Сън

Здравейте,през изминалата нощ сънувах...,много беше странно.За първи път сънувах сбирка на АА и аз бях там,представих се и започнах с това, че не съм пила от 72 часа.Не зная от къде точно толкова часа са ми били в кофата...
Всъщност аз се провалих.Не пих малко повече от 3 месеца и след това се издъних.После почнах да си правя отново някакви планове за спиране, ама от утре, не от сега.Както и да е.Не пих известно време.После няколко пъти ходих на сбирка и след това се отрязвах у дома...Ох...и аз не знам вече какво ми се случва.Искам...ама не мога.....Вчера отново бях в абстиненция....,но защо ли ви занимавам,вие сте минали от там и знаете за какво иде реч,а аз не ставам за чеп за зеле май...

Здравей, Ирина!
И аз все още сънувам разни работи, свързани с миналото ми пиене, така както сънувам и други неща от миналото си. Не се тревожи за сънищата. Но имам въпрос към теб: Как се чувстваше през тези три месеца, в които не пиеше? Ако си се чувствала по-добре, отколкото сега, би могла да започнеш отново да спреш да пиеш и този път може би ще бъде за по-дълго :) Вече знаеш, че можеш, нали? :)

Ставаш, как да не ставаш. И аз мисля като моята Приятелка, че имаш вече своята възможност да сравниш и избереш между двете състояния: кое на мен повече ми харесва - онова през изминалите твои три месеца на трезвост или трите дни на издънката. Първото при всички случаи. Мисля, че второто си е било наистина сън, така го приемам. Все едно, че не се е случило. Ако съм на твое място ще прислагвам, притурям към трите месеца нови дни на трезвост. ОК! Важното е те да преобладават! Другите - да бледнеят и накрая ще изчезнат съвсем.

Аз съм от типът алкохолици, които не могат да спрат само защото знаят колко е лошо да се пие
Имало много такива като мене.
"Много от нас си мислеха, че имат силни характери. Имахме огромно желание да спрем завинаги. И все пак открихме, че това е невъзможно. Това е объркващата страна на алкохолизма, такъв, какъвто го познаваме - невъзможността да оставим алкохола настрана, колкото и големи да са потребността или желанието за това."
Глава трета от Анонимни алкохолици, Още за алкохолизма
Някои дори познавам лично
Познавам естествено и много излекували се

Ех и аз да разкажа за собствените си сънища. Да си излея душата.
От близо година и нещо пия през ден, май съм станал акохолно зависим (пия от 15 годишен а сега съм на 31), пия вино и бира най вече, но по 5 литра поне, незнам, дали това е алкохолизъм, но ми се случва да сънувам, че съм пил през деня, който не съм, като ставам да отида дто тоалетна, още презсъница ми се струва, че имам махмурлук и сам се успокоявам - не съм пил през деня, не може да имам махмурлук. Явно съм се смахнал или започвам да се сдухвам.
Имам проблеми с нервите и аклкохолното опиянение ме отпуска страшно, знам, че с всички ви или поне голяма част от вас е така - изполвате акохола за отпускане, смелост или какво ли още не, но май проблемите ми се задълбочават.
За сега нямам абсиненции, но и не мога да спра, а и незнам за сега дали искам.
Водя се май битов аколкохолик, пия сам в къщи, работя сам от вкъщи, акогато нямам особена работа се наливам, слушам музика и ми е кеф, но започнах да мисля, че проблемите ми тепърва предстоят.
Сега докато пиша това съм на бутилка бира и сума вино, мисля да отида дас и взема още пиене, дано се удържа да не се напукам до откат, както всички пияндета.
Искам да си променя живота, но не е лесно да си цял ден на комютъра сам с едиснствената мисъл кога пак ще се напиеш.
Мислел съм да отида на сбирка на алкохолно зависими (Варна) но все още не толкова серизоно. За сега мисля да се огранича сам.
Незнам дали акохолната зависимост е, като тази от тютюна но цигарите ги бях отказал за 4 години, сега пуша като пия иначе невъздържам се, ако и с алкохолоа успея за по дълго, мисля, че ще постигна малка победа.

И цигарите са зависимост, но не е съвсем същото.
Мислел съм да отида на сбирка на алкохолно зависими (Варна) но все още не толкова серизоно. За сега мисля да се огранича сам.

Опитай да се ограничиш, но не отлагай отиването си в АА. Самият факт, че употребяваш думата "огранича", а не "спра" вече е доста показателен.

