Nirvana

От известно време чета постовете в този форум. От прочетеното тук, изпитвам някакво задоволство ! Мисля си за неща, които, никой жив човек не би могъл да знае.
Защо трябва да живеем ? Питал ли ме е някой "искаш ли да се родиш?" или просто ти идва реда - слагаш веригите и тръгваш. Не мога да осъзная какъв е смисъла ?! Единственото, за което се сещам е абсолютно щастие.
Винаги съм бил податлив към пристрастяване. Ако нещо ми хареса, го изстисквам до капка. Обичам да стигам до крайност винаги, когато нещо ми доставя удоволствие. Не мога да се отърва от тази нагласа, че живота трябва да носи наслада. Аз съм един не реализирал се наркоман. Просто не съм попаднал в подходящо обкръжение. Не казвам, че искам да се дрогирам, но съм сигурен, че ако почна ще ми хареса.
От години съм в депресия, но отскоро си го признах и вече съм на хапчета като: clonazepam и други. Отначало помагаха, но после свикнах и вече има ефект само ако ги намаля. Естественно - отрицателен.
Имам доходна работа. Парите не са ми проблем. Имам си приятелка. Тези неща не ме карат да изпитвам удоволствие от живота.
Връщам се от работа и ... нищо. Разходки, екскурзии такива неща - не ме кефят.
От месеци съм на алкохол вечер след работа (както сега) и така си живуркам.
Нямам търпение да разбера за какво е трябвало да се раждам и какво значи да те няма на този свят.

купи си мотоциклет

Занимавай се с екстремни спортове, или просто живей на ръба, остави се на течението. Може би просто живота ти е твърде подреден. Ако пък си твърдо решен-изпуши един джойнт,но не прекрачвай тази граница..

Като си представя, за секунда, че съм на твое място, ме побиват тръпки.

Ако продължаваш да пиеш алкохол, редовно, живота ти ще загуби всякакъв смисъл и посока, като същевременно ще се превърне в доста по-голям ад, от колкото е сега. Лека полека, ще се примириш, с мисълта, че живота ти не струва нищо, че си обречен да умреш скоро и други такива.

За да си щастлив, и да откриеш някакъв смисъл в живота си, трябва да спреш алкохола, хапчетата, и изобщо всичко. Трябва да си изградиш мечти, нещо, което наистина искаш, и да мислиш постоянно за него.

Щастието е по-скоро до нагласа, да се радваш на малките неща... абе щастието идва отвътре, но можеш да го провокираш съзнателно, като си смениш цялата нагласа, към живота. Направи някакви драстични промени, в живота си, започни наново. Не мисли за проблеми, изобщо, ако трябва се самозалъгвай, че си много, много щастлив, и след време, наистина ще разбереш, че си щастлив.

Колкото до смисъла на живота, глобално-погледнато, човешкият живот, няма абсолютно никакъв смисъл. Но, не трябва да се примиряваш с това, трябва да гледаш на живота от твоите очи, и да приемеш, че смисъла му са амбициите, мечтите и т.н.

Много е важно, да не ти пука, за смисъла на живота, както и за блаженството. Просто върви напред, следвай мечтите си, опитвай се да постигаш социални успехи, спортувай, и усети удоволствието от това.

Блаженството по принцип е пълна пумия. Трябва да си много луд в този живот, трябва да си като машина, да вървиш напред, без изобщо да признаваш блаженството, предизвикано от наркотици, секс, или нещо подобно.

Истинското щастие няма нищо общо с блаженството.

А, това, че нямаш търпение, да разбереш, какво е да те няма... не си ли го представиш реалистично, докато си жив, никога няма да разбереш, какво е. След смъртта, няма да ти се случи, абсолютно нищо интересно и хубаво... т.е, нищо няма да ти се случи, вервай ми!

Не си пропилявай живота, човече, защото да си умрял, предполагам е абсолютна гадост. Живота е най-хубавото нещо, което имаме.

