Митове и Дао

Преди време проведохме един доста добър спор с Миро, на тема до колко може да се вярва на съвременните представители на 2 учения: Даоизъм, в лицето на Мантак Чия и неговите инструктори и мезоамерикански шаманизъм, в лицето Кастанеда и неговата група.

Нямам намерение да съживявам този спор, още повече пък в отделна тема.

Причината поради която пиша, е една моя кореспонденция с 2ма мои познати, които все още се занимават усилено с даоски практики и бойни изкуства (БИ).

Разговорът се насочи към Шаолин и Бодхидхарма (на китайски Да Мо, Та Мо), доколко той е историческа личност и е свързан с БИ. Информацията, която ми поднесоха е много любопитна и бих казал, че си руши много легенди и митове.

Каква е връзката с Дао. Ако отворите книгите на Мантак Чиа, при чието написва са му помагали различни негови ученици, както и книгите на Юдлав, няма начин да не забележите споменаването на произхода на 2 много базисни практики - промяна на мускулите и сухожилията и измиване на костния мозък.

Навсякъде можете да прочетете, че тези практики са дело на Бодхидхарма, заедно с практиката Буда длан.

Действителността обаче е доста по-различна. В интернет могат да се намерят доста научни и исторически изследвания за Шаолин, които разбиват този мит за произхода на тези практики. Самият аз неколкократно съм писал, че техен автор е Бодхидхарма, доверявайки се на посочените автори - Мантак Чиа и компания.

В Уикипедиа има доста добра статия по въпроса, с цитирана обширна библиография. Обърнете внимание къде са включени най-популярните истории за Бодхихрарма - в раздела легенди.

Интересен факт е, че при разрушаването на Манстира Шаолин, през 20 години на 20ти век, оцеляват само 2ма човек, практикуващи БИ, като единият скоро след това умира. Та е спорно доколко марката Шаолин Цюан, въобще има нещо общо с Шаолин?

Въобще, митологичните забавления на китайците са доста весели и непочтени спрямо западните им събратя.

Дори и даоските майстори се възползват от жаждата за красиви истории, за да популяризират своето знание. Но пък от друга страна, старите дяволи винаги са казвали, че за да изучава Даоизъм и вътрешна алхимия, човек непременно се нуждае от способен даоски майстор.

Разравяйки се в различните писмени даоски произведения, човек няма начин да не забележи как авторът не е посочения или пък произведението стигнало до нас е дописвано многократно и крайният вариант няма почти нищо общо с Името на първоначалния автор.

Ли Ър или Лао Дзъ е чудесен пример за това. Неговото произведение Дао Дъ Дзин, което често се цитира като фундаментално и основополлагащо за Даоизма, се оказва, че е (до)писано от няколко човека и далеч не е първото по въпроса. И до сега в ритуалния Даоизъм се използва танц/ритуал наречен "стъпките на Ю", който датира много по-рано от Лао Дзъ.

Смисъла на това, което пиша е да обърна внимание, че човек не трябва да се доверява сляпо на прочетените или чути истории и практики, а разумно да преценя и пробва различните практики.
А най-добре е да си намери квалифициран учител.

В противен случай всички рискуваме да вярваме, че Да Мо е отпечатал сянката си върху камък, медитирайки 9 години или пък че Чан Санфен е учил БИ в Шаолин.

Мноооооого отдавна, един човек, който се казвал, Аристотел, си шетал из къщата.Отварял шкафове, сандъци, скринове, дулапи, влизал в килери... Поровил и на балкона и ...открил универсален закон – природата не търпи празнота.
Когато в къщата се появи, празен сандък, той веднага се запълва с каквото и да е, най-често – с боклуци....

На фона на повечето бездарни индийски гуровци, Мантак Чия с мед да го намажеш. А без история, нищо не става, това е ясно.

Един от Кастанеда ми беше разказал една история, как се хванал на бас, че ще продаде едно камъче. Сложил го на масата на която продавал други неща, така че да се набива на очи. Хората от любопитство питали какво е това и защо е на масата, а той разказвал как го видял на плажа, хвърлил го в морето, а на другият ден то пак било там. Взел го и оттогава, то му носи късмет във всички начинания. Накрая се появил мераклия да го купи и след голяма мъка, му го продал. Нека да носи късмет и на друг, какво пък...

Не знам дали историята е истина, но е поучителна.

Я па туй от де изплува?

Не помня кой беше описал отношението към религиозния будизъм и божествата в Дао, но много ме впечатли прагматизмът, който използват. Пример: Нефритеният император. Дали вярват: и да, и не. Хватката е, че там където е мисълта, там е и енергията. Дали се медитира върху горния дантян или върху нефритеният дворец, в който живее Нефритеният император(диамантеният Буда) - това са само подробности.

Митовете имат своето място и то е за това да подсилват необходимата вяра, чувството за тайнство, защото самите практики са много лесни за изпълнение, та чак човек се чуди: това ли е? Хем вярвам в митовете и легендите, хем не вярвам. Забавно!

___________