духовна връзка

Случвало ли ви се е да се запознаете с човек, който ви се струва необяснимо близък в духовен план, без значение от пространство, време, място? Да усещате, че просто имате нужда от този човек. Сякаш се познавате от много време и се разбирате без думи. Как се нарича това нещо?

я кажи къде се запозна в този човек за да ти отговоря. защото като чета за
' без значение на пространство , време, място ' .....

Keep on walking

даааа... тук в дира си пиша с хора, които са ми интересни не като визия , а като мисли, разсъждения, общуване... , и истината е, че мислите са отражение на нас самите, окото го потвърди... ако други имат опит нека да го споделят...

Преподава ми този семестър в унито. Не е интернет връзка ако това имаш предвид. Не знам точно как да опиша всичко, но все отнякъде ще започна...
Странното е че с преподавателя си споделям неща които с приятелите си не, понякога се срещаме по коридорите и се заприказваме и говорим за всичко но не и за лекции. Споделям спонтанно не знам защо ме предразполага толкова и той винаги се опитва да ми дава съвет относно това което ме тормози, и ако в началото не съм се вслушвала в съвета му в крайна сметка наистина е бил прав. Естествено има си семейство, аз също имам сериозен приятел. Но въпроса не е в това, нямам намерение нито да се женя за него или нещо такова, просто изпитвам потребност да общувам с този човек. Приятно ми е когато го усещам когато е около мен. Никога не ми е правил намеци за секс, ние говорим за съвсем различни неща. На упражненията даже е по - взискателен и изисква повече от мене, отколкото другите - понякога даже си мисля че съм си въобразила, че нашите разговори са просто обикновени, но когато го погледна в очите виждам съвсем друго, сякаш ми казва " не е така моето момиче".
Той е доста строг по принцип и никога не се усмихва, но когато го видя винаги ми се усмихва.
ПП Нямам намерение да се разделям с приятеля си, той знае за общуването ми с този човек и няма против. Просто искам да общувам с него, усещам го по някакъв необясним начин, усещам че ще ме обогати духовно.

послеписа ти ме размаза ... от къде на къде като общуваш с някой ще се разделяш с приятеля си, или пък той какво би могъл да има против ?! Ако има - зарежи го !
Лошото е, че все пак тези неща ти минават през главата явно ...

Не знам как се нарича това нещо, но ми се е случи веднъж преди 3 години на старата ми работа. След подобно общуване придобих по-големи изисквания към себе си, станах по-отговорна и вече не правя компромиси с хората. Това последното имам в предвид че приемах някои слабости у приятелките си за нещо нормално( като завист, материализъм, лъжа...), но сега смятам че това не е нормално и съм прекъснала всякакви контакти с подобни същества.
Духовното общуване те повдига по някакъв начин, вече не си същата, разбираш че неща като дълг, отговорност все пак значат нещо когато идват от някой от по-горна позиция както твоя преподавател например. Това че изисква повече от теб на упражненията е добре. Не бъди мързелива, то е ясно че всички ще си вземете изпита.
А не си въобразявай нищо в личен план, доколкото разбрах това те вълнува повече от духовната връзка, или не е така?

Интересно си описал нещата Маринара, точно така се чувствам. Не ме вълнуват дребнавите разговори около мене, на които обсъждат кой с кого, какво, да и за лъжите същото нещо и лицемерието и аз вече не правя компромиси просто не общувам с такива хора. Чувствам че не съм същата, не знам какво се промени в мене.
Колкото до личния аспект или духовния не мога да определя, но ме привлича да общувам с този човек, да си говорим, говорим макар че някои хора около мене си мислят че има нещо между нас - иди им обяснявай как е всъщност и се опитвам да не обръщам внимание, макар че съм много чувствителен човек.

любов.

Чета на глас на мъжа ми темите в клуба. След като му прочетох твоята тема той рече, че това е типичен пример за ... (цитирам): "непреодолимо желание за бягство от несъществуващи проблеми в брака (обикновено измислени). Свършва по два начина - или много духовният ти се насища и те зарязва, или ти зарязваш всичко, хващаш се с него и след това установяваш, че и неговите чорапи миришат и ги хвърля все на същото място зад вратата".
Ако случая ти е друг, аз се извинявам от негово име

Сега от мен - Със сигурност съществуват духовни връзки. Най-добре е да се опитаме да направим такава с партньора ни. По-удовлетворително и по-безглавоболно е

Общуването ми с него е напълно достатъчно. Никак не ми се иска да принизявам до дребни битовизми тази връзка.
Аз си имам моя живот, той - неговия и се надявам така да си останат нещата. Просто искам да го усещам като присъствие в моя живот.

Дежавю-то няма много общо... Случвало ми се е стотици пъти, знаела съм какво ще се случи в близките няколко часа, кого ще видя, какво ще ми каже, какво ще се случи. Просто съм го знаела, отнякъде, от някога, и се е случвало. Не е било непременно обвързано с каквото и да било привличане, към когото и да било. Да, имало е участници - мъже, жени, животни, предмети. И нищо сексуално, платонично, или каквото и да било, свързано с емоции. Или ако е имало емоции, доколкото си спомням, не са представлявали повече от 10%.

Разбира се, къде съм казала, че Дежавю-то е непременно свързано със сексуалното привличане? Което, обаче не означава, че не може да бъде. :Р Както сама пишеш участниците могат да бъдат различни, но да не изпадаме в такива подробности - не е важно с кой или какво ти се случва, по-важно е ЗАЩО ти се случва. Това имах предвид. Просто трябва да си го обясниш - има причина да ти се случва, това е което исках да кажа, т.е., трябва да му се обръща внимание на Дежавю-то, защото има на какво да те научи. Иначе ако просто махнеш с ръка и си кажеш: "Какво пък, колко ли пъти ми се е случвало" рискуваш да изпуснеш поуката.
А в превод тази думичка означава "усещане за вече видяно". В такъв смисъл въобще не е важно човек ли си видяла или котка, примерно. Важното е, че си видяла нещо удивително познато, което ти говори толкова много и без думи... Невероятно е, обичам това усещане, направо ме опиянява... Припомня ми, че не сме сами на този свят, а освен това не сме и толкова крехки и нетрайни, колкото ни се струва - такива са единствено телата ни, но те не са важни, по-важна е птицата, която лети във всеки един от нас - тя е безсмъртна. А за справки по темата се обърнете към "Джонатан Ливингстън- Чайката"



When There Is A Will, There Is A Way

Мдааа Но това все пак е възрастта на секса