филипи
7 отговора
0 прегледа
филипи
„радвайте се в Господа... пак ще кажа радвайте се“
В оригинала няма многоточие и в преводите също няма. Когато обаче ми бе напомнен този стих, това стана с твърдото убеждение, че е бил казан или е можело да бъде казан с пауза между двете еднакви твърдения. Естествено за мнозина това е сигурно само риторичен похват. Павел е бил семит, а те така нали са си повтаряли някои неща, вместо да ги подчертаят като нас, когато е нужно да се сложи ударение. Примери много, но това не е очерк за паралелизма в семитския изказ и други такива недостойни изследвания. В смисъл – това писмо до филипяните би трябвало да отреже всички изследователски пориви, не защото са грешни сами по себе си, а да не би да замъглят гледката, която се открива в него. Писмото флиртува с невъзможното, там се говори за такава любов, изразявана от чувствителни грешници, че дори напластения в душата ни цинизъм и уравниловка не могат да й противостоят. Дъхът спира, когато смисълът на думите ни застигне. Някакъв човек разказва, че задържането му в затвора било от полза за небесния му Господар, че надеждата му била жив или мъртъв да е от полза за славата на този Господар. Бил натясно в избора си – дали да напусне този свят или да остане в него и... да помага на тези, които обича. После разказва за човек, който бил равен на Бога, но станал слуга (на кого?) и се бил смирил, та чак се оставил да го убият зверски. Авторът препоръчва това поведение. Той нарича читателите си светлина в една извратена среда. Казва метафорично, че се жертва за тях и после въвежда тази идея – „но макар че губя живота си за това да допълня вашата жертва, т.е. вярата ви, радвам се и с всички вас се радвам“. Той се радва. И не се радва сам, а се присъединява към радостта на тези, които също губели живота си в преследване на отвъден живот. Разказва и за някакъв човек, когото читателите му били пратили да му помага и той също изложил живота си на опасност, защото считал, че с това отсрамва приятелите си пред автора на писмото, който според този човек очевидно, заслужавал повече внимание и грижа. Същият боледувал на смъртно легло, но интересното е, че после се натъжил, че приятелите му от Филипи научили за това и се били притеснили за него... В един такъв контекст авторът казва: „...радвайте се в Господа, за мен не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно“. Както и на други места, сме провокирани в логиката си. Ако за него не е било досадно да пише едно и също, може би за читателите му е било? Той посочва, че за читателите е безопасно. БЕЗОПАСНО? Т.е. ако не четат „радвайте се в Господа“ ги дебне опасност? От какво естество, при положение, че до тук вече на всички е ясно, че тези хора живеят постоянно на ръба между този свят и онзи? ‘Опасност’ звучи малко неуместно при хора, които отстрани погледнато търсят опасността и се колебаят дали да останат на този свят или не. Кое точно е „опасно“ за тях? До степен авторът да им е писал и друг път все същото – „не губете радостта си от това, което сте приели, получили, изпитали с Господ“. Някаква опасност е налагала това да се напомня дори на такива очевидно посветени хора. Естествено в този контекст, с този автор и с тези читатели (пък и с четящите това) е ясно за каква опасност става дума. Смущаващото е подходът, с който авторът се е справял с нея, а и читателите му. Става дума разбира се за невидима опасност, която те променя така, че животът те кара да станеш тъжен, огорчен циник. Това авторът е считал за достатъчно сериозно, че да пише отвреме навреме на хората, които е обичал с увещанието да се радват на техния Спасител (а това ‘спасител’ изглежда е било изпълнено с толкова конкретика в 1-ви век).
Но защо пауза? Хайде заедно – изправен си пред човек, когото обичаш до степен да отлагаш Рая, заради това да му помагаш. Той пък е изправен пред желанието да ти се отблагодари достойно, но е безкрайно беден, преследван и понякога болен. В неговия град живеят хора, които последния път ти счупиха главата и ти лежа в кома. Сигурно същите не биха се поколебали да сторят същото на твоя приятел. Властта в общия случай нехае. Всеки ден ви е подарен и на двамата.
Хайде сега намери думи за насърчение. Ама не много теологични или поне не всичките. В смисъл – чудесно е, че вярваш, че Христос е възкръснал и е на небето – как иначе би оживял до днес, но животът има тази неумолима склонност да те убива всеки ден по малко, и колкото и да се възстановяват клетките ти, те не се подновяват с абсолютно същото качество като преди – ти старееш всеки ден. В духа е същото – „дори отбраните момци ще се уморят“. Дай насърчение, което има непосредствено приложение и което обновява.
