Моля, помогнете!!!

За първи път се регистрирам и пиша тема, така че ако нещо обърка, моля за извинение. А кое ме накара? Имам проблем с дъщеря ми. Тя е на 15 г. и от 5 месеца е на диета. Някаква нейна, абсолютно измислена и не здравословна. Според мен се касае за анорексия. За този перид отслабна с почти 10 кг., дрехите и вече висят, а тя смята ,че е дебела и иска да свали още поне 7!!! Непрекъснато говоря какво си причинява, излишно е да казвам, че полза няма...
Моля, ако някой има опит с подобни случаи да сподели- както препоръка на добър психолог, така и съвети към мен, като родител!
Благодаря предварително!

Най-подходящ вариант е класическа хомеопатия, изключително деликатен метод за изкореняване на подобни състояния. Практикуващите са принудени да подхождат крайно индивидуално съгласно пациента, на това се гради тази наука.

Моите уважения към хомеопатията, вярвам, че би могла да помогне.
Все пак, като човек, преминал през ада на анорексията, горещо ви съветвам да се консултирате с психотерапевт. В действителност стремежът към загуба на тегло е най-малкият проблем при това заболяване. Най-често зад повърхността на подобно поведение се крие дълбоко душевно страдание, което не бива да бъде пренебрегвано. Вашето момиче несъзнателно "измества" истинския проблем, като се насочва към нещо, което е в състояние да обсеби вниманието и енергията й. Обикновено проблемът при момичетата с анорексия се корени във взаимоотношенията в семейството.
Каквото и да решите да предприемете, не я насилвайте да приема храна. Това ще я настрои срещу вас, ще я отчужди и ще я амбицира още повече.

Благодаря, Shiona! И аз съм наясно, че насила нищо няма да постигна. Направи ми впечатление една Ваша реплика: "като човек, преминал през ада на анорексията" . Искрено се надявам, че всичко при Вас е в минало време...Бихте ли ми препоръчала добър психотерапевт?

Аз се лекувах при д-р Раева в Пловдив. За съжаление не познавам други специалисти. Трябва да ви призная, че сеансите бяха доста скъпи и се наложи да прекъсна, но поне разбрах какво е в основата на моето състояние. С големи усилия на волята вярвам, че успях да превъзмогна заболяването, макар че никак не е лесно и досега, когато имам трудности от какъвто и да е характер, първата ми реакция е да спра да се храня. Но вече съзнателно го преодолявам.
Във вашия случай обаче се касае за дете, тя сама трудно ще осъзнае същността и сериозността на нещата. Затова смятам, че трябва да се обърнете към специалист. Възможно е да е просто мода или прищявка от нейна страна и да отмине от само себе си. Пожелавам ви да е така. Но ако се задълбочи, последствията са физически и психически увреждания.
Хубавото е, че вече лекарите вземат насериозно хранителните разстройства и съм сигурна, че може да намерите помощ, ако се наложи.

Ето сайт за анорексия: [линк]

Отне ми известно време, за да се сетя къде бях чела, но успях! В клуб Диети, тук в дир.бг, има една тема, която все още е на първа страница. Казва се "Булимия на 40" или нещо от сорта. Вътре са писали много жени, които страдат или са страдали от булимия. Двете заболявания в повечето от случаите вървят заедно. Пишете там, предполагам, че ще ви дадат насоки, т.к. доста от тях са споделили, че са имали консултации с психолози. От това, което съм чела за заболяването, най-важното е да не се стига до по-напреднал етап, тъй като последиците върху организма са необратими. Стискам палци да се оправят нещата, успех!
[линк]

La donna e mobile

Здравей !
Погледни и това [линк]

Да, сега си давам сметка, че май информацията по темата не е достатъчна. И така, дъщеря ми е висока около 1.66 и тежеше 60 кг. Имаше страхотен апетит, особено от както влезе в пуберитета. От Нова година насам реши да поотслабне. Като начало спря сладкишите и шоколада. В това не виждах нищо лошо и я подкрепях, дори се възхищавах на волята и. Постепенно обаче от менюто и изчезнаха кашкавала, месото, млякото, хляба... В момента тежи 51 кг, а се намира все още за твърде дебела. Увеличи физическите натоварвания. Това, което най-много ме плаши, че няма точно определена цел- да свали напр. 3 кг и да спре. Питам я до кога ще продължава, отговаря: "до като не се видя слаба!". Не е загубила апетит-когато останалите от семейството се храниме тя излиза от стаята. Но не посяга към храната!
Мисля си, че не бива да губиме повече време, не ми се иска да стане късно и да си увреди здравето необратимо. Търся психолог, който да има опит с подобни случаи. Дано не съм права и не се касае за анорексия, но си мисля, че една такава консултация не е излишна, нали?

" Анорексия е да не яде нищо..."

Това не е съвсем вярно. Анорексиците не губят апетит, те просто го потискат.
На практика са непрекъснато гладни, но разделят храните на "добри" и "лоши", т.е. такива, които са бедни на калории и такива, от които се "дебелее". За тях е въпрос на достойнство и преданост към "идеала" да си наложат воля да гладуват и това ги кара да се чувстват успели и горди от себе си. Най-често спазват драстични ограничения, като изключват от менюто си висококалорични храни и се хранят предимно с плодове и зеленчуци. Понякога, когато се чувстват притиснати от настояванията на семейството, могат да ядат и повече, но след това "компенсират".

"Това, което най-много ме плаши, че няма точно определена цел- да свали напр. 3 кг и да спре. Питам я до кога ще продължава, отговаря: "до като не се видя слаба!".

Ето това е типично. Ако наистина става въпрос за анорексия, бъдете сигурни, че никога няма да се види слаба. След всеки изгубен килограм ще си казва "Още малко няма да е зле". Ще ви уверява, че знае кога да спре, но мисълта, че ако спре, пак може да качи е в състояние да притъпи страха от болести, та дори и от смърт.

"Мисля си, че не бива да губиме повече време, не ми се иска да стане късно и да си увреди здравето необратимо."


Горещо ви подкрепям! Аз бях стигнала почти до края. Колкото и нелепо да ви звучи, бях готова да умра, но да умра слаба!

Zdraej ! Това ми е имейла ми - socrat@ abv .bg пиши ми за да ти дам координатите на добър психотерапевт .И на мен ми се струва, че дъщеря ти тръгва по пътя на анорексията .