ай

79 ден не съм взимал нищо а колко съм пораснал само аз си знам . Аха одеве си направих нещо като сбирка със една сестра и един събрат алкохолик леле това ми звучи някак ама видях че някой го казваше та и аз да не се деля а и щом ме е страх да го напиша срам де го правя да видя ко ще стане . Та говорихме и си и събрата вика нещо 60 дни малко ли аз не чух ама почнах моята си 60 дни ли аз съм 79 исках да съм пет години десет години . Но сега искам да съм си точно 79 и не да минават по бързо ами колкото може по бавно даже за ко да съм пет години отивам направо на 31 или на 47 щото не се знае кога ще се захвана яко да деиствам и ще почна наистина да се възтановявам но и сега съм си добре поне очаквания от себе си нямам големи и не се опитвам да предавам на никой нищо щото си знам че нямам аз дори спрях да говоря за програмата ахам наистина не съм споменавал скоро това чудо само на една сбирка де но то не се брои щото казах че не я деиствам . А та да се върна на мисълта си е то май сега живея чист съм и наистина на моменти се чуствам много добре те са малко но якото е че трудностите ги минавам е то добре че сега няма щото както съм се отпуснал незнам ама не ми пука нали и тая вечер ще легна на топло и без да съм друсал хапнах а и ще ида да се изкъпя уху екстра . А та ето май пак не се върнах на мисълта ми та за ко да бързам да си изживявам живота колкото по бързо доиде да съм много време чист толкова по малко съм живял колкото по бавно доиде толкова повече съм живял . Не ми пука дали ще се харесам на някой тук никой не може да ми каже гледай го пък тоя уж програми уж толкова време чист пък само дрънка и нищо не спазва и не прави . Дори ако поискам но засега не искам може да си се заяждам с които си искам и да правя кото си искам и пак няма да нарушавам принципи защото ги нямам . Но има едно голямо но с малки букви накъде ще ме заведе това дали да опитам да видя или .А неискам ама то искам неискам не почна ли да правя нещо по въпроса ще взема да опитам . Днес щях да се сбия с едно приятелче аз си споделям мои си работи ко си правя и ко мисля и той ти си ненормален а той надрусан и хоп така от вчера вечерта и аз се издразних и направо отидох до него ама се разтреперах накрая от яд хем ме страх някакво ама не чак толкова та да не се сбия с него . Незнам ко стана как не го ударих щото той застана така отпусна ръце и само ме гледаше . И аз такъв тежък ти ко бе искаш нещо от мен ли и той аз нищо не искам от тебе . Та така после почнах да се моля и след малко се видяхме и му се извиних нали и пак заедно . Та си виках по едно време няма ко да му се извинявам . Той си го заслужи но нямаше начин а то ме хвана и страх даже по едно време че вземе да каже на работодателя си за случката ама то това не ми пукаше много просто излизаме заедно почти всеки ден и го познавам добре от два три дни явно се е подкарал яко и не е същият даже и третото момче с нас ние все тримата си излизаме там и си говорим в скаипа и той му каза абе васи ко ти става не си същият тия дни . Е това е да не мога да се поставя на негово място е май позабравих че съм наркоман и аз . та тази случка дотук. Днес говорих и с едно момиче моя приятелка от раднево запозна се с момче от болницата и сега живеят двамата във варна с него бяхме в една стая и тя ми каза че и той е зле и нали ми каза че няма да го остави че се нуждае от помощ но на моменти си мисли дали ще е по добре за него да го остави само за малко после пак да се съберат и ме пита за мнението ми . Отначало и казах че моето мнение няма да и го кажа зарекох се и хоп тя абе споко няма да ме нараниш споко та както се зарекох след секунди вече си захванах моята да казах и първо само че според мен тя не му дава шанс да се предаде и тя само е за ко да се предава и оттам аз вече си почнах с моята как наистина се предадох за първи път не на приказки и как се почуствах само това и разказах а и казах и че като се предадох тогава е тогава се помолих за помощ потърсих наистина помощ и усетих сила . ау пак го изтрих това го бях копирал . Та така казах и как маика ми ме изгони от нас и ми даде шанс и че въпреки че ме изгони то не беше за винаги и сега съм си в нас . И хоп тука и разказах и как един мой приятел в софия се е издънил и че е на улицата и как аз хем знаех че не му помагам хем му се обадих та тук спрях да и давам съвети и и казах че я разбирам защо стой със него въпреки че знае че не му помага че има съмнения .Защото аз категорично го знаех и не толкова знаех колкото чуствах че не му помагам като му се обадя да ми доиде на гости но пак се обадих ай тая вечер три пъти не мога да си пусна поста трия го преди това и пак не правя нищо по въпроса . Та така искам и да се извиня на всички тука близки на зависими на които се правех на умен е така без да ги разбирам . Наскоро превеждах една история на наркоман които каза че само брат му го разбирал и му помагал а другите били от типа както се казвало поучаващи казвали му че ще е най лесно ако просто спре . А всъщност не го разбирали та и аз ревех тоя не знае какво му говоря ама ми дава съвети . Оп я гледай ко било то и аз го правя хоп пак извиняваите . Та и се сетих как отидох в клуба на разведените и им казвах че няма в света наркоман на които в семеиството му всичко да е наред . Да има родители двама подчертах двама и любов няма такъв незнам ко исках да им кажа абе нищо отидох да си търся малко по голяма от мен жена не за женене и там почнах да се правя на умен това твърдение го бях чул някъде и не го харесах тогава но там ми помогна да им се сопна малко да им излея малко яд като се сетих че и наще са разведени оф ще взева да го пусна това и да лягам че утре ще ставам рано ай лека нощ на всички и сладки сънища

