какво се случи?

Преживях със семейството ми катастрофа. Карах аз. До мен беше дъщеря ми. Когато усетих удъра единственото,което видях бе непрогледен, ужасен мрак и усетих неописуем студ.Не знаех нито къде съм,нито какво се случва! Преди мракът знаех,че изживявам катастрофа. Но при самия удар всякакви усещания изчезнаха-нямаше дори страхът-той просто изчезна...
...Денят преди катастрофата се опитвах да поспя на обед-2-3 часа се хвърлях в нещо като просъница-сънувах адски кошмари-катастрофи,хора без ръце и крака, много,много кръв...събудих се като болна...
На следващия ден тръгнахме на път и се случи всичко описано...
Как се нарича това?Предчувствие?Ужасена и объркана съм!
Веднага след катастрофата започнах да сънувам повтарящ се при всяко заспиване сън...всеки път сънувам,че дъщеря ми е мъртва, легнала не в ковчег, а на голямо легло, невероятно красива, със смолисто черна коса, в която аз закичвам огромна жълта роза..събуждам се обляна в сълзи, трепереща!!!
Ужасява ме мисълта дали и този сън не е някакво предзнаменование!
Пропуснах да отбележа,че няколко дни преди катастрофата по грешка си бях заключила ключовете в колата и се наложи да викам ключар...явно това е било "телеграма" да не се качвам на тази кола...
Ако някой може да разтълкува всичко ще бъда много благодарна!
Преди катастрофата винаги съм изпитвала някакъв нормален страх от смъртта...а сега изобщо не "ми пука от нея"-страхувам се само за детето си!

От баба ми знам (тя бе добро гледачка на кафе), че като сънуваш някого умрял в действителност му е умряло злото , така че не се страхувайте за детето си.

Нищо не е верно, всичко е позволено

Благодаря...дано сте прав!
А как може да се обясни всичко останало?

Това, което се е случило с вас е било доста силно и затова сте могла да го усетите и преди това. Не се притеснявайте от сънищатат-те са нещо от рода на посттравматичен стрес, който е много нормален при подобни случаи. Може да идете да ви леят куршум-помага. Може да сте предвидила катастрофата, но това с дъщеря ви едва ли ще стане, защото енергииното предусещане на събитие е едно, но смъртта съвсем друго.

Благодаря за успокояващия отговор!
Но можете ли да обясните къде съм била по време на катастрофата-тъмнината,липса на всякакви усещания освен адски студ?
Също така защо внезапно спрях да изпитвам какъвто и да страх от смъртта?

Най-вероятно от шока душата ви се е свила и просто може да е напуснала тялото за миг. Страхъте изчезнал, защото е бил подтиснат от шока и силното усещане. По принцип това се случва в такива инциденти-хората спират да усещат страх, парализирани от иненадата. Мракът е нормалин, особено, ако сте била ранена или преди това-изплашена до смърт.

Аз си го обяснявах по някакъв подобен начин-казано честно,мислех,че просто съм била тръгнала за отвъдното, но нещо ме е върнало в последния момент.
Защо...това вече не зная...
Дъщеря ми,която беше до мен твърди,че не съм затваряла очи нито за миг,защото докато е пищяла ме е гледала право в лицето, за да не види удъра!
Но аз не се парализирах,нито вцепених-просто едно странно спокойствие-сякаш изобщо не изживявам катастрофа!Само се чудех защо стана така ужасно тъмно и студено...
Не съм била ранена-дори драскотина няма по мен, което е още по-странно...
А още по-странното е,че сама не зная как съм завила колата в ляво-т.е. в другото платно...а в в дясно-ОГРОМНА ПРОПАСТ!
Сега,когато седя и разсъждавам си мисля,че просто нещо или някой ме е върнал от някъде...и не аз, а то е завило волана така,че да бъдем живи и здрави,а не да ни вадят на парчета от пропастта...
Толкова необясними неща има в този живот!

човешкият мозък има функцията да не възприема действителността когато тя може да му се отрази по пагубен начин. просто изключваш, за да не видиш ужасяващи кадри от живота.
също така в екстремни ситуации се реагира (като правило) по най- правилният начин. нямала си време да решаваш накъде да завиеш и затова си завила в правилната посока. ако беше помислила преди това, може би си щяла да се разколебаеш между двете посоки и това би било фатално.
и двата примера показват перфектността на човешкият мозък, а от там и на индивида. иначе казано чувство на самосъхранение.

