за х.Белмекен
15 отговора
0 прегледа
за х.Белмекен
Този уикенд бях на х.Белмекен и останах очарован от нея. За последен път бях там преди точно една година и оттогава много неща се промениха. Има хижар и то гостоприемен - Румен от село Костенец и мога да кажа само добри думи за него! През юни ще бъде откриването на възстановената хижа Белмекен.
Имам само 2 въпроса - става въпрос за гледки в посока запад от Равни връх над х.Белмекен:
1. На тази снимка върховете от ляво надясно са Песоклива капа, Манчо, Г. Близнак, М.Близнак, Мусала и Иречек. Ако бъркам, ще съм благодарен да ми кажете.
2. А на тази кои са трите върха? На мен ми прилича върха в средата на Аладжа слап, но не мисля че е този.
Благодаря предварително.
Имам само 2 въпроса - става въпрос за гледки в посока запад от Равни връх над х.Белмекен:
1. На тази снимка върховете от ляво надясно са Песоклива капа, Манчо, Г. Близнак, М.Близнак, Мусала и Иречек. Ако бъркам, ще съм благодарен да ми кажете.
2. А на тази кои са трите върха? На мен ми прилича върха в средата на Аладжа слап, но не мисля че е този.
Благодаря предварително.
Re: за х.Белмекен
Мерси!
Вече написах под снимките имената на върховете за информация, а и да не се забравят.
Искахме да се върнем в Костенец по р.Чавча още от самото й начало - седловината на билото след Каменити връх, но се отказахме - в събота вечерта се качихме на Равни връх и там се виждаше седловината. Забелязах под нея козирки. Дори си бях отпечатал описанието за маршрута по р.Чавча от Заврачица преди да отидем на х.Белмекен. Сигурно някой друг път ще се мине оттам.
Тук са всичките снимки от нашия поход.
Поздрави!
Вече написах под снимките имената на върховете за информация, а и да не се забравят.
Искахме да се върнем в Костенец по р.Чавча още от самото й начало - седловината на билото след Каменити връх, но се отказахме - в събота вечерта се качихме на Равни връх и там се виждаше седловината. Забелязах под нея козирки. Дори си бях отпечатал описанието за маршрута по р.Чавча от Заврачица преди да отидем на х.Белмекен. Сигурно някой друг път ще се мине оттам.
Тук са всичките снимки от нашия поход.
Поздрави!
Re: за х.Белмекен
А, ние бяхме на Белмекен в петък, стъпките от снегоходките към Равни връх и Острец дето сте виждали са нашите. Доста си хапнахме в петък от боба дето Румен беше сготвил, ама като гледам и за вас е останало;)
И ние сме със страхотни впечатления от хижата и хижаря! Телефон на Румен хижаря: 0884956817.
А онова качаване до Равни връх но съвсем в началото, бая ни уплаши, дето казваш: "Въпреки коловата маркировка този участък при определени условия може да падне лавина и затова преминаването му трябва да стане с повишено внимание. ..." Доста кофти беше. Поне не сме чували от онези опасните слягащите звуци, ама си ни беше леко шубе докато минавахме.
И ние сме със страхотни впечатления от хижата и хижаря! Телефон на Румен хижаря: 0884956817.
А онова качаване до Равни връх но съвсем в началото, бая ни уплаши, дето казваш: "Въпреки коловата маркировка този участък при определени условия може да падне лавина и затова преминаването му трябва да стане с повишено внимание. ..." Доста кофти беше. Поне не сме чували от онези опасните слягащите звуци, ама си ни беше леко шубе докато минавахме.
Re: за х.Белмекен
Да да, в петък спахме на Белмекен, а в събота на Заврачица. Много готин преход беше това! В неделя не стана "план А" а пристъпихме към "план Б" и спахме на Чакър войвода накрая, след качване на Иречек.
