Въпрос

Работата е за правилното разбиране на това, що е хулата към Светия Дух, а то е да погинеш отхвърлайки Христос като Спасител и Син Божий, както и Неговата Църква.

Докато не е настъпила смъртна нощ за теб, все още е ден, в който да се трудиш за спасението. Винаги имаш шанс, а и все пак Божията милост е вечна и всеобхватна. Това е казано на много места, много пъти в Библията. Милостта побеждава всеки грях и ти - малкият човек - не би могъл да надминеш с греховете си Божията милост.

Тия мисли, че си погубен, неспасяем, забравен от Бога, обречен, без шанс за щастие и живот, без бъдеще ... и всичко, което те води към униние и отчаяние, и те кара дори да си посегнеш на живота, това всичко е бесовско внушение и ЛЪЖИ, което бесовете ти внушават, като се възползват от немощите ти и те нападат. Не се съди твърде строго, защото така подценяваш Божията благодат. И не забравай:

"Силата Ми в немощ се познава"


чета ти мнението и се сетих за смарянина от Лука 10 глава.някой казват "добрия самарянин"...
та въпроса ми е:"може ли в клуба да има самрянство"...


изковахме от мечовете си рала,сега орeм на онези,които запазиха мечовете си...

Това което може супер_Любо (от рекламата де) не е лъжица за всяка уста

.. Като в капан съм .....

Като в капан ли ? Още малко и ще откриеш абсолюта на Бог в който винаги си затворен, .... обаче трябва да се отървеш от мислите си!

Не знам за добрия самарянин, но нали имаме добрия циганин .

Като бях на 19, в един момент проумях, че има Господ. Така се въодушевих, че направо полудях. Не спах 3,4 дена и уплаших всички около мен. Мама ме заведе при един психиатър, той ми даде шепа хапчета и заспах.

След два месеца се присетих за един голям грях, който извърших като по-малък и не можех да го забравя - имах чувството, че не мога да го понеса - нещо като сегашното ми положение. С помощта на Евангелието се посъвзех.
Обичах да чета Евангелието и си мислех, че съм само аз и съм богоизбран.

Започнах да чета и окултна литература, да пуша трева, да ходя на фитнес. Имах много големи семейни проблеми, натрупах много грехове, които считах за маловажни на фона на големият ми. Трупах, трупах, докато не изпуших и не се озовах в психиятрията на четвърти километър. Там един за месец ме досъсипаха, като излезнах съвсем се омотах, та трябваше да вляза и в Курило.
Едва е съвзех, направих дипломна работа в чужбина, на другата година пак заминах за дипломна работа за втори път, вече поулегнал. проблемът беше, че заминахме само двамата с моя омъжена колежка и изкушението беше много голямо. Там имах трудности, дадох обет, че няма да я пипам и ще спра да пуша. Не само, че не го изпълних, но и на Великден ги направих за пореден път. Не исках да го правя, но всеки път се изкушавах. Нейният приятел дойде да я види за седмица, стана ми много гадно, зарекох се да не го правя вече и пак ги направих. Тестисите ме боляха зверски две седмици, не знам от какво. Продължих да правя мизерии, да видя дали ме бива. Накрая ми се възпалиха раменните стави от изгъзиците във фитнеса и блокираха от болка. Десет дена се чудех дали да се връщам в БГ, усещах, че тия стави няма да се оправят. Прибрах се ни жив, ни умрял след два дена път. Блокира ми и дишането по време на пътя и на границата тук усещах как душата аа да замине. Мама покри загубите от стипендията, почнах да ходя по доктори, ама нищо не ми помогна. Пробвах да работя, но болката и тва трудно дишане ме изнервиха. Викам си - раменете няма да се оправят никога, не мога да дишам, и тестисите не са ми на ред - по-добре да умирам. И така - настроих се, че ще се мре, че съм наказан от Господ, започнах да се събирам с кварталните пияници и един ден така се умопомрачих, че извърших този грях. Колежката се върна, продължих с мизериите, мина една година от травмата, раменете ме поотпуснаха. Почнах работа и като се сетих какво съм направил блокирах.

Още една година изкарах вкъщи затъвайки жестоко. Хулата, която направих ме срина - много ми е било гадно, но такава гадост не съм преживявал. Един ден си сложих кръста, с който ме кръстиха и отидох да пия кафе с моя добра приятелка. Случайно срещнах доцентката си и тя ми вика - момче съвземай се и си допиши дипломната работа. И така и направих - по божията милост защитих, после по божията милост започнах и работа. Господ да ме прости мене, окаяният мизерен грешник. Какво се жалвам и хленча, като имам два крака, две очи и уши, ръце. Нямам голям дух, ма имам горчив опит. И вяра, че дори да не ми прости, аз ще гледам завбъдеще да не Го хуля, защото вината си е в мен и в никой друг.

Хубава статия при дверци:

[линк]

Може да откиреш нещо за себе си.