Две съдби

"Аз съм сама, но не и самотна" - това се опитвам да си повтарям от няколко месеца насам. Е, понякога цивря за отминалите славни дни, но "всяка обич има край - бай, бейби, бай" - както се пееше в едно кънтри. Проблемът ми обаче е широкоспектърен - като се започне от една изгубена любов и се стигне до шибаната ни икономика.

Ето какво се случи с мен - брак в Гърция - по любов, с богат бизнесмен, яхти, хай-клубове, приеми и вечеринки в отбраното общество...Все не можех да им се наситя, все исках повече и повече...И ги получавах с една сладурска усмивка и леко пърхане на миглите под тежък грим.

И така беше докато не се появи по-млада "трътка" - аз така наричам гъркините, понеже стегнат задник като моето детско барабанче не видях в Гърция. И тая трътка незнайно как успя да му завърти главата дотолкова, че на вторият месец от връзката им, бившият ми подари еднопосочен билет Атина - София.

Не помогнаха нито кършене на китки, нито обяснения в любов, нито заплахи, че ще му пратя български мутри. Понеже нямах и брак с въпросния господин, бях изпроводена до самолета с един куфар дрехи и 100 евро джобни, които той ми подари за да "стартирам наново живота си в София" (цитирам думите му). Добре, че поне в самолета сервираха безплатна храна - последното ми хранене като бяла жена.

Знаех, че в София ме очаква мизерия, простотия и помиярщина. От хубавата гръцка къща с градина от маслинови дръвчета и изглед към морето се преселих в познатия двустаен апартамент в Люлин 3, където всяка сутрин вместо да се разхождам по плажна ивица, минавах задъхана покрай Кооперативния пазар в бързане към метрото и поредното ми интервю за работа. Разбрах и какво е работа - 9-10 часова умора по 20 дена в месеца в замяна на хартишки с по-малка стойност от "щедрия" подарък от 100 евро, който се откъсна от сърцето на византиеца на изпроводяк.

За яхти, вечеринки и гощавки - какво да говоря? А и в Люлин едно общество...Цигани, смрад и зарзават от Кооперативния.

От високо паднах и все още лижа люти рани. Но не знам докога ще издържа. Майка ми се опитва всячески да ме утешава. Казва ми да се радвам на малките неща в живота - вкусно парче пица, хубав анален оргазъм, колегиална свалка в служебния кенеф, но моят ум все се рее сред яхти, клонки от маслини в косите, вечери на бурно сиртаки в интелектуални компании и нощи в махагонени спални с аромат на морски бриз.

Мечтая за господа от сой, но ще се радвам и на съвсем обикновени, възпитани и поне малко замогнали се мъжкари. Не е необходимо да имат яхти, но поне някакъв плавателен съд, който да става за разходки в открито море...Лято идва все пак.

Кажете ми как да се впиша в родната действителност, когато допреди месеци съм живяла в света на "Старогръцки легенди и митове" ...

Друго си е да прочетеш нещо свежо и весело след обилен обяд
Блажено ти завиждам, че имаш време да словоблудстваш, и мерси, че сподели поредното си свежарско текстче с нас

Мислиш ли , че смисъла на живота са парите , а не човека до теб / който да те търпи такава каквато си / ? Аз също живея в люлин /2 / , пък не виждам смрад, воня и толкова много цигани . И бих ти казала, че не бих си заменила апартамента за никаде другаде. А за да не си безпарична предприеми нещо. Аз гледам внучка , и прибирам 3 деца от детска градина . Е , вярно не вземам 1 000, 00 лева заплата, но пък не са и 200 ,00 . Имаш ли желание намираш начин .
А и на мен по скоро ми се струва , че ти изкаш да кандидатстваш във витиз,и за това се надяваш да се намери някой балък да ти съчувства , а ти да се кефиш от страни , че добре си си изиграла ролята . Как за два месеца си забрави стария живот ?

Болезнено се пада от високо...

Welcome to the real world

Мъчно ми стана! Сълзи ми избиха в очите! Мога да ти помогна само с един хубав анален оргазъм! Нямам пари, иначе бих ти дал!

Аналният писател пак се обади.
Мисля, че е крайно време да си признаеш че си за този хубав клуб и всичките ти проблеми ще се решат.

Хенриета,Ще минат няколко месеца и Ще преглътнеш сегашното ежедневие.

Обаче на мен ми е странно,че се си спомняш с удоволствие zа лукса ,който си имала,а не се zамисляш над униzителната поzиция,която си имала в тоzи палат.Ти си била просто временно раzвлечение.Онаzи "трътка" предполагам,че няма да е неЩо повече от теб.Проблемът е в твоя бивш принц.
Не предпочиташ ли една по_достойна реалност,макар и не толкова луксоzна, вместо другото,което си имала?

Не мога да се преборя с манията си за лукс. Обожавам го. Много боли. Много. От липсата му

Предполагам,че боли....На хубавото лесно се свиква,но лошото...хм,трудно.Зависи под какъв ъгъл гледаш на проблема(zа едни хубавото не е чак толкова хубаво).
Единственото,zа което се сеЩам е да се радваш и на малките неЩа в живота.А те са толкова много

Не знам, миличка. Благодаря ти за последния съвет, но малките неща, на които да се радвам съвсем не са много...Всъщност свеждат се до 3 неща - тези, които мама винаги ми дава за пример: свалката с колега, аналния секс и вкусното парче пица...

Знаеш ли,хубавите неЩа от живота далеч не се свеждат до това,което ти описваш...
Стегни се просто.Отърси се от онаzи история.Тоzи лукс НЕ ти е принадлежал,раzбери го.
Дано някой ден раzбереш,че е много по_голям лукс да откриеш човек,с който да се чувстваш чудесно.Все пак ти пожелавам някой ден да си осигуриш стандарта ,zа който ти така мечтаеш,но не на подобна цена,както досега е било.

Божкееееее, колко мъка има по този свят! Не е истина просто!

Па ли се вързахте на аналния трол?
[линк]

АЗ СЪМ !

О йе,бъzик каzваш

Добре, че има някой да ни разсмива, че е яко сухарско това клубче иначе

[линк]

В кои други клубове още си си пуснал съчинението?

Обичам курвите, но не и техните номера!

Колко луди има по тоя свят - просто не е истина.