Книгата?

Искам да ви попитам нещо. Тъй като много отдавна се говори за написването на книга за Лили Иванова и непрекъснато я питат по разни интервюта за това, аз се замислих каква книга за Лили би ми харесала. Стигнах до извода, че на мен лично ще ми хареса биографична книга под формата на роман. Естествено, този роман трябва да е написан от кадърен автор и животът й да е безумно интересно поднесен. Мисля, че за това има материал - с лопата да го ринеш. За пример мога да дам книгите за Едит Пиаф, Пучини, Възвишено и земно за Моцарт и т.н. Вие какво мислите? Как си представяте книгата за Лили?

Мислиш ли че животът на Лили е бил толкова интересен колкото на Едит Пиаф? Лили не е особено "луда"като Алла Пугачова, Мадона или Пиаф за да е толкова интересен живота й за четене. То затова и никой не се е вдъхновил да напише книга за нея иначе такава отдавна да е излязла. Лили е просто една перфектна и надарена от Господ певица.Нищо друго! Тя не е артист в пълния смисъл на думата.Затова ние имаме само нейните песни. Тя не пише музика, нито стихове, нито се е снимала във филми.Просто е ограничена като артист.Впрочем нейният феномен е истинска случайност резултат от сбора от нейната пробивност(ниските хора неистово се борят за успех и себедоказване) и естествено на безспорните и вокални качества и усет към музиката.Оф, цял докторат стана!

И малко абсурден! Лили не е артист в истинския смисъл на думата... Доста странно твърдение, надявам се несподелено от останалите. Писала е музика, изобщо какъв артист е... Жалко, че все още има хора, които не са го разбрали. А за живота и има такива неща, които ще смаят всеки читател. Не знам какво толкова интересно около Мадонна има....

Аз пък мисля че ще е много хубаво да се издаде книга посветена на Лили! Има много хора които чрез тази книга ще опознаят много по добре самата Лили пък и съм сигорен че ще е най купуваната сред другите.

И също ще допълня че Лили има участия в написването на песен, както и че е играла във филм "Неспокоен дом" така че не твърдете обратното!!!

Никога не съм се замисляла прекалено задълбочено за тази книга. Една от причините затова е разочарованието ми от подобни книги. Повечето от тях ми се струват далеч от онова, което е било в дейтствителност - напудрени до неузнаваемост с хвалебствия или написани в стил мелодрама. Точно по тази причина единствено книгата за Едит Пиаф ме впечатли. Другата причина е, че за тази книга действително се говори от много години. А когато нещо се "дъвчи" толкова време в даден момент просто спираш да мислиш за него.
Все пак, т.к. си говорим по-скоро каква бихме искали да е книгата за Лили, то ще споделя, че както и да е поднесена на читателя, аз бих искала тя да описва нещата такива каквито са били в действителност, т.е. преди всичко да се акцентира на истината. Подобно на Милена, ми се иска и авторът й да бъде човек, чиято професия е по някакъв начин свързана с писането на подобен материал. Мисля си, че тогава тя ще има много по-голямо въздействие отколкото една купчина от факти, събрани на няколко страници, колкото и да са те на брой. Това до голяма степен ще реши и "проблема" на онези, които споделят мнението, че животът на Лили е скучен. Всички знаем, че едно нещо изказано по различен начин има различен ефект. Да не забравяме и това, че всеки един от нас носи нещо уникално в себе си, звучи тривиално, но е така, и животът му винаги може да бъде интересен за някого, просто зависи с какви очи гледаш. А и нали не търсим комерсиалност в книгата, не защото е нещо лошо, а защото не мисля, че трябва да е водещо в този случай.

Извинявам се на автора на темата затова, че ще се си позволя едно леко отклонение, но ми се иска да ви споделя поредното си прозрение. Докато ви споделях мислите си за книгата и затова, че тази тема е коментирана от много, много години, се замислих над това, че друга тема, която започва да се очертава като също много обсъждана, е тази за ДВД с клипове на Лили. За сега все още не толкова в публичното пространство, колко сред онези, които следят творчеството й, но все пак доста разисквана. След това се замислих за слонското търпение на Лили, както тя само го определя и на което самите ние сме ставали свидетели по разни поводи не един или два пъти. И стигнах до извода, че покрай Лили и чакането ни да излезе я биографичната й книга, я ДВД с клиповете й, я нещо друго, и ние малко по малко започваме да поприхващаме, съзнателно или не, от това слонско търпение