Ами ... „радвай се в Господа!“
Ок.
Дай друго ...
Ето тук идва паузата. Какво друго, което да е подобно на това? Случвало ли ти се е да търсиш синоним на нещо и точно в този момент да не го намираш, не защото не го знаеш, а защото просто не го смяташ за достатъчно подходящ, просто думата, която искаш да замениш ти се струва незаменима!? Има такива думи – точни! Не можеш да дадеш синоним на шест без пет. Шест без четири и шест без шест не са.
От тук и убеждението ми в паузата на автора. Описаното по-горе имаше за цел той да оживее пред очите ви. Това не е младежкият пастор, който се пробва тази вечер да претака зелето в душите на паството. Това е някакъв затворник с душевно бреме като планина, който си проправя път в Духа към обичните на сърцето му, познава всичката им неволя и моли небето перото му да запечата само букви, които дават живот в присъствието на смъртта и нейното уродливо братче – преследването на християните. И търсейки думите си авторът казва – радвайте се! .... (това съм го казвал, това го знаят, дали го чуват всеки път със свежи уши, дали има ехо в тях този израз? Какво да им кажа друго !??!??!) .... ами
... пак ще кажа, радвайте се ...
Какво друго бих могъл да им кажа?
А ти какво друго би искал да чуеш?
Keep it simple
В оригинала няма многоточие и в преводите също няма. Когато обаче ми бе напомнен този стих, това стана с твърдото убеждение, че е бил казан или е можело да бъде казан с пауза между двете еднакви твърдения. Естествено за мнозина това е сигурно само риторичен похват. Павел е бил семит, а те така нали са си повтаряли някои неща, вместо да ги подчертаят като нас, когато е нужно да се сложи ударение. Примери много, но това не е очерк за паралелизма в семитския изказ и други такива недостойни изследвания. В смисъл – това писмо до филипяните би трябвало да отреже всички изследователски пориви, не защото са грешни сами по себе си, а да не би да замъглят гледката, която се открива в него. Писмото флиртува с невъзможното, там се говори за такава любов, изразявана от чувствителни грешници, че дори напластения в душата ни цинизъм и уравниловка не могат да й противостоят. Дъхът спира, когато смисълът на думите ни застигне. Някакъв човек разказва, че задържането му в затвора било от полза за небесния му Господар, че надеждата му била жив или мъртъв да е от полза за славата на този Господар. Бил натясно в избора си – дали да напусне този свят или да остане в него и... да помага на тези, които обича. После разказва за човек, който бил равен на Бога, но станал слуга (на кого?) и се бил смирил, та чак се оставил да го убият зверски. Авторът препоръчва това поведение. Той нарича читателите си светлина в една извратена среда. Казва метафорично, че се жертва за тях и после въвежда тази идея – „но макар че губя живота си за това да допълня вашата жертва, т.е. вярата ви, радвам се и с всички вас се радвам“. Той се радва. И не се радва сам, а се присъединява към радостта на тези, които също губели живота си в преследване на отвъден живот. Разказва и за някакъв човек, когото читателите му били пратили да му помага и той също изложил живота си на опасност, защото считал, че с това отсрамва приятелите си пред автора на писмото, който според този човек очевидно, заслужавал повече внимание и грижа. Същият боледувал на смъртно легло, но интересното е, че после се натъжил, че приятелите му от Филипи научили за това и се били притеснили за него... В един такъв контекст авторът казва: „...радвайте се в Господа, за мен не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно“. Както и на други места, сме провокирани в логиката си. Ако за него не е било досадно да пише едно и също, може би за читателите му е било? Той посочва, че за читателите е безопасно. БЕЗОПАСНО? Т.е. ако не четат „радвайте се в Господа“ ги дебне опасност? От какво естество, при положение, че до тук вече на всички е ясно, че тези хора живеят постоянно на ръба между този свят и онзи? ‘Опасност’ звучи малко неуместно при хора, които отстрани погледнато търсят опасността и се колебаят дали да останат на този свят или не. Кое точно е „опасно“ за тях? До степен авторът да им е писал и друг път все същото – „не губете радостта си от това, което сте приели, получили, изпитали с Господ“. Някаква опасност е налагала това да се напомня дори на такива очевидно посветени хора. Естествено в този контекст, с този автор и с тези читатели (пък и с четящите това) е ясно за каква опасност става дума. Смущаващото е подходът, с който авторът се е справял с нея, а и читателите му. Става дума разбира се за невидима опасност, която те променя така, че животът те кара да станеш тъжен, огорчен циник. Това авторът е считал за достатъчно сериозно, че да пише отвреме навреме на хората, които е обичал с увещанието да се радват на техния Спасител (а това ‘спасител’ изглежда е било изпълнено с толкова конкретика в 1-ви век).
