МЕТАДОН-СПИРАНЕ!!!!

Здравейте!!
Искам да помоля всички,които могат да споделят мнение и експириънс тук,как са спряли меда,след колко време и как са изкарали прочутата метадонова абстиненция,която няoки изкарват по-черна и от дявола,хах.. за себе си,усещам,че имам достатъчно силно желание и мотивация,да се справя.
след известни инциденти в последния месец,последния от който тази сутрин,когато ,по Дяволите, тъпо звучи,чак не е за вярване,но от припряност,или може би така е трябвало да стане,си разлях метадона за цяла седмица,....реших,че това е знак,да се измъквам от тоя джаз вече окончателно.
Вярно,много помага,гарантирам с живота си,че се отразява положително,както физически,така
и емоционално,помага ти да вземеш живота си отново в ръце..но и това трябва да има край...
знам,че мога и без метадон,предишните абстиненции,съм ги изкарвала и след няколко дни,отново съм била на крака,готова да продължа живота си..
затова мисля,че да заменя една зависимост с друга,не е добра перспектива.При цялото ми уважение и възхищение към метадона,като терапия.
Пролетта,вътрешния комфорт и убеденост,подкрепата,вярата,любовта-всичко се е съюзило да ми помогне да го спра.
Но ходя на работа всеки ден и просто няма как да си взема кратка отпуска,да избия абстиненцията,макар,честно казано,да чувствам в себе си силата да го направя тук и сега,дори с риск да ме тресне адко абсти.
Но гледам да постъпя умно,и ще започна да свалям.
Говорих с докотора на моята програма,майка ми се обади,за да потвърди,че пред очите й съм го разляла (оф,получи се идиотски,просто ПАДНА от ръцете ми),а не съм го джаснала на екс,хах...всичките 20 кубика...
Той,
ми се струваше,че няма да се върже...и аз не бих на негово място...представям си какви филми всеки ден му вкарват наркоманите,за да изкрънкат още някой кубик...
Но когато се обади майка ми..(пък се оказа и,че имат днес професионален празник,и двамата,на медицинските работници),той се нави да ми даде каквото съм загубила,да мога да изкарам седмицата. Каза,че ако аз му се бях обадила(при все ангелското ми лице + невинна усмивка)-нямало да ми даде...хах...
...миналият път пък-проблеми с полиция,арести и т.н.булшит..
И всички тези премеждия силно ме афектират и подсилват лекото чувство на зависимост,което обаче право пропорционално на времетраенето на програмата,се увеличава с всеки ден и седмица. Искам,и знам,че мога да спра.
Нека тук,ако има някой(наистина някой,който може да каже от опит,а не да спекулира с "чуто,но неизживяно"
,който може да ми помогне със съвет
,да разкаже за неговата система за
намаляване и спиране,го направи,ако има желание и вдъхновение за това...няма да си измислям собствени дозировки,нито ще импровизирам,ще мина през доктора при всичи положения,но...искам да знам за абстиненцията след мед,как се отразява намалянето и дали се отразява на работоспособността и ентусиазма по някакъв начин.Знам,за всеки е различно....и все пак..наркотиците ни приравняват по странен начин..може би и в лекуването ще си приличаме...
това беше от мен...хубав ден на всички

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

2006 лятото спирах Метадон в Суходол обаче тогава бях на ниска доза- 40милилитра, т.е. 4 кубика. само за справка в момента съм пак на метадон, но на 26 кубика. Трябва да ти кажа, че рязко спиране на метадона ако си на повече от 5, хайде 6 кубика ще бъде ад. то като чисто физически симптоми е по-малко зле от чиста 'материалова' абстиненция, но гадното е, че ПРОДЪЛЖАВА сякаш завинаги. Пример: изкарах 14 дни запечатка в Суходол на бая бензодиазепини, клоназепам и т.н.; после 12 дни на отворен режим без лекарства (метеш листа, копаеш дупки, терапия ит.н.), след което се самоизписах. Като слязох в София бях изкарал 25 дни без метадон или други опиати и БЯХ ВСЕ ОЩЕ АБСТИНЕНТЕН! И това от "мижавите" 4кубика. Не, като излязох от Суходол симптомите не бяха въобще такива, каквито са например на 3-тия ден след рязко спиране на шанаджийски материал, но сън- 2 часа на нощ (на 25-тата нощ!!!), ако въобще заспиш, вълни и пот яко и т.н.+ както си лежиш и краката ти от коляното надолу сами се движат, правят нещо като минигърчове...