Това че Лили не е артист в истинския смисъл на думата, че животът й въобще не е интересен направо ме хвърли в оркестъра. Може би тя трябва като другите през ден-два да се обажда в медиите и да съобщава как неин клип е "пробил" в MTV? Или ако ни съобщава колко пари е дала за последната си рокля или ботушки, на теб щеше да ти е по-интересна, а? Ами ако това ти е критерият, много жалко за теб.
Колкото до "прозрението" ти, че ниските хора успяват, защото са адски амбициозни, по горната логика не би трябвало да има книги и никой не би трябвало да се занимава с Наполеон, Шарл Азнавур, Моцарт, Жан Кокто, Чарли Чаплин и още, и още десетки и хиляди големи творци и велики хора.
Колкото до основната тема, аз мисля, че Лили изпусна момента да напише и издаде такава в началото на прехода. Тогава беше идеалният момент да напише книга, която да е контрапункт на издадената през 1975 г. "Нашата Лили", която беше пълна с хвалебствия на други хора за нея. Тя трябваше да напише примерно "Вашата Лили" от свое име, в която да даде живи и интересни подробности за своите успехи у нас и в чужбина, като обясни честно и почтено колко неистов труд и лишения стоят зад всеки конкретен успех, как и кои са й пречили и най-вече как и по какъв начин. Не че тези подробности ги няма пръснати по хиляди интервюта, но една такава книга би ги осмислила. Но си мисля, че нейното погрешно схващане, че книга трябва да се пише в края на живота и кариерата, й попречи да вземе това решение и моментът бе изпуснат. А Татяна Лолова и Стоянка Мутафова написаха страхотни книги за себе си, пък ето че това не им пречи да играят още. При това и двете ме втрещиха с признанието си, че според тях нищо хубаво и голямо не са постигнали в кариерата си - нещо, което със сигурност и Лили би казала за себе си, защото недоволството от постиженията е много характерно за нея. Пък и конкретните награди и класации нищо не значат след време.
Както и погрешното й отношение към всяка песен, която е "навършила" 3-4 години. Преди години тя неистово се стремеше да прави непрекъснато нови песни и вадеше от репертоара си всичко, което й омръзнеше, независимо за какъв хит ставаше въпрос. Чак сега осъзна каква съкровищница е загърбвала и пренебрегвала толкова години. Макар че в крайна сметка мъдростта идва с годините, нали така?
Сега вече и аз не знам кога е подходящия момент да се появи такава книга. Ще си позволя шегата, че ако иска наистина да е оригинална и първа във всичко, май най-добре е да не пише и издава нищо. Пък като си отиде от този свят, все ще се намерят хора, които да напишат и романи, и поеми, и биографии за нея.

Първо по темата, после по коментарите....
На мен ми се иска тази книга да е написана от самата Лили с много малко редакторска намеса. Защото изобщо не ме интересува какво мисли някой си по повод живота и песните й. На мен ми е много интересен нейния поглед върху нещата, защото никой не може да й отрече, че той е толкова оригинален, че понякога е толкова по-различен от поглада на останалите , че граничи с ненормалност...(извинете ме за думата, но в случая тя е най-точна). Спомнете си неща, който сте чели за нея в интервюта на други хора и след това се опитайте да намерите нейния коментар на същите случки ... повярвайте ми жестоко ще се забавлявате. И ще установите, че тя вижда нещата от различен ъгъл на обикновените хора.

Колкото до коментара, че Лили не била истинска актриса или не била "луда" - да, прав си в нейния живот трудно ще намериш големи изцепки и съвсем няма да откриеш седмични запои с водка и много мъже, нито дрога, нито пък кой знае какви грандиозни скандали. Но пък ще видиш осъществяването на "американската мечта" при български условия... за мен специално това е много по-интересно, отколкото това кой с кого спал, кой с кого се напивал и кой с кого се скарал и сбивал...

Колкото до това кога е подходящият момент? - всеки такъв е подходящ...

"Дори да ни делят различни истини, не сме ли все е едни и същи хора..."

Имам някакъв спомен, че Иска Гозес беше започнал да пише такава книга преди време, после нещо май ЛИЛИ го нахока...Аз си мисля, че ЛИЛИ или не иска такава книга да се пише за нея приживе/Боже, как звучи само/, или не вярва, че има някой, който да я напише както трябва... А може би не мисли, че е толкова важно да има книга за нея - я по-добре да си върша работата, а не да обяснявам колко съм велика на хартия...Не знам, защо още не се е появила подобна книга...
Но знам, че ЛИЛИ определено я заслужава.