Requiem

Всичко се срива пред мен и без надежда лутам се в плен
Казавт ми бори се-не мога уморих се!
И колко пъти падах и колко пъти ставах
Докога?
Сълзите си ,научих се да крия,от най-близките дори
Нали била съм силна,а дали?
И ти там горе си,а понякога се чувствам толкова сама
Разравям спомени,откъснати слова
С надеждата от яд пак силите да събера
Защото казват ми-силна си,а дали?
И ти сърце проклето дето в мен туптиш
Защо ме мъчиш толкова,защо не изгориш!

-направи от живота си свои собствен шедьовър-

Нито един отзив:-(

А е много смешно. Защото си бебе такова :-)))) Реквием написало. Ода за мъртвите.
От яд на живота няма да умираш, ей!