Сурва
31 отговора
0 прегледа
Re: Сурва
[url=[линк]]: 1) from i.-e. stem, denoting "sun", and 2) i.-e.* sen-/su "to produce, to give birth"[/url]
Re: Сурва
между другото в университета имаме безплатен достъп към този сайт та ако некой му требе нещо да каже.
tettares zy8oi kwmis8entwn
tettares zy8oi kwmis8entwn
Re: Сурва
СурОва, сурОва, година! СурОвачка.
Годината не се е опекла още, сега започва.....
Годината не се е опекла още, сега започва.....
Re: Сурва
И как се връзва смисълът на това с пожеланията за берекет? 
100 символа не стигат!
100 символа не стигат!
Re: Сурва
Не зная нищо за "сур елен", за пръв път чувам. Има ли нещо общо със СурОвакницата и суровакането?
Re: Сурва
Сурва - Saurva - Suvar - Sarva - Shiva - Shara - Surya - и при нас и в индия тоя бог дарява с благадат, щастие и късмет! След покръстването го наричат БОГА МИЛ! 
[линк]
[линк]
Re: Сурва
има, ама няма суровакане, има сурвакане :) Близостта в звученето не с епотвърждава с близост в смисъла, така че 
100 символа не стигат!
100 символа не стигат!
Re: Сурва
Тан е проблемът, аз не съм с малко, а с МНОГО акъл 
100 символа не стигат!
100 символа не стигат!
Re: Сурва
Има и близост със суров, но в друга насока!
Суров(кървав) - СУРВЕН - червен! Култа към слънцето е преобразуван в Легендата за Червения Дракон, който излиза червен(заран) всеки ден от пещерета(под земята-хоризонта) бълва огън през деня(пече) и накрая червен(залез) се прибира отново под земята!
[линк]
Суров(кървав) - СУРВЕН - червен! Култа към слънцето е преобразуван в Легендата за Червения Дракон, който излиза червен(заран) всеки ден от пещерета(под земята-хоризонта) бълва огън през деня(пече) и накрая червен(залез) се прибира отново под земята!
[линк]
сурова дрянова клонка
СУРВАКАНЕ
Най-характерният за НОВА ГОДИНА обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:
''Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.''
Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: ''Сурва, сурва година'', а вътре сурвакат всички наред с думите: ''Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина''. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета. Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - ''да не носят у дома бълхи''.
Най-характерният за НОВА ГОДИНА обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:
''Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.''
Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: ''Сурва, сурва година'', а вътре сурвакат всички наред с думите: ''Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина''. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета. Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - ''да не носят у дома бълхи''.
и още
[Суровата клонка дрян с пъпки е пълна с жизнен сок и през най-суровата зима и освен здраво и жилаво самото дърво се считало и за дълговечно. От него се правели оръдията на труда още от праисторическата епоха, а плодовете му били използвани в народната и в античната класическа медицина.
Затова, че дрянът цъфти най-рано, казвали, че е предвестник на пролетта и символ на младостта, а за това, че зрее най-късно - символ на мъдростта.
По прастар обичай още се вярвало, че удрянето с дрянова пръчка по гърба на човека е едно символично предаване върху човека на жизнени сили и пожелание за дълголетие. Най-старите сурвачки били само кичести дрянови клонки без украса. На някои кората била забелвана с ножче, така че се получавали спираловидни фигури. Моделирали още и дълги ленти „като пера” от самата дървесина или оформяли къдреви стружки от нея, като я наричали „.бухлата къделя”.
Към края на ХІХ в.украсата им се разнообразява. Всеки елемент носел своето послание. Но почти повсеместно на старите сурвакници връзвали непременно и старинни монети. Най-популярна монета била „костадинката” – още от времето на византийския император Константин І и такива от неговите наследници.
Естествено паричката е едно пожелание за богатство и имотност. Другите задължителни елементи от сурвачния реквизит, които били също своеобразни символични послания, са нанизите от пуканки, царевични зърна или други семена. Те вещаели изобилие. Белите и червени вълнени конци и пискюли по сурвачките пък, напомняли, че здравето е най-необходимо на всички.
Старинният обичай повелявал сурвачката да бъде първо забодена на баницата в новогодишната нощ преди да се свещенодейства с нея, което започва сутринта, на Васильовден.
/red]
Затова, че дрянът цъфти най-рано, казвали, че е предвестник на пролетта и символ на младостта, а за това, че зрее най-късно - символ на мъдростта.
По прастар обичай още се вярвало, че удрянето с дрянова пръчка по гърба на човека е едно символично предаване върху човека на жизнени сили и пожелание за дълголетие. Най-старите сурвачки били само кичести дрянови клонки без украса. На някои кората била забелвана с ножче, така че се получавали спираловидни фигури. Моделирали още и дълги ленти „като пера” от самата дървесина или оформяли къдреви стружки от нея, като я наричали „.бухлата къделя”.
Към края на ХІХ в.украсата им се разнообразява. Всеки елемент носел своето послание. Но почти повсеместно на старите сурвакници връзвали непременно и старинни монети. Най-популярна монета била „костадинката” – още от времето на византийския император Константин І и такива от неговите наследници.
Естествено паричката е едно пожелание за богатство и имотност. Другите задължителни елементи от сурвачния реквизит, които били също своеобразни символични послания, са нанизите от пуканки, царевични зърна или други семена. Те вещаели изобилие. Белите и червени вълнени конци и пискюли по сурвачките пък, напомняли, че здравето е най-необходимо на всички.
Старинният обичай повелявал сурвачката да бъде първо забодена на баницата в новогодишната нощ преди да се свещенодейства с нея, което започва сутринта, на Васильовден.
/red]
Re: и още
Добре де, ама всичко това е измислено и написано наскоро! Тогава са нямали интернет, и е било много трудно да научиш, че нейде на изток има бог с име Saurva!
Обаче е трябвало да се обясни по някакъв начин думата Сурва! Звучала е близко до Суров и са измислили историята със суровата пръчка, защото са нямали идея как да кажат, че е свързана примерно със Суроватката!!!
[линк]
Обаче е трябвало да се обясни по някакъв начин думата Сурва! Звучала е близко до Суров и са измислили историята със суровата пръчка, защото са нямали идея как да кажат, че е свързана примерно със Суроватката!!!
[линк]