Искам да умра

Празна съм отвътре.Нищо не ме радва или натъжава.Мисля си за смъртта непрекъснато.Постоянно си повтарям че искам да съм мъртва.Искам да се разболея от рак или нещо подобно,което да ме довърши бързо.Когато съм в кола си представям и искам да стане катастрофа и да се отърва.Не ме е страх от смъртта ,напротив желая я от все сърце.Болна съм от БАР вече почти 3 години,но от една година депресията не ме е напускала.Всъщност не знам дали е депресия,защото иначе съм като робот,ходя на работа,прибирам се при семейството,пак като робот се грижа за детето си,без емоция, без чувства.Когато ме питат как съм,казвам добре съм,но само аз си знам колко съм добре.Пих антидепресанти и с тях и без тях е все така.Спрях ги поне да не се тровя.Не знам дали от Сероквела и Модитена ,които са ми подържащи лекарства не изпадам в това състояние.Качих 10 кг. за три години и самочувствието ми отиде на кино.Не се харесвам въобще.Аз съм като Глория от "Уморените коне ги убиват нали"Искам да умра,някой да ме убие и да сложи край на мъките ми.

> Празна съм отвътре.Нищо не ме радва или натъжава.Мисля си за смъртта непрекъснато.Постоянно си повтарям че искам да съм мъртва.Искам да се разболея от рак или нещо подобно,което да ме довърши бързо.Когато съм в кола си представям и искам да стане катастрофа и да се отърва.Не ме е страх от смъртта ,напротив желая я от все сърце.

И аз бях изпаднал в подобно състояние преди няколко дни, след като изгледах последователно три черно-бели филма на Бергман. Но след няколко минути празно зяпане в черния екран, останал след края на последния филм, се почесах по лявото мъдо, пръднах и станах от канапето, заемайки се с по-повърхностни и весели неща.

Важно е да намираш естетиката в своята депресия; аз наричам естетизираната депресия меланхолия, макар в старите учебници така са наричали дълбоката депресия.

Грозните и глупави хора са обречени на обикновена депресия; при тях тя представлява заучена безпомощност, соматизирано и психологизирано оправдание за бездействие, несъзнаван зов за помощ към околните, отлагане и отказ за промяна.

Както казват старите хора: намери си онождане и ангажираща работа и не мисли за глупости.

Ако питаш мен, преди това гледай тези филми и преди да се сбогуваш окончателно с депресията си, я превърни за кратко в меланхолия:

Аз десетина години бях така. През повечето време имах доста силна депресия и агорафобия, пък и разни успокоителни, които не са били за тия болести направо ме бяха съсипали. Единствено спирах да чувствам тая празнота като се напивах и направо не можех да спра да пия, по едно-две денонощия и ми се искаше като заспа да умра. Обаче още съм жив, а болестите си отидоха. Сега съм на дни, понякога съм в лошо настроение, друг път съм много добре. Напредък е. Бях напълно нетрудоспособен, сега работя и малко по малко си връщам формата. Сигурен съм, че напълно се преодоляват тия депресии, макар навремето изобщо не можех да си представя. Не се бой от нищо. Това, че си като робот не е лошо. При условие, че нямаш много усещания, значи здраво се напрягаш да си вършиш задълженията. Мисля, че това е решението, като човек си развали психиката, да наблегне на дисциплината и изтощението. Като започнеш да се оправяш, накрая напредъкът ще е много бавен, но не се притеснявай. Тия болести трудно си тръгват.

Ще те посъветвам,ако живееш в блок,ако не си на височина поне 14 етажа,отиваш с асансора до 14 етаж,желателно е да си на поне 20 етаж,за да стане нещо,отваряш някой прозорец или балкон,затваряш си очите, отпускаш се и скачаш надолу с главата,ако не живееш в блок, си намираш блок с повече от 14 етажа,ако той се заключва,изчакваш някой жител от блока да отвори вратата за да си влезе и ти да му кажеш да не заключва,защото искаш да влезеш,влизаш,отиваш на последният етаж, и скачаш и толкоз.

Базикам се рабира се,потърси психолог,който да ти испише разни антидепресанти,психотерапий,да ти обяснява че живота е хубав и т.н.,не разбирам от психология!!!



P.RABANNE-XS LINE.

Добре де,хем искаш да пукнеш,хем не искаш да се тровиш,мноо странно,как ще пукнеш от самосебеси,като не искаш да си болна,ем то по друг начин нем да стене.



P.RABANNE-XS LINE.

еми почни с нова прическа, по-свеж цяват на косата, гримове разни, фитнесче....
пий витаминки и се храни здравословно, но не спазвай диетки сега, рано ти е - повдигни си по всички други възможни начини самочувствието.
приятелки имаш ли? разкажи.

вкъщи мъжът ти и детето не те ли радват? по-скоро като пречка ли ги възприемаш или? защо?

кога за последно си се чувствала истински щастлива?

