Нормално ли е

да си приятел с бившия?
Разведени сме от 13 години, бракът ни продължи малко повече от 5, преди това сме ходили около 3-4 години, детето ни е на 17.
Абсолютно противоположни сме като характери, съжителството ни беше доста тежко, имали сме много трудни неща помежду си, съумяхме да се разберем един друг и да ги преодолеем в името на детето. Разводът беше лек, в смисъл, запазили сме добри отношения, приятели сме, споделяме си, някой път се виждаме на бира, нищим житейските неща, помагаме си, ако някой има нужда.
Не се месим във връзките си, всеки си има свой живот и уважава този на другия.

Хората никак не ни разбират, мислят, че е някаква поза или стратегия от някакъв вид /!?!/, казват, че това са ненормални отношения. При това хора, които не са пряко засегнати, т.е. не нашите партньори /когато имаме такива/, а хора които са подочули нещо оттук-оттам. Коментарите са в стил "баси, тия са някакви откачалки, нормалните хора не реагират така".

Съзнавам, че повечето от вас са минали и минават през кошмарни неща, искрено съжалявам, ако причинявам болка някому, т.е. какъв е всъщност проблемът, има и много по-страшно. Страшното го изживяхме преди години, защо ни съдят непрекъснато оттогава насам?

Нормални ли сме или не?

Нормални сте,на това му викам - културен развод!

ДОКАТО ТУК ВСИЧКИ СА ненормални

Просто сте се разобичали яко в един момент, направо сте се отървали един от друг))...за това е супер нормално да имате такива взаимотношения...като между безразлични хора...е ще пием бира, малко помощ, все пак имаме общо дете...ама добре , че тая, тоя)) не ми е в къщата

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Абсолютно си права!

Требаше да се помъчите още 5 години да се смразите съвсем и немаше сега да имате такъв проблем с отношенията
Просто такава е добрата практика

да се изтрепят, да изпотрошат това-онова от покъщнината, да текът кървища, да викнат полиция, детето им да присъства на всичко това и да пищи ..
Хех мила картинка и .. къде, къде по-нормално в Хорските очи ..

Аз преди известно време се осмелих да задам подобен въпрос въпреки, че моята е още по-сложна. Категоризацията, която получих за ненормалност на подобни отношения не беше нито новост, нито изненада. От дълго време съм почетен член на клуба на нестандартните, така че повече не питам, а само действам, както ми е приятно и удобно.

табелка "разрешено за 30+" на такива постинги.....
При мен се размина чак тая степен - звучи кошмарно ! Дете да пищи ....

Ама ми писва в някакъв момент да ме гледат като полезно изкопаемо! Пък и синът ми като обяснява ситуацията на приятели и съученици, съвсем се изблещват, а той ме пита дали блещенето е нормално или не.

Разведени сме от 13 години, бракът ни продължи малко повече от 5, преди това сме ходили около 3-4 години, детето ни е на 17.

Синът ти на 17 години и след 13 години развод те пита дали реакцията на приятели и съученици относно единствените отношения, които той съзнателно познава между теб и баща му е нормална???!!! Ти имаш проблем с хорските характеристики след всичките тези години???!!! Е, това не го разбирам!!!

Здравей,

Поздравления за подобно виждане на нещата!
Опитваме се да постигнем същото, но все още повечето предстои.Успяхме , все пак, да проведем разговор докрай/ без да се скараме / и това за пръв път от 24 г ни познанство. Явно някои неща са възможни едва след раздялата. Може би тогава гледаме един на друг като на човешки същества, а не като на своя принадлежност.
Същите показатели - различни характери, тежко съжителство, безкрайна ревност...вече наистина не помня, за мен е отминал етап. Гледам, че и той е по-спокоен сега, явно много е права Алиса, която веднъж призова да освободим половинките си от нас, виждайки ги, че се измъчват и губят човешкия си облик понякога, може би в страха си...Много ценен постинг беше,набил ми се е в ума... може би само тези, които са усетили по същия начин партньора си, са го разбрали...

Иначе, аз мисля, че след неуспеха си да живеем хармонично с някой, трябва да признаем своите си грешки, да си простим за тях и да продължим напред с чисто сърце, ненатоварено с вина, обида или омраза.
Все едно, всичко негативно/ ако допуснем да си го мислим/ е насочено и към нас самите. А кой би искал да си навреди?


Радвам се за вас!

Бе .. верно неуместен пост Участниците в подобни картинки не са в този клуб .. Те си остават "щастливо" женени.

Не, нямам. Дреме ми какво си мислят хората, зрял човек съм.
Но от толкова коментари наоколо детето започва да ме пита дали отношенията ни са нормални /предполагам, че пред него са коментирали по същия начин, както и мои познати пред мен/. Т.е., той е обърканият, не аз.
Може би тази тема е повече за "Родители и деца", боли го, когато говорят за "ненормалните" му родители. Нали знаеш, че всеки, който е различен по някаква причина, се третира като нисшестоящ на тази възраст.

В отговор на:

---

Иначе, аз мисля, че след неуспеха си да живеем хармонично с някой, трябва да признаем своите си грешки, да си простим за тях и да продължим напред с чисто сърце, ненатоварено с вина, обида или омраза.

---

Точно така постигнахме нормални отношения. Никой не е безгрешен.

Не, не знам, че всеки, който е различен се третира нисшестоящо на тяхната възраст. Знам само, че се третира различно. Цивилизованите отношения, които имате с бившия са като розов диамант - нещо, което всеки желае, но малцина са щастливците да го имат. Синът ви е достатачно голям, за да изгради собствена стратегия и да накара съученици и приятели да му завиждат за спокойните отношения между разведените му родители. Хубавото във вашата ситуация е, че винаги можете да е насилите и да се изтрепете с бившия и детето, приятелите и т.н. ще са спокойни.(това, последното, в рамките на шегата)

Благодаря ти! Може да си спретнем един разговор на тази тема тримата, да му вкараме малко акъл на младежа, изживява някакви екзистенциални кризи явно.
Ако трябва и бухалки ще намерим

ДА бъдеш нормален не означава задължително да си в мнозинството. Съвсем нормални сте си, не се коси.

Децата на възрастта на сина ти обикновенно не харесват родителите си, дори когато не са разведени. Не ги харесват "по принцип". Да недоволстват от родителското тяло е модел на поведение, на подръжание. Каквито й да са отношенията с бащата все младежът ще има критични забележки. Важното спроред мен е да му се обърне внимание, че никой на този свят няма да го обича така както майката и бащата, единствено тяхната подкрепа е безусловна. Що се отнася до "другите", които не разбират и злословят или коментират също е част от неизбежностите. Също много важен момент според мен е да се изисква от подрастващия да мисли със собствената си глава. Ако той има екзистенциални проблеми на възрастта решението трябва да намери в себе си, а не като се оглежда наоколо. Тук помага позитивизмът при коментара на всяко едно събитие или реплика. Ако твоят поглед върху ситуациите от ежедневие е по ведър младежката поза "не ви разбирам" бързо преминава. Но дори да го няма усилието от твоя страна пак ще премине. Само да не става нахален да обяснява собствените си проблеми, чрез вас. Това в прав текст трябва да му се каже и в подходяща обстановка. Тинейджърите са най-нахалните същества, нищо че ги обичаме. Много късмет ти пожелавам в тая битка с подрастващия.

за мнозинството и нормите не съм сигурен че си прав.