде върнат? Ами как тогава ще чакам този нездрав разум да ме защитава от първата чаша? Нали самият той обилно демонстрираше, че нещо не е наред. Този път няма да стане същото – Айде наздраве!
Ами като не искам да се случи същото, си налагам да слушам някой, който се е възстановил от това състояние. Който се е измъкнал от едно безнадеждно състояние на тялото и духа и знае точно как става номера. Как се работят стъпките. Повярвах на думите, че рядко се проваля някой, ако стриктно следва този път. И затова аз полагам усилия да го следвам стриктно. Колкото мога. Без да ангажирам никой друг. И мога да кажа, че всичко, което ми беше обещано, се случва. За което не мога да се напъна и да изровя адекватни думи на благодарност. Заради това се старая да продължавам да тропкам по Пътя на Щастливата Съдба и се надявам, че така ще се отблагодаря реално. Пък и няма да съм сам.

Не знам дали сам мога да се справя,алкажа.
Аз съм убеден,че не мога без Анонимни алкохолици.За пръв път опитах да спра да пия през 1985 година в казармата.Спрях за около 9 месеца.После още 21 години опитвах сам като стигнах до това положение,в което бях до скоро-до 2006 година.И отново се опитах сам да се справя с нещо,което е извън моите иначе "големи" възможности-своя алкохолизъм.Та затова сега се оптивам колкото мога да правя това,което смятам,че е редно по Програмата на АА ,а не да я научавам.Да действам по нея.Да ходя когато мога и където мога на АА сбирки.
Не е нужно да откривам нещо,което е спасило и спасява милиони алкохолици по света.Радвам се,че има мои събратя,с които споделяме съдбите си.Че имам спонсор на когото разчитам; ако евентуално залитна да ми подаде ръка преди да се потопя отново.Е,трябваше да пречупя гордостта си и да поискам помощ,но това си е мой личен избор.Накрая се оказа,че не само не мога сам но и е по-добро от всичко,което съм правил разчитайки на себе си.Че борбата с болестта тръгва с предаване.
Желая на всички ви още поне 24 часа чисти и трезви,и нека Бог да е с нас.

Знам ли, че сам няма да успея да остана трезв?

Знам!!!
Знам, ама много добре го знам,brother! Възстановяването ми и братството са неразделно свързани. Говоря за себе си, в 4антата ми е една малка брошурка със вси4ки сбирки в разли4ните градове в Португалия. Когато полу4авам предложения за работа, веднага се консултирам с нея, има ли в този град сбирки и колко пъти... Защото за мен е въпрос на живот и смърт. На първо място е възстановяването ми, после: вси4ко останало, работа, жилище, семейство. Да, мога да постигна много неща и....и..... да ги загубя, ако си позволя да забравя, 4е съм зависима. Както ве4е е било. Няма нещо, което да не съм загубила. Не, има, здрава съм, благодарна съм много за това! Аз имам нужда от сбирките, себеподобните, с които говорим един език. Да, не буквално, нали съм в 4ужда страна, the language of the heart имам предвид. Имам нужда, ина4е съм , как беше? пингвин в Сахара, ти го измисли, братле. Доста пъти не говоря на сбирките, не съм много общителна, просто слушам, медитирам, размишлявам.. Из4езва 4увството, 4е съм сама, 4е пред мене има непреодолими стени.. Не е необходимо да уто4нявам защо съм тъжна или огор4ена в този момент, само с поглед ме разбират, подаряват ми една усмивка,4увам: хей, денят има само 24 4аса, по4ти е на свършване, а утре те 4ака нещо хубаво... И някак си ми олеква. Да, това мога да го 4уя и от други хора също, но някак си когато пред тях , другите, има 4аша, думите им нямат същата тежест, олекват.. Не са изстрадани. Или пък психиатри.. Още ми е пред о4ите последният, който се занимаваше с мен, психиатър с доста стаж в най реномираната болница тук, Алкохоли4но отделение. Най накрая плахо се престрашавам да споделя защо и как пия, заговарям за самотата и изолацията ми, той ме оглежда от главата до петите и казва: Като ви гледам имате вид на жена, която оби4а баровете и компаниите. Млъкнах, какво можех да 4уя от такъв специалист??? Който асоциира алкохолизъм със социално общуване?? И не знае цветът на самотата.... Да не казвам, 4е се и обидих страшно. Сега се смея, явно психиатърски комплимент, 4е изглеждам добре

Яяяя, увлякох се! Благодарна съм, 4е си тропкам по Пътя на Щастливата Съдба, заедно със забележителни братя и сестри! Запо4вам деня си с медитацията за тази дата, днес ми напомня да живея хармони4но, да прилагам на практика духовните принципи, подсеща ме, 4е нашето щастие може да се разруши от собствените ни грешки, но принципите ни, не. И се слу4ват 4удеса в живота ми. Е, не така бързо както бих искала.. Когато им дойде времето, Тя, Силата, знае по добре от мен!

