Голям проблем

Здравейте!
Омъжена съм от 10 г, живеем със свекърва ми и свекър ми. Свекърва ми е много властна, иска всичко да е по нейните правила. Досега нямахме възможност с мъжа ми да се отделим. Живеем в тристайно жилище с техните, но от няколко месеца имат и празно 1-стайно жилище, но е чак в Надежда, а ние сме в южен квартал.
Предложих им да продадем гарсониерата и да вземем по-наблизо, те се съгласиха. Но аз се занимавам с брокери, огледи и пр. Свекърва ми се прави, че работи в едно магазинче в подлез, и казва, че е много заета. Свекър ми е с инфаркт, и казва, че не можели да отидат в Надежда, там нямали лекар. Казвам му, че сега от 1ви юни, могат да сменят лекаря си. И че не е голяма загуба тукашния им.
Свекърва ми се е закотвила като кърлеж в това жилище. И нищо не казва, мълчи си, така й е добре тук. А ние живеем в една стая аз, мъжа ми, детето, което е вече на 8 г. А искам, живот и здраве и второ да си родя.
Мъжът ми казва, че не можел да ги накара да се махнат от това жилище. То си било тяхно.
Да, ама аз не мога и не искам повече така да живеем. Питам се, защо трябва да излизаме под наем при положение, че имаме възмжонст да се отделим! И защо трябва ние да ходим в Надежда, пак в една стая, а не те, които имат нужда само от един на друг да са си, докато ние сме млади и детето ни има нужда от самостоятелна стая, а също и ние с мъжа ми!
Тъй като репетирам речта си, и събирам доводите си, и смятам този път да е окончателен развоя, пиша, за да споделя, и евентуално да ми вдъхнете кураж...

И въпреки, че според мен ситуацията е измислена за сутрешно забавление, тъй като ми е скучно, ще се включа.
Като нямате възможност да се отделите, ще си налягаш парцалите и ще се съобразяваш с даденостите. Никой не ти е длъжен, щото имаш прекрасни очи. А когато сама се сдобиеш с апартамент, плод на твоя труд, тогава ще разпределяш твоето си имущество, както намериш за добре.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Ами гледай сега - аз имам син и след време - с удоволствие бих му предоставила жилище или някакъв друг актив, ако имам възможност. Но пък не бих допуснала заради каприз / щото какво ви пречи на вас да отидете в Надежда, каквото и да означава това/, някой да ми налага да променя навиците си, още по- малко местожителството си. Или пък да се разделя с жилище, което обичам и в което съм свикнала да живея и което - най- вече си е мое. Още повече при подобно отношение : Свекърва ми се прави, че работи... или пък Свекърва ми се е закотвила като кърлеж в това жилище и пр.
И трябва вие да отидите в Надежда или където и да е там, защото жилищата са техни и те си решават какво да правят с тях. Работете, бих казала, купете си жилище и си имайте и второ детещом се налага

Вместо да критикуваш свекърва си - радвай се,че въобще ти предоставя едното жилище,което и да е....И това,че се занимаваш с брокери и агенции не виждам какво чак толкова ти тежи,при положение че си явно доста заинтересована.

Ама естествено че вие трябва да отидете в Надежда. Претенциите ти ми се струват меко казано нахални.
Щом те са съгласни да продадат малкото жилище, не виждам проблем- ми продайте го, и купете друго със стая в повече, това ще ви стигне и за две деца.

Трябва да си много дебелокож и дебелоок за да искаш от възрастни хора, единия с инфаркт, да си сменят жилището, квартала и съседите на тия години.

Много трудно ще намериш тук кой да ти вдъхне кураж, защото желанието ти е, меко казано, неправомерно. Къде и как да живеят решават собствениците на жилищата и това е съвсем нормално. Ако обаче искаш да се изпокарате на всички равнища, продължавай да си репетираш речта и не пропускай да я реализираш. Не можеш да разполагаш с чуждите жилища, това не ти ли е ясно?
Апропо, в Надежда също живеят хора...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Случайно или закономерно, всички горни мнения съветват да работиш и да си решаваш проблемите!

Празнично се присъединявам!

С чужди жилища не искам да разполагам, предложих, и те се съгласиха (свекървата и свекъра).
След което дадохме за продажба гарсониерата, с идеята ние да вземем за нея и с доплащане близо до тях, за да сме им от помощ.
Но...изведнъж свекърва ми ми казва, че новото жилище ще е за тях, ако може двустайно, и аз да съм дала лихвоточките вместо доплащане.
Не смятам да се карам с тях, но мисля, че просто няма да стане това с продажбата.
А да живеем там нямам нищо против, мъжа ми е този, който смята, че кварталът не е за детето му.
И съжалявам, че изглеждам твърде нахална, но има неща, които не съм описала тук за свекървата, а и няма смисъл.
Големият ми проблем се състои в това, че искам да остана да живея с мъжа си, но не и с родителите му.
А речта ми се състоеше в това да ги попитам: "А какво правим оттук нататък? Какъв е пътят, който ще поемем - какво ще правите вие с имотите си, и къде сме ние със сина ви? Ще ми го дадете ли вече, за да излезем под наем, или държите да ни контролирате още?"