метадона е нещо много хубаво, докато не ти се наложи да го спираш ;)

щях да ти кажа да погледнеш forums.opiophile.org ,но гледам, че нещо са го свалили. там половината са на метадон. във всеки един момент има поне 5 човека, които спират, по една или друга схема.

аз следя/пиша из форумите на lycaeum.org, но там сме има няма 5ма с проблеми с опиати, 2ма на метадон има, 1та доста brain-damaged мацка, не знам доколко може да й се има доверие...

______________________________________
exterminate all rational thought.

оценявам мнението ти и искрено ти съчувствам за преживяното..
силно е,признавам....
но,извинявай,нещо ми подксазва,че нито докато си бил на 4,нито на 24 кубика,наистина си искал да спреш...ако беше така,нямаше да качиш толкова дозата от мед...не знам как е било с теб,аз също
познавам човек(и то не един),който навремето беше на програма,и то в лудницата,само защото техните са го натиснали принудително да се лекува...а той само се чуди как да се надруса,само веднъж да излезе...да не говорим,че в деня,в който излезе,ВЕДНАГА се надруса с котки и глутет..
...и то след продължително "лечение"...
за себе си научих,че друсането и лекуването са в главата...в тъпата шибана глава...и майната му,метадоновата абстиненция..нима е
по-силна от субститоловата,или от всички субститолови,
и изобщо опиятни,които съм изкарала
,взети накуп....?
за всяко лошо нещо идва край....няма накъде да ходи..хах
освен,когато сам не се запънеш и не поемеш
по същата пътека...лекуваш се,но и ти не знаеш от какво...
аз съм се "лекувала" от зависимостта"търсене на кинти-търсене на дилър"..писвало ми е до Бога...и съм "решавала" да "спирам"..щото нямам нерви,пари,връзка,а навън е леденостудена зима....а не защото съм закачена към дрогата,живота ми е в пета глуха и искам да се оправя......
когато тръгнах да се отказвам окончателно,вече знаех ,че тръгвам да се откачам от всичко свързано с друсането...
има ги много,познавам такива,които наред с меда,зимат и материал..които в леката доза мет не намират никъв кик,баси,и качват дозата до небето...
и аз така правех на няколко пъти,като се случваше изпивах по малко повече,понеже в началото си има лек ефект,няма какво да си говорим...
но да качиш на 26...честно,не мога да си представя как са стекли нещата при теб,че пиеш по толкова...нещо ми подксазва,че едва ли някога си имал наистина истински силната мотивация да се откажеш
и повече никога да не се върнеш към неповторимото блаженство на опиятния кик...сигурно си го правил,много
след първото лечение,а може би и дълго след последното
,макар да се надявам,че си добре сега
...(с 26 куб!!)(без,разбира се,да умаловажавам усилията ти и да спекулирам с това,през които в действително си минал,имаш цялото ми уважение,при всички положения)

********************************************************

добре описваш абстинентния синдром,такъв какъвто всички тук го познаваме...щом предишните пъти,съм го пребуледувала,колкото и забиващо,смазващо и отвратително във всяко отношение да е усещането,и то дни наред..накрая пак съм ставала от леглото и мисълта,че има живот,все пак,се е прокрадвала в съзнанието и...и от там тръгва всичко...отначало...
не чакам с нетърпение абстиненцията,но не ме е страх,не е нещо,което да не съм виждала...щом на три пъти субститола ми е разказвал играта на абсти..едва ли ще бъде по-тежко....
а и да е...от мен си е...важното е,че ще мине...
така всеки ден сама се самонавивам,за да мога все някакси да се оправя...не храня илюзии,че ще бъде лесно,но гледам да не се сдухвам прекалено много...

****************************
аз съм на 3.5 сега.чувствам се ок и на 3.0..по дяволите,даже съм ок и с 2.7..
Чудя се сега,когато разказваш
за ада на спирането,ако си на повече от 6....е,аз не съм....искам да сваля официално на 3...понеже,виждам,съм ок....мина ми еуфорията
от първите дни,когато все още ме "цъкаше"
леко 3.5'цата..умно ли е,на втория месец,
да сваля на 3.0,щом се чувствам ок?
хубав живот ти пожелавам..дано се излекуваш.Успех на всички....

