Така е най-добре!?!

Как е възможно този филм да завърши с думите: "Ние сме в средата, така е най-добре!"????? За това ли Константин (дали не е коцето22 от този форум) го е направил, пропаганда За или предупреждение? Историята започва със смърта на младо момиче и завършва - така е най-добре! Нещо аз не разбирам.....

[линк]

видеото представя на преден план някои мои познати...познати,вярвам и на други..имали сме си взимане-даване,все около дрогата са се завъртали нещата.
мисля,че само по себе си осъзнаването,че да си по средата-нито в миналото,нито в бъдещето-е най-добрия вариант,не е ли така,Четяща.Не можеш да промениш миналото,не знаеш какво ще стане в бъдещето,остава ти тук и сега. Ако се заинатиш да живееш с миналото,ще поканиш в живота си тъгата и страданието,ако пък се мъчиш д погледнеш напред,всичко е субективно,понеже кой може да каже какво ще стане в утре,или в следващия миг дори?
Това,може би е искал да каже,оня дето го е казал,ама какво е искал да каже само той си знае.
Аз от много отдавна се светнах за идеята на ТУК-и-СЕГА,дълги години,си мислех,че да я карам на опияти,ме заземява и вкарва в натоящето,и дали не беше така? Живеех само в момента,в който навивах ръкава за помпа или редех хаповете,в шепа,за да се надрусам.Тогава всички нерви по търсенето на пари и дрога,отлитаха далече в миналото,вече не съществуваха,нито пък ме интересуваше какво ще стане след това,утре,когато нямам,или след години,когато ще мъкна последиците от зависимостта на раменете си. "Аз съм ТУК-и-СЕГА",си казвах,и закрачвах с разкопчано яке посред зима,доволно надрусана,и нямаше нито минало,нито бъдеще.
Когато си наркоман,много лесно се пада в тоя капан. Даваш гръб на провокациите,че наркоманите са зависими,жалки,готови на всичко,за да се надрусат,пред другите,разправяш,може би,че осъзнаваш колко си зле,но всъщност много от нас,или поне аз,си мислех,че съм намерила златната среда,че съм открила тайната на живота,едва ли не,щом имам нещо,което другите нямат.Аз имах КИК,най-якото нещо на света,и кво ми пука кой кво ми говори.
Сега виждам,че всъщност,вместо по средата,СЕГА-на 28 години,и ТУК-в настоящето,като върна поглед назад,съм била или в миналото,или в бъдещето. Мисълта,всеки спомен,който ме връщаше към моментите на супер силно изживяване,когато се надрусам,първия път,преживелиците на котки и глутет,на субститол,този спомен ме караше да искам да се друсам още и още.Живеех със спомена за миналото,и се стараех да си го набавя,вече знаех какво е и не можех да го забравя. Ами нима не живеех в бъдещето:"Оф,веднъж да стане утре,да отвори аптеката/да се събуди дилъра..и така яко ще се прасна...ох,броя минутите докато стане утре сутрин..." А в това време,докато чакам това утре,живота си монава покрай мен.Майка ми ходи и уморява на работа,боли я сърцето като ме гледа как се разпадам,докато в собствените си очи,аз израствам духовно...пФу...
Оф,дано да говоря по темата,дано това видео долу е за филма Invisible...че не го изгледах видеото...че пак я карам на асоциации...
аз отново отивам на работа,оф,тая работа край няма...но пък много дава...затова да не се оплаквам.
Имам си нова фиба в косата,и това много ме радва....
веселичък и приятен ден на всички

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

> Имам си нова фиба в косата,и това много ме радва....

Майче това е средата.

-------------------------------

Да най яко е да съм тук и сега да вчера си беше за вчера утре още не е дошло . Ама то най яко ама как става това нещо . До скоро дори и сега все съм някъде другаде десет минути напред да е пак не съм тук . Да когато съм на работа съм си в нас и спя леле само да свърши и как ще легна и то ко става аз го преживявам по рано и после дори не лягам . Сега вече и не работя де напуснах . Тия дни на много малко бях от това да се надрусам и не че не исках дори пред мен се друсаха и аз е така го отлагах само за малко . Просто някак чуствам че тоя път ще е на умиране . АЗ умрях де в момента съм мъртъв . Да постоянно ме мързи излежавам се гледам си някое порно после някое филмче . Навън кафенце това онова и винаги съм празен нищо не ми е яко . Като съм тук искам да съм там пак живея или в бъдещето или в миналото . Дните ми минават в някакво очакване чакам да се случи нещо да се почуствам добре а то всеки ден си е един и същ . Да мъртъв съм духовно нищо не може да ме задоволи . Дори не считам за нужно да пиша а мен това ми помага най много абе ко да го мисля сега брат ми има имен ден и тук са и сестра ми и мъжа и и бебето а аз си зяпам на компа не празнувам с тях . Лелей толкова съм се оплел че незнам от къде да почна да пиша а знам че само това ще ми помогне . Я да спирам лека вечер на всички а четяща да ти кажа не съм го правил аз това клипче ...