незнам, дали това е алкохолизъм, но ми се случва да сънувам, че съм пил през деня, който не съм, като ставам да отида дто тоалетна, още презсъница ми се струва, че имам махмурлук и сам се успокоявам - не съм пил през деня, не може да имам махмурлук. Явно съм се смахнал или започвам да се сдухвам.
Имам проблеми с нервите и аклкохолното опиянение ме отпуска страшно, знам, че с всички ви или поне голяма част от вас е така - изполвате акохола за отпускане, смелост или какво ли още не, но май проблемите ми се задълбочават.
Не си се смахнал, просто алкохолът е станал много важна част от твоя живот.
И проблемите ти наистина неминуемо ще се задълбочат.
Защо да чакаш?

И мен алкохолът ме отпускаше, но това е все едно да гасиш огън като го заливаш с бензин.

Малко хора идват в АА "на време". Всички чакаме да стане много лошо и отлагаме. Ясно защо. И в съседната тема на Ирина казва как все отлага "утре ще спра".
Затова толкова ми се иска някой да вземе мерки "на време".

ПП А този широко употребяван термин "битов алкохолизъм" е дълбоко погрешен. Какво значи битов алкохолик? Та нали всичко около нас е бит. Не съм чувал за "космически алкохолизъм", макар че знаеш ли ги руснаците дали не са се напивали и в космоса

Освен това битът не може да бъде обяснение и оправдание за алкохолизма. Защото при еднакви битови неудачи едни стават алкохолици, а други - не. На трети пък всичко уж им е наред в бита, а и те се пропиват.

Мислиш ли, че цигарите са по малка зависмост. ? Чел съм статии че човек, има по силна тютюневата зависимост от алкохолната, поне алкохолната се изразява за по дълъг период от време от тютюневата, демек към аклохола се привиква за по дълго време от това към тютюна.
Да ти отговоря- на следвщия ден махмурлииския, не се чувствам токова нервен, и за това не пия по принцип, но на по следващия, не съм същия и пак пия.
Не се опитвам да се защитя , като всеки алкохолик и да отричам зависимоста си, напротив имам я, но не съм сигурен, дали все още съм готов да се преборя с това - чувствам се зле без алкохол.
Спортувам, почти всеки ден бягам по 3-4 километра , редовно ми се случва да ходя по 20 киломтерта (от Владиславово съм ходя доцентъра и обратно), но скапшаното пиене ме крепи...факт.
Знам, че при всички лакохола има сходно действие, може би као познавах някой от вас не виртуално а на истина бох искал да си помогнем, но някак на виртално не вяевам ,макар и наистина да имате съвсем добри намерения - добре, че ви има.
Ето сега съм се напил и мислите ми са "трезви" , за съжаление само така съм най-добре, за сега.
Приятеката ми ме съветва да потърся помщ, понеже и тя разбира на къде съм тръгнал, но за сега не смея.... за съжаление.
А за битовия акохолизъм- брат ми го насади, като ме видеше пиян и като му кажех, че съм се напил сам, това каваше- битов аклкохолизъм.
Ето днес мислех да не пия след бягане, но се прибрах и се напих да еба колко сходни са ни проблемите на всички пиещи

Този злобничко-ироничен тон някак не ми се връзва с идеята за взаимопомощ.
Аз поне не се чувствам добре от подобно отношение.

Здр Ивайло.винаги можеш да се запознаеш наживо с някой от нас.Имаме си сбирки и си добре дошъл когато пожелаеш.Горе в клуб във Варна съм дал и е-майла си.За спортуването , аз спортувах много и винаги съм спорттувал година две преди да спра да пия съм ходил през ден на тенис на корт.Ходех по планините но това не ми пречеше да вървя надолу.Дори и след като спрях да пия много време не разпознавах абстиненциите.Състоянията ми бяха до болка познати но не ги свързвах с алкохола.Мислех си че е някакво друго заболяване.Мислех си че абстиненция се получава само като спреш да пиеш или като правиш опити за това а аз състоянията ги получавах докато пия.Сега вече всичко ми е ясно, но сега не тогава докато пиех.Факт е че спорта ми облекчаваше за малко кризите, даже и някой почти не съм ги усещал.
Много време се заблуждавах че мога да пия като другите, даже си мислех че пия като тях и накрая бях прав.Аз пиех като другите около мене защото не останаха приятели които не пият а само такива като мене.
Има разлика между тютюневата и алкохолната зависимост, но си е все зависимост.Само че тютюна не влияе така на мозъка,представите и физиката.
както и да е, това е друга тема.
Обади се когато решиш, можем да си поговорим а и да се срещнем.

