Програмата за възстановяване!

Закачвам се за последния.
Харесвам ви всички, уважавам ви, мъчно ми е, че имате неразбирателство.

Куку, става въпрос за форумни агенти ,вариететни с една дума!

Добро утро на всички!

Не сме се събрали тук, за да се обичаме, а да си помагаме. Да се вслушаме в гласа, в призива на Лали. Хайде да спрем. Напук на мрачното време навън да се усмихнем. Стига сме спорили. Усмихнете се!

Приятен ден!

Здравей, Гирасол! Нови теми винаги може да отворим, а по тази тропкаме баш кът алкажи! Затуй няма за кво да ми се извиняваш. Иначе, Виктор Ошатински го е казал на място;" Когато спре да пие, горкият алкохолик още не знае, че проблемите му тепърва започват."

Надявам се, че вчерашния ураган не направи голяма щета. Всъщност, ся се сетих за един майтап дето ми бяха казали за един наш събрат. Та човекът бил служебно на командировка в Япония, дето се събрал с приятели да се почерпят и пробват месната ракия. Ама нъл знаеш, че после първата ние не губим само контрол за мярка на пиене, но губим и воля да спрем, специялно кът сме на място дето може на воля да праиш ко-то си щеш. Та същата вечер имало страхотно заметресение, но нашия пич- пиян кът казак не почувствал нищо. Тъй че сутринта се събудил между развалините на съборения хотел, в който по чудо останал жив (не напразно са казали, че Бог пази децата и пиянките). Станал на крака, изтупал праха от сакото си, огледал се на-ляво после на-дясно след което си казал; Леле мале, ам'чи как ся ще го платя всичко туй!!!

Трябвало е да кажат само бог пази децата то аз си мисля , че алкохолиците са най големите деца е след наркоманите де . Или пък са едни и същи знам ли го знам че по голямо дете от мен няма и за това ще ида да се оплача на мама че някой тук ми се кара и не ме харесва . Ама няма пък ще ме харесватееее искам гооооо ти си тъп а ти как може да ми говориш така абе ко бе не се отнасяй така с мен щото незнам какво ще ти се случи не ме познаваш ооооо о ще видиш ти . Ахам то един лекар добре си ми го каза аз тук в това отделение имам чуството че съм във детската градина . Става дума за раднево . Та вика дъщеря ми е втора група или нещо такова и като я гледам е по пораснала от всички тук да . Тая сутрин си забравих телефона в банята там на работата ми и се върнах и то там беше и колегата и му казвам ей много съм разсеян . И той а не трябва така ти вече не си дете . И аз оттам само ами да независимо дали го разбирам или не след няколко дни ставам на 27 вече съм мъж . И го казах някакъв така и се замислих има ли нещо вярно глупости . Той може и да ми повярва но аз не го вярвам . Та аз му го казах щото в банята ме пита какво съм работил и аз му казвам и му казвам и как развеждах и група в раднево и той е ко прави там . Та нали му казах е там бях да избягам от дрогата и алкохола нали ти казвах че имам проблеми и той а добре е не трябва да ги правиш . Откакто съм му казал много ме кефи даже тая нощ три вагона плочки са съсипани щото аз нали не знам там едно нещо . Та го питах голям ли е проблема и той абе ти не се притеснявай . Та сетих се , ония ден съм бил началник екип за десетина минути като той ме остави сам на машините . По принцип е той но щом него го няма сигурно съм бил аз щото аз отговарях за тия машини абе много ми дреме така ли е знам само че като снощи ми го казаха да ме бяхте видяли каква гордост за нещо което дори не бях разбрал че се е случило и дори незнам дали е така абе мани мани

Аз подкрепям мнението на Алки, че ние нямаме проблем с алкохола, а сме просто алкохолици. Като се замисля наистина, ако проблемът на мен ми беше само в алкохола, то когато съм спирал да пия, трябваше да се чувствам много по-добре и всичко да си е нормално. Да, ама не – напротив – всичко ставаше по-зле по отношение на моя характер и отношението ми към околните. По-доброто беше свързано само с преките резултати от самото напиване – нямаше ги пиянските изпълнения. Много пъти съм се затварял в себе си. Искал съм никой да не виждам и съм изпадал в много голяма депресия. Сега съм много благодарен, че всичко това ми се случва и чак някой път ме е яд, че не съм разбрал за тази програма малко по-рано – преди няколко години.