Но защо пауза? Хайде заедно – изправен си пред човек, когото обичаш до степен да отлагаш Рая, заради това да му помагаш. Той пък е изправен пред желанието да ти се отблагодари достойно, но е безкрайно беден, преследван и понякога болен. В неговия град живеят хора, които последния път ти счупиха главата и ти лежа в кома. Сигурно същите не биха се поколебали да сторят същото на твоя приятел. Властта в общия случай нехае. Всеки ден ви е подарен и на двамата.
Хайде сега намери думи за насърчение. Ама не много теологични или поне не всичките. В смисъл – чудесно е, че вярваш, че Христос е възкръснал и е на небето – как иначе би оживял до днес, но животът има тази неумолима склонност да те убива всеки ден по малко, и колкото и да се възстановяват клетките ти, те не се подновяват с абсолютно същото качество като преди – ти старееш всеки ден. В духа е същото – „дори отбраните момци ще се уморят“. Дай насърчение, което има непосредствено приложение и което обновява.
Ами ... „радвай се в Господа!“
Ок.
Дай друго ...
Ето тук идва паузата. Какво друго, което да е подобно на това? Случвало ли ти се е да търсиш синоним на нещо и точно в този момент да не го намираш, не защото не го знаеш, а защото просто не го смяташ за достатъчно подходящ, просто думата, която искаш да замениш ти се струва незаменима!? Има такива думи – точни! Не можеш да дадеш синоним на шест без пет. Шест без четири и шест без шест не са.
От тук и убеждението ми в паузата на автора. Описаното по-горе имаше за цел той да оживее пред очите ви. Това не е младежкият пастор, който се пробва тази вечер да претака зелето в душите на паството. Това е някакъв затворник с душевно бреме като планина, който си проправя път в Духа към обичните на сърцето му, познава всичката им неволя и моли небето перото му да запечата само букви, които дават живот в присъствието на смъртта и нейното уродливо братче – преследването на християните. И търсейки думите си авторът казва – радвайте се! .... (това съм го казвал, това го знаят, дали го чуват всеки път със свежи уши, дали има ехо в тях този израз? Какво да им кажа друго !??!??!) .... ами
... пак ще кажа, радвайте се ...
Какво друго бих могъл да им кажа?
А ти какво друго би искал да чуеш?
Keep it simple
Re: филипи
"В оригинала няма многоточие и в преводите също няма. Когато обаче ми бе напомнен този стих, това стана с твърдото убеждение, че е бил казан или е можело да бъде казан с пауза между двете еднакви твърдения."
Най вероятно е можело да бъде казан (защото в действителност е написан) и с пауза (или полу пауза
) с умерена продължителност в рамките на подходящото и съответното, вкл. и защото ап. Павел в случая се е проявявал като вместилище на Светия Дух и думите и делата му са били в голяма степен правилно изказани и вършени. Не би трябвало, обаче, да се слага чак такъв акцент върху външната форма....-оставам с впечатление, че въпроса за тази възможна "пауза" се използва малко като повод за екзалтация, а екзалтацията ..... 
Най вероятно е можело да бъде казан (защото в действителност е написан) и с пауза (или полу пауза
) с умерена продължителност в рамките на подходящото и съответното, вкл. и защото ап. Павел в случая се е проявявал като вместилище на Светия Дух и думите и делата му са били в голяма степен правилно изказани и вършени. Не би трябвало, обаче, да се слага чак такъв акцент върху външната форма....-оставам с впечатление, че въпроса за тази възможна "пауза" се използва малко като повод за екзалтация, а екзалтацията ..... Re: филипи
От тук и убеждението ми в паузата на автора. Описаното по-горе имаше за цел той да оживее пред очите ви. Това не е младежкият пастор, който се пробва тази вечер да претака зелето в душите на паството. Това е някакъв затворник с душевно бреме като планина, който си проправя път в Духа към обичните на сърцето му, познава всичката им неволя и моли небето перото му да запечата само букви, които дават живот в присъствието на смъртта и нейното уродливо братче – преследването на християните. И търсейки думите си авторът казва – радвайте се! .... (това съм го казвал, това го знаят, дали го чуват всеки път със свежи уши, дали има ехо в тях този израз? Какво да им кажа друго !??!??!) .... ами
... пак ще кажа, радвайте се ...
