Planinari

Kakyv trqbva da e istinskiqt planinar?
Kakvo ozna4ava tazi duma?
Ima li istinski planinari v Bulgaria

За начало би могъл да научи български и да не се излага.

Въпросът е зададен малко странно, наистина, но ми се струва добър.
Когато става въпрос за някаква дейност в която е важен резултатът е ясно. Когато нещо се прави за да ти достави удоволствие също...
Лично аз под "истински" планинар си представям човек, който умее да общува с планината. И това го прави щастлив и спокоен.

Ако може да допълня изречението:

...и Планината също остава щастлива и спокойна!

За пояснение:
Интересува ме много какво мислят хората за планинарството
Има ли планинари в България и какво разбират те под думата планинар.
Защото според мен истинските планинари в България са на изчезване...за жалост.

А що не вземеш да се поразходиш по планините. Не хапе.
Личните впечатления са най-добри.
Кой каквото и да ти напише тук, все си остава информация от втора ръка.

А, не лъжи! Знаеш, че може и да хапе.

Без да претендирам за изчерпателност.
Планинар е човек, който:
обича планината,
ходи в планината и това му доставя удоволствие,
уважава планината,
грижи се за планината или най-малкото не й вреди,
умее да разчете планината и нейните знаци,
знае, че в планината е гост и може да оцени гостоприемството й, но е наясно, че тя може да се окаже и негостоприемна и в този случай може да рискува живота си, ако е самонадеян,
целта му е по-скоро престоят в планината, отколкото някаква цел "на всяка цена" например да изкачи връх,
знае кога да се откаже, преценява риска и се стреми да не излага себе си или спътниците си на риск,
помага на останалите хора, ако е необходимо, особено на хора в беда.
Ами това се сещам :)
Планинарите са на изчезване, но това става с всяко нещо, което стане масово и достъпно. В планината ходят вече хора всякакви - има лесни начини за придвижване, има добра и достъпна екипировка, има някаква мода в това и планината се напълва с хора, които нямат отношение към нея, не са подготвени, някои случайно попадат там, незнаейки за какво става въпрос... Та така :)
Планинари в България мисля, че има, но не съм един от тях, за да отговоря какво мислят планинарите по въпроса. Направих само едно кратко разсъждение на тема "планинарство", защото ми харесва и се възхищавам.

Мога да ти кажа само, че живея високо в планината!
И по цял ден се разхождам там и не ме е охапала до сега.
Явно не разбираш за какво става въпрос.
Абсурдното е, че много малко хора в планината могат да се нарекат истински планинари...и искам да разбера какво мислят хората за планинарството...но както гледам никой незнае какво означава тази дума...или не иска да разбере

Благодаря за хубавият отговор. Това, че не ходиш по планините не означава, че не си планинар...ти си планинар в душата...много хора, които ходят в планините и се тупат в гърдите, че са планинари, в действителност незнаят какво значи планинар

Разсъждението ти е много хубаво - кратко и точно, обхваща всичко.

Ще си позволя да го прехвърля към цялата планета Земя с всичко съществуващо на нея и тогава се получава много хубаво описание на "Човек". Този вид, за съжаление, също е застрашен от изчезване.

Планинарът, отивайки в планината се слива с нея, става част от нея, заедно с клека, тревата, дивите кози, птиците. Той там е малко парченце от цялото и заедно с всичко останало съставлява планината. Той не вреди на планината, обратното означава, че вреди на себе си.

Flyspray - Really Good Bugtracking System

Да, страхотно е всеки така да мисли, но вреди и на планината като я унищожава със своето отношение, с неуважението си към нея. Ако могаха нашите планини да плачат щяха да реват с глас, защото това което хората и причиняват е ужасно. А и освен да вреди на себеси човек вреди и на околните.

"Никой тук не може да разбере за какво става дума!" ,а?
Лесно е да се уважава планината... особено ако си имаш някоя "нехапеща". С хората е по-сложно. Но, някак си... трудно ме убедиш, че ако не уважаваш хората по принцип (лесно може да се съди по отношението ни към съвсем непознати хора) можеш истински да уважаваш планината. Може би не съм права и съответно с удоволствие бих поспорила по въпроса. С някой, който разбира за какво става дума.

