Пролет - 2007

ние нямаме годинка ама що пък да не докладвам прогреса за първите 9 мес.
родихме се 4100, колко ни изписаха не си спомням, в понеделник беше 10 кила.
иначе и ние не спахме добре тая нощ. тамън се похвалих вчера и то...
събуди се в 2 и нещо да си помрънка и после в 6 кукуряк.
надявам се скоро да оправим нещата със съня защото организма ми просто не издържа вече. държа държах и някак си рухнах изведнъж миналата седмица.

Ще се стабилизираш мила, аз ако знаеш колко пъти си мислех, че рухвам като за последно - ама на- още държа фронта! Ако това ще те успокои - около месец и половина спях по 3 часа на денонощиеПлюс напрежението и тичането в работата и мрънкането на бузан удома / а сме си сами - баби няма наблизо/ - тогава беше в период: "не ми се седи, не ми се лежи, а и не мога да ходя"!!! На два-три пъти ми избиваха балансите, ама те-още кретам! Сега поне поспивам вече по 5-6 часа, което си е идеално

Ние сме на опашката :). Яна се роди 3 кила, 50 см. Сега е 8500 и 73 см - никаква промяна от предишния месец. Сантиметрите горе-долу ги ловим по таблицата, но с килограмите сме много назад :). Аз не се тревожа особено - спомням си, че в трети клас бях 18 кг, цялото ми семейство сме дребосъци, а и мъжа ми не е гигант :). А и педито ни не е притеснена, така че сме ок. Абе да ми е живо и здраво детенцето - килограмите ще се наместят :)
И ние не спахме особено добре тази нощ, пак се въртя и хленчи. Но пък си спим заедно - аз хич не издържам на безсъние, преди да родя спях поне по 10 часа, сега съм щастлива, ако изкарам 4 без будене. Но май съм свикнала, защото за 5-6 часа се наспивам :)

ох не знам аз не съм съвсем зле просто до един момент някакси не възприемах неспането на Тоби като проблем. обаче от миналата седмица наистина се чувствам изморена, в събота уж се наспах до обяд но не може да се компенсира системното неспане с наспиване веднъж седмично. усещам се в работата че правя тъпи грешки, думите ми бягат, пише нещо на английски е не мога да се сетя за думата, викам си срам не срам ще я видя в речника, оказва се аз и българската дума не мога да се сетя, ей такива неща.
не съм се отчаяла де, детенцето ми е много добро във всяко друго отношение така че това да е проблема.

странна работа е това организма как се приспособява а?
и аз така по принцип съм страшна поспаланка а сега ...
ами мадама, фина, какво искаш. ние сме обратното, голям се роди и така си продължава, аз съм миньонче, мъжлето и той е по скоро дребен, чудят се всички от къде това голямо дете.
да са живи и здрави!

Нашият бебелан набляга на приказките - устата му каканиже едни..., повишава глас и се кара на въображаеми неща...Знам ли? На мен говори бебешки и кротко:"па-па, тя-та и т.н.", а пък като е сам, си ги реди едни...неописуеми.Чак се заслушвам от съседната стая и му се чудя.Иначе е кротушан - спинка, папка, занимава си се сам, тихомълком пълни памперса... Но вече все повече търси мама и не пропуска като последния клюкарин да види кой какво говори, какво прави или кой звъни на вратата...

[линк]

Да се отчетем и ние Кали се роди 2650 г, 47 см. В болницата, докато бяхме, отслабна с около триста грама, обаче после, особено първите няколко месеца, много ударно започна да наддава. Сега е почти на 10 месеца и е тежка 9400, и висока 73 см

Хайде да се отчета и аз, че преди обяд дира зареждаше страницата за 5 минути и ми писна и излязохме.
Тони се роди 52 см и 3600-сега е 10,800 и 79 см.
Вече трети ден реве като обезумял през деня, уплашихме комшийките навън, пак ли зъби ще го мъчат, аман вече

Засега най-голям се е родил Тоби, а най-малка - хубавата мома Калина.
Представям си колко е било трудно на Флорчето, особено към края, а и сигурно си се измъчила, особено ако е нормално раждане. Аз като си спомня на мен как ми тежеше корема, хем родих сравнително рано, след точно осем календарни месеца бременност, в началото на деветия. А и секцио, заради диоптрите и понеже нямах разкритие, а тоновете бяха много зле...
Другите сме по-средата, а Дани наистина се извисява на ръст, ама така и трябва, нали е мъж.
Декстър, мисля, че сте си много добре, не се притеснявай, виж какво намерих само за момиченцата.
[линк]

