просто пиша...

чувствам се странно..но май винаги се връщам тук..когато ми е адски зле..някак тук изливаш всичко..и винаги има кой да подаде ръка..има моменти,в които и добрата дума е утеха..сама съм и ме е страх..преди години се разведох..започнах нов живот..успявам някакси..не разчитам на никого..но..винаги се появява едно но..намериха начин да ме изритат културно от работа..предложиха ми нещо,което няма как да приема..клюки,злоба,интриги,избори..търсеше се начин да ме изритат..е успяха..между това да съхраня себе си или да поддам и да се оставя да ме мачкат,реших да не приема предложението им..но ме е страх..в това тъпо малко градче няма работа..търся упорито..а съм и със син тинейджър..веднъж вече обърках живота му с решението ми да се разделя с таткото..сега отново..с идеята да търся нов живот и препитание другаде..да го откъсна от средата му,от приятелите му..просто не знам какво да правя..ще издържа максимум два месеца без работа..сгреших ли..егоистично ли постъпих..не трябваше ли да се прекоря и да приема..толкова съм объркана..

А щом си в малък град, баби и дядовци случайно наокол няма ли? Ако има, би могла като начало да се пробваш сама в някой по-голям град, пък после да включиш и тийнейджъра.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Ще издържиш 2 месеца без работа...Но все пак ще си търсиш такава, а и не знаеш какво ще ти поднесе животаНе се укорявай.Всеки има такива моменти от време на време,в които ревизира държанието си,успехите и неуспехите.Всичко ще е наред.

Каквото и да се каже сега, явно вече е късно - стореното сторено, не пишеш има ли път назад. Говоря за работата ти. Ако има - на твое място бих се върнала за времето, през което ще си търся нова, но пък имам да изхранвам дете все пак... Това би ми бил приоритетът, не личните ми изживявания. Много добре разбирам гордостта ти и желанието да си запазиш достойнството, но детето е пред всичко това. Според мен, според друг не би било така.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

има баби и дядовци..и таткото е тук..има си семейство,друго дете..моите родители не могат да се грижат за сина ми..по здравословни причини..живеем на квартира сами с хлапето..понеделник чакам заповедта..не знам..може би е за хубаво..съсипаха ме за няколко месеца..ежедневен психически тормоз..сякаш не мога повече..

Съчувствам ти за положението в службата, но съм убедена, че можеш още - поне докато намериш нещо друго, не бива да оставаш без никакви доходи, колкото и да ти е криво... А сте и на квартира, рисковано е доста. Не знам, ако можеш да стиснеш зъби и да продължиш като едновременно търсиш непрекъснато... Мисля, че така ще си по-спокойна за настоящето и ще си същевременно мотивирана да следиш дали няма да излезе нещо по-благоприятно.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

И аз ти съчувствам за тежкото положение. Иска ми се да ти дам малко от моята вяра ... аз наистина съм сигурна, че нещата около теб ще се оправят. Нали знаеш ... когато се затворят врати ... се отварят порти.
Поговори със сина си, той е достатъчно голям, кажи му, че може да се наложи да се преместите в друг град. Обясни му, че финансовото ви положение е тежко и че трябва да направите нещо. Децата са по-умни и по-мъдри отколкото ние си мислим. Предполагам, че ще те подкрепи, ако се наложи да заминете в друг град. Кажи тук там, че търсиш работа и вяврай в добронамереността на хората ... може накой да ти помогне. Като за начало, ако се наложи почни на каквато и да е работа.
И още нещо бих те посъветвала ... загърби гордостта си и кажи на бащата на детето, че положението е критично. Дано и той да помогне, все пак това дете е и негово.
Ще стискам палци всичко лошо да отмине бързо.
Желая ви успех ... и вярвай в доброто ... то винаги ни намира

Вече си се прекроила с решението си.Едно ново прекрояване ще трябва да намери идеалната кройка!Просто вярвай в това!Успех!Не се връщай надзад!Не е здравословно!

благодаря ви за добрите думи...таткото не дава дори издръжката,която дължи..всеки път е със скандали..и чакане месеци наред да се сети..а и тя е мижави 50 лв..направо ме е срам да ги искам,щом той не се чувства отговорен за това дете..тежко ми е..но някак искам всичко да свърши..искам утре всичко да се реши..знам,че все още има хора в службата,които ме уважават и ценят и се опитват да променят нещата..но дори да ги променят тормоза ще продължи..идеята е да ме принудят да се махна..дано си намеря работа по-скоро..днес изобщо не ми е до усмивки..иде ми да се нашамаря сама..как можах така да се отпусна и да се самосъжалявам..

Нашамаросвай се днес,колкото искаш!Но, утре спри и с шамарите и със самосъжалението!Продължи с другото!

хей, всичко ще бъде наред. наистина ще бъде. хубаво е това - да си намериш нова работа. да излезеш от старата. само трябва да го погледнеш В УМА СИ по този начин.
пиши пак тук в момента, в който и сама откриеш, че всичко е било за добро.

[линк]

Като те чета, оставам с впечатление, че за теб не е проблем да се преместиш в друг град и да си намериш работа. Единствените ти притеснения са как синът ти ще се раздели с приятелите си и и училището си, така ли?
Ако смениш местожителство и работа, финансовото ти положение ще се подобри ли или ще остане поне същото в сравнение със сегашното?

И аз смятам,че ако това е притеснението - няма ( или не трябва да има ) проблем.Хората постоянно обикалят света с няколко деца и сменят квартири и работни места.Трябва да вярва в себе си!

така като те чета, явно не си имала друг начин, не си можела по друг начин да постъпиш, тъй че при това положение няма защо да се ядосваш.
разбирам, че ти е тежко, и трябва спешно да направиш неща за да си осигуриш прехраната. направи го, търси, ако трябва и в други градове.
все пак ситуацията явно е доста сериозна, и при това положение детето ти ще трябва да понесе смяната на обстановката.