Много благодаря и за вашето мнение!
Може и да сте права и може би сте...но защо тогава нито дъщеря ми, нито съпругът ми са изпаднали в това състояние,в което изпаднах аз?
Не споря-просто се опитвам да стигна до някаква истина, която за мен е много необяснима!
Изчетох какво ли не в нетът, докато се престраша да пиша тук...защото не стигнах до никъде...
И да-вярно е,че нямах никакво време за мислене и явно инстинктът за самосъхранение се е включил,но как е станало това, след като аз сякаш не бях там,а в оня мрак...
Мозъкът ми е изкомандвал навярно"десен завой"...но кои очи са го видели,след като моите бяха в тъмнината?Как са знаели точно кога да спрат колата,за да не се забие пък в скалите в срещуположното платно?
Трети ден си повтарям едно и също-благодаря на Бог,че и тримата сме живи!
Полицията многократно подчерта какъв невероятен късмет сме имали и тримата...
Колата е куп ламарина,а по нас няма и драскотина...
Едва ли ще достигна някога до истината...но зная със голяма увереност,че се случи нещо необичайно и до някъде неестествено...

защото ти си управлявала колата и си изпитала по-голям ужас. отговорността за двете любими същества в живота ти е била изцяло твоя. може би си виждала в момента всичко, но 'лентата' не го е записала. или по- точно казано го е изтрила. изпитвала си студ, казваш. ето значи от къде идва израза ' вледених се от страх'. но и не изключвай вероятността да си имате ангел-хранител. имаш нужда да вярваш в нещо, което ви закриля. като всички нас впрочем.

Благодаря за мнението,
мила chorlavata!
За мен то е много, много ценно,както и мненията на всички,които отделят от лично си време,за да бъдат съпричастни с моя проблем!!! ( те на са много- изключвам Ануел и му благодаря!)
Много ми се иска да сте права за всичко! И определено ми се иска да повярвам,че няма нищо мистериозно във всичко това!
Но ми се иска да помоля да разтълкувате още нещо-детето ми беше на сантиметри от мен! Нормалната реакция на една майка е да се хвърли в/у него,за да запази животът му...така съм гледала по филмите...така са ми разказвали познати, преживели такава трагедия и ужас...аз не съм го направила и това за сега за мен означава само едно- може би по някакъв начин съм знаела,че нищо няма да и се случи?За мен това е най-милото същество на този свят. смисълът в този живот...
В такъв момент едва ли може съзнателно или подсъзнателно да се коментира отговорността...
А наистина ли вярваш в ангелът-хранител или беше вид ирония?
Но права сте-човек има нужда от нещо, в което да вярва...а аз все още го нямам и съм много, много объркана!

всеки си има ангел- хранител. той идва само ако имаме плачеща нужда от него. да, вярвам в това. всеки има нужда да вярва в нещо. нямам в предвид сляпата вяра. това е друго.
ти не си объркана защото нямаш в какво да вярваш. а защото си видяла, че има в какво да вярваш. сама писа, че ситуацията около катастрофата и вашето почти незасегнато здраве е нещо необяснимо. логическите разсъждения изключват намесата на свръхсили и това те прави объркана и изпълнена със съмнения. сама казваш, че ровиш из нета и търсиш логиката на всичко случило ти се. не се занимавай с това да обясняваш необяснимото. защото човекът е така устроен, че да отхвърля това, което не може да си обясни. ами се радвай не всеки миг живот даден ти от тази сила, спасила ви от неспасяемото, както ти го описа.
един мой много скъп приятел, който ми липсва тук тази вечер, веднъж ми каза: и слепецът не вижда светлината, но това не значи че я няма.

Извинявам се за глупавия въпрос,но мога ли по някакъв начин да помоля този ангел-хранител да ми даде знак дали той е този,който ни е помогнал?
Повярвайте-адски съм объркана! Не бих казала,че съм атеистка,но никога не съм вярвала сляпо нито в Бог нито в каквото и да било!
Но много сте права,че не съм объркана от това,че няма в какво да вярвам,а от фактът,че осъзнах,че има нещо в което да вярвам, НО НЕ ЗНАЯ КАКВО Е ТО!!!
Но, chorlavata,
аз не отхвърлям това,което не мога да си обясня. Но просто ми е нужно някакво логично обяснение,за да мога да продължа да живея! Неведението по някога след такъв шок е непредсказуемо. А според вас коя е тази сила,която ни спаси от неспасяемото?
....и моля Ви-когато се появи този Ваш скъп приятел-попитайте го от мое име-а ако в дадена ситуация човек се оказва в ролята на слепец и не я вижда-как тогава да повярва в нея?
Още веднъж благодаря за отделеното внимание!

може би е по-добре да не знаете истината . не я търсете . възможно е да не можете да я приемете или понесете . ако трябва да я научите - ще я научите когато трябва и без да я търсите. благодарете на Бог че сте имали късмет и бъдете добра.