-------------------------------

Нищо няма да ти помогне, докато продължаваш да се стремиш към такива безумни идеи като абсолютното щастие. Целият живот представлява постоянни промени и подобни равновесни точки са изключени. Не е като да не знам какво ти е, обаче това е положението.

[линк]

хванал го е алкохолния сантимент, как кво му е :)
почти сигурен съм че като е изтрезнял всички екзистенциални проблеми са изчезнали :) суета на суетите...

______________________________________
exterminate all rational thought.

аре ш'те видим тебе след някоя друга година

______________________________________
exterminate all rational thought.

Аха, до довечера.

Книгата на Еклесиаста ми беше много любима едно време, май ще взема да си я изровя и отново да я прочета.

[линк]

Нищо подобно. Сантимента, както казваш, просто ме накара да напиша горното. Да напиша как се чувствам; и нищо не е изчезнало. На работа (сега) съм доста нагажиран и не мисля за друго, но се побърквам ако намаля лекарствата. Без лекарства ставам хиперактивен физически и едновременно апатичен.

"От години съм в депресия, но отскоро си го признах и вече съм на хапчета като: clonazepam и други. "

грешен ход брат. и аз съм минал през не една депресии, някои стигащи дотам, че преливат в психоза. слагали са ме на всевъзможни антидепресанти, бензодиазепини, невролептици, mood stabilizer-и. яко ти омеква мозъка от тях, и това е най-малкото. намалявай и ги спирай (замислих се преди да дам такъв радикален съвет в разрез с мнението на професионалистите, но да, категоричен съм - майната й на модерната психофармакология...маже симптомите криво ляво без да лекува нищо).

опциите ти са безкрайно много, но депресията ти стеснява перспективата за тях. набавяй витамини, храни се здравословно (разните хранителни добавчици, билкови тинктури и екстракти доста помагат, но зависи кои), пуши джойнт, развивай интересите си, гледай филмчета, чети книжки, полагай усилия, мисли малко извън само твоите потребности...от "дрогата" това което ти трябва са неща които изострят сетивата, не такива дето ги закърняват.

и най-важното - не взимай живота твърде на сериозно :)

______________________________________
exterminate all rational thought.

В някои отношения мисля като теб.
И аз съм склонна към зависимости и пристрастявания. Фактът, че сега съм чиста (като сутрешна роса), си е чиста случайност. В никой случай заслугата не е моя. Ако обкръжението ми беше от наркомани, то едва ли нещо щеше да ме спре.
Както ние сме склонни към зависимости и не сме наркомани, така сигурно има и доста наркомани, които са били доста стабилни психически хора. май е случайност, че така се е развил животът ни.
И аз злоупотребявах системно с алкохол преди време, но това не води до нищо хубаво. В един момент дори там, в замъгленото си съзнание, не намираш спасение. Стигнах до дъното и спрях. Изплувах на повърхността, животът ми от само себе си взе да се оправя.
Какъв е смисълът на живота? Смисълът е различен за всеки. Моят смисъл ще е лишен от съдържание за теб. Но все пак най-общо казано смисълът е да бъдеш полезен. Ако имаш приятели, които държат на теб, приятелка, която те обича, ако си добър в работата си и колегите не могат без теб - това са все неща, които да допринасят за доброто състоияние на духа. Разбира се можеш да бъдеш полезен по още хиляди начини. Трябва да ги откриеш.
Дали сме на тая земя по свой избор? ми не знам аз, но щом сме тук, значи от съществуването ни има смисъл. Колкото и празен и безполезен да изглежда нечий живот, той също има свое предназначение и се безкрайно ценен!

ии да, животът не е лишен от наслада, но наред с нея вървят болката и страданието. понякога така са се оплели, че е трудно да ги различиш

Вързан съм вече.
Алкохола не е проблем. Не пия много и никога по-рано от 20:00.
Пробах да намаля лекарствата, но се появяват странични ефекти. Получавам неконтролиуеми мускулни спазми и паниката бързо ме обзема когато има много хора около мен. Предполагам, че трябва много бавно да намалям дозата и това, което казваш за витамините и манджата е вярно.
Все пак, вярвам, че някой ден ще съм нормален.