В неделя беше много интересно, ето какво направихме тогава: от Заврачица до Чакър войвода, предадохме поздрави на хижаря от тебе. После към Шатъра, падна мъглата, прехвърчаше лек сняг. Виждаше се само клека ама по посока, стигнахме до онова междинно връхче преди Шатъра със скаличките, и оттам лесно до Шатъра. Там мъгла. Ама камъните контрастират добре, та към ръба на Дено. После и по самия ръб не беше трудно въпреки мъглата, защото ясно се виждаха камъните, а козирката си беше вляво от камъните (голямото бяло дето се слива с небето и земята ясно че е козирката). Като вървим така че отляво на нас да има поне няколко камъка, значи не сме на козирката. Минахме ръба. Дотук добре.
Обаче горе излизаме на една равна голяма полянка, без камъни които да се виждат. Аз знам че за да стигнем до Дено, трябва завой надясно, но е рисковано защото ако не го оцелим, може да попаднем на козирката. Затова,
първо отидохме до двете междинни коти отляво, все едно все по ръба ако продължиш, до там камъните все още се виждаха и беше добре. Там вече край, мъглата, и не знаеш ако продължиш дали няма да попаднеш на козирката. Затова ядохме там сандвичи, вече скоро да се връщаме си бяхме решили. Обаче, докато изядем сандвичите, мъглата се вдигна малко, видяхме Дено, и айде бързо докато пак не е паднала. Оказахме се на Дено. Оттам с камъните по същия начин мъглата не пречеше да стигнем по билото до следващия завой, и до Свинкса (следяхме камъните вляво все така).
На Свинкса, видимост нула в посока север (освен скаличките и камъните наоколо). Никакъв шанс да слизаме оттам към хижа Мусала. Айде още малко по безснежното било до Иречек. Стигнахме там. Разбира се, нямаше никакъв шанс да го видим къде почва онова прословуто ребро по което планирахме да слизаме. Та затова, айде обратно, по същия път. На седловинката между Шатъра и Дено мъглата се вдигна. И обратно на Чакър войвода, там спахме снощи.
Това е нашата история. Вие какво направихте до Рилския?
На въпроса на Васко: да, аз съм;)
В неделя беше много интересно, ето какво направихме тогава: от Заврачица до Чакър войвода, предадохме поздрави на хижаря от тебе. После към Шатъра, падна мъглата, прехвърчаше лек сняг. Виждаше се само клека ама по посока, стигнахме до онова междинно връхче преди Шатъра със скаличките, и оттам лесно до Шатъра. Там мъгла. Ама камъните контрастират добре, та към ръба на Дено. После и по самия ръб не беше трудно въпреки мъглата, защото ясно се виждаха камъните, а козирката си беше вляво от камъните (голямото бяло дето се слива с небето и земята ясно че е козирката). Като вървим така че отляво на нас да има поне няколко камъка, значи не сме на козирката. Минахме ръба. Дотук добре.
Обаче горе излизаме на една равна голяма полянка, без камъни които да се виждат. Аз знам че за да стигнем до Дено, трябва завой надясно, но е рисковано защото ако не го оцелим, може да попаднем на козирката. Затова,
първо отидохме до двете междинни коти отляво, все едно все по ръба ако продължиш, до там камъните все още се виждаха и беше добре. Там вече край, мъглата, и не знаеш ако продължиш дали няма да попаднеш на козирката. Затова ядохме там сандвичи, вече скоро да се връщаме си бяхме решили. Обаче, докато изядем сандвичите, мъглата се вдигна малко, видяхме Дено, и айде бързо докато пак не е паднала. Оказахме се на Дено. Оттам с камъните по същия начин мъглата не пречеше да стигнем по билото до следващия завой, и до Свинкса (следяхме камъните вляво все така).
На Свинкса, видимост нула в посока север (освен скаличките и камъните наоколо). Никакъв шанс да слизаме оттам към хижа Мусала. Айде още малко по безснежното било до Иречек. Стигнахме там. Разбира се, нямаше никакъв шанс да го видим къде почва онова прословуто ребро по което планирахме да слизаме. Та затова, айде обратно, по същия път. На седловинката между Шатъра и Дено мъглата се вдигна. И обратно на Чакър войвода, там спахме снощи.
