Луда ли съм?

полудях ли , какво става с мен, разумът крещи... " не е здравословно да продължаваш да храниш илюзии и надежди" ... а сърцето не чува... полудя...
вече две години го чака да се върне... той.... а той..... се завръща изневиделица ужазно несериозно и подпалва жарта... и после пак си отива.....какво е това.... той ли е луд? аз ли съм луда?? ;(

ти

всеки може да прави с теб само това, което ти му позволиш. търси проблема в себе си и сама го реши.

време е да продължиш напред.А какво означава,че се е върнал "несериозно"?

не е виновен асан, че е изял баницата, а този койот му я е дал...
добре известно ми е, че нещата зависят от мен докъде ще позволя... точно затова не мога да се позная... ако беше рационалното ми аз, щеше да си каже, абе тоя явно си търси само завабление и не иска да се обвързва, да ама не, като полудяла патка продължавам да му позволявам да се връща при мен на месец - два и повече и после не се обажда, съответно и аз (макар че ужазно искам да поддържаме връзка, да уточня че е на доста кикометри от мен ж рамките на българия де, но това не би трябвало да е пречка ако има желание)

когато сме заедно, по поведението му личи че ме харесва и че се вълнува да ме види, държи се добре, но просто после не се обажда дълго време.... очевидно е че не иска да се обжързва ... а аз го искам...
а по принцип съм доста горд човек и не знам защо съм толкова слаба за да не го позволявам.... искам го... но явно ме е страх и да повдигна въпроса... а само чакам.... всъщност съм го повдигала но разговорите са обикновено на шега.... а аз и не задълбавам .....

какво ли не правят чувсвата с хората, дори ги превръщат в свои безсилни роби.... надявам се скоро да изляза от този порочен кръг...

явно е женкар и не иска да стои при една а да се забавлява наляво надясно без ангажименти... а аз не искам да го разбера... защо ми е толкова мътно в главата и не искам да го видя? а мислех, че съм умна и силна лияност.... а сега.... толкова слаба... реве ми се...

е не можеш ли да си наложиш нещо? да се самонавиеш какво трябва да казваш и правиш? и аз съм била влюбена, ама... де да знам, може и да не съм била

като си слаба, обясни му всичко мот-а-мот както го чувстваш. и по реакцията му ще разбереш, по думите му също, но на второ място. и после ако ще ревеш, първо му тегли една майна, после се прибери и след това си го разреши.

Може и да се страхуваш да повдигнеш въпроса, но за твое добро го направиКажи му, че искаш нещо повече, кажи му че ако не може да ти го даде по-добре да си останете приятели и толкова...без целувки и тн.Постави му тоя въпрос поне няма да се тормозиш повече

горе краката! искаш ли да постреляш с моя пищов?

Mvlti svnt vocati, pavci vero electi

Attraction is not a choice...
/David DeAngelo/

всички сме луди слушай сърцето си

Ако искаш да спреш всичко това, му кажи какво всъщност изпитваш към него и какво искаш и бъди сигурна, че повече няма да те потърси. Така вашата история ще приключи и ти отново ще си свободна. Ако наистина те обичаше, нямаше толкова време да сте в това положение на случайни срещи отвреме-навреме. Нали не се заблуждаваш, че там, където живее, той си няма друга сериозна или несериозна врзка/и. Полжението ти на любовница е доста объркващо, сложи в ред живота си.

Държавата България - невъзможни неща няма!

Разбирам те прекрасно!На всичкото отгоре,аз се преместих,стигнахме до сватба и започнах да получавам обаждания и писаници в нета от разни дами,които ме разпитваха за въпросния човек.Работата му е такава,че пътува доста.И като моряците - във всеки град по една.Не,че не знаех.Тъпо е да си мисля,че един мъж никога няма да се възползва от подобни възможности и цял живот ще е само и единствено с мен.Заболя ме,че докато планираме общото си бъдеще,човека се увличал с омагьосването на "спирките" си из България.Не знам какви звезди им е свалял,но бяха в състояние да хукнат и до луната...Говорихме с него...При безпорни доказателства не можеше да отрича...Призна си.Но ми каза,че ги има само за едното добро прекарване и разнообразие докато е в съответния град.А те си били въобразили големи неща.Честно казано много се ядосах.От една страна и аз съм жена и мога да си представя какви звезди им е свалял.При все,че наистина са за него временни забавления.Можеше и да не ги подлъгва толкова много.Отделно - заради самата мен.Заради изгубено доверие....Не съм глупава,но щом се стигна до там някои от тях да му ровят в телефона,да ми звънят......Можеш ли да си представиш как се почувствах?!?А мога и да си преставя как са се почувствали те....Ситуацията,която описваш.....Сама каза,че знаеш какво да направиш.Обърни се към рационалното си аз.И спаси себе си.