Реалност и сън

Невероятно е колко задълбочена самоанализа може да си направи човек "седнал на едно гърне". Демек клекнал на тоалетната чиния в пълен релакс след изнурителен работен ден. Завчера го направих и това ме докара до сълзи, но НЕ ОТ ЗОР.

Млада жена съм, под трийсетака, но животът ми е хаус. Сутрин ставам, мия зъби, парфюмирам се и излитам за работа. Пътувам 2 часа до работното място, закъснявам почти всеки ден заради шибания транспорт, кучката (шефката) ми се зъби, избождам си очите в сметки до 17.30, след което си тръгвам плувнала в пот от напрежение и умора.

Вкъщи мия наново зъби, подмивам се и чакам гаджето ми да дойде. Малко секс, малко чушки с яйца, две бири и си лягаме в 22.00 полузаспали на Мюзик Айдъл.

Дотук добре. Виках си - рутина, нормално. Но не щеш ли снощи след бирата ми се доспа дотолкова,че скипнахме секса. Дали от тази липса или не, но имах розов сън. Ама като тръгнаха едни картини....Аз в розов пухен пеньоар се разхождам по златисти пантофки в един апартамент има-няма 193 квадрата. Пляскам два пъти с ръце - слугинята идва с натуралния сок на подноса. Излизам на терасата и оттам гледам шофьора ми в униформа и с шапка как лъска кабриолета. На вратата се звъни. Тамара (слугинята) отваря вратата и внася в антрето кошница с букет. "Букет за госпожицата" - казва Тамара равномерно и без емоции, след което си смотолевя със слугинска вялост: "Този кретен не се умори". "Постави ги във вазата и ми изглади Лагерфелдския тоалет!" - отвръщам троснато, за да порицая слугинската й невъзпитаност, но вътрешно ликувам, зашото знам, че вечерта ме чака вечеря на свещи, с руйно вино и парещи ласки за десерт. Мислите ми се насочват точно към десерта и пухеният ми пеньоар погъделичква вътрешната страна на бедрата ми. Премрежвам поглед, но чувам стонове, от които ....се БУДЯ.

Гледам моят как на 10 бири навярно, се опива да уцели с уста междубедрието ми, докато пуфти в неравна битка с дантеленети ми бикини. Реалност..какво да правиш...

На сутринта пак се будя, пак мия зъби, закъснявам за работа, Тамара (шефката) ми се зъби, а на мен - сълзите ми ще рукнат, защото животът ми не е розов сън...

И докато релаксирайки, клекнала върху тоалетната чиния, правех паралел между сън и реалност, сълзите верно рукнаха от яд.

Ставам от тоалетната чиния, пускам водата, прускам малко с "Глейд микроспрей", уххх че мирише (пак реалност), излизам от банята и почвам да приготвям вечерята...Ще гледаме пак Мюзик Айдъл...и тази вечер.

"Живот ли бе да го опишеш, разровиш ли го ще мирише...." Как да го ароматизирам малко, моля помогнете...

бан

добри творби!

няма нужда да разпостраняваш писаниците ти в повече от един клуб

взе да избираш. Само две дребни забележки. "трийсетак" и "скипнахме" стоят много нелогично в този разказ. Тези думи са за весели разказчета.

Ей, ся батко ти Асасин ще ти каже какво да направиш, но преди това - истински случай.

Англия. Някакъв шеф на брокерска къща изпаднал в състояние, подобно на описаното от теб, ама още по-жестоко. Дълго карал така. Да, ама дошъл моментът в който станало ясно, че наближават катастрофи - и психическа и физическа.

Докторът му казал, че ако не си смени тотално начина на живот - нищо добро не го чака.

Брокерът, макар и трудно, взел решението. Грабнол жена си и се мъглосал в провинцията - някакво селце и започнал работа като кантонер. Имаше и снимка - ухилен до ушите.

-------------

Тааа, махай се от тази София! Отивайте с гаджето в тихо градче. Работа има - ще си намерите. Най-малкото тези 2 + 2 = 4 часа ще ги намалиш значително.

Успех, Мариетке!

Имах подобни проблеми две-три години след като завърших университета (учих в чужбина и после си намерих доста напрегната работа в една банка в Ню Йорк) - беше тежко 14-16 часа работен ден заобиколен от подобна рутина която описваш но без сънища - дори цикълът ми спря за 10 месеца - така и не можаха да ми кажат от какво: напрежение, стрес, депресия...

С мъжа ми взехме решение да променяме нещата - върнахме се в Европа, намерихме си нормална работа а парите ни осигуряват много по-висок стандарт от преди - преди бяхме в тесен и мрачен апартамент на 12-тия етаж в сграда на шумна централна улица, а сега сме в къща с двор, беседка и градина в залесен и много тих район - три месеца по-късно забременях, сега съм в майчинство. Спрях изобщо да гледам телевизия, слушам много музика. Решила съм догодина да запиша докторантура, а сега докато се грижа за детето пиша книга

Според мен имаш нужда от някаква голяма промяна в начина си на живот. Търси малките неща ...