хубав
11 отговора
0 прегледа
в отговор на Блaropoдниka
#3
Re: хубав
Иранофилите с гордост го споменават като една от 20-те ирански думи в българския език
в отговор на Блaropoдниka
#4
Re: хубав
Huebsch на немски, значи точно "хубав". Само че като произход го дават от Hof (двор, в селския и царския смисъл), през hoefisch (дворцов, с дворцови обноски), та до huebsch. Сиреч царското е било убаво. Едно е на к'во прилича думата, друго е как наистина се е пръкнала.
--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.
--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.
всъщност nevermind
аз не отчетох, че {khub; хубав} и {good; gut; &c} са все едни и същи думи, навремето звуците са преливали един в друг, в тон с говорния континуум... така че може темата вече да се изтрие. единствено не ми е ясно от кое божество идват тия думи, `щото почти 100% е някое богче.
в отговор на eф ю cий keй ю
#7
Детенце хубаво, пиленце любаво!
В отговор на:отгде произтича тази прекрасна думичка, "хубав"? щъках из [линк] и се натъкнах на потресаващ факт, номерът е 8 ...
Уважаемият съфорумник Саур е писал:
В отговор на:Славянските езици са имали доста вземане-даване с иранските. А българският впоследствие е бил допълнително обогатен със стотици персийски заемки.
Предположение 1. Думата хубав е много стара заемка от ирански в славянски, от времето, когато била заета например думата сто. Контра-аргумент: думата я има само в онези славянски езици, изпитали масивно романско и/или турско влияние в по-ново време. Друг контра-аргумент: става дума за подобна дума в съвременния персийски (фарси), а нищо не може да се каже за древния ирански език, с който пра-славянският си е общувал.
Предположение 2. Думата е заета в български и сръбски през турски от персийски, наред с много такива думи. Контра-аргумент: защо в турски език няма следи от тази дума? Реконтра-аргумент: думата е директна заемка от фарси в български. Излез-контра-аргумент: има ли други директни заемка от фарси в български? Друг реконтра-аргумент: в турски думата е била забравена. Пак излез-контра-аргумент: честата употреба на тази дума в български не би трябвало да позволи тя да бъде забравена в нашенските турски диалекти.
Предположение 3. Думата е обратна заемка в български от влашки. Пояснявам. Първо, славянският корен люб е зает във влашки във вида юб. Може би е заета и някаква дума любав във вида юбав. може такава влашка дума да е образувана във влашки език, който е заел също така и славянската наставка -ав. Второ, влашката дума юбав е заета обратно в български (балкано-славянски), като получава протетично х-.
Други примери за протетично х- в чужди думи: харесвам, хвърлям, хамбар.
Дядо Вазов я е усетил тази дума:
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
в отговор на eф ю cий keй ю
#8
Re: хубав
Кубаба е хетската Богиня Майка и Богиня на плодородието.
При траките името се трансформира на Кубала /Кибела/.
При траките името се трансформира на Кубала /Кибела/.
в отговор на AcпapyxlYl
#10
Купала
При руснаците, украинци. поляци го има кат ден на лятното слънцестояне (по време нашия еньовден и се нарича Купала.
Купала не е Кибела
В отговор на:При руснаците, украинци. поляци го има кат ден на лятното слънцестояне (по време нашия еньовден и се нарича Купала.
Защо манипулираш? И ти започна като П. Добрев да смучеш молива в търсене да думи започващи с подобна буква и да ги обявяваш за едно и също понятие.
Въпросният славянски празник е възникнал много векове след римската Кибела -- (Magna Mater) която се празнува на 4 април.
в отговор на eф ю cий keй ю
#12
Детенце хубаво, пиленце любаво!
В отговор на:отгде произтича тази прекрасна думичка, "хубав"?
Предположение 1. Думата хубав е много стара заемка от ирански в славянски, от времето, когато била заета например думата сто. Контра-аргумент: думата я има само в онези славянски езици, изпитали масивно романско и/или турско влияние в по-ново време. Друг контра-аргумент: става дума за подобна дума в съвременния персийски (фарси), а нищо не може да се каже за древния ирански език, с който пра-славянският си е общувал.
Предположение 2. Думата е заета в български и сръбски през турски от персийски, наред с много такива думи. Контра-аргумент: защо в турски език няма следи от тази дума? Реконтра-аргумент: думата е директна заемка от фарси в български. Излез-контра-аргумент: има ли други директни заемка от фарси в български? Друг реконтра-аргумент: в турски думата е била забравена. Пак излез-контра-аргумент: честата употреба на тази дума в български не би трябвало да позволи тя да бъде забравена в нашенските турски диалекти.
Следващите две предположения се основават на Дядо Вазов, който я е усетил тази дума:
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
(Старо предположение)
Предположение 3. Думата е обратна заемка в български от влашки. Пояснявам. Първо, славянският корен люб е зает във влашки във вида юб. Може би е заета и някаква дума любав във вида юбав. може такава влашка дума да е образувана във влашки език, който е заел също така и славянската наставка -ав. Второ, влашката дума юбав е заета обратно в български (балкано-славянски), като получава протетично х-.
Други примери за протетично х- в чужди думи: харесвам, хвърлям, хамбар, {х}артисвам.
(Ново предположение)
Предположение 4 Порових се в Интернет във връзка с въпрос за арамейския език и намерих в хърватската статия на wikipedia-та арамейската дума hubo, която значела ljubav и zivjeli. Ако това е така, то тази арамейска дума е по-подходяща за обяснението на произхода на нашата дума хубав, отколкото версиите, изказани по-горе в Предположение 1 и Предположение 2.
Това Предположение 4, за разлика от предишното Предположение 3, не намесва влашкия език, но пък намесва арамейския.
В подкрепа на новото Предположение 4 могат да се изтъкнат следните исторически аргументи: {1} Арамейският език е бил вторият по значение език (след гръцкия) в Източната Римска империя, в която са живели по-голямата част от нашите предци в съответното време. {2} Множество християни, говорещи на арамейски, се спасили от ислямизацията, като се заселили по Нашенско (и не само по Нашенско, а и в други християнски земи). {3} Голяма част от вездесъщата еврейска диаспора, включително еврейските роботърговци, говорели на арамейски.