Repeticia
9 отговора
0 прегледа
Repeticia
est mater studiorum
д-р Христо Татарчев
"Разисква се на дълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището "прямо присъединение на Македония с България", защото виждахме, че туй щеи срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили, аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи."
Гоце Делчев обяснява пред своя близък приятел поета Пейо Яворов целта на ВМРО така:
"Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество".
Даме Груев за характера на организацията:
"Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и пр.", " . . .Ние сме си българи и всякога работим за обединението на българщината". Наред с идеята за национално освобождение и обединение със свободната част от българския народ Организацията се ръководи от демократични и общочовешки принципи
През лятото на 1896 г. в Солун се свиква конгрес на Организацията, на който се приема Устав, изработен от Гьорче Петров и Гоце Делчев.
Според него организацията се нарича Български македоно-одрински революционен комитет /БМОРК/ и според чл. 3 на Устава член на БМОРК може да бъде "всеки българин, без разлика на пола".
Христо Силянов,
"Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си - живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода."
Писмо на Главния щаб на Вторият македоно-одрински революционен окръг до Българското правителство във връзка с положението на въстаналото население и тъсене на помощ от страна на България – 9 септември 1903 година
До
Уважаемото Правителство
на Княжество България
С оглед на критичното и ужасно положение, в което се намири българското население от Битолския вилает след извършените опустошения и зверства от турската войска и башибозук, с оглед на това, че тия опустошения и зверства по систематичен начин продължават и не може да се предвиди до къде ще отидат; с оглед и на това, че тук има риск българщината да загине и да се затрие без спомен от насилията, глада и настъпващата мизерия; Главният щаб смята за свой дълг да обърне внимание на Уважаемото Българско Правителство за катастрофалните последици за българската нация, които ще се случат, ако България не изпълни своя дълг спрямо своите еднородни братя тук по един впечатляващ и активен начин, както се налага от силата на обстоятелствата и опасността, която грози българската татковина днес.
Вярвайки, че Уважаемото Правителство е добре запознато с окончателното опустошение на вилаета, ние смятаме за излишно тук да повтаряме фактите с техните подробности, а ще се ограничим само да резюмираме в няколко точки сегашното положение на нашият народ и грозните последици от него.
1. Както в изгорените или обезлюдените, така и в останалите български села, с малки изключения, огромният дял от реколтата остана неприбран, защото всяка жена или мъж, които дръзваха да се появят пред очите на аскера и башибозука бяха убивани. Храната се прибира постоянно от турското население под защитата на турската власт. Голям дял от нея, както и от разграбеният добитък, се употребява за издръжка на войската.
2. Всички материали, оръдия и рогат добитък, с които се обработваше земята, изгоряха в запалените села, а в останалите бяха разграбени от войската и башибозука.
3. Бързо целият дребен добитък, с който се изхранваше по-големият дял от планинското население, беше унищожен или разграбен по заповед на властта.
4. Всички изгорени села бяха ограбени преди опожарявамето им, а същата съдба сполетя буквално още всички неизгорени села, оставяйки къщите само с голи зидове, а избягалите жители - мъжи, жени и деца, само с ризите на гърба.
5. Религиозните обреди са изоставени в изгорените села, църквите са опожарени, а в неизгорените бяха ограбени, ощетени или поругани. Турците на много места ги употребиха за време на престоя си в селата за конюшни или нужници, както на пример в селата Таш-Морунища, Смилево, Кривени, Круше и др.
6. Нито едно българско училище не е отворено, нито ще се отвори, тъй като а) населението е разпръснато като резултат на турския терор, б) всички учители, както и свещениците са с четите, следователно не могат да продължат със старите си професии, в) никой не мисли за науката, когато е оставен вън от законите на държавата, защото носи името българин и се бори с глада.