И нека Силата да ни води! Още 24 4аса за вси4ки нас.

Пускам мнението на един брат, което напълно съвпада с моето, просто той го е казал по-добре.

През първите месеци имах чувството, че живея само по време на сбирка, а през останалите часове замирам в очакване на следващата.
Тогава се чувствах жив само на сбирка на една от групите, а тя се събираше 3 пъти в седмицата. Ето защо аз не спазих правилото 90 дни-90 сбирки. Ходех по 3 пъти на седмица.
Това е въпрос на честност пред самия теб - това броене е за теб самия, а не за отчетност.
Исках да стана трезв и да остана трезв - и за целта правех това, което ми помагаше. Ако бях искал да продължа да пия - не биха ми помогнали нито 90 нито 190 сбирки...

Аз от доста време не исках да пия и не пиех но пък последните 3-4-ри месеца ходех на сбирки най-много веднъж седмично.Може и това да ме доведе до запоя ми декемрви миналата година след една година без капка алкохол.
Скоро на работата се наложи да отида и работя извън града по време на сбирките през седмицата.Шефовете ми се предупредени от мен,че тези два дни през седмицата са важни за мен.Моят зам.бригадир ми каза,че било редно да се правят компромиси заради работата.Аз направих два пъти компромис като отидох да работя където ме пратиха.Казах му това но той нещо почна да филосовства.Тогава аз колкото се може по-нежно отговорих,че за мен моят Живот е най-важен.Моето здраве е най-важно.Казах му,че ако това е проблем за тях да ми кажат?
Освен това при нас имаше и има доста съкращения, и бяха ме набелязали да се отърват от мен.Засега стоя там само защото не ходя в командировки и имам възможност поне два пъти седмично да бъда на АА сбирки.Какво ще стане с моята работа нямам и идея ,но посещението на сбирките на АА за мен е по-важно от всичко друго,което доскоро поставях на първо място в живота си.Било то работа,пари,семейсво/което вече нямам/.
Желая на всички ви още един чист и трезвен ден и нека Бог да е с нас.

Ако се изправим на сбирка и кажем нещо за себе си с цел да помогнем на друг човек, ние се чувстваме много по-добре. Това е старият закон - колкото повече даваш, толкова повече получаваш. Свидетелството и споделянето са съществени за запазване на трезвостта. Никога не знаете, кога може да помогнете някому. Помагането на другите е най-добрият начин за запазване на собствената трезвост. А удовлетворението, което получавате щом помагате на други хора, е едно от най-чудесните преживявания, които може да изпитате.
Помагам ли на другите?

А удовлетворението, което получавате щом помагате на други хора, е едно от най-чудесните преживявания, които може да изпитате.

Помагам ли на другите?

---------------------------------------------------------------------------------------

Един от най-ефикасния начин да си помагаме (най-веч на себе), е като посещаваме редовно сбирките на АА.

От сърце искам да благодаря на всички приятели на АА в София за дето ви има. Без помоща и подкрепата на АА престоя ми в БГ щеше да е доста гнузен. Много се зарадвах да видя стари приятели, но най-веч на възможноста да се запозная с нови, за което отново искам да благодаря! Бог да ви закриля, дава здраве и сила, и пази трезви - ЕДИН ДЕН ПОСЛЕ ДРУГ!!!

21 май

СПОДЕЛЯЙКИ; ЗА ДА ИЗРАСТНЕМ

Животът е израстване. Никога не можем да ориентираме благословиите към другите, ако не сме преминали през същите преживявания и опит, през които те преминават в даден момент. Ако познаваме искрено болката и нещастието на хими4еската зависимост и искаме да се променим, е факт, 4е израстваме.

С нашия нов на4ин да посрещаме нещата, можем със сигурност да посеем семената в нашите братя, които още се намират в тежка ситуация. И както на нас са ни помогнали да израстнем, можем също да окажем помощ на другите, за да израстнат и да по4увстват любовта на Бог, под формата, която го разбират. Дали израствам?

Мой Боже, нека да съм способен да израствам с посредни4еството на Твоята любов и споделяйки Я с останалите, те също да могат да израстват.

Днес ще споделя моето израстване с .............................................................

Господи, помогни ми да бъда днес 4ист и трезвен!!

---------------------------------------------------------------------------------------------------
Никога не знаете, кога може да помогнете някому.

