Набожни ли сте?

Аз съм пантеист от Шарденистки тип (Теяр дьо Шарден) с уклон към тантра. Как е правилно да отговоря на въпроса?

това е много важно

има пряко отношение към смъртта

Извинявай, ще поясня нещо. Аз възприемам Вселената като всеобхватна (в буквалния смисъл на думата) система, която има информация за самата себе си и използва тази информация за своето развитие чрез целеполагане. Религиозен ли съм?

мда, ама аз нарочно не сложиш опция 'не знам'

затова ли си толкова самовглъбен че един въпрос не можеш да прочетеш?

въпросът е дали си набожен. а не дали си религиозен.

Аз знам - религозен съм, но ако отговоря така, каква информация ви давам? Например за мен християнството е много наивно, противоречиво и неразбираемо. Паля в храм от време на време свещи, но това са МОИТЕ свещи е МОЯТ храм.

Не виждам разлика.

и аз
аз съм отявлен атеист
не вервам в нищо
за бога братя не купувайте

"Атеист" се нуждае от не по-малко пояснение от "набожен". Буда например сравнява духът с пламък на свещ, а тялото със самата свещ - като изгори свещта и пламъкът угасва. Чел съм някъде, че въз основа на този пример и него го квалифицират като атеист.

Разликата се състои в разбирането на двигателя на еволюцията - това случайността ли е или в основата на мирозданието има целеполагане.

Извинявай, ще продължа. Един от най-големите живи умове на човечеството, Стивън Хокинг, се пази да дава отговор на въпроса дали вярва в Бог, защото това било отвъд физиката, а той е физик. Когато обаче коментира началото на Вселената казва следното (предавам го с мои думи): в основата на света има няколко фундаментални константи; точно тяхното съчетаване прави възможен света, в който живеем; да се получи точно тази комбинация е все едно чарковете на един часовник да се сложат в една тенджера, да разклатим тенджерата и да получим часовник.

Очудва ме мълчанието на кастанедианците по този въпрос. Онтологията на толтеките определено е религиозна - "намерението" не е просто категория на човешката психика - това е вселенска категория.

е, то мисля че поначало определението за "религия" е че е система от вярвания и убеждения. Тъй че учението на толтеките си е религия в този смисъл.
Набожност не мога точно да определя с думи какво е, но на мен си ми е ясно. Набожността има оттенък на вкопчване и ритуалничене, и може би на фанатизъм.

Използваш "религия" в най-широкия смисъл. Всеки мироглед е състема от вярвания. Дори в математиката има вяра. В концепцията за комунизма има вяра, при анархистите - също. Тук (предполагам) става дума за вяра във висш разум иначе понятието "набожност" се обезсмисля. Ритуалниченето е средство, механизъм за връзка - то не влиза в определението, в същността. Толтеките са религиозни, не защото просто вярват в нещо и не защото имат убеждения (кой ги няма?), а защото всичко е продукт на Намерението, което целеполага.

Явно Стивън Хокинг все още не е повярвал в Бог.

Не е повярвал и в това, че Вселената няма начало, както няма и край. Безкрайността е в двете посоки.

Също и, че няма случайности.

Преди години, известният руски астрофизик Йосиф Шкловски по същия начин отстояваше мнението, че живота на Земята е уникално съчетаване на точно определени дадености в Слънчевата система. Т.е. не съществува друг разумен живот във Вселената, освен нашия.
Прави му чест, обаче, че след известно време, преразгледа това свое становище и стана поддръжник на хипотезата, че във Вселената съществуват безкрайно много планети, годни за живот и населени с разумни същества.

Ами това заключение е очевидно, ако се приеме, че Вселената е безкрайна.
От безкрайността следва извода, че има ли доказан прецедент (става въпрос за Земята и разумния живот) той не може да бъде единичен, а би трябвало да се повтаря безкрайно.




Никога не казвай никога!

Абсолютно точно - ако приемеш безкрайността на Вселената, всяко разсъждение за уникалност отпада от само себе си. Тази безкрайност обаче не е доказателство за безкрайна повторяемост на каквото и да е било.

Хокинг допуска Бог, но като физик това е всичко, което може да направи. Неговият научен инструментариум има смисъл от момента на Големия взрив - тогава се формират първите неща, върху които учен може да разсъждава. Преди този взрив - разсъжденията могат да бъдат философски и религиозни в частност. Прав е Кант, който казва, че има няколко въпроса, чийто отговор е въпрос на личен избор - при тях доказателствата са неприложими. Единият от тях е Бог.

ммм-ДА!
не.

Хана, би ли ми обяснила защо според теб интересът към религиозността е толкова слаб тук? Не мога да си представя толтеките като атеисти.

Въпроса може и да е играчка-закачка а, може и да не е! Изчаках достатъчно време да открия осмислящ отговор от предложените. Е, няма!

Интересно ще бъде, ако Хокинг все още вярва в Големия взрив.
Доколкото знам, от доста време теорията за Големия взрив не е актуална.

Пак от гледна точка на безкрайната Вселена и Принципа на цикличността, може да се направи следното предположение:

В различни отделни области от Вселената, да ги наречем Обособени Асоциации от МегаГалактики е напълно възможно Циклично разширяване и последващо свиване на материята (дишане), което донякъде може да обясни и Големия взрив, но не като Единствено начало, а като Поредно начало на цикъл.
Това, обаче в никакъв случай не бива да се свързва с цялата Вселена, която няма начало и край!

Та прав е бил Кант, както казваш, че има въпроси, чиито отговори зависят изцяло от личния избор.

Безкрайността е интересна категория!
Дали ще можем някога да си я обясним нагледно?




Никога не казвай никога!

Това, което физиците наричат Вселена, е тази част от Безкрайното, която може да им предостави някакви факти. Идеята за Големия взрив се отнася до ТАЗИ Вселена, по отношение на която човечеството, пряко или косвено, може да има някакъв опит. Хокинг, а и не само той, казват, че въпросът какво е имало преди Големия взрив, за тях е лишен от смисъл. От гледна точка на философското ни разбиране за безкрайност естествено Големия взрив не може да е начало, защото безкрайността няма начало.

Безкрайността не е просто интересна категория, тя може да те вкара в лудницата. Както се е случвало на математици (справка книгата "Загадката на Алеф", която мисля още я има на пазара). В зората на цивилизацията Бог е дал на хората философията, за да ги приближи до себе си. Когато обаче те се възгордяли от познанието си, им е дал математиката на безкрайността, за да разберат, че ако упорстват да го разберат напълно, могат да се разделят с разсъдъка си.

Безкрайността нагледно никога няма да си я обясним, защото всичко, което гледаме е крайно. Безкрайността може само да бъде почувствана, както е с най-абстрактните неща - например свободата. А това почувствуване на безкрайността сигурно е възможна само чрез медитация. Не знам...