преди да ти кажа аз как го спрях искам да те попитам нещо.От колко време си на метадон.Или по-точно от колко време си в такава програма?

от 15 февруари т.г. на следващия ден след последното надрусване със субститол...нямах никви детокси,глупости...пуснах се директно на 3.5 куб мед,за да пресече абстиненцията,в която вече влизах...
от тогава съм всеки ден на толкова...с малки изключения,както казах..зимала съм и по-малко..(и малко повече понякога)...

кажи сега каквото имаш да казваш,любопитна съм.......

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Изрових ти една стара тема по този въпрос, която си спомням от преди, и е общо взето по тия въпроси - за метадона и спирането...

Ето тук, това мнение може би ще ти е от някаква полза, а и цялата тема всъщност...виж, може да намериш нещо полезно, някакво инфо...

P.S Всъщност само началните постове са полезни ...нататък има и доста плява - едно досадно тролче се размотаваше тук по онова време....

А ето и тук има още нещо по темата....


La Hija de La Noche

едва от два месеца??? Съжалявам,но смятам че не бих могъл да ти бъда полезен в случая,тъй като моето лечение с метадон продължи около четири години.Желая ти успех

добре...щом казваш...
мен няма кво да ме мислиш...какво съм аз пред теб? хах...
дано поне на себе си бъдеш полезен с тия четири години лечение....

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

просто изразих мнение,че едва ли бих могъл да ти помогна с моя опит.Може би някой друг.И още веднъж - успех

klerfe,знаеш ли,че ти вече си ми бил много полезен...по времто на последната ми абститнеция през януари,за първи път влязох в тоя форум...постовете на някои хора,сред които и твоите,ми помогнаха много да зацепя някои неща,стимулираха ме да се раздвижа малко и да взема решението да спра с дрогата. това сте ти, ,диаморф,Галеон,Коцето..Бг_наркоманка...може и да пропускам някой....все емблематични образи,все много скъпи за мен.
така,че ако мога аз с нещо да бъда полезна за теб,за вас,тогава всичко би имало повече смисъл...
от 15 февруари съм чиста откъм дрога..оттук-нататък сама ще се справям...каквото можах да прихвана от вашия опит,това е...за спирането-предполагам е индивидуално...питам,за да знам,за да съм подготвена за това,което идва в комплект със спирането...но каква полза?няма да ме подмине..
благодаря все пак..успех и на теб
***********
п.с. и ако все пак има някой ,който е спрял меда...нека,НЕКА да поства,да разказва....благодаря

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

виж сега,единственият човек който може да бъде най-много полезен за теб,си самата ти.Както съм казвал и преди това е лична битка на всеки един от нас.И тя е всекидневна.Дори сега след толкова години,аз все още казвам за себе си,че съм наркоман в ремисия.И не искам да давам никакъв съвет защото лично съм виждал въодушевлението и радостта на много близки за мен хора които след година лечение с метадон са си мислели ,че са се справили и след това са пропадали още по-надълбоко.Както писах по-горе,аз бях четири години в програмата и първите две бях на една доза (осем кубика),а следващите две намалявах.Просто не бързах за никъде,знаех че вече съм тръгнал по пътя,но също така знаех,че той няма да е никак кратък.Просто такъв не съществуваЧувствах си се съвем нормален човек с метадона и единственните признци,че не е съвсем така,бяха когато не си го взимах по независещи от мен причини (но това е друга тема).И на 27 декември 2001 година го изпих за последен път и повече не отидох.Така новата година почнах чист.И личното ми мнение,е че това е една дълга битка и няма кратък път.Ще ме заболи ако не успееш