ето, пак логика и доводи. просто се радвай на живота, защото така само се прецакваш. за какво ти е този ангел- хранител, че го търсиш? за благодаря ли ти трябва? няма нужда. защо ти е да знаеш по- вече? да го анализираш ли? как да ти кажа кой или какво е? да определиш значи да ограничиш. силата, която ви е спасила от неспасяемото ще се появява винаги когато имате наистина нужда от нея. тя няма нужда да се доказва, че я има. не и пука дали вярваш в нея или не. както ти няма нужда да доказваш чувствата си на детето си. това е даденост. без условия.
".и моля Ви-когато се появи този Ваш скъп приятел-попитайте го от мое име-а ако в дадена ситуация човек се оказва в ролята на слепец и не я вижда-как тогава да повярва в нея? "- ами ти си повярвала, само дето още не знаеш. била си в ролята на слепеца и си видяла светлината. тя ти е показала правилната посока в момента когато си имала нужда от нея. Ван Хелсинг като се появи, ако има желание ще ти дообясни, защото той е аверчето за което споменах.

Но аз държа и искам да зная...иначе не бих ровила така усърдно!
Не мога да продължа да живея нормално ако не узная поне бегло какво се случи!
Трябва да си обясня необяснимото!
Не е възможно да няма кой кой да ми помогне и подаде ръка!
Не мисля,че съм била лош и злобен човек през животът си!
А на Бог благодарих може би хиляди пъти. И ще продължавам да го правя до последния си дъх!!!

занапред също бъди добра както досега. всеки човек има по едно голямо изпитание в живота си , което оказва голямо влиение на живота му . твоето си го минала явно и си имала голям късмет . бъди благодарна и не рови . 'който' ти е помогнал вероятно не иска да знаеш какво точно се е случило, затова не си научила

не търси отговори, те сами ще дойдат при теб, когато си готова да ги чуеш и приемеш и най-вече когато решат да ти ги кажат .

ключ към отговора, който търсиш е съня ти. за съжаление не съм с възможности да го разтълкувам.

ако в дадена ситуация човек се оказва в ролята на слепец и не я вижда-как тогава да повярва в нея? - ако човек не вижда Светлината (Силата), то той вижда делата на тази Сила......ако не виждаш силата която ти е помогнала, виждаш резултата от нейното действие, няма нищо случайно......дори един косъм не пада без знанието и разрешение Свише.. Подобно е и във вярата ни в Бог, ако неможем да видим Бога, то виждаме делата на ръцете му....вселената, земята, природата, нас хората, законите на тези видими само за очите неща и т. н......така че неверието на хората остава без оправдание имайки подобни доказателства.......но всеки си е различен и всеки носи сам своя кръст и тежестта му зависи от самия него..

Van_Helsing_Wishmaster

Пред вас е поредната книга за транссърфинга - за¬гадъчния аспект на реалността, който предизвика толкова емоции сред читателската аудитория. Във всекидневието си човек се намира във властта на обстоятелствата и не е способен значително да повлияе върху хода на събитията. Животът „се случва", както става в неосъзнатото сънува¬не. Събитията се редуват, без да обръщат внимание на ва¬шите „искам" или „не искам". Струва ви се, че не е възмож¬но да се преодолее тази фатална неизбежност. А всъщност от това положение има абсолютно неочакван изход. Човек не подозира за онова, което се намира в плен на огледална¬та илюзия.
Реалността има две форми: физическа, която можем да пипнем с ръка, и метафизична, намираща се извън пре¬делите на възприятията, която обаче е не по-малко обек¬тивна. В известен смисъл светът представлява безкрайно дуално огледало, от едната страна на което се намира ма¬териалната Вселена, а от другата се простира метафизич¬ното пространство на варианти - информационна струк¬тура, където се съхраняват сценариите на всички възмож¬ни събития.
Броят на вариантите е безкраен, както са безкрайни множеството допустими положения на точката върху координатната плоскост. Там е записано всичко, което е било, е и ще бъде, пак оттам идват сънищата ни, интуитивните знания, озарението.
Омагьосан от огледалото, човек предполага, че отраже¬нието в него е именно настоящата реалност. Огледалният ефект поражда илюзията, че външният свят съществува сам по себе си и не се поддава на управление. Вследствие на това животът заприличва на игра, в която правилата не се определят от вас. Естествено, позволено ви е да правите някакви опити, за да окажете въздействие върху ставащо¬то. Но сте лишени от главното - не са ви обяснили как от обикновено зарче да се превърнете в онзи, който хвърля заровете.
В книгата се разказва защо управляването на реалност¬та е възможно. Вие сте в състояние да се освободите от илюзията на отражението и да се събудите в своя огледа¬лен сън наяве.
Като се събудите, сякаш се изтръгвате от събитийния поток и се оказвате в центъра на гигантски калейдоскоп, който бавно се върти, просветвайки със страните на реал¬ността. Вие сте част от тази реалност и същевременно съще¬ствувате отделно, независимо. По същия начин осъзнавате своята „отделност", когато, опомнили се в съня си, разбе¬рете, че сега сънят зависи от вас, а не вие от него.
Колкото и да е странно, тук няма никаква мистика - всич¬ко е реално. Ето защо, проверявайки прочетеното на прак¬тика, се дръжте здраво на земята, за да не паднете в небето от смайване и възторг.

УПРАВЛЯВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА ИЛИ ТАНЦИ СЪС СЕНКИТЕ