7. На много места турската власт съобщи на избягалото население, че ако иска да бъде пощадено, трябва да мине под ресора на Патриаршията. Такива случаи има: в Охридско, Битолско, Леринско и Костурско, където войската, придружавана от гръцкия владика, принуждава населението да предава своето оръжие и да признае гръцката Патриаршия.
8. След нашите първи нападателни действия ние бяхме принудени да държим пасивно поведение, тъй като винаги когато започвахме борба с мобилизираните турски табори, било от отбранителните позиции, било от фронталните позиции, съгласно с нашата тактика на действие, турците след завършването на борбата, се нахвърляха върху околните невъоражени мъжи, върху жените и децата и ги убиваха където ги срещнат, обезчестяваха жени и девици, палеха селата и събираха добитъка. Такива случаи има в селата: Арменско (Леринско), където убиха 114 старци, жени и деца, Круше, Леорка, Кривени, Златари, Болно, Подмочани, Ехла и др. (Ресенско), Плаке, Речица, Сирула, Куратица и др. (Охридско), Смилево, Гавато (Битолско) и т.н. и т.н.
Като резултат на всичко гореизложено обръщаме внимание на Уважаемото Българско Правителство за тежкото и безпомощно положение, в което се намира сега нашият народ, и в близко бъдеще, грозящата го жестока и жална съдба, както в материален и здравословен, така и в духовен и училищен аспект. Като очевидци на това състояние, ние се осмеляваме със сигурност да Ви представим мрачната перспектива на бъдещето в следното:
1. Като резултат на глада, мизерията и зимата, която приближава, една трета от нашия народ е осъден на гладна смърт.
2. Тъй като добитакът и земеделските оръдия станаха плен на огъня и турците, населението дори и да бъде оставено на мира, нямайки с какво да обработва земята, ще бъде принудено да им я отстъпи на турците и фанатиците гръкомани и цялостно ще бъде доведено до чифлигарство.
3. Останалият дял от населението, западнал в духовен аспект и лишен от най-нужните средства за живот, не ще има възможност да се противопостави на желанието на турската власт и на примамливите и заплашителни агитации на разбеснелите се гръцки владици и тяхните органи и сигурно ще мине под ресорът на гръцката патриаршия, и ще бъде завинаги изгубен за българската църква и нация.
4. Да не пропуснем и следното: От някое време насам тук започнаха да идват тайно католически и протестантски мисионери, които примамват българското население да мине под ресора на тяхното цркви, ако иска да бъде защитено от турските зверства. Няма да бъде чудно, ако дялът от населението, който не се е хванал на гръцките лъжи, приеме унията или протестанството.
След всичко това на нас ни е чудно, как Уважаемото Правителство, което ръководи интересите на българския народ, продължава да гледа с хладнокръвност на систематичното изтребление на българското население и пропадането на българското име и чест пред света.
Поставени на чело на нашето народно движение тук, ние апелираме към Вас от името на робът българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин — чрез война. Вярваме, че желанията на народа в Свободна България са същите.
Горещо очаквайки Вашата патриотична интервенция, приятно ни е да Ви съобщим, че държим на разположение нашите въоражени сили, които до сега сме успели да запазим.
От Главния щаб
Подписано от Даме Груев, Борис Сарафов и Атанас Лочанчев.
Писмото е препратено в София на 17 септември 1903 г.
Тодор Александров в разгара на военните действия през 1917 г.
"Аз съм оръдие само за освобождението на Македония и за обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си досегашен живот като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно, може би за нещастие, е оцелял."
Александров:
"ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно на своите сили, не става оръжие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и престиж за лични или други цели. Досега тя е показала и ще докаже това и в бъдеще, че в своите дела изхожда от интересите на борческа Македония и българското племе
Ванчо Михайлов
"Няма за тях /комунистите/ по-решителни, по-непримирими и безпощадни врагове от нас. В Москва знаят това, и ние не се боим да кажем открито, че ще съумеем да издирим и накажем нашите врагове, дето и да се скрили те. Ние доказахме това."