Да, наистина е така. Много пъти и не разбирам, когато ми благодарят, 4е съм помогнала, какво съм направила. Та аз нищо специално не съм направила!!!! Как тогава съм помогнала? В на4алото се стрясках, питах. После свикнах, 4е това е магията на Програмата. Невероятната й сила е в: 1. споделянето, 2. идентифицирането. Куража да разкриеш слабите си места, страховете си и съмненията. И другият да се види като в огледало. Да разбере, 4е не само той се бори с 4етирите Конника, 4е не е единствен, 4е други са се справили..зна4и...зна4и може и той!

И нека Силата да ни води!

Едно от най-чудесните неща в АА е споделянето. Споделянето е прекрасно нещо, защото колкото повече споделяте - толкова повече имате. В старите пиянски дни, не споделяхме много. Пазехме нещата за себе си, отчасти защото се срамувахме, но главно от егоизъм. И бяхме самотни, защото не споделяхме. Когато дойдохме в АА, първото нещо което намерихме беше споделянето. Чухме други алкохолици честно да споделят своят опит с болници, затвори и обичайните батаци, които вървят с пиенето.
Споделям ли?

Снощи се прибирахме с един авер от сбирка и той вика - голяма грешка правя, че стоят някои работи на езика ми и аха да ги кажа, но ги задържам. Задържам, задържам, задържам и усещам, че хич не върви на добре работата.
Аз - абе поне виждаш и усещаш, че има тука някаква грешка и споделяш за нея. Все е нещо. Аз пък споделя уж за някой недостатък, а под него скрия още по-голям. Както обичайно действах. Не съм тъп лъжец. 99 процента от работите, които изтърсвах си бяха истина. Обаче врътнати оттук-оттам и едно процентче лъжа - манипулацията е готова. Ама на мене половинчатите работи не ми помагат. Помагат на болестта ми. Дават й сила.

На двама ни снощи не ни стигна една сбирка, та уж тръгнахме да се прибираме, но решихме да седнем да си доизкажем работите.
И след час и нещо допълнителна афтърсбирка авера вика - Знаеш ли какво мислех преди време за тебе? Мислех, че прекаляваш с това, което правиш. Мислих, че си отишъл в някаква крайност, в нещо, което е вредно. Мислех, че си фанатик, че може и малко по-полека да се получат работите. Щом веднъж си разбрал. Чувах те да отговаряш на подобни въпроси или забележки - "Ако носиш моята глава, само за един ден или ще си така или няма да те има".
Аз - А сега как ги мислиш работите?
Авера - сега знам, че за такива като нас няма средно положение. Няма половини работи. Или-или. Ако пръснеш една торба ориз на масата - това зрънце е страхът ми от хората, това зрънце е страхът ми от мене и т.н. Торбата с ориза съм аз, всичко в мене е засегнато от тази болест и няма зрънце, в което да не е болестта. Трябва да се рови от корен, трябва да се търсят причините и условията. Искам да бъда честен и да ти кажа какво съм мислел преди за тебе.
Аз - нищо ново не ми казваш. Рядко някой да загрее и да ми влезе в положението . Аз и не го правя да се харесам на някой и да получа разбиране и одобрение. То основното на тази болест е, че не виждаме колко е страшна и как ни е обхванала целите. Живота ни отвсякъде. Затова съм благодарен. Явно не всеки се усеща с какво си има работа и оттам не всеки е готов да направи всичко, за да се измъкне. А като не знаем накъде да се измъкваме и като няма измъкнали се хора, за да поискаме това, което имат те - хич не вървят нещата. Това ми желание го определям като дар Божи и постоянно се моля да не ме напуска. То е основният мотор, който ме държи в Програмата и ме кара да вървя по Стъпките. Да работя Стъпките. Не да ги обяснявам и теоретизирам как добре звучали и какъв дълбок смисъл имали. Не че не се замотавам и в тази посока по някой път. Проста практика. Проста

