Искам да споделя с вас...

Здравейте,чета ви от доста време,но едва сега реших да ви пиша.Да споделя с вас историята си.Разведена съм от 4 години,с две деца,които са при мен.Причините за за развода-тривиални,като при повечето хора-появата на трети човек/в случая при съпруга ми/.Казах си:"Какво пък толкова,на всеки може да се случи.Случва се и на мен,ще живея и без него."Много бързо установих,че не ми липсва,явно връзката ни се е скъсала отдавна,но не съм забелязала.Преди две години в живота ми се появи мъж.Момче,което познавах от детските години.Не бяхме се виждали 20 години,той станал хубав мъж,улегнал и стабилен.Оказа се,че той също се беше разделил с жена си.Живеем в различни градове,неговата работа е свързана с пътуване извън страната,но използвахме всяка възмежност да бъдем заедно.Запознахме децата си,те се приеха много добре,общувахме всички заедно и ни беше хубаво.Той все ми казваше,че съм силна и добра/може би съдеше по това как реагирах на изневярата на съпруга ми,т.е.нормално./А той все казваше за бившата си жена,че била доста нервна,все недоволствала от него,вдигала му скандали.Не знам,не я познавам.Вярвах на това,което той казва.Към мен се отнасяше прекрасно-мил,разбиращ.Говореше за общо бъдеще,правеше планове да се премести по-близо до града,в който живея,за да се виждаме по-често.И така до началото на март тази година.Бяхме в заведение,хапнахме,поговорихме.Той все засягаше теми,за които занеше,че реагирам емоционално.Накрая на разговора ни прецени,че не съм надживяла емоцията си,че разпилявам много енергия и време за моите приятелки и заключи,че говорим на различни езици.Което заключение ми спря дъха направо,сякаш произнесе присъда.Разплаках се,той си тръгна.На другия ден ми каза,че повече скандали няма да търпи,че няма да изживее живота си като преди/със съпругата си/ и че се разделяме.Онемях.Опитах се да поговорим,той все повтаряше,че просто нямало смисъл.Че това отново щяло да се повтори,че аз не го познавам и т.н.И така..сега съм без него,не се чуваме,не се виждаме..Не мога да си обясня защо??Не мисля,че има друга жена,а може и да греша.По-скоро той не е могъл да се отърси от преживяното в брака си,от това,че се е провалил този брак.И едва ли не върху мен прехвърли вината от отношението на съпругата му към себе си...Не знам,просто не знам ...Вие как мислите?

Човекът просто се стряска от емоции и ти нямаш никаква вина, бившата му съпруга май също. Да приемеш (поемеш), проумееш емоцията на другия е вид отговорност и някои хора никога не дорастват до това.

Е, поне е бил откровен....
Решението си е негово, трябва да го приемеш.

тема коли, футбол и риболов,колко време ти трябва да разбереш това

Когато бившият набелязваше следващата жена, винаги успяваше да намери причина да съм виновна за нещо. Задължително преди да бъде с нея, аз бях емоционално натоварващата го. Както и да е, за мен това е поведение дължащо се на появата на новата...

той не е бил прав - като ти е казал направо какво вижда у теб ?

Както казва Финч, следващата е била набелязана. Не му търси оправдания.

Carpe diem! Volente deo!

че са били толкова напреднали отношенията ви? Според мен - ти си ги мислила за по-напреднали и това, вероятно го е уплашило.
Едва ли е имало друга жена, но и едва ли се е уплашил от един разговор. Просто решението е било взето предварително.

Продължавай напред. Един живот живееш! Често се случва примамливо-апетитните плодове да се окажат вътрешно загнили.

Разбирам те и знам какво е да се опитваш да си обясниш необяснимо и нелогично поведение на близък човек. Ще загубиш много в това да прехвърляш всички ситуации през себе си, в лутане защо и как, и кога..., и всеки път нещо в теб ще се губи и ще изгаря.
Ако можеш да не го правиш това, ако можеш просто да приемеш само факта без опити за обяснения, ако можеш да не се изтощаваш така обсебващо...
Ако можеш да се съхраниш от това нараняване, направи го, защото има опасност и да се разболееш от изтощението на тези въпроси.

"Да приемеш (поемеш), проумееш емоцията на другия е вид отговорност и някои хора никога не дорастват до това." ?

Питам, че дано най-после някой ми обясни как да проумявам емоциите на някои жени - крещящи, беснеещи, дрънкащи празни приказки...

Обичам курвите, но не и техните номера!

"Той все засягаше теми,за които занеше,че реагирам емоционално."

Да разбирам ли, че си нормален човек, разговаряш нормално, спокойно, но...

Но когато темата стане емоционална за теб - повишаваш тон и преставаш да мислиш какво приказваш?!

Обичам курвите, но не и техните номера!

Мисля, че на някои хора просто им изнася да бъдат жертви на миналото си. Имат готово оправдание за всичко. Могат да предвкусят какво ще се случи, но това не е вкусът на новото, а оная смрад от старото.
Лошо няма, нека ни висят обеците, нека помним, но това, че ни се е случило веднъж с един човек, не значи, че ще се случва занапред с други.

