Ириси

Не съм допускала, че има толкова много видове. Вярно, че напоследък към сините и белите в градините се пояниха още, но такива не съм виждала.
Приемете музиката като приятно допълнение.
[линк]

Фаворит тази година са ми жълтите:


Имах и няколко други цвята, но вече почти прецъфтяха, останаха само тези във вазата:

Това от твоята градина ли е?
Харесва ми комбинацията на здравеца с камъните.
Ириси завъдихме четири вида - бели, жълти, лилавите и едни жълтолилави, но видях в Мусю Бриколаж червени. Ще взема да си купя за догодина.

Вчера видях за пръв път жълти такива, дето мислех, че са гладиоли. Аз си имам само сини. Това-едно. По-ме кефи другото-тоя плевел с листенцата на заден план-явно повсеместно тая година е добра з анего- цяла пролет се борим:-)
Особено след като миналата година елиминирах конкуренцията в лицето на една коприва и тревист бъз)

Елиминираш коприва!
Абе човек, ние пари даваме за коприва!
Все се каня за си замразя, но никога не се стига до там - изяждаме си я прясна. И после купуваме от билковите аптеки.

плевел!
Имам зад алтукланата(стопанска постройка за животни, чиито помещения в момента ползвам за складове за разни неща). Там я оставих-стига човешки бой:-)
Бтв, там се самозасади и един прекрасен бъзов храст, ама май пак ще прецъфти без да си набера за сиропче и тая година.
Догодина ще облагородя и там мястото, но този храст ще оставя.
А копривата...знам, че е полезна, ама като бях малък помня как баба ми, лека и птъст, пареше за малките патенца с трици и оттогава нещо се пречупи в мен-предпочитам да я ям след като премине на следващата стъпка в хранителната верига, респ. в патенцата

Да, понякога вторичната обработка силно променя хранителните качества. Ама такива тревопасни като мен се ограничават да подяждат телетата.

Виж, от бъза наистина става страхотен сироп. Нямаме бъз, а и никакв одоверие нямам на крайпътните храсти. Затова пък вече две години правим натурална размяна с една приятелка от Смолян - бъзов сироп за сироп от рози.

Жълтите ириси имат леко лимонов аромат:)

Палачинката си има две страни

Да, благодаря. Камъните, впрочем съм ги събирала от екскурзии /автомобилни!! / из страната. Имам от Мадара, Калиакра, Рилски манастир и пр, и пр.

значи трябва да врънкам някого да им хвана тамазлъка!

Тамазлъка на кое?:) На ирисите? Нали имаш от другите, или не съм разбрала правилно:) А жълти ще ти намерим, не се притеснявай:) Много обичам аромата на ирисите, но познавах само на тези - лилавите, тази година бяха цъфнали едновременно лилави, бели и жълти и можах да сравня аромата:) Така ми направи впечатление жълтия ирис:)

Палачинката си има две страни

през 30 и кусургодишния си съзнателен живот, видях ЖЪЛТ...такова нещо. Все си мислех, че му се вика гладиола. ОК, нека е ирис. И 2 дни след това някой пусна тема , че и със снимка, тук.
Обичам аромата на лимони, това ме заинтригува още повече. Аз имам само синички.

Аромата не е типично на лимон, нито на другия ирис:) но има лимонова нотка, която го прави по-различен:) Ако видиш такъв, помириши го:) Може да се размножава сега, след прецъфтяване, но в момента няма как да взема...

Палачинката си има две страни

а тия, дето прецъфтяха, мога ли да ги вадя вече? Щото мястото, на което се намират, догодина и по-догодина, да сме живи и здрави, ще попадне под сянката на една асма и трябва да ги преместя сега.

Сега веднага ли искаш да им сменяш мястото? Можеш ли да изчакаш до есента? Нашите ги местихма през есента и на другата пролет цъфнаха.. Бях донесла едни в София, рано напролет - март мисля че беше, но цъфнаха чак на другата година... За по-сигурно си погледнах в "дебелите книги":) но и там не дават срок за засаждане... Ако не забравя, през септември мога да ти намеря жълт ирис, освен ако не си намерил до тогава...

Палачинката си има две страни

Ще изчакам до есента, без това свикнах с гледката на мечовете им няколко години, но нека пораздвижа малко нещата, разнообразие)
А защо не искаха да цъфтят допреди година-не знам, почти 3-4 години, едва по 3-4 от многото.
Миналата година при пръскане с раунд ъп на едни балури наоколо(с цел унищожаване на корените им-постигнах я) може би част от препарата попадна на мечовете на тия синичките. Леко им пожълтяха връхчетата, но тая година цъфнаха като невидели- явно малко стрес им е дошъл от полза.

Извинявам се за намесата, но от майстори знам, че ирисите се пресаждат и местят юли месец. Много нахално и развиващо се вид цвете са, така че за няколко години като хемерикалиса стават на туфи и горички.
Но не есента, а юли.

А кой от вас заслужава вечен живот?

Оня ден, докато чаках едно момче за едни обработки, видях в градината му такива, вече ВЪРЗАЛИ някакви гигантски , почти колкото юмрука ми, шушулки ли, как им се вика. Бях изненадан, защото моите НИКОГА не са връзвали след като цъфнат, а това сигурно е пълно със семенца. Жалко, че не носех телефона с мен да ги снимам, но тая седмица непременно ще го сторя. И се чудя дали може да се развъжда и по тоя начин)
Ако може, много ми е любопитно как биха се кръстосали с различните цветове.
Прочее, тия не знам в какъв цвят са цъфтели, дано само не ги изхвърлят преди да узреят!

на онова място, което споменах, височината и е към метър и половина-два!:-)))
Рядко расова коприва, смятам да и събера семенцата, без майтап!)
И наесен да си засадя на нарочно място
Лошото е, че МРАЗЯ да ме пари коприва, МРА-ЗЯ !!!!

Е, такова нещо наистина не съм чувала, но може би си струва. Все едно си садиш спанак или някаква билка, при това копривата според мен е по-вкусна от спанака. Ще взема и аз да се огледам за семена.
Само че не всяка става за ядене. Има една - по нашия край й викат гръцка - става само за пуйки.