Че като стана дума за проблема с алкохола и алкохолизма се сещам за баща ми, който откакто е почнал да пие, дните в които не е пил грам алкохол сигурно се броят на пръсти. Но също така е вярно, че аз откакто го помня, пиян не съм го виждал. Пийнал да, но не пиян. Майка ми пък си спомня само веднъж да се е напил – на някакъв банкет. Освен това никога не се е качвал в колата, когато е пил, никога не е отсъствал и не е зарязвал някаква работа заради пиенето, никога, когато е пил, колкото си е преценил, че ще пие и му дойдат гости, които не е очаквал, дори и най големите пияници да са, сипва им на тях, но той не близва повече. През есента беше ходил на доктор и му казал, че алкохолът му пречи и трябва да го намали и той го намали наполовина.
Значи баща ми има проблем с алкохола, защото става заядлив, започва да се кара с другите и за най-дребното. Алкохолът му пречи и на здравето, но той не е алкохолик, защото винаги може да се контролира. Дори ми е казвал, че го пие най-вече заради вкуса, за което аз много му се чудя, защото на мен ми е гаден. На него пък затова и му е най-трудно да приеме болестта алкохолизъм. За него съществуват само пиячи и непиячи, даже последно се караха с брат ми, че той го караше да пийне с него, а брат ми не искаше и баща ми каза, че за него човек, който не пие, нещо не е в ред, не е нормален. Дори ми предлагаше по-нататък да ме научел да пия всяка вечер с него по 50г. ракия, за което аз най-вежливо му отказах и му казах, че това просто никога не може да стане, защото докато той изпие 50г. и си мисли, че и аз съм изпил толкова, то аз вече може да съм наближил литъра.

Затова за мен има голяма разлика между пияницата, за когото алкохолът е проблем и алкохолика, за когото алкохолът се превръща в необходимост.

Снощи преди да си легна сложих шише свода до леглото си и си спомних как при запоите беше до мен,но използвано като разредител за спирта,който пиех когато вече не можех да намеря пари за друго.Благодарих за това,че сега не е така.
Връщайки се от работа минах през центъра на пазар.Минавайки през градинката до пазара видях трима свои събратя,които разговаряха така все едно,че всичко им е наред.Не описвам външния им вид но си помислих каква коварна Лудост-болест е това,което е в мен.Не ми стана приятно,дожаля ми за тях,спомних си как съм бил в подобно състояние много,много пъти подред.Дори те изглеждаха много по-добре от това,в което се превръщах по време на пиене.
Не за пръв път си помислих,но едва сега когато съм у дома си,че с нищо не съм по-различен от тях.Единствено навярно случилото се,че имах този шанс да открия Братството и Програмата на АА ме отличава в момента от тях?
Докато чаках тролея запалих цигара но трябваше да я загяся защото колата дойде.Спомних си как посред нощ,треперещ,жаден за пиене до подлуда търсех фасове в тъмното покрай спирката и дърветата където кучетата често се изхождат.Когато се случи да хвърлям недопушена цигара я изгасявам и оставям с мисълта,че може да помогне на някой като мен в предишното ми състояние.
Иначе често си мрънкам и забравям къде съм бил, и какво представлявах преди време.С това искам да кажа,че един основен недостатък в мен е точно неблагодарността.Сега съм благодарен за това,което си спомням и виждам,за да не забравя както също често правя, поради какво, и защо съм жив и трезвен днес и сега.
Благодаря на Бог,на АА,на спонсора си,на събратята си,които знаят за какво става дума,на всички,които ми помагате да не преживявам отново това,което беше живота ми до скоро.
Благодаря на мама,че въпреки всички унижения и тормози не ме изостави.
Бъдете благословени,мои събратя.Желая ви още 24 часа чисти и трезви,и нека Силата да е с нас.Накрая ще напиша нещо,което дори не зная дали е вярно но отдавна исках да го кажа.Желая да е така.Обичам ви.
П.П. Е,казах го най-после.