Не казвам, че зависимостта от цигарите е по-слаба, само казах, че има различия между двете.

Ивайло, не те обвинявам, че да трябва да се защитаваш, както си писал.
Съжалявам, ако така съм прозвучал.
Просто се питам, защо толкова от нас, които си признават пред себе си, че имат проблем с алкохола, отлагат толкова дълго да направят нещо за решаването му.

Но ти всъщност вече си направил. Първо си признаваш проблема, а това никак не е малко и е "задължително".
И второ - писането ти тук също е стъпка напред.
Сигурен съм, че рано или късно ще се свържеш с Пувпав и останалите от варненската група.
И така нататък

Здравей Ивайло,
и аз като теб пиех бира и вино в големи количества.Правех го сама в къщи.Скрито.Отричах проблема пред близките си,но дълбоко в себе си някак го усещах.Мислих си че е проблем с нервите,стреса и какво ли още не.Последната година обаче беше най пиянската.Попаднах на информация за болеста замислях се.Разбрах,че и тук/Варна/има група.Свързах се.Отварях теми и тук,чета мненията.Това много ми помагаше и ми помага.Не пия близо 2 месеца.Страшно ми помагат обаче и сбирките и искам да благодаря на всички .Днес има сбирка.Горе в темата за Варна има адрес.Актуален е както и часа.Ще се радвам да се запознаем ако решиш.

Здравей July. Да те питам, колко големи количества бира си пила ?..ето аз например вчера изпих точно 4.5 литра бира и 250 гр вино, (на мен някъде там ми е и дозата) после се помъкнах с приятелката посред нощите в гората над Владиславово, аз живея под нея в блоковете. Не се изгубихме, може би щото през ден съм там и я познавам добре, а и сигурно не бях достаъчно тряскан.
Разказах това понеже се чудя на себеси, как така ми се губят доста моменти, а съм изкачил оня баир в тъмното без проблеми.
Аз проблем не отричам, че имам, за сега даже и не се крия, все си мисля, че поне мога да контролирам пиенето, да пия, но по малко, ама нещо не се получава, седна ли, докато не се напия не спирам, ето вчера имах една Каменица 2 литра и малко вино, викам си ще ги изпия и колкото толква ще спра, но не , изпих ги и отидох и си взех и една Астика, на мен толкова ми трябва.
Другото, което съм се чудел, на колко твърд алкохол се равнява бирата, понеже виждам, че тук има хора, които казват, че са пили по 1-2 литра водка, аз ако изпия толкова мисля, че ще се спомина .
Обаче се опасявам, че не съм готов да спра алкохола, поне не напълно, искам да мога да си наложа някакъв контрол, ако мога .
...................................................................................................................................
Здравей puvpav

Казваш, че не мога да разпознавам абстиненциите, а в какво се изразяват, предполагам нервност, сърцебиене и общ физически и психически дискомфорт, че аз и без тва си ги имам всичките тези неща накуп от години, даже когато пиен веднъж седмично.
Хубаво е да се запозная с всички вас, но незнам, след като още сам не съм стигнал до убеждението, че искам да спра да пия напълно, а вие както знам не пиете въобще.
Все пак наистина спорта облекчава физическия дискомфорт, това ми помага и на мен, но както каза и на мен няма да ми попречи да вървя все пак надолу - с това пиене в паралел.
Адреса на АА във Варна, го знам, от тук от форума - прочел съм го, някой ден надявам се да се реша и да дойда, само да не е прекалено късно.
..................................................................................................................................
До Nekoi

Знам, че има разлика между двата вида зависимост. Цигарите ги бях спрял напълно за 4 години, преди това ги павках здраво 10, сега пуша по 5-6 през ден, такава е и честотата на пиенето ми, сам се сещаш кога пуша - когато и пия.

Просто се питам, защо толкова от нас, които си признават пред себе си, че имат проблем с алкохола, отлагат толкова дълго да направят нещо за решаването му.
Ми сещам се за много причини, които навярно пак ще са общи за всички нас една от тях е защото ни е гот да се напиваме, отпуска, развселява и трудно се решаваме да скъсаме с това удоволствие, макар и да осъзнаваме проблема.