д-р Христо Татарчев
"Разисква се на дълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището "прямо присъединение на Македония с България", защото виждахме, че туй щеи срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили, аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи."
Гоце Делчев обяснява пред своя близък приятел поета Пейо Яворов целта на ВМРО така:
"Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество".
Даме Груев за характера на организацията:
"Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и пр.", " . . .Ние сме си българи и всякога работим за обединението на българщината". Наред с идеята за национално освобождение и обединение със свободната част от българския народ Организацията се ръководи от демократични и общочовешки принципи
През лятото на 1896 г. в Солун се свиква конгрес на Организацията, на който се приема Устав, изработен от Гьорче Петров и Гоце Делчев.
Според него организацията се нарича Български македоно-одрински революционен комитет /БМОРК/ и според чл. 3 на Устава член на БМОРК може да бъде "всеки българин, без разлика на пола".
Христо Силянов,
"Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си - живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода."
Писмо на Главния щаб на Вторият македоно-одрински революционен окръг до Българското правителство във връзка с положението на въстаналото население и тъсене на помощ от страна на България – 9 септември 1903 година
До
Уважаемото Правителство
на Княжество България
С оглед на критичното и ужасно положение, в което се намири българското население от Битолския вилает след извършените опустошения и зверства от турската войска и башибозук, с оглед на това, че тия опустошения и зверства по систематичен начин продължават и не може да се предвиди до къде ще отидат; с оглед и на това, че тук има риск българщината да загине и да се затрие без спомен от насилията, глада и настъпващата мизерия; Главният щаб смята за свой дълг да обърне внимание на Уважаемото Българско Правителство за катастрофалните последици за българската нация, които ще се случат, ако България не изпълни своя дълг спрямо своите еднородни братя тук по един впечатляващ и активен начин, както се налага от силата на обстоятелствата и опасността, която грози българската татковина днес.
Вярвайки, че Уважаемото Правителство е добре запознато с окончателното опустошение на вилаета, ние смятаме за излишно тук да повтаряме фактите с техните подробности, а ще се ограничим само да резюмираме в няколко точки сегашното положение на нашият народ и грозните последици от него.
1. Както в изгорените или обезлюдените, така и в останалите български села, с малки изключения, огромният дял от реколтата остана неприбран, защото всяка жена или мъж, които дръзваха да се появят пред очите на аскера и башибозука бяха убивани. Храната се прибира постоянно от турското население под защитата на турската власт. Голям дял от нея, както и от разграбеният добитък, се употребява за издръжка на войската.
2. Всички материали, оръдия и рогат добитък, с които се обработваше земята, изгоряха в запалените села, а в останалите бяха разграбени от войската и башибозука.
3. Бързо целият дребен добитък, с който се изхранваше по-големият дял от планинското население, беше унищожен или разграбен по заповед на властта.
4. Всички изгорени села бяха ограбени преди опожарявамето им, а същата съдба сполетя буквално още всички неизгорени села, оставяйки къщите само с голи зидове, а избягалите жители - мъжи, жени и деца, само с ризите на гърба.
5. Религиозните обреди са изоставени в изгорените села, църквите са опожарени, а в неизгорените бяха ограбени, ощетени или поругани. Турците на много места ги употребиха за време на престоя си в селата за конюшни или нужници, както на пример в селата Таш-Морунища, Смилево, Кривени, Круше и др.
6. Нито едно българско училище не е отворено, нито ще се отвори, тъй като а) населението е разпръснато като резултат на турския терор, б) всички учители, както и свещениците са с четите, следователно не могат да продължат със старите си професии, в) никой не мисли за науката, когато е оставен вън от законите на държавата, защото носи името българин и се бори с глада.
7. На много места турската власт съобщи на избягалото население, че ако иска да бъде пощадено, трябва да мине под ресора на Патриаршията. Такива случаи има: в Охридско, Битолско, Леринско и Костурско, където войската, придружавана от гръцкия владика, принуждава населението да предава своето оръжие и да признае гръцката Патриаршия.