Еех,че приятен пролетен ден сред природата...
Хубаво е да се изнесеш за малко извън София...
Смяната на обстановката ми помогна да осъзная основаната причина за силната ми мотивация да спра метадона. Като всички наркомани-активни или спиращи,-идеята за дрогата,за кика,е толкова силно насадена,зациклила,в съзнанието,че дори в ситуация,като мойта,в която твърдо съм решена да спра,има дни,в които идват мисли,така подличко примамливи,а ума се развихря,както преди и съчинява фермани с оправдания и извинения да го направя пак,само още веднъж. Все едно,не го правя,не се друсам,но мисли от подобен тип ме афектират и ми се повдига,честно казано,защото мотивацията ми,сега е моят наркотик за мен.Живея нов живот откакто спрях да се друсам,това го заявявам на 1000%.Иска ми се да продължи вечно,но когато klerfe
споделя,за въодушевлението на хората,които уж са спряли,а след години пак почват,ми се приисква или да не съм прочитала тези думи(макар да знам,че това е реалността),или да осмеля да погледна на себе си като на едно изключение от правилото ,че няма излекувал се наркоман. Не искам да се правя на специална,но,по дяволите,само подобни убеждения,могат да ме задържат да не падна отново.
В началото,метаодна за мен беше една прекрасна възможност,влюбих се в него,повярвах,че мога да се излекувам.Не,че сега не е така,но баналната ми наркоманска глава почва с времто да събужда гладните рецептори,а те да запяват старата песен на нов глас+една много спешъл уговорка,викат ми,хах:"надрусай се!само веднъж!..после си имаш мед,така,че и дума не може да стане за криза..ти си си на мед,ми викат,така че кво толкова...от една помпа няма да се свърши света..я гледай,колко наркомани така я карат.."
Такъв род мисли ми идват...и аз не се пускам,но знам,че наред с положителните неща на метадона,чрез него аз продължавам да поддържам наркоманската си психика,давам и храна...угоявам си я...отвътре обаче. (а както знаем,там,в съзнанието,ако се случи нещо,едно погрешно натискане на дадения бутон и всичко отива по дяволите...защото всичко си идва от самите нас-и зависимостта,и лекуването...
Усещам и,че покрай меда,аз не мога да се откача от наркоманската среда...като се почне от другите,които понякога засичам на програмата..после темите,които разискваме,ако се заговорим,всичко около старите спомени се завърта...Искам да започна да намалявам,и да го спирам,понеже за мене,метадона,започва да служи като убежище,като застраховка срещу криза,при евентулано надрусване,или друсане (понеже се познавам-с един път няма начин да се мине...)
Нямам желание да се друсам,ама хич,грам не ме съблазнява идеята за кик...нито сега,нито след време...
Но знае ли човек какъв трик ще му изиграе ума..
Продължавам да вярвам в успеха на моята програма...понеже имам комбинация от обстоятелства,която ме прави щастлива,както никога не съм била досега...смятам да използвам тоя дар,за да се излекувам.
...не се правя на голяма работа,но мисля,че няма да ми трябват години наред на метадон,за да почна да спирам...мога и сега...започнах да свалям...сега съм официално на 3.0...и е ок.
имам личен въпрос към klerfe:
приятелю,така и не разбрах каква беше твоята схема на намаляне и спиране...интересува ме,ако аз съм сега на 3.0...следващата стъпка на 2.8..2.7 ли да бъде...или може през 0.5 да карам....ти за колко седмици го спря...?
Какво стана с прословутата метадонова абститнеция?Как мина?
Сподели,ако имаш желание...а ако темата те афектира и не ти е приятно-ок,не говори...
И още един въпрос,ако не е много нахално-друсаш ли на тоя етап въобще нещо?
Благодаря,че отговори на поста ми,надявам се всичко при теб да е наред...да имаш силна,хубава мотивация за живот,ЛЮБОВ...даааа..любов ти пожелавам...тя лекува всичко....
Желая всичко най на всички приятели тук,моите миди,със скрити вътре перли,хах...весели пролетни дни..

