Кога?

Здравейте,
Кога прекратяването на взаимоотношения се определя като предателство? Кога чувството на отхвърленост преминава в чувство на свобода? Кога спират спомените, и припознаванията в различни хора?
Колко време е необходимо, за да си събере човек парченцата от разбитата му душа?
И кога една връзка остава само с хубави спомени, а не с болка ....
....знам отговора ...."когато самата ти решиш, и се вземеш в ръце".....
Ако може някой да ми отговори, чисто физически, във времето, при вас кога стана?

щом питаш - при мен около година и половина след като бившият се изнесе от къщи и около година след формалния развод. Може би щеше да стане и по-бързо това " пречистване" от негативизма, ако той междувременно не се беше оженил за любовницата си, заради която ме остави и не му се роди бебе.

Последните два факта много ме натъжаваха / на фона на собственото ми самотно житие-битие и на фона на реакцията на дъщеря ми, към случващото се..../, докато постепенно не ги приех като " всяко зло за добро" и " когато Господ затваря врати, отваря порти.."

Мисленето от типа " никой не ми е длъжен априори / с брак или без брак / -да ме обича, да ме харесва и да се грижи за мен " - МНОГО ми помогна да " порастна" и да открия позитивите, там където най-малко очаквах....

Не искайте много, за да може да платите цената.

Здравей,
При мен ситуацията е същата...с любовницата и детето. И аз смятам , че всеки има право да обича, и да бъде с човек , който наистина желае. Но най-много ме боли, от нещата правени зад гърба ми, без да усетя. ..май от накърнено достойнство най-много боли.

Но в природата на хората / не само мъжете/ е да правят нещата зад гърба на другарчето, когато има риск от това да го наранят / ако все пак е запазено нещо от уважението и съпричастието/ или когато имат изгода от двойния стандарт и криенето/ в случай че вече за го отписали и просто чакат най- удобния момент за раздяла/
Затова приемаш природата на хората и връзките - без да се опитваш задължително да си обясняваш всичко / има и необясними неща/ или да търсиш някаква имагинерна справедливост и ред, а след време започваш дори да се възползваш от наученото.
Боли те нараненото дойстойнство, горчи от предаденото доверие, което ти се струва, че никога няма да си върнеш...и направо "щипе" от смачканото женско его...Това, последното всъщност най-лесно се лекува - с всеки следващ мъж, който те погледне с възхитени очи и те прегърне с желание, с всеки получен комплимент, нова тръпка, приключение, купон... както и с всеки следващ, различен оргазъм...
Може би най трудно си отива болката от любовта, ако се още я има към този, който ти е направил дете.... и чувството за ограбено бъдеще.
Но там времето помага...
Помни, че не си сама - много сме минали по този път...

Не искайте много, за да може да платите цената.

при някои никога не става, разбирай много години 5- 10, при някои са само няколко дни, седмици, месеци.

За мен беше около 7 години след раздялата - не говоря за брак и за съжителство, а за любов и предателство. А иначе душата си събрах, чак когато родих сина си /след още 7 години/- за да му я дам цяла и без остатък. И абсолютно спрях да се сещам за онази история. Както виждаш - общо 14... Междувременно опитвах многократно варианта "клин клин избива", но при мен не сработи - всичките ми връзки през тези 14 години бяха сякаш предварително обречени, включително и по-дългите от по 3-4 години. Така че е съвсем индивидуално.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

След време...след доста време, за съжаление!

При мен нямаше този момент, поне със законните, щото изпреварвах момента с акции от моя страна...развод демек

Но с гаджета съм го преживявала...траело е от 6 месеца до 4-5 години))

/щото никога не съм се женила за голямата любов...превантивно!/

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Ами лично за мен предателство е, когато има лъжа. Когато партньорката настоява да се жертвам за нея, иска много. А в същото време в сърцето (и леглото) и е друг. И дори реално се получава, че аз правя тези неща заради нейния възлюблен. За неговото удобство и приятно прекарване с нея. Например аз да и давам пари, за да поддържа красотата си, а тя иска да е красива за друг. Да оставим настрани чисто материалното, но аз това го виждам като един вид подличко използване на необичания съпруг (партньор), който пропилява живота си, евентуалните възможности, които би могъл да има през времето, когато е бил мамен, но вместо това е насилван да жертва живота си за жена, която си пада по друг.
В по-тежък случай една жена се опита направо да ме унищожи. В смисъл опита се да ме изложи максимално, разказвайки всичко, които съм и доверил, всичко, което съм правил за нея и покрай нея. Аз не виждах нещо, от което да се срамувам особено, но ме болеше много от предателството. Не смятам, че тя беше длъжна да отговори на чувствата ми. Но защо трябваше да ме тормози и опита да ме компрометира?
Винаги са минавали години, докато се съвзема. Много години

Аз винаги съм казвала, че боли не толкова от това, че някой не иска вече да е с теб, а от начина, по който ти го е показал.

Чуството на отхвърленост не се трансформира в чуство за свобода. Чуството на отхвърленост е точно наранено его. Лекува се с преосмисляне на случилото се и приемането му. В моментът, в който спреш да обвиняваш, ще спре и чуството за отхвърленост.

Ух....спомените.... Проблемът не е в спомените, защото те са част от твоят живот, а в чуствата, които ти носят, когато се появяват. А чуствата при спомнянето пък се определят от чуствата към човекът, с който са свързани.
Аз не мога да ти кажа срокове, защото бях изживяла всички катаклизми предварително и разводът ме свари с напълно „събрана душа”.
Що се отнася до другите връзки, никога не съм се чуствала на парченца по този начин, че да ми се налага да се събирам. А може и да е въпрос на тренинг....знам ли...
Всъщност май няма срокове. Когато ти си готова ще го почустваш сама.

И кога една връзка остава само с хубави спомени, а не с болка
Кой ти го е казвал това? Няма такава приказка, че някога, някъде остават хубавите спомени. Има само безразличие, след като преодолееш негативните усещания след раздялата.....

Carpe diem! Volente deo!

виждаш как другия руши постигнатото заедно - вместо да спомага за изграждането. Най-общо казано.
Траах 3 години, след раздялата ми мина основния шок за седмица. Но си остават следи.

Зависи какъв тип човек си...
На някои хора им минава бързо,други са злопаметни и не прощават никога...
Приеми ,че така е трябвало да стане.
Днес теб са те наранили,утре него ще го наранят...колелото се върти все по един и същ начин..Ако това ще те успокои...
Болката си е част от живота и е хубаво че я има.Така го усещаме.Не я отблъсквай.Приюти я и я успокой,така ще отмине по-бързо.Think Pink!

...и грешната Мадона с големите бомби...

Отговорите на тези въпроси много зависят от това докъде е влезнал ножът.
Ако е бил влязъл яко по начало, по- дълго време трябва, за да го извадиш
Съответно и повече кръв тече.

Но има хора,които се възстановяват много бързо, независимо от големината на раната.

Лично аз, все още се възстановявам.До тук, 1 година.Раната хвана коричка.

Изгубих всичко, но намерих себе си.

Много въпроси,бе!Кога...как...няма значение!За теб е важно да го преодолееш.Не насилвай нещата.И не се изолирай от външният свят.Само това мога да кажа,като съвет.

знаеш ли човек е устроен чисто егоистично.
ако ти прекратиш връзката чувстваш тъга, празнота и т.н, но за по кратко време
виж ако отсрешната страна я прекрати...наистина зависи от човека. и последващите връзки може би