8. След нашите първи нападателни действия ние бяхме принудени да държим пасивно поведение, тъй като винаги когато започвахме борба с мобилизираните турски табори, било от отбранителните позиции, било от фронталните позиции, съгласно с нашата тактика на действие, турците след завършването на борбата, се нахвърляха върху околните невъоражени мъжи, върху жените и децата и ги убиваха където ги срещнат, обезчестяваха жени и девици, палеха селата и събираха добитъка. Такива случаи има в селата: Арменско (Леринско), където убиха 114 старци, жени и деца, Круше, Леорка, Кривени, Златари, Болно, Подмочани, Ехла и др. (Ресенско), Плаке, Речица, Сирула, Куратица и др. (Охридско), Смилево, Гавато (Битолско) и т.н. и т.н.
Като резултат на всичко гореизложено обръщаме внимание на Уважаемото Българско Правителство за тежкото и безпомощно положение, в което се намира сега нашият народ, и в близко бъдеще, грозящата го жестока и жална съдба, както в материален и здравословен, така и в духовен и училищен аспект. Като очевидци на това състояние, ние се осмеляваме със сигурност да Ви представим мрачната перспектива на бъдещето в следното:
1. Като резултат на глада, мизерията и зимата, която приближава, една трета от нашия народ е осъден на гладна смърт.
2. Тъй като добитакът и земеделските оръдия станаха плен на огъня и турците, населението дори и да бъде оставено на мира, нямайки с какво да обработва земята, ще бъде принудено да им я отстъпи на турците и фанатиците гръкомани и цялостно ще бъде доведено до чифлигарство.
3. Останалият дял от населението, западнал в духовен аспект и лишен от най-нужните средства за живот, не ще има възможност да се противопостави на желанието на турската власт и на примамливите и заплашителни агитации на разбеснелите се гръцки владици и тяхните органи и сигурно ще мине под ресорът на гръцката патриаршия, и ще бъде завинаги изгубен за българската църква и нация.
4. Да не пропуснем и следното: От някое време насам тук започнаха да идват тайно католически и протестантски мисионери, които примамват българското население да мине под ресора на тяхното цркви, ако иска да бъде защитено от турските зверства. Няма да бъде чудно, ако дялът от населението, който не се е хванал на гръцките лъжи, приеме унията или протестанството.
След всичко това на нас ни е чудно, как Уважаемото Правителство, което ръководи интересите на българския народ, продължава да гледа с хладнокръвност на систематичното изтребление на българското население и пропадането на българското име и чест пред света.
Поставени на чело на нашето народно движение тук, ние апелираме към Вас от името на робът българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин — чрез война. Вярваме, че желанията на народа в Свободна България са същите.
Горещо очаквайки Вашата патриотична интервенция, приятно ни е да Ви съобщим, че държим на разположение нашите въоражени сили, които до сега сме успели да запазим.
От Главния щаб
Подписано от Даме Груев, Борис Сарафов и Атанас Лочанчев.
Писмото е препратено в София на 17 септември 1903 г.
Тодор Александров в разгара на военните действия през 1917 г.
"Аз съм оръдие само за освобождението на Македония и за обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си досегашен живот като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно, може би за нещастие, е оцелял."
Александров:
"ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно на своите сили, не става оръжие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и престиж за лични или други цели. Досега тя е показала и ще докаже това и в бъдеще, че в своите дела изхожда от интересите на борческа Македония и българското племе
Ванчо Михайлов
"Няма за тях /комунистите/ по-решителни, по-непримирими и безпощадни врагове от нас. В Москва знаят това, и ние не се боим да кажем открито, че ще съумеем да издирим и накажем нашите врагове, дето и да се скрили те. Ние доказахме това."