Сърцебиенето ,нервност, психически и най различни още дискомфорти освен при абстинентните състояния си ги имах от много години.Поне 15 най малко назад във времето.А други нетипични състояния съм ги имал и още по назад ,даже имат проявления и в детските ми години някои от тях.Работата е там ,че вече ги нямам тези състояния след като спрях да пия а и някои други действия също ми помогнаха за това като например промених си начина на мислене.Обиколил съм много доктори като психолози, психиатри, сърдечни, вътрешни болести, скенери, мерене на стреса, ендокринолози и каквото там се сетиш още.Личния ми доктор беше почнал да охтикясва от мене.да чукна на дърво вече се виждаме за някойя бележка за детето ми и по телефона да ми каже какво да пия за грип.
Алкохолизма е прогресираща и хронична болест водеща в крайна сметка до смърт или лудница.В 500 гр бира има около 40-45 гр алкохол, зависи от бирата и от химиите в нея за състоянията след консумацията и.Така че при 4.5 л бира = на около 400 гр + 100 гр от виното прави 500 гр твърд алкохол 40 градусов.
Аз не пия въобще защото както казва един приятел - то не е проблема в пиенето ми а във спирането ми.Не мога да спирам, така че по добре да не почвам.Установих че не аз контролирам алкохола а той мене, живота ми накрая беше с една единствена и най главна цел къде ще пия ,колко ще пия как ще се изложа, дали пък този път няма да се изложа, опити да не пия и т.н. всичко свързано с пиенето.Така алкохола се превърна в основна тема на живота ми.Вече нямам нужда да контролирам нищо и най вече алкохола.Той ме победи , предадох се и спрях да го пия.Като спрях да пия няма какво да му контролирам на пиенето вече.Не се чудя какво и колко ще изпия пак поради това че въобще не пия.Обади се , никой не казва че ще спреш да пиеш като се видим, но пък може да научиш нещо ново.Ако решиш драсни на мейла ми няколко реда първо.

Здравей Ирина,
Минаха повече от 24 часа и все си мислех, че ще се обадиш. Ами днес е Деня на победата срещу проклетите фашисти, да не си ходила на манифестация? Няма да ти разказвам какви, т.е за всички сънища, които сънувах снощи. Не беше един, а няколко. Кошмари! По време на един от "сеансите" бях на сбирка, нещо като в казан от Ада и се мъчех да изплувам отгоре, но някои все ме потапяше. Казанът бе пълен с бира, много пенлива, че половината от него бе с пяна, за която се опитвах да се "хвана", но все пропадах. Тука гледам, че размишляват за ползата и вредата от бирата. Ами тя в умерени количества хич не си е лоша, пият я милиони хора, но повечето се контролират. И понеже навремето не успявах да съм от тях, ето къде ме пратиха, макар и насън - в казана. Най-интересното бе, че "плувайки" в пяната глътка не можех да глътна. Все едно, че това бе въздух. Пяна, но като въздух. Значи бях наказан да не мога глътка да си взема. Чудя се защо ли този сън ми се яви. Само като погледна някъде, че я поркат ми се повръща. А мен ме наказват да я сънувам. Мисля, че и ти един ден ще сънуваш подобно наказание. Струва ми се, че е част от очистването, излизането на чисто. Затова не се притеснявай от случилото се, то е временно. Важното според мен е да се спре и излезе от "казана". Пожелавам ти го и... обади се с две - три думички само!!! ОК!

Ами да си призная не смея да се обадя.Гузно ми е и пред вас и пред себе си.Тъжно ми е, че тази коварна напаст-алкохолизма ме е сграбчила здраво в ръцете си и при всеки най-малък опит да я преборя тя ме прегръща все по-силно и по-силно.Жалка история.Срам ме е и да пиша, защото като го правя обикновено се оплаквам, а пък тук май не му е мястото за това.Поне хапчетата бях спраля,обаче от няколко дни пустата му паника се появи отново и пих няколко пъти транквиланти....Ей така ми минават дните-в лашкане от едната крайност другата...

