Синоними

на "тъга", "натъженост"?

полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...

синьо.

За какво са ти?

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Многословно и не точно синоним, ама усещане за тъга и натъженост:
"- Не трябваше да го слушам - призна ми един ден, - човек никога не бива да слуша цветята.
Трябва да ги гледа и да вдъхва аромата им. Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат...
И ми довери още:
- Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!"

Като се замисля, за синонм върши работа всяка дума, въпрос на себеусещане е.

пролетната ухаеща джанка, поражда копнеж за нови изживявания

"копнеж"

Крокодил - Коркодил?

мъчех се да се сетя заглавието на една картинка. беше нещо тъжно чак до върховете на косите...

"синьо" е хубавото тъжно. може би ако трябва да се изсвири с музика този цвят, инструмента би бил пиано...

полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...

"Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: "моето цвете е там някъде"...

ей това се сещам понякога, гледайки картата на света.
същата синя тъга :)

виж какво открих, заедно с картинките е:
Малкият принц

полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...

хубав синоним, пак звучи пиано :)

ами онази, другата, лошата тъга? за нея какво?

полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...

каква е тъгата на Коркодила?

полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...

броя всеки. остават още 76.

в какво се превръща тъгата, когато се превърне?

полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...

В нищо не се превръща гадината, само се закопава и чака пак да й дойде времето. Хитра хиена е тя.

Чакай обаче сега да ида да напиша нещо за пътя.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

имах такова подозрение. само чаках да го формулираш по-добре

полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...

мрачно синьо. студ
който те лъхва от безумно яркият огън насреща. подлудяващ подпорите, не - реките.
всеки път. със всяко сбогуване.
просто - спри с грешките.

очевидно четеш мислите ми и в други форуми - доста буквално ме цитираш.

но страх от какво те кара да не използваш истинския си ник за лице?

полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...

не е трудно да се прочетат мислите на някой, който грижливо ги е посял тук и като прецизен градинар ги полива редовно, за да разцъфнат те пред онзи горе случаен минувач, откъснал ги безрасъдно.........само защото ги е помислил за свои.
Не позеленявай в разцветката си. В розово ти отива

не позеленявам ни най-малко. просто се чудя защо се криеш зад звездички.



полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...