може би лекарствата трябва да ги смениш. говори с лекар.
аз ти препоръчвам някакви комедийки да погледаш - например "Приятели" всеки епизод е муцка за твоето състояние

ето ти поздравче с тай песничка, мен много позитивно ме зарежда: [линк] и помисли: ти си си ти, имаш семейство, няма да се хвърлиш през балкона или да се нагълташ с хапчоци, тва е ясно. тъй че нещата трябва някак да ги оправим, да станат първо поносими, а после до деня, в която ще се усетиш как си тананикаш някаква весела мелодийки ухилена до уши само избери първо - смъртта или живота, щото и двете не можеш да ги избереш, ти в момента се луташ между тях и затова така унило....ако си кажеш "аз искам да живея", вярвайки си, ше се поправят нещата, с времето. важното е всеки ден за ден, ден за ден,....и миг за мига. ей тва е. Успех



"Meine Pflicht ist dich weiter zuführen"
Иван Ангелов No.1

Това ти желание със сигурност ще се изпълни, но защо да бързаш и да го мислиш от сега?
Загубила си вкус към живота и трябва да си го върнеш.
Помисли за своите желания колко пъти са ти отказвали или сама си се отказвала от нещо, което ти харсва? Имаш право да си купиш сладолед , ако ти се яде, и да се радваш на някое цвете. Депресията е състояние, в което сънуваме бавен кошмар - събуди се! Може да не ти се вярва, но много хора те обичат и не е нужно да обръщаш света зарад тях- достатъчно е САМО да ги обичаш!

Не докосвай антидепресанти! Това си е като да си в затворническа килия и освен това да си сложиш допълнително вериги. По добре пробвай с шоколад и банани. Намирай време за сън. И излизай повече навън, не само по работа, ей така да се разходиш и да си обновиш впечатленията.
Пиши как си!

Никой не е станал пророк в собственото си село

Уви, наложително е да намериш професионална помощ!!!
Не се стряскай от антидепресантите и просто отиди на психоаналитик или психиатър!
Колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре за теб! Без медикаменти няма да се справиш, това е истината! защото от твоето състояние изходъд наистина е един - за мой ужас - летален!
Надявам се, че си в добри ръце и някой от близките ти трябва да ти помогне, бързо и спешно!
Моля те, пиши как си!!!!!
И на първо време си спомни, че аки прибегнеш до смъртта, ще причиниш големи мъки на хората, които те обичат!! Състоянието ти не е нелечимо, просто се вземи в ръце и потърси помощ!

Скъпа, извини ме, но това е просто глупаво.
Сигурна съм че за да пишеш така във форума ти е наистина зле.
Ако положиш малко повечко усилия да си помогнеш, след това ще си казваш "защо пропилях толкова време в това да съм депресирана". Грижи се за себе си, щади се. Да умираш ли, я стига ... знаеш ли я пък там в отвъдното каква е скука.
Живота е хубав, но ние сами си го скапваме - с мислите си.
И направи нещо различно от това което си правила досега, промени нещо в себе си: професия, работа,интереси, хоби, приятелки, средата в която се движиш. Търси новото, неизследваното. Търси начини, средства, методи и ще видиш как всичко ще си дойде на мястото. Трябва ти самата да го поискаш, мила.
И моля те, информирай ни, тревожим се за теб.

МИло момиче , и аз бях така преди няколко години , когато депресията ме срина .Ако искаш да разбереш повече , потърси какво съм написала ,когато бях в това състояние .На моменти ми се случва пак да мисля за подобни глупости , но вече се научих да си измислям зачини да се развеселявам .Имам приятелка ,която отчаяна ми писа преди малко повече от година , а преди няколко дена се чухме и по телефона .Тя беше отначало с диагноза депресия ,но после се оказа БАР .Бори се жената , макар че не й е никак лесно .А ти имаш дете и не можеш да го оставиш .
Смени лекаря , както направи моята приятелка , искай поне още едно лекарско мнение .Аз също надебелях , но това не е проблем .Важно е душата ти да е спокойна .Сега започнах да свалям по малко от излишните килограми .Имам сривове ,но вече мога и да се спрявам с тях .Ти също ще се справиш .Не забравяй че си уникална сама по себе си , не си избирала ти да живееш , а животът е ДАр и не бива сама да си го отнемаш .Стегни се и се захващай с подобряване на състоянието си .Ще се оправиш .МАлко е рисковано да пишеш тук във форума - има опасност да попаднеш на гадни психари ,които иначе се имат за нормални :)
Успех , аз съм с теб в мислите си

Много е гадно! Който не го е изпитвал, не може да те разбере!
Опитай с автогенен тренинг - на мен това ми помогна! Потърси курсове. Ако не можеш сама, опитай с психотерапевт - това помогна на зълва ми!

Много се дразня на хора, които си мислят, че всичко ще отмине с фитнесче, нова прическа и няколко епизода на "Приятели". Това може да го каже само човек, който никога не е бил в подобно състояние.

