А аз пък

за пореден път се убедих, че няма такова нещо като "загубена кауза" !!! :)))) Стига да имаш мотивацията, търпението и волята да издържиш, да губиш битки, падаш, ставаш, събираш се и продължаваш.
Човек да е сигурен в себе си, че наистина иска това, което отстрани изглежда "загубена кауза".

Днес, след - съответно 3 и 4 годишни "битки" в името на две "изгубени каузи" съм невероятно щастлива, че успях. Издържах. Победих.
Най-важното лично за мен - не се отказах.
Защото отказването е слабост (всички сме слаби) но е И предателство.

Приемам поздравления, следва организация на пищен купон :)))

П.С. Забравих - и целувки приемам също

Доколкото разбирам, говориш за професионални успехи.
Браво! Честито! Поздравявам те!

Но по принцип, що се отнася до лични житейски ситуации, една "кауза пердута" може да се окаже по-добър изход, отколкото привидно спечелена емоционална или материална придобивка. И една загуба може да бъде по-полезна, по-възпитателна и щадяща от бляскава победа.
Накратко - според моите лични принципи - аз правя необходимото, но оставям събитията да следват своя собствен ход и се старая да не се изненадвам от резултатите, каквито и да са.

Горещи поздравления за това убеждение, Рене! Това е една от древните тайни на Вселената!

нали си спомняш за Пирова победа...не ти я желая.

Честито!
Приеми и възхищението ми, защото аз се отказах....
Офф от къде намери сили?