Втори шанс......

Отново дадох втори шанс и пак се получи първоначалната " история". Кога давате втори шанс ? И какви са ви очакванията? / И все пак някъде навътре във вас няма ли някакво притеснение, някакво нервно очакване?

Очакванията ми са да променя себе си - всъщност обикновено вече има промяна у мен преди даването на втория шанс.
За да дам втори шанс, значи да съм простила, а това не предполага очаквания от другия - нещата просто трябва да продължат от там, до където са стигнали.

Веднъж поисках 2ри шанс и осрах всичко от тогава не искам. Струва ми се и безмислено да давам. Не вярвам в хората. Вярвам в желанието им за промяна, но не вярвам в способностите им да го направят и трайността на промяната.
Старая се да нямам очаквания.


Бъдете живи и здрави!

Кога съм давал втори шанс? Звучи някак....как да кажа...кофти...да даваш шанс на някой...може...ако си Господ.
Хората не си даваме шанс, само се чифтосваме в плътски и душевен смисъл.
Имал съм повторни опити в някои връзки. Но това не е като даване на шанс. Направил съм го защото по една или друга причина съм го искал отново.
Не съм го правил считайки, че благородно "давам шанс" на някоя "провинила се и недостойна за моето недостижимо съвършенство жена, да опита отново да се докаже като достойна" - това звучи доста нелепо .
Обикновено вторите опити се провалят, но като се замислиш обикновено и първите опити все някога се провалят , малко са вечните връзки.
Така че пак се връщам на основното за мен - впускам се повторно в дадена връзка не за да дам шанс на някого за нещо, а защото в конкретния случай искам да започна повторно тази връзка, защото в конкретния случай имам повече причини да го направя и по-малко да се въздържа.

воден пистолет ... със заглушител

Гледай сега, на втория шанс това му е лошото, че като се превърне историята пак в същата история - ти иде да си биеш главата в стената и да си викаш - глупачка, глупачка, глупачкаааа!!!!! Това ако имаш очаквания, че ето на, този път всичко ще е различно. Е да, ама никога не е. Пак си е същото. Хората в тая връзка пак са същите, колкото и да им се е искало (и искрено да са вярвали!) че ще се променят. Да речем, че парченцата им от собствените пъзели просто не се напасват; за това няма вина никой от двамата, щото си е уникален и неговият пъзел може би ще се напасне по-добре с пъзела на някой друг.

Давала съм втори шансове на връзки и не съжалявам. Правила съм го от любов, от любов към връзката, от любов към любовта - и за да кажа окончателно сбогом в себе си. Мда, понякога се нуждаем от това да дадем такъв втори шанс - точно за да се уверим, че не сме сбъркали първия път...

Peel me a grape, crush me some ice...

хахаха...имах аз една рецидивна либоф, там бехме на 459 шанс, просто ужасяващо като се сетя , по едно време тогава си мислех, че си правим взаимно "напук" като се събираме само и само за да провалим "заедното" за енти път ....
майка ни викаше "вресливи скандални цигани" , така ни обиждаше като двойка с това гадже. Някак и двамата успявахме да извадим само най лошото един от друг, защото той сега си има страхотна жена и семейство , аз също, и съм сигурна че рецидивизмите липсват в ежедневието ни.
А може пък просто да сме се харесвали с това , че всеки е можел да бъде отвратителен свободно пред другия?! Знам ли

Бе веднъж пробвах с втори шанс и ...и завърши много по-зле от първият опит
Но тогава си се оправдах пред себе си ...че явно така е трябвало да стане ...

Има един тънък момент в определянето на самият "втори шанс".
Понякога двойките се карат и дори в пристъп на временен гняв - уж се разделят. Такива неща се случват дори в някои семейства. Току някой си събере багажа и.. при мама. Тези екшъни ги отдавам повече на темперамент, отколкото на шанс в живота :)
Виж друг е въпросът когато си се разделил с някого, минало е време и изведнъж животът отново те среща с него, поставяйки въпроси - има ли още смисъл, надежда, любов... и т.н. Обикновено се оказва, че има само секс и то остатъчен. В този случай аз съм песимист за "вторите шансове".

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI

Шансът, затова е шанс, защото е еднократнен
Всичко останало е "старата песен на нов глас"

Мисля в движение

всичко е на върха на уя?

Зависи от провинението.

He ran into my knife ten times.

На такъв мазохизъм точно с един човек ме е избивало. След 1999-тия шанс разгеле изневиделица ме тресна мисълта - "абе кво правим ние бе? Май последната година беше съревнование кой да нарани повече другарчето..." И кво? Сви си се Надежда в черупката си, каза 'чао' на другарчето, изблиза си раните, намери си и ново другарче, ама след близо година на първото му хрумнало, че дадените шансове са малко...., ни от дума вдява, ни от неприети повиквания.... .

Words Don`t Come Easy....

Хах, и аз имах една такава любов, просто тоя човек как успяваше да изважда само най-лошото от мен, още не мога да разбера. Аз съм принципно миролюбива и спокойна... ама покрай него разбрах, че мога да крещя така, че цяло НДК да озвуча...
Но пък в интерес на истината същият си стои в моя топ 3 на прекрасните ми любовници

Peel me a grape, crush me some ice...

давам втори шанс. И трети. И четвърти.

Много хора смятат, че втори шанс било глупаво да се дава...веднъж счупеното си личяло и тн.Аз пък не мисля така, много е индивидуално..зависи си от хората, от причините за раздяла и др.Една моя приятелка 4-ри месеца не се беше чувала с бившия си и въпреки всичко не престана да го чувства настоящ...при първата им случайна среща.. на следващия ден бяха отново заедно...сега са много щастливи, а мина доста време от събирането им.
Други мой приятели така се караха, че ми е ставало неудобно да ги слушам, разделяха се...събираха се...минаваше време...пак се караха...накрая се ожениха и сега всичко е ок.
Тъй че човек смята, че има файда и нужда от втори шанс....няма проблем!

Невероятно точно казано... Но да си призная, че колкото по-мъдра ставам...разбирай старавсе по-малко съм склонна да се подлагам повторно на нащо, което като краен резултат не ми е донесло удоволетворение.

Животът е светъл

Давам, ако е недоизживяно и то - особено - заради външни фактори - разстояние, смяна на град, такива обективни неща. Разстоянията пречат, пък хората не са виновни, че понякога просто така се получава.
Още давам, когато много ми се иска да е това което ми се иска.
Очакванията бяха, че нещата и хората са се променили, че това, което ни дразнеше - си е отишло, че хората са порастнали, че най - после успяхме да преодолеем разстоянието...трябваше - уж - всичко да е...хубаво.
Пък то...хората не бяха вече същите.
О, има го и то какво...дреме си там и се е спотаило като хиена...само чака една грешна стъпка и скача на бой...и вой.

Къде шега, къде истина - по - добре не...такива неща не мисля, че биха могли да имат хепиенд - обременени са изначално. С две думи - не вярвам.

Време е за...трапчинки

От известно време насам и аз търся отговорите на тези въпроси.

Основното ми притеснение е, че за да си отговоря, трябва да пробвам, т.е. да дам шанс, иначе все ще ме преследва усещането за нещо пропуснато.

От друга страна, вероятността експеримента да ми дойде доста скъп, ми се струва доста голяма........

... даваме "втори шанс" на себе си, на недоизживяното в нас ... това е истинската мотивация "да се завърнеш" ...
... и ми звучи адски жертвено /и най-вече безсмислено/ след това да се скимти "аз ти простих ... неблагодарник/-ца ...."

аванта на повлекани не трябва да се пуска