планирана бременост

Здравейте,

не съм сигурна, че темата е много за тук, но може би някой би споделил.

Когато решихте да имате деца, как точно пристъпихте към действие? Вие ли казвате/ казвахте на мъжа си, че моментът е подходящ? Той ли се интересуваше?? Избирахте/Определяхте "специалния" ден или пробвахте да кажем 4-5 дни подред? И примерно, ако казвахте че от днес е подходящия момент, кой пристъпваше към действие ден след ден?

Много въпроси се получиха, но просто не знам, как да се държа.

Уж решихме да правим бебе, но без да го превръщаме в състезание (ако стане). Е месеци наред не става...Сега пък решихме, да сме по-целеустремени, но се чувствам ужасно глупаво...Какво да кажа на мъжа си? често сме уморени вечер и просто заспиваме. По законите на Мърфи, точно в най-неподходящите моменти...Странно ми е да го събудя защото трябва точно в този момент, същевременно ми е кофти, ако той "проспива", когато знае че е подходящия момент. Да не говорим, че по принцип, от притеснение ли, от какво..., тотално съм загубила желание за секс. Всичко изглежда толкова нагласено...


I'll think about it tomorrow!

Наистина може би въпросите не са за тук,но нищо не пречи да споделяме мнение.Аз лично си мисля,че би могъл да се появи проблем на психологическа основа ако се вманиачиш,че точно сега е момента.Поне така са ми казвали лекари,при които съм ходила.Хубаво е човек да планира нещо толкова важно,но не в срокове "от днес за утре".Успокой топката,изживявай прекрасни мигове със съпруга си,не мисли постоянно за това и нещата ще се наредят.Сексът по график ще охлади страстите,меко казано.Поне при нас беше така.Това е моето мнение.Пожелавам ти безпроблемно,скорошно забременяване.А по отношение на всичките ти въпроси ще ти кажа,че момичетата тук минават през доста трудности,които не се свеждат просто до пропускане на момента,така че едва ли ще ти помогнем.Поне за себе си мога да кажа,че почти не си спомням за първия ни разговор на тази тема.Минахме през толкова неща докато успеем,че това наистина избледня като спомен.

Здравей, мисля, че много хубаво са ти отговорили. Какво да добавя, за да те окуража - освен да не губиш вяра, че нещата ще се получат. Не се паникьосвай, понякога хубавите неща стават бавно. Понякога не от раз, не и от втори път. При мен стана от третия ... /имам две неуспешни бременности преди това с кюртажи/.
Изобщо прави това, което смяташ за редно, пък да става каквото ще!
Усмихни се!

[линк]

Всеки рано или късно минава през тъгата и и протеста, че спонтанността на секса изчезва. Когато обаче нещата се проточат във времето, това чувство изчезва и красотата на секса се възвръща. Тогава идва меланхолията от невъзможността на забременяване.

Лали, страхотно си го казала ....
На въпроса, наистина е кофти когато вече не е само спонтанно, а с цел - дългоочакваното бебе, по график, независимо от това колко си изморен и дали имаш желание... Моята хубавица я чакахме 7 години и минахме и през този период.
Мога единствено да ти препоръчам да не му казваш - айде сега точно е момента, защото може и на психична основа да се притесни, а просто като видиш, че си в овулация да се опитваш да го съблазниш...
Само да споделя, че почнахме опитите за второ бебче, но без да си даваме зор, то и време не винаги има, пък да видим какво ще стане до няколко месеца. Стискайте палци.

Явно всеки изживява ситуацията различно. Ние 10 год. се борим и не се налага някой да поканва другия, просто и двамата знаем когато е момента. Абе понякога не е много комфортно, но в името на успеха правим всичко.

[url=[линк]][img][линк][/img][/url]

Момичета,

Много благодаря, че ми отделихте време и съжалявам, че се покрих, просто не стигна времето за нета...

Всъщност май аз съм тази, която се притесни от един момент повече у дома...Много шум за нищо, ама нали все трябва за нещо да се тормозя Добре, че половинката не се предава...

I'll think about it tomorrow!

Като ви чета и ви завиждам донякъде.....
Имам вече две деца ....
Сега има друг човек в живота ми/не е бащата на децата ми / .т.е не знам дали е още в живота ми....
от една година сме заедно..от 5 месеца с малки прекусвания правим опити за бебе , но поради стреса на които съм подложена от негова страна и майка му, която е против нашата връзка бременност не се получава.
Спермограмите показват че проблема е в него, но той казва щом няма бременност значи е безсмислена нашата връзка.....:(
Обичам го и при всяко "идване " не менструацията се поболявам....
Така ми иска да го зарадвам.......
Майка му непрекъснато го "подковава" че бебе става от първия път опити.... Наистина че и моите деца така са родени с първите опити, но на нашата възраст и с медицинските му проблеми ...а и аз непрекъснато под стрес :"дали няма да си тръгне отново защото не съм бременна или че мама му е направила проблем заради наличието на децата ми..."
Даите съвет.....кураж....вече не знам какво ми е нужно за да се получи и във връзката и в бебеправенето.....