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

"...Но знае ли човек какъв трик ще му изиграе ума..." ето това е.Всъщност психическата абстиненция е по-гадната.Нейното лечение продължава дълго време.Всъщност знаеш ли как разбрах че съм се излекувал(ако може така да се каже)Сънувах сънища.Отначало сънувах,че се бода и очаквах вълната(извини ме за архаичния наркоманки жаргон) и така дълго време.След това почнах да сънувам,че държа дозата в ръка и се опитвам да я изхвърля,но не мога и така докато един ден в съня си я изхвърлих и когато се ъбудих знаех че е време да почна да спирам.Но пък и не бързах за никъде.Целта ми беше ясна и исках да се излекувам.И почнах да намалявам.Отначало един кубик,след няколко мсеца още един и след няколко месеца още един,ама тогава усетих че ми е и кофти,ама съвем малко.Изчаках още няколко мееца и свалих половин и така докато не стигнах до четвърт.Всъщност когато дълго време взимаш,усещаш кога трябва да се направи крачката,независимо в коя посока.(някои я правят в обратната,увеличават си дозата)Колкото до абстиненнтните признаци,почти не съм ги усещал ( е съвем малко,но се трае),но пък като спрях,няколко месеца всяка сутрин първата ми работа лед ставане беше да пия няколко глътки вода.Сега вече не взимам нищо,спрях и цигарите и единственното което ми напомня за това е,че си нося навякъде хепатита с мен.Всъщност съм вирусоносител.Но пък имам най-прекрасната и любяща жена и съм щастлив.И не си мисли,че съм афектиран.По никакъв начин.Просто малко съм тъжен.И тъй като виждам,че съвсем сериозно си решила да се махнеш,ето съвета който ще ти дам : Остави си вратичка за връщане в програмата

хах,като каза сън,не мога да не споделя и моя филм...
През годините,докато се друсах и кика за мен беше възможно най-вълнуващото и прекрасно изживяване в света,на няколко пъти се е случвало да сънувам,че ходя и търся,намирам....един път дори бях отчоплила хаповете кодтерпин от скатулата,глутета,и двете в шепата и аха да ги изпия..един път даже ги изпих,но се събудих преди да ме хване....винаги се събуждах...беше ме много яд...друг път помпата е в мен,търся място къде да се уцеля...трети път дори иглата е във вената..и все ми се разминава...псувам съдбата си и ме е яд,че не мога да усетя кик на сън..първо заради кика,и второ заради самия експириънс...(бай дъ уей,аз си падам сънувачка и всяка нощ сънувам много цветно,бъдеще,минало,паралени животи,всичко...)
...И представи си,преди няколко седмици,вече бях в програмата,сънувам,че срещам Навахо и Кремена на попа,бившето ми гадже,и той с мен,сякаш насън назад във времето....обичайните заподозрени...в една мизерна стая готвим,тегля в помпата.по дяволите,помня като че ли се усетих,и си казах :"е-сега тва е сън"...полуосъзнато,полу-не....уцелих се...дойде вълна...доповръща ми се,усещане,подобно на това да изпиеш една шепа кодтерпин+ фенобарбитал в комбинация с някакъв друг отврат-невролептик напр.халоперидол(не знам,сравнявам така,понеже знам от опит какъв ужасен шит могат да бъдат някои миксове),изнервих се ужасно и започнах да крещя на Кремена,на Владо...изкарах си всичкия ужас и хипер гаден дискомфорт от кика на тях...
Това беше моето първо надрусване на сън,и надявам се последно..и на сън,и наяве.
Не съм вярвала,че някога ще си кажа,че се наситих на дрогата...това беше немислимо на времето...за такава като мен,знаех,че единствения шанс да се откажа е да си създам някакъв вид отврат от наркотиците,иначе спасение за мен няма....
Чудя се само,ако кика насън беше доволен,прекрасния кодеинов+глутет,или добърхероинов/субститолов кик,който ме е трещял навремето...дали нямаше да ме афектира да го усетя наново...не знам и не искамд а знам...дори в съня си моето вътрешно се съпротивлява на дрогата...писна ми ве4е...така си живея страхотно...ЖИВЕЯ,а не се влача в агония от ден за ден,надрусана и грозна....отчаяна,самотна...егоистка..зависима до мозъка на костите си..
откакто се лекувам,тези определения важат за мен,но в пълната им противоположност...при това положение какъв по-силен мотив да спра завинаги...
И аз отказах цигарите отдавна...въобще да си здрав е най-прекрасното нещо на света...
сори за хепатита ти,аз не можах да го прикача...но пък здравословни проблеми от друг характер имам(но не е фатално,слава богу)...прекрасно е,че имаш любима жена,това даже е най-хубавото от всичко...знаейки това,аз повече няма да се тревожа за теб...повече няма какво да ти пожелавам,ти имаш най-ценното....
****
Вратичка за програмата не си представям как се оставя...ако искаш ме светни в далаверата.Но мисля,че един път спра ли,повече няма да се върна към меда...
Ако се излекувам,тогава защо да почвам пак меда? А ако почна да се друсам,тогава в себе си ще загубя доверие в програмата,щом след нея аз пак съм в джаза...(макар вината за това да би била изцяло моя)..и пак няма да се върна напрограма.Но знае ли човек..
***
Утре с мойто момче ще си направим разходка по една еко пътека,водеща до един син манастир...щастлива съм,тук и сега,а утре-дълбоко сред природата...
Това лекува много....зарежда с енергия и сила за живот..като приятните мигове,когато си влюбен..като целувките и милувките с любимия човек..като добрата перспектива...
всички имаме шанс за нов живот..стига да го пожелаем...и с мъничко помощ от съдбата...

