"Гитанджали"

1

Безкраен ме създаде ти-такава бе волята ти.
толкоз пъти вече изцеждаш този крехък съд
и с пресен живот го пълниш винаги.
Пренесъл тръстиковата свирчица през
хълми и долове, ти вдъхна в нея вечно нови
песни.
В безсмъртното докосване на дланите ти
мъничкото ми сърце престъпва всички граници
на радостта и ражда слово неизказано.
Неспирните ти дарове стигат до мен само
през моите невзрачни шепи. Минават вечности,
а ти все лееш и все остава място за доливане.


2

Когато ти ми заповядаш да пея, мисля,
че сърцето ми от гордост ще се пръсне;
поглеждам твоето лице и сълзи в очите ми напират.
Всичко неблагозвучно и сурово в живота
ми се стапя в сладостна хармония и
преклонението ми разперва крила като
честита птица в полет над морето.
Знам, че от песнопението ми извличащ
радост. Знам, че единствено като певец
пристъпвам в светостта ти.
С крайчеца на простряното крило на
песента си докосвам твоите нозе, които
никога не бих се осмелил да стигна.
Пиян от радостта на песнопението,
забравям себе си и се обръщам като към
приятел към тебе, който си ми господар.


3

Не знам как пееш ти, мой повелителю!
Слушам те винаги с безмълвно удивление.
Светът е озарен от светлината на
музиката ти. Дъхът на музиката ти възлиза
от едно небе на друго. Свещеният поток на
музиката ти помита всички каменни прегради
и не знае граници.
Сърцето ми копнее да се причасти към
песента ти, но всуе се стреми към глас.
Жадувам да говоря, но речта ми не се
излива в песен и смутен възкликвам. О, в
своята безкрайна музика сърцето ми си
впримчил ти, мой повелителю!


4

Живот на собствения ми живот, аз ще се
мъча да опазя тялото си винаги неомърсено,
като знам, че живото ти докосване е върху
всички мои членове.
Ще се старая винаги да не допускам
никакви неистини до мислите си, като знам,
че ти си онази истина, която запали светлината
на разума в ума ми.
Ще се старая винаги да гоня всяко зло
далече от сърцето си и да запазя любовта си
в цвят, тъй като знам, че твоят трон е скрит
в най-съкровената светиня на сърцето ми.
И винаги ще се стремя да те направя
явствен в своите дела, тъй като знам, че
твоето могъщество ми дава сили, за да
действувам.


5

Моля за минутка да ми разрешиш да
поседя до теб. Всички работи, които съм
подхванал, ще довърша после.
Надалеч от твоето лице сърцето ми
не знае ни почивка, нито отдих и трудът ми
става безконечна мъка сред безбрежното
море на мъката.
Под прозореца ми днес е спряло лятото
със шепот и въздишки и пчелите забавляват
с музика двореца на цъфтящите дръвчета.
Време е безмълвно да приседна редом
с теб и тъй, лице в лице, да запея
посвещението на живота в този стихнал и
прелял покой.


.........и т.н. до 103

Рабиндранат Тагор, избрани творби-том3
изд.Народна култура,1985

НА БРЕГОВЕТЕ НА БХАРАТ- РАБИНДРАНАТ ТАГОР

***
Йога БЛОГ

"Пролетарии от всички страни- обединявайте се!"

Много добър сайт. Ще му отделя повече време...в най-скоро време.