Емоционална интелигентност

Отдавна се каня да повдигна една тема относно възпитанието на децата, но все отлагах за после. Днес гледах "Часът на мама" по БТВ. Говориха за емоционалната интелигентност на деца и родители и аз установих, че съм емоционално неинтелигентна, защото не позволявам на децата ми да се тръшкат, да хвърлят или чупят когато са ядосани и ей такива работи. Според психоложката която беше там - не разбрах как се казва защото не го хванах от начало децата трябва да правят каквото си искат за да изживяват своите емоции и да станат емоционално интелигенти. Умишлено повтарям този термин защото повторението му в предаването беше доста. Ето да погледнем Запада - там на детето се разрешава всичко. Е да го погледнем и какво ще видим - масови психози, масови убииства в училища и доста други простотии които за щастие почти не съществуват в Бг или са изключителна рядкост. Поне за сега. Непрекъснато ни се натрапва от всякъде, че на детето трябва да се спестява това или онова защото то ще го преживява и ще се отрази на психиката му и т.н и т.н. Е да ама аз си мисля, че точно с това спестяване на нещата от реалния живот ти му създаваш една лабилна психика и то не е подготвено въобще за реалните неща. Не казвам да му изтипосаш нещо дето няма да разбере или просто да му го кажеш и подминеш по нататък. Всяко нещо според мен може да бъде поднесено и обяснено на детето в съответствие с неговата възраст и то да е наясно с всичко. Аз моите деца не ги лъжа. Не им спестявам нищо - просто много обяснявам. И знаят, че има граници до където могат да стигнат. Граници които ясно съм поставила и не обичам да преминават. И те го знаят. Прави ли това децата ми по малко щастливи от тези на които им е разрешено всичко? Емоционално осакатени ли са децата ми понеже са научени да се съобразяват и с другите, а не само със себе си? И нещото което най много ме фрапира беше изказването на въпросната психоложка, че едва ли не 90% от педагозите са емоционално неинтелигентни и влиаят на децата ни. Не препредавам точните и думи, защото запалих джапанките от раз, но не смятам, че един човек може да дава такива оценки в ефир. На основание на какво?

Тази психо е била от онзи тип "изяли учебника с кориците, па им приседнал и там отсанал".

Нещата реално изобщо не са така.

Напълно те подкрепям. Не съм гледала предаването, но определено смятам и моята госпожица да е емоционално неинтелигентна, но да има определени правила и граници при възпитанието. Друг е въпросът, че май трудно ги налагам засега, но не може на децата да им се позволява всичко.

Не мога да не се ядосвам. Писна ми от всякъде да ми се натрапва колко погрешно си гледам децата, как ги осакатявам психически и бля бля бля. Колко сме осакатени ние самите с остарелия ни начин на възпитание. Да ама едно време е имало възпитание и хората са били освен това и работливи и са учели и са уважавали околните и кво ли не. Баба ми и до ден днешен е като навита на пружинка. И да ви кажа честно възхищавам и се. Защото е страхотна жена. А майка и със сигурност не е имала време да я гушка непрекъснато, да я оставя да прави каквото си иска и т.н.

Отговор не мога да дам,мога да говоря за себе си.
Не позволявам на дъщеря си да прави каквото си иска!И не мисля ,че емоционално я осакатявам!И как-ще ми вършее по цял ден,аз ще вървя след нея и само ще и оправям поразиите ,за да не й забранявам нещо?!
Това за чужденците е вярно,случка от морето.На масата до нас( в луксозно заведение)руско семейство с дете около 3г.Пият вино,детето крещи и вилнене,никаква реакция на родителите,събаря и 2-те чаши,стъкла и вино навсякъде,отново никаква реакция на родителите и се сърдят на момичето,че на секундата не идва да им чисти бакиите.Те само се дръпнаха назад,все едно ,че нищо общо нямат със случката,момичето бърше и събира,детето получава целувка от мама!

И аз съм на товето мнение. И просто такива не ги слушам, пускам си ги покрай ушите.

Еми, това е малоумна работа, според мен.