Редактирано от ЧepнopизeцXpaбъp на
в отговор на ЧepнopизeцXpaбъp
#2
Re: Repeticia
Още няколко цитата от Александров:
Имам поверително от Щаба на опълчението, по заповед на Главната
квартира, да разпоредя да се предприемат разрушаване на жп мостове,
водоснабдителни кладенци и други постройки по линиите Велес - Скопие,
Скопие - Митровица и Скопие - Куманово. Виждаш, че с тоя и други
подобни атентати могат да ускорят и даже наложат войната. Пратих хора
в Кумановско, но не мога да им вярвам на тях, както на себе си. Аз
трябва да замина да се самопожертвувам, но да наложа тая война, чрез
която ще успеем да се обединим: да земем всички български земи от
Македония, както наречената от българското правителство "Спорна" зона,
тъй и Солун со всички български околии до него.
ЦДА, Ф. 10 к, оп. 3, а.е. 255, л.28
Сърцето ми се къса от скръб и яд, като гледам как рухват общонародните
идеали и какво грозно бъдеще ни готвят нашите държавници и особено
нашето военно командуване. Вярата в българския войник не съм я загубил
и изглежда докрай няма да я изгубя...
Повечето от военните тук открито се изказват за автономия на
Македония, за да се запази от разпокъсване. Разбира се, че пред две
злини и ние ще предпочетем по-малката.
ЦДА, Ф. 10 к, оп. 3, а.е. 255, л.9-10
Сичко, каквото вършим сега - постъпки за налагане на автономията,
сондажи чрез унията под австро - унгарски протекторат дали може да си
запази националността македонският българин в заграбените от сърби и
гърци места, в краен случай действия, да минат някои околии (като
Дебър, Тетово, Охрид, Битоля, Лерин, Костур и др. ) в Албания и пр., и
пр., - става със знанието и съгласието на българското правителство.
...ето какво може да се говори, агититирайки за автономия:
1. Населението в Македония е предимно българско. Вътрешната
организация 20 години бе за автономия.; Сърбия и Гърция винаги против
автономия, защото населението е българско...
ЦДА, Ф. 135 к, оп. 3, а.е. 23, л. 5
Имам поверително от Щаба на опълчението, по заповед на Главната
квартира, да разпоредя да се предприемат разрушаване на жп мостове,
водоснабдителни кладенци и други постройки по линиите Велес - Скопие,
Скопие - Митровица и Скопие - Куманово. Виждаш, че с тоя и други
подобни атентати могат да ускорят и даже наложат войната. Пратих хора
в Кумановско, но не мога да им вярвам на тях, както на себе си. Аз
трябва да замина да се самопожертвувам, но да наложа тая война, чрез
която ще успеем да се обединим: да земем всички български земи от
Македония, както наречената от българското правителство "Спорна" зона,
тъй и Солун со всички български околии до него.
ЦДА, Ф. 10 к, оп. 3, а.е. 255, л.28
Сърцето ми се къса от скръб и яд, като гледам как рухват общонародните
идеали и какво грозно бъдеще ни готвят нашите държавници и особено
нашето военно командуване. Вярата в българския войник не съм я загубил
и изглежда докрай няма да я изгубя...
Повечето от военните тук открито се изказват за автономия на
Македония, за да се запази от разпокъсване. Разбира се, че пред две
злини и ние ще предпочетем по-малката.
ЦДА, Ф. 10 к, оп. 3, а.е. 255, л.9-10
Сичко, каквото вършим сега - постъпки за налагане на автономията,
сондажи чрез унията под австро - унгарски протекторат дали може да си
запази националността македонският българин в заграбените от сърби и
гърци места, в краен случай действия, да минат някои околии (като
Дебър, Тетово, Охрид, Битоля, Лерин, Костур и др. ) в Албания и пр., и
пр., - става със знанието и съгласието на българското правителство.
...ето какво може да се говори, агититирайки за автономия:
1. Населението в Македония е предимно българско. Вътрешната
организация 20 години бе за автономия.; Сърбия и Гърция винаги против
автономия, защото населението е българско...