Аз да вметна следното:

Често се изкушаваме да говорим за хобито си с думи като "гостоприемството на планината", "не вредим на планината", "планината ни допусна", "пазим природата" и т.н. лирични и метафорични изрази. Няма нищо лошо, но все пак подобни изрази, намекващи за ирационалност, одухотворяване на мъртви обекти и едва ли не някакъв окултизъм на границите на религията не винаги се разбира правилно от "непланинарите" и не спомага особено за възприемане на нашите виждания и ценности. Особено когато става дума за спор, за защищаване на позиция, подобен изказ върши по-скоро мечешка услуга.

Иди кажи на мутрата, проточила лиги за печалби от нов лифт или хотел, че "вреди на природата". Ще вдене ли нещо от подобна идея? От едната страна са съблазнителните пачки, еквивалент на нов джип, яхта, палат и т.н. От друга страна - абстрактната "природа", която е мъртва купчина камъни. Кво значи да и "вредя", бре?!

Според мен за тия неща трябва да се говори пределно ясно, разбираемо и рационално. Природата - това е средата, в която живеем НИЕ. Не мечките и гаргите, а ние самите. Мутрата е безкрайно далеч от подобна етична концепция - да се грижи за добруването на мечките и гаргите. Никога няма да я разбере. Не, че тя е грешна, но просто още не и е дошло времето. Всеки идиот обаче може да разбере простата идея, че ХОРАТА обичат да се кефят на гледки, да дишат чист въздух, да избягат от навалицата, да се разходят и поуморят, да си починат сред тишина и спокойствие. Това може да стане пълноценно само при наличие на дива природа, а не на бетонирани планински курорти. Всеки може да осъзнае, че дивата природа е и ще става все по-дефицитен и скъпоценен ресурс. За нашите деца и внуци тя ще бъде още по-рядка, важна и ценна и те няма да ни простят, ако им я осерем. Защото процесите на "развиване на районите" са практически необратими - където стъпи скиорски крак, там вече и трева не никне, и това е ЗАВИНАГИ. Ето защо си струва да се пази природата - не само и не главно заради мечките и гаргите, а заради нас, заради съвременниците ни и заради идващите поколения. Една защита на устойчивите форми на контакт с дивата природа като планинарството имат много по-големи надежди за успех, ако се води от чисто човешка гледна точка.

Разбира се, има и такива, които не изпитват никаква нужда да слушат тишината, да дишат чист въздух и да пребивават в диви и необитаеми зони. Тях това даже ги плаши, понякога самото съществуване на подобни места им се вижда оскърбително, позор за "цивилизацията". Те искат да "погледат красотата, ама без да се морят". На такива ясно трябва да се каже, че интересите им са несъвместими с нашите и компромис не може да има. По-голямата част от света е тяхна - цивилизована, развита, обезопасена, опасана с комуникации. Не им ли стига? С какво право посягат на малкото останало, на което се радваме ние, и искат да ни го отнемат и да ни лишат от тази радост? Имат си достатъчно красоти в "тяхната част" - да си ги гледат и да им се радват, без да се морят. Няма нищо лошо. Но нашата радост не си я даваме!

Ей това означава думата: [линк]

Другото, очевидно, са безброй условия, правила, изисквания и т.н., които дават портрета на истинския такъв. Ако на някого рамката му е по мярка или някак успее да се навре в нея, евала на тоя човека; явно ще да е ужасно различен от останалите лъжепланинари.

Абе, змей, потокът от клишета тъкмо беше почнал да се излива. Що го секваш?

Планински зимен пътеводител

Ми щото не обичам да слушам глупости, произнасяни с апломб. От това нравът ми става сприхав

Явно никой не разбира за какво става въпрос...жалко...

Шът! Как си позволяваш да роптаеш в присъствието на горните двама авторитети, смотан лаик такъв?