Какво друго бих могъл да им кажа?
А ти какво друго би искал да чуеш?
много добре написано.Браво!...
картината е пред очите ми,но там не виждам нито себе си,нито който и да е брат или сестра в Господа.ето го отговора:"В смисъл – това писмо до филипяните би трябвало да отреже всички изследователски пориви, не защото са грешни сами по себе си, а да не би да замъглят гледката, която се открива в него. Писмото флиртува с невъзможното, там се говори за такава любов, изразявана от чувствителни грешници, че дори напластения в душата ни цинизъм и уравниловка не могат да й противостоят. Дъхът спира, когато смисълът на думите ни застигне.
днес "погледа е замъглен".как да говорим за "невъзможното" когато "възможното" за нас нЕма стойност?...
кой вече вярва,че една "ценична душа" може да бъде възкръсена,ако се "зрадва в Господа" и да покаже "чувствителни признаци"?...
на никой не му спира "Духа",като го "застигне" Словото,защото е изгубило "картинността си" и ако има "картина" са останали само бледи петна...
спомням си една картина когато се отдадох на Гспода - Исуса Христа.отивам в евангелската църкава и казвам:"радвайте се,братя и сестри,че ако днеска умра съм при вашия и мой Бог на спасението!"...не знам дали беше "картинна пауза" или "пееща пауза" но тишината беше пълна.пастора / гуруто / се осъзна,като винаги първи / и каза:"чакай малко,Бояне!как така!?ние от години вярваме и не сме сигурни къде ще бъдем след смъртта,а ти идваш и хоп - спасен след смъртта!"
тука една моя пауза,която искам да се прочете,ако може разбира се...
днешните съвремени християни ги е страх от смъртта именно по тази причина.не знаят къде ще отидат като умрат.казват,че са "умрели" / като имат в предвид умреляци / и че "живота им е скрит в Христа в Бог" / Кол.3:3 /,но то е за да могат да живят колкото се може по-дълго в света...
пастора продължава:"знаеш ли "колко чинии трбва да измиеш",за да знаеш това?" - звърши той и одобрен от погледите на "тълпата" стана по-уверен."колко чинии трбва да измиеш" се споменаваше когато става дума за делата на вярата.а,аз нЕмах "делата на вярата" и това беше аргумента да "сложа престилката" и да отида на мивката и да започна да "мия чинийте"...
стана ми мъчно и си отидох у дома.вече бях осъзнал,че бях мъртав и сега оживях и,че лошото беше по-голямо от доброто в мене,но защо точно моите братя и сестри в Господа,дето имат тази надежда,ми отнеха моята?...защо не ми казах да се "радвам в Гспода" и с пауза или без пауза да продължат "пак ще кажем радва се"!?...
защо не ме насърчиха да се моля или чета Библията,а ме потъпкаха еснафски грубо?... може би,защо нЕмах "печатите на вярата" и не бях техен.
тогава се зарекох да оборя това лъже-учение независимо какво ще ми струва.аз остарях,а в морето и помен нЕма от дупка...провалих се...
та да си дoидем на думата.какво общо има тука "колко чинии сме измили" или да повярваме и окуражим вярата упованието в Бога / с думите на апостола:"радвайте се в Господа... пак ще кажа радвайте се"?...
Слънчевия лъч не се цапа в тора...
... пак ще кажа, радвайте се ...
Какво друго бих могъл да им кажа?
А ти какво друго би искал да чуеш?
много добре написано.Браво!...
картината е пред очите ми,но там не виждам нито себе си,нито който и да е брат или сестра в Господа.ето го отговора:"В смисъл – това писмо до филипяните би трябвало да отреже всички изследователски пориви, не защото са грешни сами по себе си, а да не би да замъглят гледката, която се открива в него. Писмото флиртува с невъзможното, там се говори за такава любов, изразявана от чувствителни грешници, че дори напластения в душата ни цинизъм и уравниловка не могат да й противостоят. Дъхът спира, когато смисълът на думите ни застигне.
