Поезията ...

Сутринта се сетих за един текст:
Нещо с мен изглежда не е в ред
от малък си мечтаех да стана поет
Но когато пораснах опитах да пея
и днес успявам даже от песни да живея
А пропях за да бъда на ЖЕНИТЕ интересен
.......
И сега позволете да ви кажа накрая
какво ме вълнува, за какво мечтая
всъщност вие знаете, да стана поет
та да мога и с жените да имам късмет



Та на въпроса, жени, как гледате на поетите?
Вълнуват ли ви, или ги смятате за отвеяни мухльовци
Секси ли са, или женчовци и едва ли не педерасти

Обичам поетите Изглеждат ми свободни хора.
Казват нещата по "специален"/"различен" начин.

Ти преди малко пусна едно стихче, което беше точно на мястото си.

Секси са ! Женчо не би могъл да напише това :



МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ

Недялко Йорданов

Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.

Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче.

отвеяни мухльовци.

не обичам хора на изкуството - нито литератори, нито художници, нито музиканти, нито артисти.
всичките живеят в някакъв си техен свят, мислят се за велики, а понякога страдат, че са недооценени гении, и трябва да им се възхищаваш.

адски досадно.

и на нас ни е досадно с теб. взаимно е, един вид.

love и риболов

Вълнуват ме.
Но ако са "женчовци или педерасти" това е съвсем отделен избор ... и да оправдаваш поезия - просто няма общо.
Била съм прекрасни мъжки момчета, които пишат стихове, вижадал съм и мухльовци, които го правят. За мен мухълът няма общо с изкуството и не би могъл да има, макар че е факт, че се е появила нездравословна среда. Но тя по правило прави лошо изкуство, така че ...


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

Секси са!
Много!
Падам си!

навремето всичките ми стихове бяха посветени на жени ... много малък % от тях са стигнали до музите си. Не смятам, че трябва да стигат до тях. Имал съм нужда написал съм го.
Не всички го оценяват. Когато критикуват душата ти - защото все пак това влагаш в стиховете, се чувстваш изключително кофти. Колкото и да се некадърни.



Бъдете живи и здрави!

Не вярвам някой да критикува в такъв момент, освен ако отсреща не го поискат. Иначе всеки разбира, че е уловено чувство, момент и е мило, че е разцъфнало цвете .


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

Франци, при тебе нещата са на кило, на метър, на минути изобщо количествени . Така е в много от постовете ти (вкл. последния)
А поезията някак няма мерни еденици.

има навирени нослета, които се смятат за големи разбирачки и след скромното благодаря започват разбор на "творбата" ...
той просто не е нужен ... това е един повей ... ама как да го разберат

Бъдете живи и здрави!

Като хлапе рисувах много хубаво и бях решил да ставам художник В 5-6 клас обаче, илюзиите ми се разбиха тотално .

Като малък талант, се потопих в света на изкуството, но доста бързо се отчаях от начина на живот и кукувщината на повечето художници и скулптори. Заклех се никога да не ставам художник и си удържах на думата
С литератори и поети се запознах покрай майка си и една бивша съученичка. И там същото положение ... а майка ми си е куку отвсякъде, милата! Бивша актриса, и поетеса, не знаеш кога играе и кога е истинска.
В бизнеса в миналото, също минах през средите на дизайнери, модели, агенции и някой журналисти от медиите.
Освен манекенките няма нищо интересно там, а разговорите на този точно "интелектуален елит" са толкова плоски, че да си умреш от скука. Купоните им също.

За съжаление големите претенции рядко имат покритие, а без такова приказките действат тягостно и май съм прекалено земен за бабини-диветини!

В края на краищата изкуството го прави не средата, а отделни единици, често непризнати точно от съсловието си!

[линк]

На едно изложение във Ф.К. преди години една коза бе седнала да ми обсъжда якето което бях наметнал на скулптурата на 2-рия етаж
Когато си го взех и го облякох, на цялата сюрия им увиснаха ченетата

[линк]

Мисля че разбирам за какво говориш.
Но аз не говоря за признати поети, за големи имена и т.н.
Говоря за поезията като начин за привличане на женското внимание. За това дали съвременните тук пишещи жени биха се възхитили на някой който им шепне стихове в ухото или биха го обявили за лилгьо

що бе, я виж с баща ми как никога не е скучно, макар че за съжаление последния път не беше в стихията си

Влюбена в теб

Когато дойдох за първи път в този клуб (преди около 2-3 години), тук се пишеше много поезия. Това беше едно от нещата, които задържаха вниманието ми. Много съжалявам, че сега ги няма тези прекрасни стихчета с повод и без повод.

Но да пишеш стихове само за да се харесаш на жени, мисля, че няма смисъл и никога няма да се получи добре. Трябва поне много по-светла, весела и жизнена мотивация.


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

такава тема пуска ацида преди време. и тогава повечето жени казаха, че писането на стихове е лигня и не дърви. аз не смятам така.

по случайност съм близка (съседка) на един от най-големите живи писатели в българия, да не кажа най-големия, щото съм пристрастна и наистина го смятам за най-големия. този специално е изумителен човек, мога до стоя и да го слушам с дни как говори. дори като кърка и се лигави, словото му е толкова метафорично, дълбоко и пълно с прозрения, че само можеш да благодариш, че имаш достъп до него. преценява те с един поглед, и то много по-добре от разни въздухари, които те познават от години. мисля, че познанството ни е един от най-големите подаръци в живота ми. веднъж ми посвети стихотворение, което си пазя като най-голямата скъпоценност в живота. може някой ден да спечеля пари от него. написа го ей така на прима виста, след примерно кило алкохол, обаче добре му се получи. не бих ценила повече подарък, дори да е апартамент или мини купър.

бездарниците са ясни, те са навсякъде и са изумително досадни. но смятам, че хората, които нямат достъп до истински талантливите, са склонни да обявяват всички за досадни бездарници. така ми се е стекъл живота, че се движа в подобни среди и съм контактувала с доста талантлив народ. те са тежки характери, странни са и трудни за общуване, но са истинско пиршество за душата. освен това те не пред всеки се разкриват. възможно е когато човекът отсреща не им хареса, да му се държат противно нарочно и после той да ходи да ги развява като претенциозни бездарници сред посредствените си приятели.

love и риболов

Напълно си права.

Fahrenheit

талантът не може да не пише. просто го напъва отвътре. освен това, много често наистина талантливи хора започват да пишат, за да се харесат на жените. какво лошо има в това като начална мотивация? после колкото по-добре ти се получава, толкова повече се увличаш.

love и риболов

На тукашните специално им е все тая.
Стига стиховете ти да са боднати на добре натопорчен хуй, ще им обърнат внимание.

[линк]

Да но ти си знаеш най-добре!
С майка ми също не би скучала! Определено

[линк]