Това е нашата история. Вие какво направихте до Рилския?
На въпроса на Васко: да, аз съм;)
Re: за х.Белмекен
А, значи ти си бил един от двамата, които са тръгнали за х.Заврачица в събота! Да, докато се качвах на Равни връх/сподвижниците ми останаха на хижата, че са били уморени/ забелязах по стъпките, че са на 2 човека;)
А за въпросния стръмен участък, който е само на около 10 минути от хижата, да, наистина си е опасничко да се премине - забелязах, че сте имали малък проблем с придвижването със снегоходките в горния край на стръмния склон съдейки по вашите стъпки там.
А за боба на Румен, да, имаше и за нас, даже и макарони също имаше.
Румен ми каза, че сте тръгнали в 7ч сутринта, а любопитно ми в колко часа сте стигнали х.Заврачица?
Всъщност и аз имах намерение да продължа към х.Заврачица, но в последния момент се отказах, тъй като е рисковано сам да ходя по толкова дълъг маршрут и то за първи път. /сподвижниците ми са на работа в понеделник/
Някой ден най-накрая ще мина този маршрут Белмекен-Заврачица
А за въпросния стръмен участък, който е само на около 10 минути от хижата, да, наистина си е опасничко да се премине - забелязах, че сте имали малък проблем с придвижването със снегоходките в горния край на стръмния склон съдейки по вашите стъпки там.
А за боба на Румен, да, имаше и за нас, даже и макарони също имаше.
Румен ми каза, че сте тръгнали в 7ч сутринта, а любопитно ми в колко часа сте стигнали х.Заврачица?
Всъщност и аз имах намерение да продължа към х.Заврачица, но в последния момент се отказах, тъй като е рисковано сам да ходя по толкова дълъг маршрут и то за първи път. /сподвижниците ми са на работа в понеделник/
Някой ден най-накрая ще мина този маршрут Белмекен-Заврачица
Re: за х.Белмекен
Здрасти Джангал,
На стръмния участък, не знам като си гледал следите какво си си мислил, а те са наистина странни: моят приятел си беше загубил перцата на щеките, и глей какво става без перца...
В Заврачица бяхме към 4:30. Жегата малко ни скапваше по пътя и на 2-3 пъти спирахме за повечко, но иначе си вървяхме стегнато. Маршрутът е много красив! Също така, там географията е изключително сложна и интересна по билото (на места не е ясно къде кое било минава). Нямах време много да анализирам кой вододел къде е защото и ние за първи път го минаваме маршрута и не исках да се мотаме, но следващия път ще искам да си проследя вододелите внимателно.
Като казваш че сподвижниците ти са на работа в понеделник, имаш ли предвид че ти не си? Щото и аз съм свободен през седмицата и много трудно си намирам с кого да ходя, така че кажи ако си свободен. Между другото, бих го минал пак маршрута с удоволствие (вододелите останаха неизяснени...).
На стръмния участък, не знам като си гледал следите какво си си мислил, а те са наистина странни: моят приятел си беше загубил перцата на щеките, и глей какво става без перца...
В Заврачица бяхме към 4:30. Жегата малко ни скапваше по пътя и на 2-3 пъти спирахме за повечко, но иначе си вървяхме стегнато. Маршрутът е много красив! Също така, там географията е изключително сложна и интересна по билото (на места не е ясно къде кое било минава). Нямах време много да анализирам кой вододел къде е защото и ние за първи път го минаваме маршрута и не исках да се мотаме, но следващия път ще искам да си проследя вододелите внимателно.
Като казваш че сподвижниците ти са на работа в понеделник, имаш ли предвид че ти не си? Щото и аз съм свободен през седмицата и много трудно си намирам с кого да ходя, така че кажи ако си свободен. Между другото, бих го минал пак маршрута с удоволствие (вододелите останаха неизяснени...).