Ето това е! Работя по въпроса, твърде труден казус имам за разрешаване, щом и тук, в този форум излязох агресивна, дебелоока и дебелокожа... вероятно е от сънуването на кошмари напоследък. Но пък благодаря все пак, тази реакция тук ме накара да помисля над нещото, което ми пречи да бъда по-обективна - явно наистина съм натрупала много агресия, и тя ме заслепява...

Би ли обяснила пак, че нещо не разбирам?
Живеете в тристайно жилище в южен квартал.
Продавате гарсониера в Надежда.
Купувате двустайно жилище в близост до сегашното. Вместо доплащане ти трябва да дадеш лихвоточки. Какви са тези лихвоточки и на каква стойност?
Свекърва ти иска двамата със свекъра да се пренесат в новото двустайно жилище, следователно вие с мъжа си оставате в тристайния апартамент.
Какъв е проблемът?

определно не разбирам хора с мислене като твоето!
как не разбираш, че това са техни жилища и те могат да правят с тях каквото си поискат и да живеят в което си поискат?
защо смяташ, че те са длъжни да ви подсигурят жилище?
имаш нужди, желания, мечти - ок, всички ги имат. но когато аз мечтая и искам нещо - опитвам се да го получа, но благодарение на мен самата, на моя труд, а не да чакам някой да ми го даде, само защото виждаш ли - аз искам!

защо сте чакали 8 години? ми то живота ви е минал така...
не ми казвай "нямахме възможност", защото един ден ще осъзнаеш, че сте имали възможност, просто не сте го искали достатъчно силно.
и вместо да обвинявате старите хора, просто излезте под наем, така ще си живеете по-добре. може да ви е по-трудно, но поне ще живеете.
а така, да делите с тях, да спорите кой къде трябва да отиде и кой от какво има нужда няма смисъл. по-важното е да живеете отделно, на каквато и да е цена. разбери го това. от спорове и обяснения няма нужда. дори да си убедена, че те постъпват неправилно и несправедливо, няма смисъл да жертваш живота си заради това. послушай ме, махнете се идете в надежда или излезте под наем, това е. пари се печелят.

нормално е да трупаш агресия, понеже живеете с родителите му.
махнете се час по-скоро!
и не делете жилища лихвоточки, не се омешвайта по начин който после може да те накара да съжаляваш и да няма оправия.
просто се махнете дори с цената на бързо преместване в жилище под наем. и не е добра идеята да сте близо. напротив, трябва да не сте близо до родителите му. това е основната идея.
като поживеете отделно и се поуспокоиш, ще решите какво да правите.

И на мен ми се вижда буря в чаша вода.

След като жилищата са си техни, хората са си напълно в правото да ги ползват така, както на тях им е удобно. И както е най-добре с оглед на възрастта и нуждите им. Не им стига, че са стари и болни, ами сега пък и да им изискват къде как да се махат, да изчистят от присъствие, един вид.

Всеки си има някакви желания, критерии, стандарти. Само че, от известно място нататък, сам си ги обезпечава. Или поне така би било редно.

А ти, която наричаш свекърва си "кърлеж", понеже живее с своето жилище и не ти го преотстъпва, какво предлагаш от себе си, като вариант за жилище?
Живяхме с жена ми 18 години в Надежда и не затова,че е далече от ..."южните квартали" се разведохме( тя си купи още по-далеч жилище).

И това с лихвоточките не го разбрах:и аз да съм дала лихвоточките вместо доплащане. Твои ли са те? Нима , при положение, че си млада, способна да роди и второ (навярно си около 30-35), си иала възможност да натрупаш лихвоточки? Че тях ги трупаха моите родители, аз съм на 44!

Тя може да ползва лихвоточки от родителите си, тия лихвоточки могат да се прехвърлят. А май е можело още като ти се роди дете да почнеш да събираш за жилище за него говоря 70-80те години. Познавам хора на 20 и няколко и пак имат, не знам как точно, ама имат.

Както и да е, проблема на Заблудена е другаде.

МНого интересно как и какво имат.Нашите имат някакви и като отидох да питам ми казаха,че трябвало още преди да ги превърна в компесаторни записи.Не съм сигурна те разбираха ли какво ми говорят,но аз се обърках много....без това мразя такива офиси

Замислена,
Бъди благодарна на малкото, което хората са ти предоставили. Ако не мислиш така и не можете да се споразумеете някак - ами просто напуснете жилищата на хората и си оправете живота сами. Знам какво е свекърва много добре - живяла съм с нея и съм се съобразявала - като си икономически зависим, нямаш много думата. Един ден реших, че не мога повече да живея при нейните условия - отидохме под наем, после си купихме жилище. Не ни е било лесно, но всяко нещо си има цена, която трябва да платиш.

Благодаря ти! Това най-смисленият и разумен съвет. Така е, наистина, за жалост днес като се сещах отвреме навреме за атаките тук срещу мен, вероятно съм заприличала на свекърва си...за жалост, но навреме, за да избягам от обекта на подражание...неволно подражание, но ето, заприличала съм на нея. И аз искам да излезем под наем, да не се занимавм с техните имоти, но, трудно е за разбиране, но самите те са въодушавени от идеята АЗ да се занимавам с продожбата на гарсониерата, а те да не тичат по всичките инстанции...