да ти кажа хич не ми беше трудно с раждането - раждах секцио.
с бременността също - нито ми тежеше нито нищо а имах уникално голям корем, беше ми писнало да ме спират по улиците и да ме питат кога ще раждам, и това почна още в 7мия месец. както и от въпроса близнаци ли са. виках си тия пък хора бременна жена не са ли виждали. е да ама вече и в болницата като взеха да цъкат с език казах си аха работата май е сериозна. ще пратя и снимков материал някой път.

Ния днес се пусна и то на няколко пъти за по няколко крачки. Мисля, че може да се каже, че проходи, даже успях кратко клипче да заснема, да се зарадва и тати, като се върне от работа.
Та и ние към отбора на ходещите, малко късничко, ама по-добре късно, отколкото рано
Пожелавам весел и приятен уикенд на мамите, ако остане време, наминете оттук.
Декстър, лека подготовка за празника, дано времето бъде с вас и е слънчево, както го дават, пък ще разказваш после.

Браво на Ния, но теб от тук нататък бая търчане те чака . Аз с нетърпение чакам и Яна да проходи, че да смъкна последните 2 кила :)

ааа ми верно си е новина! честито!

Айде честито и от мен на "снахата" А колкото до отслабването - и аз на това се надявах, ама нъц- сега ходя повече и ям повече

Честито на Ния, хайде скоро да тичаме заедно по градинките. Иначе, тоя момент с прохождането е супер гаден-не иска в количката, ходи му се, а не може и трябва непрекъснато да се крепи

Честито прохождане на Ния, а мама mimy здраво тичане я чака(това пожелание е вследствие от наблюденията ми върху прохождащи бебета из парка) Да ти е жива и здрава и много да щъка, а ти ще кажеш дали има ефект върху изгарянето на калории, понеже и аз тая надежди в тази посока

Благодаря ви момичета. Вече два дни прави по няколко крачки, после пак запълзява, ама има напредък. Като сваля снимките от апарата ще покажа как се клати малкото патенце. Пък за килата, дано да успея, че при мен за разликата от Декстър не са само две.
А мома Калина - много сладка, пу-пу.

Здравейте момичета
Първо искам да благодаря на мама mimy за поканата да се присъединя към вас. Преди да родя първата си дъщеря честичко пишех в клуба, но след раждането някак си не ми остава време. А сега след второто съвсем пък нямам време за писане, но редовно чета.
Първата ми дъщеря е родена на 15.03.2007г. 3.480 кг, 49 см. На годинка беше 9.000 кг и 72.5 см. Кърмих я до 6-7 месец и след това спрях понеже забременях и кърмата ми значително намаля. Пием Фризопеп, защото мама е с хиляди алергии, а пък на нея кожата й става като на змия от друго мляко . Папка всичко готвено от мен, само ако не е пържено. Има поне 10 зъба, просто не знам със сигурност колко са, не ни дава да й бръкнем в устата да проверим . Много смело ходи самичка, но началото на седмицата успя така да падне, че все още е с посинено ляво оченце. Прощъпулник още не сме правили, но предстои тези дни.
Поздрави на всички мами и дечица

Здравей Ninina и добре дошла при наборите. Браво на сладурката Ирен, а със зъбките със сигурност е трудно да се видят, моята още няма и пак не иска да отваря уста. Дано последиците от падането минат бързо.
Сега ще ходим на имен ден на кумата, така че само минавам за малко от тук, но като остане време ще кача снимки на патето Ния.
Между впрочем се пуска все по-смело, като днес падна на дупе и малко плака, но мисля, че не е сериозно, все пак с памперса там няма много какво да си удари

Ето първите стъпки на Ния. Все още е несигурна и предпочита да пълзи, но ...
Третата снимка е за мамите на момчета и разбира се специално за "кандидат -зетя" - Дани. Тя ми е работна момата, гладен няма да остави мъжа си ... за разлика от майка й, дето само се чуди как да се лепне за компютъра
[линк]
[линк]
[линк]