Т.к. гледах предаването мога само да споделя, че си "запалила джапанките" от неслушане внимателно за какво иде реч.
Децата се нуждаят от емоции - от прегръдки, гушкане и да им се обяснява за какво иде реч и защо е така в семейството, а отвън /в училище, в ДГ/ е друго. Т.е. с говорене и изразяване на емоции. Това, което ти практикуваш.
И че нашите баби и майки са възпитавани ДА НЕ ИЗРАЗЯВАТ чувствата си и това до някаква степен се е отразило и на нас. Не един път сме чували НЕ ГУШКАЙ БЕБЕТО САКЪН да не го РАЗГЛЕЗИШ или БЕБЕ СЕ ГУШКА САМО СПЯЩО.....и от сорта.
Че детето вижда изразяване на емоции у дома и така реагира и навън. Ако крием своите чувства, детето ще копира нашето поведение.
Работеща, я кажи коя бабка те е насмела.....че се хващаш чула-недочула за думите на всяка, която се изкаже за възпитанието. Май-май гузен негонен бяга твоята работа, а?

Да добавя - да, емоционално осакатени са педагозите сега. Едно време с респект зяпахме в устата УЧИТЕЛЯ. Сега учениците им теглят една м@@@а и я карат през просото. Но като не се знае как да се достигне първо до сърцата на децата, после да се отнасят с тях като ученици. И че "материалното възпитание" е надраснало "емоционалното" в семейството. Случките в ДГ и описани в бг-мамма могат да ти изправят косите - бият детето в яслата, наказват го, крещят му, строяват го по цял ден да гледа филмчета, поливат го със студена вода и.....още и още. "Емоционално осакатено възпитание" донямай и къде.

ААА не Нем. Слушах много внимателно - повярвай ми. Това за гушкането го зарежи - него въобще не го коментирам. Говоря за това децата да бъдат оставяни да правят каквото си искат. И да ти кажа майка ми не ме е гушкала кой знае колко - пък не се чуствам ощетена или по малко обичана. А не смяташ ли че распекта към педагозите липства пак именно от възпитанието - от това , че оставеното дете да си прави квото си иска, просто знае, че ще му се размине и този път. И все още никой не ми е правил лична забележка за възпитанието на децата ми. Говоря за натрапването от страна на списания, ТВ и разни психолози.

И какво виждам по паркове и градинки: "Не, недей пипа, не рови тук и там, няма да правиш това-онова, НЕ, НЕ, НЕ НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.
Ми моето дете не го наказвам и не чува нон-стоп "НЕ НЕ НЕ" от мен.
Аз пък правя това което майка ми не е правила с мен - да СПЯ със Стефан в едно легло и да го ГУШКАМ, ПРЕГРЪЩАМ и ЦЕЛУВАМ. Буквално е залепен за мен и аз за него. Емоционално и физически.
Има много начини да опишеш границите без да нараняваш чувствата и да потушаваш изразяването на емоции.

По темата много съм мислила... Не се смятам за емоционално неинтелигентна. Напротив - много реактивна съм даже, рядко и с усилие си въздържам емоциите. Затова и нямам скрита ярост, която да изхвърля на околните - дете, съпруг, колеги и т.н. Специално за гушкането, обаче, съм на друго мнение. И аз не си спомням майка ми да ме е гушкала на всяка крачка. Обаче винаги съм се чувствала обичана и винаги съм чувствала, че нашите се интересуват от проблемите ми, от живота ми, от училище и т.н. Никога не съм губила връзка със семейството си, особено с майка ми. Мисля, че просто съм забравила гушкането, защото е било ежедневие...
Но граници винаги са ми поставяни. Никога никой не ми е позволявал да си правя каквото си искам. Честно казано никога не ми се е случвало някъде да правя каквото си искам. Нито в училище, нито в училище или в университета, нито на работа или в семейството. Затова ми е толкова хубаво в планината, в морето, сред природата - на пълна свобода. Факт е, обаче, че и там има правила, с които се съобразяваме... Мисля си, че е по-лесно да оставиш детето да безчинства в ресторанта, в училище, на обществено място. По-трудно е да правиш забележки, да обясняваш, да възпитаваш... Пък и тия родители сигурно са богати и могат да осигурят на децата си до края на живота им да правят каквото искат и да не получават санкции. Например като плащат подкупи, за да ги освобождават дори и от наказателна отговорност. Аз не съм учена така, нито имам възможност да осигурявам недосегаемост за детето си. Предпочитам да го науча да бъде социален индивид - за да му е приятно сред хората около него, а и на тях да им е приятно да общуват с него.
А и не смятам, че 90 % от педагозите са осакатени, но не разчитам те да ми възпитават децата. Разчитам да контролират ситуацията в училище, в ДГ, да им предават знанията си, да ограничават извращенията на тези деца, дето родителите им не са ги ограничавали навремето...