Здравей,
Много се радвам, че се обади. Звучиш ми добре. Не се притеснявай и при мен е така. Лашкам се от едната в другата крайност, не с алкохол за радост. Когато няма алкохол има други неща, които понякога ме изваждат от равновесие. С годините все по-трудно се намира необходимия баланс. Времената в които живеем са трудни и се опитвам да не се поддавам, но това не винаги ми се отдава. Винаги си мисля, че няма нещо, което да надвие човека, ако той му се опре. Искам ми се волята ми да побеждавам лошотиите да бъде все силна, непобедима. Има много неща, които трудно се превъзмогват. Например страхът от какво ли не. Неизвестността, очакването, че може нещо лошо да се случи. А и не може без неудачи. Редуват се с успехите и дано не преобладават. При мен, а предпологам и при другите е много важно да не падам духом, да не ме обземе отчаянието, защото тогава ще ми се случат много лоши неща. Ще се върна, знам го. И мен понякога ме е било срам да пиша тук. Особено, когато осъзная, че съм дал повод или станал причина, макар и неволно за някаква крамола. Или съв участвал, съучаствал. Разбрах, че много важно е да осъзнавам грешките си и си ги признавам. Това ме очиства и ето - говоря си с теб.
Искам да ти кажа, че не бива в никакъв случай да й се поддаваш на тази чума. Туй дето те спохожда е нещо временно и несрамно. Случва се на всеки. Никои не е застрахован, в това число и аз. Нищо лошо не си помислих за теб. Само исках да те чуя и разбера, че вече си добре. И това е много хубаво, чудесно. Разбрах, че постигам много, когато силно желая нещо. Никои не е в състояние да ме спре. Успявам, защото също силно вярвам в себе си, в доброто. Опитвам се да давам и чувствам как получавам. Тогава Господ е с мен, не ме изоставя. Знам, че всичко при мен - здраве, успехи, благополучие и т. н. зависи само и единствено от мен самия. Каквото си го направя, такова ще е. Сигурно ще има и трудни моменти, но вече се уча да ги приемам смирено. Знам, че след тях пак ще дойде доброто, ако сам не го прогоня. Пазя се.
Ще се радвам, ако пак пишеш. На мен винаги ми е помагало писането, по-точно споделянето.
Лека вечер!

Благодаря за разяснението относно бирата и съдържащия се в нея еквивалент твърд алкохол, което показва, че съм съм слаб пияч, само 500 грама и съм пиян-залян, гледам тук някой от търсещите помощ преди са пили по 1-2 литра водка на денонощие, за мен това за сега е непосилна задача.
Да ти кажа още нещо, дядо ми беше алкохолик, пиеше по 700 грама ракия на денонощие, най-малко, почина от бронхит плевмония на 82 години, нищо свързано с алкохола.
Вуйчо ми също беше алкохолик - класически тип.... пиеше много, спал е по улиците, скандали и какво ли не, но спрял акохола от веднъж, повярвал в господ, даже ми каза, че го видял или нещо такова - може да е било от алкохола или незнам, но спрял изведнъж да пие, изтрезнял на другия ден и до ден днешен не пие дори глътка бира, а това са много години към 20 и нагоре.
Някой ден наистина искам да видя какво е това АА, но още не смея.
Иначе чета форума много одавна и ще продължявам да го чета, че работата не отива на добре

Всеки от нас е нещо за някой и най-вече за себе си.Откакто почнах да работя програмата на АА се надявам,че малко по малко се получава.На някои хора не им харесва явно,че съм не само трезвен но и,че не желая повече да бъда вечно виновен за всичко.Че не искам повече да бъда изтривалка в краката им.Че не желая да живея повече в миналото,а да гледам напред.
Доста такива имам около себе си но това не ми пречи да продължавам да вървя напред с надеждата,че някой ден повечето лоши черти от характере ми ще бъдат отстранени.Самото спиране на пиенето е най-важно,но ако остана сух без да действам,със сигурност ще се забия и то незнайно къде и кога.От своя опит колкото и да е малък виждам,че алкохолизма е в главата ми и само чака удобен момент,за да се свърже болестта с алкохола в бутилките
Затова колкото и да ми е трудно понякога,не спирам да действам по 12-те стъпки на АА .Само така доказвам своето безсилие пред алкохола и се оставям на своята висша Сила-за мен е Бог,да ме води и пази,дори когато няма никаква надежда за спасение от тази бездна.
Бъдете чисти и трезви още поне 24 часа и нека Бог да е с нас.