ЦДА, Ф. 135 к, оп. 3, а.е. 23, л. 5
в отговор на бaш бyrapaш
#3
ЛИЧИ СИ, ЧЕ ТЕЗИ ИНСТРУКЦИИ СА ПИСАНИ В ДВОРЕЦА ВО
В отговор на:...ето какво може да се говори, агититирайки за автономия:
1. Населението в Македония е предимно българско. Вътрешната
организация 20 години бе за автономия.; Сърбия и Гърция винаги против
автономия, защото населението е българско...
ЛИЧИ СИ, ЧЕ ТЕЗИ ИНСТРУКЦИИ СА ПИСАНИ В ДВОРЕЦА ВО СОФИJA!
в отговор на Dunek_areнт Дvнek
#4
освен това
Денеска, 3 април 2008 година е ден кога македонската нација повторно е исправена пред историската вистина за територијалните претензии на своите соседи.
[линк]
Да не дозволиме со спуштени глави да го прифатиме и овој ВТОР катастрофален Букурешт за македонскиот народ, да го уништуваме сонот на Гоце Делчев, Даме Груев, Јане Сандански и сите оние кои се бореа за независна, суверена Македонија!
сите знаят, че Делчев, Груев и Сандански са се борели за независна Македония
[линк]
Да не дозволиме со спуштени глави да го прифатиме и овој ВТОР катастрофален Букурешт за македонскиот народ, да го уништуваме сонот на Гоце Делчев, Даме Груев, Јане Сандански и сите оние кои се бореа за независна, суверена Македонија!
сите знаят, че Делчев, Груев и Сандански са се борели за независна Македония
в отговор на Дyxът нa Coфмak
#5
Re: освен това
В отговор на:сите знаят, че Делчев, Груев и Сандански са се борели за независна Македония
И за това бугарската влада е поръчвала да бидет убиени во определен момент.
в отговор на Dunek_areнт Дvнek
#7
Дунке,
Моите поздравления - напреднал си доста в овладяването на източния диалект.
Но уште требе. Влада - правителство.
Владата тогава е била буржоазна, капиталистическа
Социалистическата влада им кръсти градове. Но само на Делчев и Сандански - имало нещо социалистическо в тях.
Пък бедния Даме си остана само с една улица
Сега ми разясни за ролята на личността в революцията на социалистите!
Тито не може да не е казал нещо по въпроса.
Също така очаквам да ме светнеш и по въпроса за историческата необходимост
Но уште требе. Влада - правителство.
Владата тогава е била буржоазна, капиталистическа
Социалистическата влада им кръсти градове. Но само на Делчев и Сандански - имало нещо социалистическо в тях.
Пък бедния Даме си остана само с една улица
Сега ми разясни за ролята на личността в революцията на социалистите!
Тито не може да не е казал нещо по въпроса.
Също така очаквам да ме светнеш и по въпроса за историческата необходимост
в отговор на Dunek_areнт Дvнek
#8
Re: ЛИЧИ СИ, ЧЕ ТЕЗИ ИНСТРУКЦИИ СА ПИСАНИ В ДВОРЕЦА ВО
Всъщност са писани от Христо Матов...
в отговор на бaш бyrapaш
#9
Re: ЛИЧИ СИ, ЧЕ ТЕЗИ ИНСТРУКЦИИ СА ПИСАНИ В ДВОРЕЦ
В отговор на:Всъщност са писани от Христо Матов
През Първата световна война служи в щаба на българската войска...
в отговор на Dunek_areнт Дvнek
#10
Re: ЛИЧИ СИ, ЧЕ ТЕЗИ ИНСТРУКЦИИ СА ПИСАНИ В ДВОРЕЦ
А има ли известен македонец, който през Първата световна война да служи ПРОТИВ българската армия? 
Редактирано от бaш бyrapaш на