Щом спермограмите показват проблем при него, обрънете се към клиника по стерилитет.

Много е тъжно, ако връзката ви се крепи само и единствено на мисълта за бебе. "той казва щом няма бременност значи е безсмислена нашата връзка" - ако тока стояха нещата в моя брак, сериозно бих преосмислила нашите взаимоотношения. Едва ли не: ще те обичам, ако има бебе, останалото е безсмислено. А когато се появи все пак бебето /дай Боже!/, а връзката не е подплътена от истински любовни чувства между родителите, не съм сигурна дали такъв брак би издържал изпитанията на времето.

Извинявам се, ако съм прозвучала твърде песимистично. Изказвам само мнение.

При много двойки е така. Ето и при мен - няма ли бременност до края на годината ще се разведем със съпруга ми. И аз го подкрепям в това, защото той е чудесен човек и заслужава да има деца. Поне един от нас трябва да е щастлив

И аз преди време разсъждавах като тебе - след повече от 5 години безуспешно ходене по мъките предложих на мъжа ми да се разделим, за да търсим щастието си поотделно. И той е страхотен и точно заради това исках да е щастлив. Той обаче категорично отказа, продължихме борбата /както се казва/ и накрая усилията ни се увенчаха с успех. В един момент той дори беше склонен да си отгледаме дете от дом, само и само да останем заедно.
Според мен най-лесното е да се разделите, по-трудното е да продължите напред заедно.

А аз искам да продължим напред заедно, но раздвояването му ......
Знам че много иска бебе.....и спазвах какви ли не неща , които с предните бременности не съм и помисляла......
Сега разбирам как жени в желанието си да имат бебе вършат глупости .....казал еди кой си.."стой с краката нагоре 20 мин след ..."
Ако ще стане дори и права пак ще се получи....
просто е нужно да си спокоен и да не мислиш за това.......а на мен не ми излиза от главата ...

Мая, какви са тези планове?
Един мъж и една жена се събират с любов, с радост и трудностите с бебето не са причина за раздяла.

Понякога са причина. Вече роднините на съпруга ми почнаха да ме притискат с въпроси защо няма дете. Ето - виж сестра му е толкова по-малка, а вече има, а ти нямаш. Те разбира се не знаят за моите операции, защото съпругът ми държи да го пазим в тайна. Срам го е. Понякога ми става толкова тежко, че искам да умра.

Мила, Мая, гушкам те с цяло сърце, ще станеш мама, най-добрата, ще има бебенце за теб. Мечтай, Мая, само така ще се спасиш.

Дано стане

Виж, ти май си се вкопчила в идеята да му направиш "подарък": "Да го зарадвам,...той много иска бебе". И се поболяваш, че не се получава. Но когато стане факт, бебето освен радост, е и огромна грижа. Нещо, с което половинката ти е добре да свиква отсега. Защо трябва да прехвърля на плещите ти цялата отговорност за провала на досегашните ви опити? Нека да поеме и той своя дял от ангажименти, свързани с бъдещото бебе - щом толкова много го иска. Да се позаинтересува, да се свърже със специалист по стерилитет (при който е добре да отидете двамата), да си взима редовно предписаните му от лекаря хапчета за подобряване на спермограмата, да те окуражава и т.н. Какъв баща ще излезе от един мъж често си личи от поведението му преди да е станал такъв.

На 28 г. си все още млада - в тази разкошна възраст все още можеш да си позволиш лукса да разполагаш със себе си - отпусни се и се наслаждавай на секса. Имате цялото време на света да правите бебе. Гледайте по-отпимистично на нещата, светът няма да се свърши, ако да края на годината няма бременност. Най-лошото, което сама можеш да си причиниш, е да паднеш духом. Не го допускай!
Стискам ти палци в нелесния път, защото и аз съм вкусила горчивината му! :)

Когато се женихме, се дразнихме от това, когато понякога казват в брачния ритуал: обричате се ... дрън-дрън, да направите дом, на родите деца ... и аз все казвах, бе как може да се говори така - понякога се случват разни работи ... освен това - според нас хората се събират, защото се харесват и им е хубаво да живеят заедно, радват се на компанията си, така да се каже. детето идва като нещо необходимо малко по-късно. не искам да живея с човек, който гледа на мен като на крава за разплод ...
маичка, моля те помисли си - казваш съпругът ми е чудесен, поне той да е щастлив. той ще бъде ли щастлив? ако неговият отговор е да, ще си замълча. знам, че моят съпруг няма да е щастлив. все пак ние толкова години сме се търсили, толкова сме се оглеждали и сме търпяли посредствени хора около себе си, докато срещнем съвършената половинка. не можем да си представим раздяла. това е като да си представям да живея с половин тяло. хумористично погледнато, може би това е проблемът при нас - ние сме като един човек, а за дете трябват двама
момичета, пожелавам ви на всички да вземете правилното решение, което би ви помогнало да бъдете щастливи. за всяка от нас това решение ще е различно, вероятно.
човек не избира какво ще му се случи в живота, но човек избира как ще го посрещне.
прегръщам ви

Fortes fortuna adjuvat