Не било лесно

да се присъединиш към този клуб. :( В момента не искам нищо повече от това да се измъкна от зоната на сдрача и да бъда нормална, спокойна и отново свободна жена. Всеки изход е по-добър от безкрайната агония. Защо хората си позволяваме да вървим толкова дълго време против самите себе си в името на нещо друго, което не се интересува какво всъщност ти струва безумните усилия да пазиш нещо изгубено?
Съжалявам ако звуча объркано, но аз самата се объркана. Твърдо решихме да сложим край на безкрайната семейна агония и сега става ясно кой колко пари чини. Дано успея да се съхраня такава каквато съм била. А вие успяхте ли?

Към клуба е лесно.
Виж за другото трябва първо да се ожениш. Аз не успях да го направя за 40 години

Тц,не успях.А и вече не се опитвам.

Едва ли ще успееш да се съхраниш такава каквато си, но не се притеснявай със сигурност след време ще се възродиш още по-прекрасна от преди като Феникс от пепелта.

Ti si shtastliv :)

Не знам как съм понасяла това толкова дълго време. В момента съм готова на всичко за да приключи

не съм

да се присъединиш към този клуб. Разводът не е трудна работа. Трудно е да вземеш крайното решение за него.
Тези въпроси накрая всички сме си ги задавали. Виждам, че си в периода на философските разсъждения.
Няма да бъдеш никога такава, каквато си била. Ще бъдеш с един развод по-мъдра.

Добре дошла!

Carpe diem! Volente deo!

Решението е взето и е окончателно! Чувствам се по-силна и по-убедена от всякога. Само ме е яд на помията през която трябва да мина неизбежно. А мислех, че на мен точно ще ми се размине. Уж сме интелигентни и възпитани. Но в крайна сметка става въпрос само за пари. Трябва само да се изчисли цената на свободата ми и да запретна ръкави за да оцелея - аз и двете ми принцеси

Странно, но не се чувствам нещастна в момента. Само съм възмутена от начина, от претенциите, от търсенето на половината която всеки път се оказва все на различно място. Дори съм щастлива че ще престана да бъда част от всичко това - все някога и все някак. И тогава ще завися само от себе си и от никой друг.

проблема ти е очевиден - че си зависима.
Идва от начина на мислене "аз" вместо "ние".
Причините си ги знаеш ти. Но ме подразни "дъщерите МИ". Ще проумееш че "НИ" е правилното, дано стане с добро

Проблема е че мислех че съм зависима години наред, а се оказа че се справям много по-добре от преди.(вече е факт) Не очаквам арбитри в спора ни, но той отказва да поема някаква отговорност за дъщерите НИ та затова си позволих да използвам "МИ". Явно се е очаквало да дотичам обратно и да продължа да съм зависима, а вместо това на мен ми поникнаха криле. Затова сега трябва да ми ги изцапат като няма друг начин, но и с това ще се справя. Вече съм НЕЗАВИСИМА

Въпросът е в каква посока са тия промени, а не дали ги има.

Клавиатурата пише каквото си иска. Аз само се опитвам да я управлявам

На колко години са? И след колко години брак се развеждате?

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Не те разбирам...
В първия си пост казваш, че си объркана и че не е лесно да се "присъединиш към клуба". А сега излиза, че всъщност ти е съвсем лесно и си изпълнена с решителност!

...И става дума само за пари - ти ли ще ги даваш, или (струва ми се по-вероятно) ти ще ги получаваш?

И отново това "ми"... Ти си знаеш де...

Вярваме ти
поне докато не разрешат еднополовите бракове

Не отричам мъжете по принцип, не споменах и нищо конкретно за моя. Само казвам че сме различни и не можем да съществуваме на едно и също място по едно и също време. Не съм привърженик на еднополовите бракове ама изобщо. Дори съм против браковете като институция по принцип и сега очаквам да бъда сравнена със земята, но за съжаление това сочи горчивия ми опит. Двама души могат да бъдат заедно и да се чувстват чудесно и без някой закон да бди над това

На 12 и на 7 са момичетата, а брака ни е на 18 г, и не помня от кога вече е въпреки всичко. Ралични приоритети, различни темпераменти, различно светоусещане - истински психо-тормоз и за двамата

Би ли обяснила, че ми стана интересно ... защо тогава имате 18 години брак?Как става тоя номер с дългия и в същото време *кошмарен* брак?

Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

Първо се започва с безгрижно и безметежно начало. 5 г борба да имаме деца, която ме е поглъщала достатъчно, за да си затварям очите за доста неща. Надеждата на младия човек, че хората се променят (говоря и за себе си, не съм очаквала само той да го прави). После се появи дългоочакваното бебе и собствения бизнес и от там насетне всичко започва да избива малко по малко и неусетно. Много отговорности и много противоречия за всяко нещо, непрекъсната борба всеки да постигне неговото по неговия си начин. Опити да се пречупиш в името на детето, на бизнеса, на семейството. Робуване на общественото мнение, търсене уж на най-доброто за детето, страх от неизвестното. А времето си лети неумолимо. После се появи другото дете и инерцията продължава, и пак, и пак - до безкрайност. Постепенно забравяш, че и ти си важен и че няма време да се чувстваш ако не щастлив поне не нещастен. Това е в общи линии. Беше ме страх. Отдавна сме разбрали и двамата, че сме толкова различни, че няма какво да ни обедини, така че да ни е хубаво заедно. В един момент си казахме СТИГА! Време е да сме добре поотделно!