Ако наистина диагнозата ти е правилна и имаш БАР, то това означава, че е нарушен нормалният обмен на вещества в мозъка. Няма как да се отървеш без лекарства. Ако тези, които взимаш не помагат или се чувстваш по-зле от тях, потърси мнение и от други специалисти. Често някои лекарства помагат на някои хора, а на други със същия проблем - не успяват. Затова понякога се налага изпробването на повече от един медикамент.

Колкото и да ти се иска да умреш, надявам се да не направиш нищо в тази посока. Когато те завладеят тези мисли, повтаряй си, че лека смърт няма и няма нищо, което да те довърши "бързо и безболезнено". Страхувай се от болката и неизвестното, ако не от смъртта.

Казваш, че имаш дете. Трябва да живееш поне заради него. Знай, че животът по принцип е хубаво нещо, дори и понякога да има лоши моменти за всеки човек. Твоята депресия и болест те карат да страдаш и да се чувстваш зле, да желаеш смъртта си и всичко да ти е черно. Да се примириш с това означава да се предадеш. А ако решиш да се пребориш, ще откриеш, че наистина си е заслужавало да живееш пълноценно и да се радваш истински. Повярвай ми, няма човек, който да се е излекувал и да е съжалявал, че е сторил това, вместо да сложи край на всичко!

Ако искаш да поговориш с някого за каквото и да е - скайпът ми е queenoftheryche.

И аз чакам ангелите

[линк]

Положението е сериозно но фитнесът и прическата са по-добри от лекарствата. Извинявай ама толкова некомпетентни лекари имаме които си правят експеримент: ако не стане с това лекарство, я да опитаме с онова... Набълбукват човека с химия и никой не съобразява, че транквиланти не се предписват при силна депресия, защото още повече отпускат и прочие.
Всичко започва на ниво мислене и депресията като всяко друго физическо заболяване не прави изключение, Това, което могат химикалите, стига да има късмет докторът и да улучи правилните, го може и разнообразието, в което да се натъкне на онова, което ще я извади от дупката и да и се прииска да живее.
Депресията е в резултат на самоупрекване и отрицание на собствената ни личност, не се чувстваме "достойни' за любов и уважение. Хората трябва да обичат себе си и да си прощават.

Никой не е станал пророк в собственото си село

Първо - никой не изписва транквиланти за депресия, като се има предвид, че те са депресанти и това го знам дори аз, която няма никакво медицинско образование.

И второ - тя не е с депресия, а с БАР !!! Никой ли не прави разлика между различните психични заболявания - вече всичко май е "депресия" и "психопатия"...

И аз чакам ангелите

БАР е заболяване , при което се срещат и депресия и мания .По-честа е депресията и тя си е като "чистата " депресия , поради което диференциалната диагноза между БАР и "чиастата " депресия често се затруднява .Най -чест симптом е промяната в настроението - приповдигнато или потиснато .В случая имаме депресия .

Не се предавай и не слушай какво ти говорят разните " специалисти " във форумите .Потърси си свестен лекар и се лекувай .НЯма да е лесно - аз с една "тъпа " депресия се борих години ,но всяка по -дълга ремисия при теб е повод за радост .Ако имаш сили - промени нещо в стила си на живот .Промяната винаги помага .Ако нямаш сили - намери ги .Това , че ходиш на работа , е добър знак .МОята приятелка с БАР- а с месеци не излизаше от вкъщи и гледаше в точка .От теб зависи !

Прочети тук , ако имаш желание .

[линк]

Нима само на мене ми е любопитно - дали това момиче е все още живо !?
Или това е правилото във клюба : всеки - сам да си стисне оная си работа , пък може и да изтиска някоя капка удовлетворяваща - задоволяваща го .
А ти ,,bar_1,, надявам се ще прочетеш това
Понякога хората са си прави - всеки сам за себе си , иначи като цяло -абсолютно не . Не можем да очакваме от другите разбиране , ако сами не достигнем до собственото си - тогава чак може би и хората ще се опитат да ни разберат - но от това не прави трагедия или драма а още по малко на тази база индивидуална -програма Все пак ние сме придобити и самоприобщени социални животни или по меко казано - индивидуалисти забравили че сме благословенни щом сме родени и започнали да се оприличаваме на това което не сме . Остави себе си на мира - за да намериш мира това което носиш наистина само по себе си е уникално,ако сега все още не си го открила - не значи че във всеки един момент не ще си е там
А сега искам още нещо да ти дам

даже и да не искаш
пак тя ще те навести
тогава - ми се иска да видя твоите очи
иска ти се да умреш-лесно е сега да го пресъздадеш

но я се разубеди
не чакай - чак тогава , да светне в твоите очи
искрата
такава е играта

ала по добре - сега тегли чертата
и премини докато все още не си зад браздата
знаеш си че - няма да те отмине съдбата
на никого не е спестен покоя

та за това сега вземи си своя - дар
намери - това което си загубила
и го превземи
живей и си докажи че жива си - била преди



AMOR FATI Y ОБИ 4 АЙ СЪДБАТА СИ

Да, има депресия, но като симптом, а не като болест. Когато имаме грип, не си запушваме носа, колкото да не тече, а лекуваме цялостното възпаление, нали?

И аз чакам ангелите