Ха много се изкефих аз не съм безгрешен дори е било нормално да греша то си го пише ама аз някак не го вярвах . Големи очаквания от себе си май ще ми е по добре както съм сега и нямам нищо и нищо не съм постигнал и да почвам да градя да чистя или дори и да не го правя поне няма да загубя нали нямам нищо .или пък да съм голямата работа да имам много и само да губя . интересно .

много се радвам за тебе-преодолял си най-страшното.

[линк]

07 април

ЦЕННОСТТА НА МИНАЛОТО

“Знанието за болестта и възстановяването, получени от първа ръка, нямат равни на себе си в терапевтичната си стойност. Ние безкористно споделяме тези знания с всеки алкохолик, който иска да се възстанови”

Повечето от нас дойдоха в АА с товара на огромни угризения за извършеното в миналото. Ние разрушихме своите приятелски и семейни отношения. Загубихме работата. Знаехме, че нищо не можем да променим. Мислехме, че винаги ще съжаляваме за миналото, но просто ще търсим начин да живеем с тези чувства.
От друга страна, когато за първи път ни позвъни новак, за да споделим своят опит, ние забелязваме, че нашето минало предствавлява златна жила. Когато слушаме как някой споделя с нас своята Първа стъпка, ние можем по несравним начин да разберем и подкрепим, както никой не би могъл, защото самите сме минали през това. Ние сме правили същите тези работи. Изпитвахме същите чувства на срам и разкаяние. Страдахме така както може да страда само алкохолик. Можем да изпитваме съпричастност – нали всички сме членове на АА.
Нашето минало действително е безценно, защото можем да използваме своят опит, за да помогнем на алкохолика, който страда и досега. Нашата Висша сила говори чрез нас, когато споделяме своят опит. Тази способност обяснява, защо ние сме тук, и нейното осъществяване е важна цел към чието изпълнение сме длъжни да се стремим.

САМО ЗА ДНЕС: Няма да съжалявам повече за своето минало, защото мога да споделя своят опит и да отдалеча болката или смъртта от друг алкохолик.

Тази сутрин ми беше малко трудно да стана. Дори аха да се размрънкам. И тогава се сетих за този човек, който умря. Дали ако имаше избор нямаше да иска да се върне обратно. Колкото и да му е тежко ставането. Пък моя милост цял живот е недоволствал от това и онова. Все нещо не се харесва, все нещо не е както трябва. Такава болест е загнездена в главата ми. Нейната цел е да ме накара сам замичък да се унищожа. Като се концентрирам в себе си. Оковите на егоцентризма.
“Защото ако един алкохолик не усъвършенства и разширява духовния си живот като работи и се жертва за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитания и житейски затруднения. Ако не действува, той сигурно отново ще започне да пие, а ако пие, със сигурност ще загине. Тогава вярата наистина ще загине. С нас нещата стоят точно така.”
Глава първа от Анонимни алкохолици, Историята на Бил
Работи и се жертва за другите. Вчера мислих и по този въпрос. Свършил съм такива неща, че е доста нагло да продължавам да настоявам и да изисквам нещо за себе си. Дори не е нагло, ами е дори някакво такова отвратително. То и затова Бил в своята история ми казва в прав текст да не се моля егоистично. Да не искам нищо за себе си. Защото просто няма да стане номера.
Много просто. За да се измъкна от оковите на себе си, трябва да престана да мисля за себе си. Тази Програма не е направена за мой кеф. За кеф на егото ми. Да се кефя. Вчера ми се наби в главата един такъв израз. Кефя се.
За миналото. Нито искам да го нося на гърба си, нито искам да го забравям. Целта е да се освободя от него. Каква ще е ползата от мен, ако в нужните моменти ме няма. Няма ме да споделя своят опит, да се отблагодаря на моят спонсор, да предам посланието? И защо тогава ми е дадена свободата от алкохола? Сигурно, защото съм с връзки и за да ми е кеф.
Нещо ми се губи мисълта. Вярата трябва да действа денонощно в нас или ще загинем.
Тази способност обяснява защо ние сме тук. Каква е ползата от мене? За какво ми беше предадено това послание? Как да постъпя оттук нататък? Длъжен съм. Това е истината. Без никой да ме задължава. Въпрос на избор как да постъпя във всеки един момент. Както е въпрос на избор дали да дръпна ръчката на парашута или да не я дръпна. Така си разговаряли спонсор и новак. Нали Програмата била препоръчителна, но не и задължителна. Такъв е и моят избор. И всеки ден съм изправен пред този избор. И дори всяка сутрин и дори пред всеки пост. Да не се изложа нещо. Хахааа.
Чудех се къде да постна.
Коци, да видиш мойте филми. Като заобиколя дупка на пътя и развивам ситуацията през полицаите, които ме спират несправедливо. Сдърпване. Скандал. и така нататък. А всъщност си карам. Дали обаче карам? И така е било в по-голямата част на така наречения ми живот. Прожекции. На стената на Пещерата. Имах един такъв пост. Моан първо го цензурира, а после го заключи.