Така е: алкохолик може да помогне на друг алкохолик много или малко... А може и да му навреди... Това е нещо, за което тук не се говори. Далеч не при всички взаимопомощта в АА работи. Не би могло. Даже твърдя, че работи при малък процент от потърсилите помощ. Причините са много. Една от тях е, че решилият да спре пиенето и да промени живота си отива в АА с големи очаквания, но в АА - както впрочем и навсякъде - няма само идеални хора. Има хора, които повече или по-малко спазват принципите на АА. И я няма обвързващата Хипократова клетва и лекарска тайна (както е при психиатрите) или редовните проверки от страна на супервайзър (на психоаналитиците). Това означава, че новодошлият нерядко е подканван да споделя най-лични (и интимни дори) факти за себе си - особено със "спонсора" си - в търсене на причината за пиенето му и за да извърви пътя на признаването на проблема, на греховете си спрямо близките си и пр. стъпки от Програмата. Не зная така ли трябва да бъде, по филмите не съм виждала такова нещо, може би това отново е само наша, българска, интерпретация. Но това споделяне става, без да има каквато и да е гаранция за конфиденциалност на информацията или защита от недобросъвестни действия от страна на спонсора в някой следващ период от време. Единствено и само съвестта на непиещия вече алкохолик, играещ ролята на спонсор, определя как той използва информацията, която има за новия.
Честността ми ме задължава да кажа, че с моите данни не е злоупотребено до момента. Но рискът си остава... има го и затова би било хубаво новите да внимават :) Подчертавам, че познавам добри хора в АА и подчертавам, че все пак е неоправдано очакването там да има единствено изключително честни, изключително съвестни и изключително чисти и едва ли не богоподобни хора, които завинаги са победили изкушенията, а защо да не кажем и демоните в себе си.

Здравейте,
зачетох се в тази тема и реших тук да ви питам нещо: каква е разликата между: Група АА-Взаимопомощ, Група АА-Нов път, Група АН? Така и не разбрах кое какво е, и кои сбирки трябва да се посещават от човек решил да се опита да спре?? Моля помогнете!

АН - анонимни наркозависими.
АА - анонимни алкохолици.
АА "Нов път" - група за взаимопомощ анонимни алкохолици с име "нов път"
Всяка група ползваща името АА е желателно да спазва традициите на АА и духовните принципи пак на АА.За АН не знам дали е така.
Група за взаимопомощ която не спазва 12 те традиции и принципите на АА е желателно да не ползва това съкращение анонимни алкохолици а нещо друго като например анонимни зависими от алкохола или анонимна терапевтична група и каквото се сетиш там още.

Благодаря ти, puvpav! Но пак не ми стана ясно-вие кои сбирки посещавате-тези на Нов път, или Взаимопомощ. Ако можеш ми кажи. И още един въпрос съм се сетила: когато човек реши да се бори с това нещо-не е ли задължително да спре да ходи по заведения и купони?? Т.е. там го чакат изкушенията, така ли е?? И поне за известно време трябва да се спре, нали?

"Взаимопомощ" и "Нов път" са имената на двете АА групи в София. В началото е препоръчително да посещаваш сбирките и на двете групи, но по-късно можеш да да си избереш една от групите и да посещаваш предимно нея. Това е т.нар. домашна група. Принадлежността към определена АА група ти дава възможност да опознаеш по-добре хората там и да се почувстваш по-комфортно.

В отговор на:

---

когато човек реши да се бори с това нещо-не е ли задължително да спре да ходи по заведения и купони?? Т.е. там го чакат изкушенията, така ли е?? И поне за известно време трябва да се спре, нали?

---

Мисля, че и двамата сме сигурни в това

ЗДРАВЕЙТЕ! реших да споделя нещо което ми прави впечатление от написаното тук.първо да кажа че аз не пия 4 месеца и това ми коства много усилиa,но се справям и със всеки ден сам по убеден че изкам да остана трезв.аз живея в град в които няма АА и може да ви се струва смешно ,но тук всеки се спасява поединично.правил сам хиляди системи и нещастни опити да се откажа от пиенето и се надявам сега да съм намерил моята -изтинската.но когато чета написаното от вас малко се обезверявам ,защото се оказва че , всички много си помагате и даже се чувствате несигорни без срещите в АА.ами тогава какво остава за нас които нямаме важножноста да чувстваме подкрепата на хората със същите проблеми .малко сам объркан и предполагам не само аз.значи ли това че аз съм обречен и всичко ще отиде подяволите един ден колкото и да не го изкам?

niki9999 здравей.
Наистина, някои постове звучат стряскащо, но не се обезсърчавай. Всъщност това, което всеки пише, е израз не неговото душевно състояние, неговия светоглед и неговия опит. Не е задължително да се провалиш, наистина. Не си обречен, повярвай ми. Просто продължавай напред. Тук има достатъчно литература, както и хора, които да си поговорят с теб. Ако имаш въпроси, задавай ги тук. Ще получиш различни отговори, и можеш да си избереш този, който най-много ти допада и помага. Не пий само днес, просто точно тези 24 часа. Не бързай за изтрезнееш "завинаги", само за днес се опитвай да вземаш трезви решения. И си вярвай повече, остави страха, не ти трябва. Като пишеш тук, и споделяш как ти е минал денят, все едно си на сбирка. Пречупвай всичко прочетено от теб през твоята гледна точка и не се стряскай. Не всичко се отнася за теб, но има неща които друг не е преживял и за това твоя опит също е ценен.
Пожелавам ти успех!

Усмихни се, има изход!