Здравей Стефко,
Ти каза нещо много важно, нещото, което неотдавна осъзнах. Осъзнах, че съм много важен, че съм нещо и колкото егоистично да звучи все повече и повече мисля за себе си. Не забравям най-близките разбира се, но мисля най-вече за себе си във връзките, контактите с околните, колегите, който и да било. Поставям се на първо място. Установих, че светът, в който съм живял е бил много фалшив. На много хора не им е харесвало, когато успявам, крачейки уверено напред. Пред мен са били лицемерни, зад мен правели и продължават да правят всичко възможно да ми пречат. Наскоро установих, че на много хора не им харесва това, което съм. Една от причините, които ме довеждаха до спускане надолу бе, че постоянно ми вменяваха, че за нещо съм виновен. Винаги аз бях виновният. За жалост и за най-близките ми. Вече не допускам да е така. Не смятам, че за нещо съм виновен и за нищо на света повече не бих допуснал да ме мачкат и карат да се съжалявам, извинявам, поправям, обещавам. Съм това, което съм и никой няма право да се меси във вътрешните ми работи. Знам си лошите черти на характера и не е нужно да се опитват да ме превъзпитават. Няма време за това. Вече не чакам най-напред да ми кажат "Ти си прекрасен човек, а след това кривиците..."
Да, доста такива и аз имам около себе си, но вече не се съобразявам с тях, не искам да ги слушам, бягам от тях, защото това ще ми попречи да продължавам да вървя напред. Вече знам - те знаят къде е слабото ми място и искат да ме предизвикат, а после да ми се надсмиват, след това "приятелски" и назидателно поучават. За жалост много хора, в това число и най-близки се смятат за непогрешими, не надничат в собствения си двор и се възползват от моите слабости, допуснатите в миналото грешки. Мислещият се за добър човек, а аз определено съм такъв, лесно изпада. При мен е точно така. Лесно изоставям нормалното и неусетно препускам в ненормалното. От тук след това трудно се излиза. Следователно не трябва да допускам да ме "развържат". Старая се да изградя стена, неразрушима стена, през която недоброжелателите не трябва да допусна да проникнат. Вече отдавна не ме интересува какво другите мислят за мен. Отказвам всякакви "приятелски" съвети. Правил съм и поразии, но когато оцених делата си установих, че доброто многократно надделява. През много голяма част от живота си съм бил в час, градил съм, давал съм много и продължавам да давам, няма от какво да се срамувам. Бих приел да ми сочат грешките, но наравно с добрите страни, добрите резултати от скапания ми живот. Само на такъв човек бих повярвал. Каква е ползата, когато винаги ти квачат на главата: "Ти си лош човек, ти си пияница", " Ти си алкохолик". Когато се хващат дори и за най-дребната ми грешки някога, някъде си хей там в миналото. И нито една добра дума, поне едно браво, нещо окуражително. Вече знам, че на тях им е удобно да продължавам да живея с миналото си, защото така е по-лесно да ме владеят, потискат, мачкат. Не искам и няма да допусна това.
Недорожелателите го правят умишлено, най-близките несъзнателно, незнаейки колко лесно сме раними, обидчиви, а после се чудят защо стана така и така.
Хайде стига, че много се разприказвах. Крачи си смело по стъпките и хич да не ти пука, защото си на много, ама много прав път.
Приятен ден!

специално за 007007 - този смачкан и унизен агент, на когото целия свят му е крив , а самия той е най добрия човек обаче останалите го тъпчат.
откъс от книгата Грях или болест

Защото алкохолизмът е от тези особени болести, определяни в английския език като „болести на отрицанието“ (diseases of denial). Също както при наркоманията, лекоманията, всички други зависимости и някои психични болести – интегрална част от зависимостта към алкохола е механизъм, който непрекъснато убеждава болния в това, че не е алкохолик.
Подозрението в алкохолизъм е много сериозно обвинение. Защото то има еднозначен морален отзвук. Никой не си признава лесно това, че е разпуснат, особено когато се чувства невинен. А пък нали алкохоликът не се напива предумишлено. Той сам не може да разбере защо се напива. Така че се опитва да оправдае своите постъпки, като прилага рационализирането, т.е. старае се да ги „обясни“ по рационален начин.
Намира различни причини: проблеми в работата и семейни проблеми, раздразнение и трудно детство. Политическите събития. Историята и географията. Несъзнателно се опитва да отклони своето внимание от алкохолизма, да прехвърли вината върху някой друг. Най-често върху най-близките. Понякога алкохоликът, съвсем подсъзнателно, търси конфликт, търси страдание, за да може да каже: „пих, защото…“ или да намери претекст да се напие без чувство за вина.
Рационализирането, цикличните прекъсвания в пиенето, свръхусърдието в работата и грижовността вкъщи в периодите на непиене, манипулирането на хората и фактите, избирателната памет и много други механизми за самозаблуждение – всичко това създава необикновено силна система от отрицания, благодарение на която алкохоликът се защитава от мисълта, че е алкохолик. Тази структура от отрицания има преди всичко интелектуален характер и е особено силна при образованите хора.