А сега накъде?

Преди около година загубих съпруга си.Не само,че не знам на къде да поема в живота си,но дори и пътища не виждам.Казват,че сърцето щяло да покаже,но то мълчи.Ако някой има желание и време да ми светне с клечка кибрит,или просто да ме избута напред в тунела-19.10.1978

Моите съболезнования, но за да могат да ти помогнат желаещите да го направят, трябва да оставиш и място на раждане заедно с точен час.

Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable.

Благодаря!Извинявам се за невежеството си-Гоце Делчев,17:15

Пътища винаги има. Мъдрите китайци казват, че когато нещо се обърка, е по-добре да седнем на брега и да изчакаме. Това пътят, който не виждате - да загубите близък и да продължите. Правете това, което изисква от Вас ежедневието. Ако не можете да се справите психически със загубата, посетете психолог. Може и да Ви помогне.

Дайте час и място на раждане. Всъщност, като изключим загубата Ви, има ли друго което да Ви безпокои?

ей ме на..за който пита

здравей Милена

намерих данните ти в моята база, вероятно си ги давала и преди в клуба.

ще се включа и аз, само малко търпение.

Благодаря ви за отделеното внимание!Всъщност съм приела загубата.И така,както си седя на брега и чакам,защото съм се отдала на ежедневието напълно,седя и не виждам нито корабче,нито птица.Колкото до това,какво ме безпокои-единствено това,че не знам какво да направя с живота си,живея по инерция,без да знам дали да не замина,или пък да остана...

Здравей!
Възможно е,преди време.Милена-не,по-скоро Малена,нищо това е подробност

Моите съболезнования. Наистина е нелепо да си отиде толкова млад човек.

Всъщност виждам, че въпроса ти от на къде да поема в живота си е добил развитие в посока да замина или да остана. Това ли е конкретния въпрос на който търсиш отговор?

- In Partibus Infidelium .... Auri sacra fames! -

Просто не знам накъде да тръгна,как да продължа.Не ми е належащо да замина,не ми е належащо да остана.Но ако трябва да се зададе въпрос-нека бъде този-да замина или да остана?

Здравейте,отново.Мястото и часа съм пояснила в отговор на Виливар

Имам близка приятелка, която загуби мъжа си, голямата й ученическа и дългогодишна любов, при автомобилна катастрофа точно два месеца след сватбата им. Но намери сили да продължи напред, замина в чужбина, където срещна втория си съпруг и сега се радва на две прекрасни дечица. Не съм разглеждала картата ти, но смятам, че ако се колебаеш дали да заминеш и започнеш отначало, може би трябва да го направиш.

Не знам дали това, което ще напиша, биха го възприели повечето хора, в случая и Вие. Честно, досега в живота си ( а годините ми са повече от Вашите) съм се учудвала на хора, които все искат да "направят нещо с живота си", а аз просто си живея така по инерция, както се изразихте. До момента равносметката е, че май аз успях да направя нещо с живота си или поне така ми казва голяма част от хората, които искаха и все не успяват. Всъщност не знам дали те някога ще успеят, защото независимо от всичко, което имат в живота си, все са недоволни.

Щом психически сте преодоляла загубата на съпруга си, какво Ви пречи да направите всичко онова, което бихте правила, ако не бяхте се омъжвала за него и това не Ви се беше случило? Зная, че е нещо, което никога няма да забравите, но никой не би Ви принуждавал да го забравяте.
Търсете се приятели, гадже, заминете някъде, ходете, където Ви се ходи и правете това, което Ви се прави.

Понеже споменахте за заминаване. В хороскопа Ви аз не откривам показатели за емиграция. Дори и да отидете някъде извън България, считам, че ще се върнете тук.

ей ме на..за който пита

Благодаря на отзовалите се!Бъдете здрави!

ами трудна карта
с този плутон на върха на 7-ми дом. съжалявам
просто...наистина не знам от къде да почна и дали да пиша изобщо

имам една позната, тя има плутон на върха на 7-ми дом, цяла вечер бях на вермут, после на бейлиз, такава тежка съдба има, че не може да го понесе, нито пък аз.
и тя е загубила мъжа си рано като теб...но причините и следствията там са други, заради различните позиции на другите планети.

ти имаш нужда от някой до себе си, за да се чувстваш цяла
липсата на този някой, води до липса на желание за всичко
искаш да се оглеждаш в очите на друг човек, да ти дава сигурност, обич и най - вече подкрепа, това си е по плутон, но също така полутон с една ръка дава, с другата взима....

в живота ти идва нова любов. може би работа в чужбина, но е свързано с тотална промяна за теб. понеже е намесен 10-ти дом, някой ще те посрещне там.
А когато венеря влезе в 1-ви дом, ще оцениш себе си, ще се почувстваш жива и истинска, както би трябвало да е с един млад човек.

Не губи кураж, просто дишай. Юпитер в 10-дом изисква много и е в квадрат със слънцето и с Плутон, ти си взела решение вече, нали?
Пожелавам ти успех!

Май картината никак не е розова?
Съжалявам за твоята позната, в известна степен знам какво й е.
Имам нужда от елементарните човешки неща, от всичко онова, от което всеки има нужда.
Много, много благодаря за отделеното внимание!
Продължавам да дишам и се чудя, ако звездите са те орисали с някаква съдба, какъв е шанса да ги надвиеш и да си щастлив?Възможно ли е?
Колкото до това дали съм взела някакво решение - всъщност не.Не съм решила как да продължа, пуснала съм се по течението.Ще изчакам и ще видим!
Здраве на всички и спокойна вечер!

п.с.Всъщност открих в архива темата за това, дали човек може да "надскочи"звездите.Доста сте коментирали по нея!

В отговор на:

---

Продължавам да дишам и се чудя, ако звездите са те орисали с някаква съдба, какъв е шанса да ги надвиеш и да си щастлив?Възможно ли е?

---

Въпросът е интересен и наистина сме го коментирали Има един филм "Анна и кралят". Може да сте го гледала. В него има един интересен откъс:

-Искам да ви благодаря, че ме доведохте тук - в Сиам. Не мога да си представя къде другаде бих била с по-голямо желание.
-Бяхте ли щастлива в Бомбай?
-Никога не съм била нещастна. Но... открих, че пътувам от място на място, чудейки се къде е мястото, на което наистина приндалежа. И намерих себе си тук.
-Вашият път е такъв, какъвто би трябвало да бъде.
-Моят дух ме отведе на много пътища в миналото ми. Всеки от тях не водеше абсолютно наникъде. Какво би казал Буда за това?
-Пътищата са за пътуване госпожо. Не са дестинации.

Помислете върху това, ако искате.

ей ме на..за който пита