Да днешният ми филм пак беше много як за сега е единствен в работата исках да си взема отпуска за рожденият ден и го питах . Ама казах само че имам много важна работа и той ми каза да видя кой ден точно и да му кажа и ще си го отработя на другият и на мен нали не ми изнася така и изведнъж филма започна отначало как отивам и му казвам ей имам важна работа свързана с пътуване и преспиване . Ама каква ще е и оттам се сещам че една приятелка заминава за франция скоро дал бог мога да направя 90 дни без дрога ето ти я работата . Трябва да занеса едни много важни материали (това се сетих защото нали материали на АА . ) да и тия материали трябва да се подновяват на 90 дни а аз заради работата ще го направя даже на 91 и то е важно много щото жената на която ще ги нося заминава за франция и после незнам . И оттам се сещам че някой в работата знаят че ми е рожден ден и ще му кажат и той ще доиде и ще каже важна работа а . Та аз си викам еми невиждаш ли колко съм сериозен ще работя дори на рожденият си ден Та така станах много отговорен и потаен щото много важно много важно ама и таино . Ха ха ха ха ха ха ха абе мале днес се прибирам и хоп гледам някаква ми иска пълномощно и си писала и с брат ми и иска да ми види пениса и точно така си го написала покажи си пениса е искаше ми се ама дори не я добавих показва и снимка и някак и пишех от време на време ама не я добавих . Е сега си е отеглила искането и си казах дали не се преебах аха и мислех да я пратя на някой приятел ама си казах а после няма да ме потърси я да си трая може да ми потрябва . И някакъв сменям тука снимки и ала бала . Абе смешна работа но си е моята и както казваш и ти моя си е и ако излеза чист от тая ситуация след време може да има някой като мен и да му споделя . Е тая вечер мислех да си пускам порно и ми звучеше някак гласа на стефко че когато е за секс да си поговорим с някой нов и в тоя момент ми писа васи да се видим ама тук неоправено а искам и да се изкъпя . Ама го викнах не си оправих само малко поопънах китениците и влязох да се къпя иначе дрехи разхвърляни и той доиде и си поговорихме така добре се почуствах . А и другото време след работата го използвах да препиша как деиства програмата на едно момиче в скаипа което ме питаше как да спре че не иска да друса извиних и се че съм и говорил изнервен щото ония ден като ме пита аз само и ги говорих някакви такива абе ко ме занимавате аз знам че няма смисъл да говоря и това е някак изнервен и тя даже ми каза че никога не ме е виждала така афектиран . Та и го преписах само дето алкохола го смених със наркотици и така . Ахам тая вечер за сега добре днес доиде шефа директора и ми каза утре да му се обадя да ми даде 100 лв да си имам това е половината ми заплата . И аз толкова исках да кажа на някой ама нали съм с връзки и другите им бавят парите с три месеца а аз тъкмо съм я изкарал и ще взимам и гадно стана изпуснах се ама ко да се прави . А и директора ме пита уча ли за пресите нали иска да ме прави началник смяна и аз му изтърсих нещо от рода а то няма от къде и после се уплаших че не трябвало така и ко си мисли за мен и влезе още един филм за малко как уча и след няколко дена знам цялото устроиство на пресите . Оф не мога да се сетя друго а и днес исках да измета но директора и заместник директора бяха там и колегата ми каза да ги изчакам и да не си каже той че се натягам пред тях изчаках . Абе лека нощ че утре има нещо оде да знам ко директора събира нашта смяна и нощната смяна в 8 без 10 дали няма да раздаде заплатите които дължи на всички а дано . Днес бяха купили някакъв лазер които мери температура и аз си го насочих срещу ръката и то показва яко ще го насоча под мишниците и няма да има смисъл от термометър . Оп лягам лека