лек ден от мен



::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

ми всъщност не е от личен опит,но зная че можеш известно време (няколко месеца) да се водиш на нулева доза.Така е на Пиротска.Мой приятел беше така известно време,но пък и това беше преди около две години.Сега не зная как е.Но пък попитай лекуващите лекари и те ще ти кажат дали може така.Всъщност в коя програма си.Зная,че станаха няколко

БРАВОООО..
По дяволите всички-наркомани,доктори,агенти-,които с фалшиви слухове за нечувани абстинеции и сякаш,да му се не види,е дошъл края на света,се оплакват,и зашплашват,И СИ ВЯРВАТ,че метадона дава по-гадна криза от хероиновата. Всички тях ги разбирам,защото и мен при известен дискомфорт в тялото,усмивка на лицето не можеш да ми откъртиш и всичко ми е криво..(например когато ми дойде месечния цикъл)...но чак пък толкова...
Аз наистина много ти се възхищавам за това,че намери мотивация да си имаш бебе,понеже тепърва започваш сега живота си наново с него. Аз също си мечтая някога и аз да узрея до подобно решение,и това някой ден и на мен да ми се случи.
Сега си,малко или много,сама с бебето!Много съжалявам,че приятеля ти се дъни толкова тъпо на програмата...надявам се да се оправи...надявам се най-вече да го направи заради теб и детето,колкото до него...той вече не е малко дете...и според мен е хубаво,че си му дала отново шанс,всеки заслужава...но ако не се възползва от поредния шанс,не знам дали някога въобще ще поиска да се оправи.
Та,казваш,вече спираш метадона...а как,ако не е тайна?Ти,помня,не намаляваше преди раждането,така от раз ли спря? И какви хапчета пиеш все пак да не е без хич...сподели,ако искаш...
И казваш,че вече си имаш бебенце...хах..честито! Пожелавам ти да е здраво и хубаво...и ти също...ще си поговорим някой ден в скайп,да кажеш какво име му избрахте..и такива неща...
това е от мен...
живота е хубав!
Свежи пролетни дни на всички!!!

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Аз така или иначе съм тръгнал По ... така че не ми пука много много . Ама предлагам щом кризата е пасти да яде спри аиде е така без нищо да те видим става ли . Ама ти предлагам да идеш в една сладкарница да седнеш да им кажеш че няма да затварят бая време да приготвят няколко тона пасти за кризата че ще има бая да пояде . И после ще ни разкажеш как тая криза е минала само на пасти . Добре де ако е толкова слаба защо един пич скочи от петият етаж щото не можеше да издържи вече на кризата . Няма значение ти ще ни разкажеш някой ден .

Абе ко пък пак се раздрънках без да съм го изпитал на гърба си . Знаеш ли псиромантик пожелавам ти наистина успех със спирането на метадона . Ходих да се лекувам във варна и там нали има програма и наистина се нагледах на ужасни работи покрай тоя метадон . От тогава си казах че само на това няма да се качна . Никога не се знае де още не е късно та затова като се заговори за тоя метадон някак от вътре ми се обръща всичко . Съжалявам . Успех ей трупай опит та да има какво да споделиш после като някой друг реши да го спира . Споделянето на двама зависими за това как остават чисти и как преодоляват трудностите има несравним терапевтичен ефект . Лек ден на всички .