Сигура ще има, какво да ми се гледа.

-------------------------------

И какво очакваш по-точно? Завист или съжаление, горкото момче, на което всичко му е наред, "малкото бедно, богато момче". Ми аз лично бих ти завидяла малко, щото на мен малко неща са ми наред, но и на това съм благодарна. Искаш да имаш проблеми ли кво ли? Знаеш ли има една поговорка " внимавай какво си пожелаваш". Имаш приятелка, финансово осигурен си, ами аз не мога да се сетя какво по-хубаво от това. И аз се наливам всяка вечер, ама май не е от хубаво. Бе както и да е, само едно ще ти кажа наслаждавай се на живота си и не се задълбочавай много много, щото може да се депресираш все повече. Пусни си хубав филм и се замисли, че простите нещица носят голямо щастие, може би не абсолютното, но все пак...Аиде всичко хубаво и дано откриеш отговора на въпроса си защо си роден.

P.S Незнам как точно се чувстваш, не съм била така, че всичко да ми е наред, но пък непрекъснато исках още и още, имаше време, когато нещата ми бяха горе-долу наред, но аз все не бях доволна, докато видях, че може да е и по-зле, мнооооого по-зле

btw. не, че има връзка, ама сега събирам смелост да гледам Trainspotting, ама мисля да изчакам да се подготвя, че сигурно ще ми стане тъжно

...и така

просто НЕ ЗНАЕШ колко ти завиждам за трейнспотинг, че не си го гледала до сега.

______________________________________
exterminate all rational thought.

Приятелката,не смятам,че човека е писал тука толкова за да предизвиква някакви чувства,отколкото за да чуе мнение.Лично според мене-споко!Супер си си,само дето много си се вглъбил в нещата.То това ни е хубавото на повечето хора-колко и да имаме,все не ни е достатъчно.И това,лично според мен,е супер готино качество-защото ако в един момент си кажеш,че имаш всичко,което искаш,някак си става безинтересно.Някой по-горе беше писал да се отдадеш на екстремни спортове и т.н.Еми идеална идея-още повече имаш възможност да осъществяваш щури хрумвания!Желая ти успех!А,и вместо да си къркаш сам,викни я жена ти,я някое аверче да си биете лафа

Не знам какво си преживяла и дали наркотици за объркали живота ти, но при мен без да се друсам съзнателно се наложи да пия лекарства които са спадат към наркотиците (общо погледнато). Имах неприятни преживявания докато почна стаблна работа и за да съм нормален се зарибих с лекарствата ( по препоръка на терапевт) уж да добро. Просто ми беше интересно дали има такива като мен.
Стигнах до там че при небрежен спор с баща ми ударих с всичка сила в стената и си счупих ръката. После осъзнах че нещо не е наред с мен. Лекарствата които пия са за хора като мен които искат да се лекуват а не да се друсат. Обаче нещо ми се омаза мозъка от тях. Много искам да ги спра но както бях споманал в друг пост просто се побърквам ако не ги пия.
Пролетта не е подходящ сезон за целта. Лятото съм твърдо решен да ги спирам но постепенно иначе не става.

ПП: не ми завиждай. Не знаеш как се чувствам. Парите не носят щастие.

Не съм искала да те засегна, ако така си се почувствал от поста ми, просто исках да ти кажа да я караш ои-спокойно и да търсиш радост в малките неща, като например в едно кафенце в някое яко заведение, готин филм, кино и т.н. Щом пиеш хапчета, значи са ти предписани щото имаш проблем, ясно е, ама трбва да знаеш, че ти единствен мпжеш да осмислиш живота си. Попаднах на един форум,ама не помня как точно се казваше о линка не го знам, ама ако се заинтересуваш потърси в google " психология", "за психологията" или нещо такова, там четох постовете на ,много хора, които имат психическки проблеми, бе не са луди всичките май, а има и психолози и психоаналитици, които пишат там, може да намериш нещо интересно. Успех и тва за лятото добре си го намислил!