Офф,да ти кажа и на мен не ми беше много розово последните два дни...
едно изгубено ми беше такова...не без причина,но видях,че да ти е много хубаво и вдъхновено,не е гаранция,че това ще е завинаги...може би:ако си расъл на райски остров и единствения ти проблем е бил как да се качиш до най-високата палма..но ако си бил наркоман,не е истина кви грозни флашбекове ти разцепват свежата реалност понякога.Аз съм добре,не съм зле,не се афектирам да се надрусам,но като гледам човека,който ми е най-близко до сърцето как се плъзга...плъзга се..и цамбурва пак в джънки варианта ми става много тъпо...
И аз знам,че нищо не мога да направя..по дяволите! Във всяка негова дума,всяко негово извинение и обещание,аз прозирам неискреност..Понеже виждам себе си в него,само че преди няколко месеца,когато и аз връзвах на фльонга най-милата ми майка,обещавах слънцето и луната,че ще спра,че второ,че трето....само за да не гледам как плаче и страда заради мен. Как да повярвам сега на него,като знам кви мисли му се въртят в хубавата главица...остави това-как да му се сърдя,че проявява наркоманския си манталитет,и то от най-чиста проба,най-подлия възможен,отвратителен във всяко отношение начин на манипулация,как да се сърдя и проявявам неразбиране като и аз бях (и то съвсем скоро) на същия хал,мамка му...
Оффф,връща ми се всичко,и то още в тоя живот. Не съм вярвала,че толкова скоро,шахматната дъска ще се обърне и аз ще застана от другата страна-на мен някъв наркоман,при това така любим и скъп на сърцето ми,да ми хвърля прах в очите и да ме лъже за всичко...макар и без да иска да ми причинява болка...но го прави,да му се не види...дълбоко в сърцето.
Всъщност той не ме лъже,понеже аз не се хващам,аз в мойте си капани няма да падна...но въпросът е в лъжата като цяло,да не говорим за последствията.
Аз обаче,колкото и да го обичам това момче,няма да се пусна пак с него,няма да се подкарам пак,понеже си харесвам живота сега (е,на метадон съм,верно,пак съм малко или много зависима),но пак да тръгна да се влача до дилъра и да си давам всичките парички за субститол или херца,няма да стане.
Аз виждам,виждам,колко хубаво се променя живота когато се спре дргата,и то не по принуда,защото няма накъде (както преди спирах опиятите понеже заминавах за някоя далечна стана),а когато в себе си го реших да спра.Меда ми помага за това. Знам,че и това е токсика,но спира да подхранва наркоманската психика,спрях да искам и да търся кик,живота ми потръгна,баваничко бавничко,като теснолинейка,но все нагоре,нагоре,към слънчицето отправена.
Че приятелят ми ме лъже...ми лъже ме...наркомана няма друг избор освен да лъже..бясното куче няма друг избор освен да хапе.Много кофти.Направо ти казвам:кофти е. Най-големият отврат е,че ние можем да си помогнем само и единствено на себе си. Това комуни,терапии,групови сеанси,простотии-не е излекувало никой.Аз поне не познавам. Ако в себе си човек не намери за какво да се захване,няква мотивация,нещо да го побутне да погледне към чистото небе,с кран не можеш да го откажеш от наркоманията. Чак сега виждам какво дърво,какъв бетон вместо сърце съм имала,за да я карам така. И виж волята-преди впрегната в търсенето на пари и дрога,на дилър,висенето тук и там,в студ и жега...ами това си е желязна дисциплина,баси...
Айде сега обърнатия вариянт-волята,впрегната в отказването...щом имаш воля да друсаш,имаш воля и да спреш;логично е така,не е ли така?
Знам ли и аз,ще спирам да пиша вече,изпях си мъката на сърцето тука,ми къде другаде...ще пиша пак.
И накрая ще напиша кво ми се падна оня ден на едни Кришна Таро карти,първо в оригинал и после в превод:

bandhur atmatmanas tasya yenatmaivatmanah jitah
anatmanas tu shatrutve vartetatmaiva shatru-vat

"За човек който е победил ума,умът е най-добрия приятел,но за този,който не е успял да победи ума,той остава неговия най-голям враг"

оффф,къде ли ще му излезе края....

Иначе съм добре,ходи ми се някъде сред природата,да послушам птиците,да ям сирене и домати,под някое дърво,а после да се изкъпя в реката...ама и времето да е лятно,хах!!

Недей така, моля те , ами аз броя дните заедно с теб, къде тръгна да се предваш.....

Коце, депресията може да ти изиграе номер, зная, че си против лекарствата, но непременно говори с някой, може и тук да си пишеш, след като помага. Не се оставяй на течението.

Мам, как е момчето ти? Ще продължи ли Субситола, много се надявам да го виждаш вече все по-често усмихнат.

Смята да го спре. Засега работи, незнам твърде рано е за оптимизъм.

Пуснах нова тема, дано не съм объркала нещо от правилата на форума,но предлагам диалогът да продължи в нея.
Другата доста се натовари и се "разпиля" разговорът.
Ако желаеш, пиши и всички останали , много съм им благодарна, че отклихнаха!

хаха, и ти ли ги познаваш тия?!

______________________________________
exterminate all rational thought.

да,светът е малък,или,за щастие,хероиновите наркомани са станали по-малко.В началото на 90-те целия "Поп" спеше

Хахаххахахахах........Кой не познава Камен,кой не е друсал с него!!!Добре дошли в голЕмото село BG hahahh.Супер шит филмче-мислех,че въпросният герой се е оправил(уж беше в метадонова и доволен и ок).Познавам го от 100 год и ми стана болно да го видя пак с помпата в ръка.А супер шита е,че ми се прииска зверски.Ама на мен тия дни все ми се иска.Дано вс пак устискам-днес,утре,вдругиден...Нали знаете,мине ли поне месец и вече е друго.Уж...