Приемат ли ви?

Приемат ли ви такива, каквито сте? Нищо общо със "сескуалността", но включва как, куде, кога и с кого спите. Както и всичко останало - черти на характера ви, мании, поведение, логика, комплекси, проблеми, и... така нататък. И би ли следвало поне приятелите ви, автоматично да ви приемат? Или не е задължително. И ако не те, то кой се предполага, че ви възприема от-до без изключения? Мама и татко? Баси, някой ако знае - да ми каже. Аз не знам.

Престанах да плача с двете очи. Вече плача само дясното. Лявото просто отказва това...

Самите ние не се възприемаме безрезервно, камо ли околните да го правят.... Всеки си знае кусурите в общи линии, с някои от тях се примиряваме негласно, други ни тормозят перманентно... Същото е и при взаимоотношенията ни с другите- приемаме хората около нас, /тези, с които искаме или трябва да контактуваме дълготрайно/, с голяма степен на обобщеност- априори едни леко надценяваме, други- обратното, трети се стремим да игнорираме къде повече, къде по- малко.
Според мен, ако възприемаме някого "от- до", това означава, че не ни интересува, че не влиза в мислите и разсъжденията ни, нещо като фон на общата картинка....

При човека, с когото искаме да живеем, нещата са малко по- сложни- в зависимост от силата на чувствата и навика, можем да си затваряме волно или не очите за големи несъвършенства или пък в даден момент малко или даже несъществуващо камъче може да обърне "колата". Въпрос на съдба...

А що се отнася до мама и татко- отново има вариации, ако трябва да спомена моите- приемат с малка доза "бунт срещу съдбата" гейството на сина им...

И в крайна сметка, най- комфортния вариант е да се приемеш сам себе си такъв, какъвто си, /това включва и желанието да се "ъпгрейднеш"/, останалите ще те последват /а някои пък не/.....

Важното е човек сам да се приема,на тълпата никога не може да се угоди.

На хората около мен не им пука, а и аз не допускам да изтича информация от личния ми живот.

Save the original.