не съм гледала въпросното предаване и по-добре, защото и аз съм психолог и сигурно щях да побеснея като теб.
Последно подобна психоложка ни прави тест в градината (на родителска среща). Е - аз излязох най-лошият родител, понеже ясно съм определила границите, правилата и наказанията (обикновено символични, но задължителни). Емоционално НЕИНТЕЛИГЕНТНА съм, защото щъркелът не носи децата, защото хората умират, защото не всичко е позволено, защото в магазина се купува едно нещо (вярно по неин избор, но винаги едно), дрехите са по неин избор, но според сезона и допълънителни правила (например, когато има плуване - не се ходи с рокля, защото не може да се обслужва сама и т.н) . Въпросната госпожа се опита да ми обясни, че ако на ЗАПАД гледам така детето си, ще ми го отнемат
- без коментар.
Е, като майка, като дъщеря на родителите си, като военнослужещ, като психолог... смятам да продължа да гледам децата си повече според старата руска школа. От западната съм взела само това - демократичността при решенията - но точно по западен механизъм - мислиш си, че имаш избор и вярваш в свободата си, колкото и имагинерна да е. Другото, което уважавам в западната школа и гушкането и показването на нежност, което няма нищо общо с позволяването да ми тропа с крак, да се тръшка...
Днес например се прибрахме скоропостижно от разходка, защото изчезна от погледа ми в парка, без да се обади къде отива. Две други майки опитаха да ми опонират, че не е станало кой знае какво, да останем... Напротив, за мен е станало, тя знае, че и е позволено всичко, ако попита и се обади... друг филм в къщи няма. Сега играе сама и през половин минута пита "може ли" и съм убедена, че повече няма да и се случи днешната случка.

Ами за мен има и друг момент. Аз съм напълно съгласна със спестяането на детето на стресове, тревоги и прочие ДО 3-ТАТА годинка, защото тогава е научно доказано, че укрепва психиката на детето. Не че не се карам, не крущя, не яде шамари по дупето, но както изразявам тези мои емоции така силно изразявам и любовта си към нея - прегръдки, ласки, целувки ... За всяко нещо има граници, но това да не правиш забележка на детето не е нормално за ме. Чува думата НЕМОЖЕ или НЕ когато е в опасност най-вече, но не ги използвам за щяло и нещяло. Тя е ощ е малка и рушенето е част от опознаването на света.
По отношение на пазенето на психиката аз съм била пазена, брат ми също (давам го отново за пример защото разликата ни е голяма и пред очите ми стана отглеждането му), така сме възпитавани и двамата сме много емоционални (както и майка), както се очертава и Ния.

Да допълня само в никакъв случай не искам да я направя емоционален инвалид или човек неспособен да покаже какво изпитва. Според моите разбирания и възпитание един човек живее пълноценно ако може да изразява чуствата си - да обича силно, но и да може да го покаже или каже (примерно)
И най-вече това си го решавам аз, без никакво съобразяване от думите на някаква психоложка решила да изкара малко пари говорейки каквото й падне пред ТВ. Аман от такива, въвеждащи "модерният" тип за отглеждане на дете

Аз пък не смятам, че чуствата на моето дете са наранени когато твърдо и ясно съм казала НЕ. И не мисля, че непрекъснато трябва да се казва НЕ. Аз обяснявам първо защо нещо НЕ може да направи или да получи. Децата си гушкам и целувам, без да се притеснявам.