Направило ми е впечатление, че провокиран от страховете си, човек сам насочва развоя на събитията натам, че те да се случат по не особено приятен начин. Упорито се подготвя да се случи най-лошото, просто защото на хубавото всички устояваме. не чисто технически с действията си, а влагайки енергия в това да наблюдава и да се пази. Вместо да се наслаждава на новите хубави неща, които му се случват.

Едно такова приключване, каквото описваш ти малко ме натъжава. Но допускам, че мъжът има и други причини, не само тези, които е споделил с теб.

Нерядко съм наблюдавала, а и преди години съм и го правила - да изтъкна подробно недостатъците на отсрещния, зад които умело прикривам моите осъзнати кусури.

И друго - отказът от комуникация също е вид комуникация, което трябва да те наведе към съответните мисли и да прецениш.

Ей такива са моите мисли по въпроса - на първо четене и първо кафе.


Wine Me & Dive Me

Ако всичко е точно така, както го описваш, добре е станало, че си се отървала от него. Ужасно ме дразнят тези "многострадални геновеви", емоционално нестабилни, клонящи към всевъзможни депресии. Не забравяй едно - ако един мъж наистина иска да бъде с тебе, той ще го направи, без значение какво може да му струва това. Всичко останало са изсмислени оправдания.
Вината не е твоя.

Благодаря ви,че споделяте с мен мненията си.В няколко реда едва ли мога да опиша точно ситуацията,но можете да бъдете сигурни,че съм откровена с вас и не съм представила нещата в положителна за мен светлина.Колкото да това дали съм си въобразявала,че отношенията ни са по-напреднали,отколкото в действителност са,ще споделя следното-той беше човекът,който казваше,че иска да има дете от мен,че иска да живеем заедно,че аз съм неговото момиче и т.н....Е,какво ще кажете на това?Аз ли си въобразявам?Що се отнася до емоционалната ми реакция-за двегодишното ни общуване/независимо,че не се виждахме всеки ден,то се чувахме по няколко пъти,дълги разговори/-даже и тон не съм повишила...И накрая да чуя пет изречения,изсмукани от пръсти...Това ме изуми,това ме и нарани.Все пак сме големи хора и трябва да държим на това,което казваме.Или по-добре да замълчим...

Не забравяй едно - ако един мъж наистина иска да бъде с тебе, той ще го направи, без значение какво може да му струва това. Всичко останало са изсмислени оправдания. Вината не е твоя.

Личен коментар: Ти да не си сицилианка? Аз може да искам много неща,но да не мога да платя цената им. Само безумец прави нещо на всяка цена.
За вината пак грешиш според мен, защото постфактум се е случило нещо ,което зависи и от двамата, както като генезис, така и като развитие.
Така ,че вината е и нейна. Няма конфликт без две страни, дори едната да е имагинерна, па ако щеш и вътреличностна.

Какво значи "разпиляваш време за приятелки"? Ти нямаш ли право на личен живот? Той явно си мисли, че слънцето изгрява заради него и всички са длъжни да поставят него на първо място и когато не стане просто не може да се справи и бяга. Не ти трябва такъв човек повярвай.
Ама изобщо не ти трябва, такива хора обикновенно са комплексари, които си мислят, че света се върти около тях и никога другите не ги интересуват.
Не съм била в такива отношения с такива хора, но познавам достатъчно от тях, че да бягам надалеч, дори от това да са ми приятели.
Забрави го и гледай на нещата от гледна токча на това , че си се оттървала от много натоварваща връзка

Защо оставаш с мнение,че търся вина?Или,че съм искала нещо на всяка цена?Той беше човекът,който заявяваше категорично своите желания,но май само на думи.Ако не си готов да направиш нещо,просто не го казвай.

видите ли, някои жени били много емоционални и затова крещели.

Брееей!!! Да вървят да крещят на стадиона, защо крещят на мъжете си???

Преди години, друга дама на въпроса ми:

"Тя защо крещи и безпричинно ме обижда?"

най-спокойно отговори:

"Обиждай и ти!"



Обичам курвите, но не и техните номера!

Колкото и невероятно и неприятно да ти звучи, познавайки добре този човек, на мен ми се струва, че той е дошъл на тази последна среща с предварителната нагласа да скъсате. Затова и те е провокирал да си изпуснеш нервите, удряйки по болни за теб места, за да си намери оправдание за решението. Естествено като обвини теб и те сравни с бившата си жена. Доста подъл номер и много плосък също. Дали причината е друга звезда, изгряла на хоризонта или не, няма никакво значение. Постъпката е крайно непочтена.
По начало аз бих имала едно наум, ако някой коментира по този начин бившата си съпруга или приятелка: тя неразбрана и скандалджийка, а той, милият - невинна жертва и светец. Такъв филм няма. Ако един човек не е в състояние да отчете и признае и собствените си грешки в провалените предишни отношения, а упорито твърди, че другия му е крив, значи просто не е продолял собствения си егоцентризъм, нито му минава през ум, че може да има повреда и в неговия телевизор. На такъв трябва само да му играеш по свирката, за да му е добре, а в резултат на това негово "добруване" и ти да понамазваш нещо.
Радвай се, че си се отървала. Все някога е щял да си покаже рогата господинът, по-добре е, че не сте се обвързали, та тогава да се пощуриш съвсем от притеснения с какво не си му угодила. Слаб и емоционално незрял човек. Познавам такива. Не може много да се разчита на партньорството им, освен с цената на твърде много компромиси.