Ще си позволя да пиша в тази тема, защото и аз се ядосах ...
и най вече защото и аз сьм гледала едно дете до 3 годишна вьзраст тук преди години от бебе, и да кажем че имам някакьв опит, независимо че не беше мое, а ми се плащаше да го гледам... хората казват че е много по различно когато е твое, и аз се сьгласявам нищо че още не сьм усетила това чувство, но скоро

Ами аз искам да кажа, че това дете ме слушаше супер много, като сьм прилагала сьщите неща които моята майка е прилагала кьм нас сьс сестра ми, и само като е погледнех, знаеше дали прави нещо което не трябва или ако сме в магазин, да дойде да попита дали може да и купя бонбонки и т.н.
Ние 2те сьс сестра ми никога не сме били лигавени, нито ни се е позволявало да си правим каквото искаме, и никога не сме се трьшкали из магазините като луди защото искаме бонбонки, и още 100 неща а майка не е можела да ги купи или е искала само по 1 да ни вземе. Никога не сме се дьрхали като от джунгла, като сме били на гости, винаги сме знаели как да попитаме за дадено нещо, как да играем с чужди деца, да си делим играчките, и да общуваме с различни хора.
За разлика от това детенце което гледах, когато беше с мен, все едно беше друго дете а когато е с майка си е коренно различна, трьшка се, фасони, боже... аз много се ядосвах защото тези неща ги нямаше с мен, а тя прекарваше почти целия и ден с мен, виждаше майка си за няколко часа и си лягаше, а беше ад, може би и защото толкова малко време прекарваха заедно майката и беше позволила "всичко" но беше ужас, и честно казано аз сьщо се радвам че сьм вьзпитана по начина по които сьм, и не мисля да е много по различен начина по които ще вьзпитавам бьдещите ми деца.

Аз също съм много емоционална и винаги изразявам емоциите си. Ако ми се плаче - плача, сърдя се и винаги показвам чуствата си. Не се притеснявам да прегърна и целуна мъжът ми на публично място или пред децата. И Ивана е много емоционална и го показва. Но това не значи, че трябва да прави каквото си иска . Виж Боби е такъв чешит, че кво ме чака....

Да затова не споря. Аз не обичам лигави деца и смятам, че засега владея положението с дребната

Не съм гледала предаването, но по отношение на поставянето на границите съм твърдо за - ясни и точни, а те без"НЕ" незная как се поставят. Има достатъчно примери на хора, на които доста неща са се разрешавали - определено по-удобно и лесно за родителите. И тези примери не са положителни за съжаление. Благодарна съм на моите родители, че съм възпитавана от най-ранна детска възраст кое може и не може, твърдо, но с диалог. Така възпитавам и децата ми, дано да успея.

Доколкото за гушкането, то няма нищо общо с границите. Можеш да забраниш на детето да яде чипс и да го прегърнеш. Или да му направиш забележка да не джапа в локвата и да го целунеш.

И незная кой Запад се визира. Аз имам наблюдения от Австрия и да ви кажа, не съм забелязала неконтролируеми деца, на които не се правят забележки и не се наказват. Ако някои има по-богат опит да ме поправи, но поне по улици, градинки и магазини по-рядко се виждат изцепки като в БГ.

А за протоколо всички в къщи от женски пол сме много емоционални, това личи и от ника ми.

Ами аз съм летувала известно време в немска компания и дати кажа по-разхайтени деца не бях виждала. Много неприятно впечатление ми оставиха, въпреки че тогава нямах още дете. При тях наистина нямаше думата НЕ и това ем влудяваше. Един пример, който ми се е запечатал и до днес: през деня всичко живо на басейна, купон .... в далечинката тревичка, родителските тела весело ритат топка с децата те са джапанки обути, свършва им мача и децата дойдоха да си измият джапанките в басейна под усмивките на родителите им .... кошмар