днес "погледа е замъглен".как да говорим за "невъзможното" когато "възможното" за нас нЕма стойност?...
кой вече вярва,че една "ценична душа" може да бъде възкръсена,ако се "зрадва в Господа" и да покаже "чувствителни признаци"?...
на никой не му спира "Духа",като го "застигне" Словото,защото е изгубило "картинността си" и ако има "картина" са останали само бледи петна...
спомням си една картина когато се отдадох на Гспода - Исуса Христа.отивам в евангелската църкава и казвам:"радвайте се,братя и сестри,че ако днеска умра съм при вашия и мой Бог на спасението!"...не знам дали беше "картинна пауза" или "пееща пауза" но тишината беше пълна.пастора / гуруто / се осъзна,като винаги първи / и каза:"чакай малко,Бояне!как така!?ние от години вярваме и не сме сигурни къде ще бъдем след смъртта,а ти идваш и хоп - спасен след смъртта!"
тука една моя пауза,която искам да се прочете,ако може разбира се...
днешните съвремени християни ги е страх от смъртта именно по тази причина.не знаят къде ще отидат като умрат.казват,че са "умрели" / като имат в предвид умреляци / и че "живота им е скрит в Христа в Бог" / Кол.3:3 /,но то е за да могат да живят колкото се може по-дълго в света...
пастора продължава:"знаеш ли "колко чинии трбва да измиеш",за да знаеш това?" - звърши той и одобрен от погледите на "тълпата" стана по-уверен."колко чинии трбва да измиеш" се споменаваше когато става дума за делата на вярата.а,аз нЕмах "делата на вярата" и това беше аргумента да "сложа престилката" и да отида на мивката и да започна да "мия чинийте"...
стана ми мъчно и си отидох у дома.вече бях осъзнал,че бях мъртав и сега оживях и,че лошото беше по-голямо от доброто в мене,но защо точно моите братя и сестри в Господа,дето имат тази надежда,ми отнеха моята?...защо не ми казах да се "радвам в Гспода" и с пауза или без пауза да продължат "пак ще кажем радва се"!?...
защо не ме насърчиха да се моля или чета Библията,а ме потъпкаха еснафски грубо?... може би,защо нЕмах "печатите на вярата" и не бях техен.
тогава се зарекох да оборя това лъже-учение независимо какво ще ми струва.аз остарях,а в морето и помен нЕма от дупка...провалих се...
та да си дoидем на думата.какво общо има тука "колко чинии сме измили" или да повярваме и окуражим вярата упованието в Бога / с думите на апостола:"радвайте се в Господа... пак ще кажа радвайте се"?...
Слънчевия лъч не се цапа в тора...
Редактирано от любчo /фoтorpaф/ на
аз искам да видя звездите...
Най вероятно е можело да бъде казан (защото в действителност е написан) и с пауза (или полу пауза ) с умерена продължителност в рамките на подходящото и съответното, вкл. и защото ап. Павел в случая се е проявявал като вместилище на Светия Дух и думите и делата му са били в голяма степен правилно изказани и вършени. Не би трябвало, обаче, да се слага чак такъв акцент върху външната форма....-оставам с впечатление, че въпроса за тази възможна "пауза" се използва малко като повод за екзалтация, а екзалтацията .....
а екзалтацията ... - e опия/т/нение...
предните поколения християни са били заети с мисли за небето и ада повече, отколкото в днешно време.днешните християни,тези "отвъдни мисли",въобще не ги интересуват.техните мисли са заети с живота преди смъртта...
жалка работа!защото историята покзва,че хората направили токова много за този свят,са били уверени в съществуването на друг свят...
пауза (села)...
спомняш ли си "екзистенциализма" и "здравата мистика" какво прокламираше?
"само онези,които владеят бъзкрайното могат да осмислят крайното" /тука Абсинта е прав за избраничеството/...странното е,че Библията го плокрамира вече 4 хиляди години и никой не го е забелязал...
сега да си дойдем на думата... (лаф на Жабока)
книгата на Августин Блажени "За града Божий" е вдъхновила големи мислители на следващите стилетия,при все това,че варварите,като лавина са се устремили към Римскат империя.а,реформатори като Лутер и Калвин са изглеждали,че "витаят в облаците".нищо подобно!резултатите на тяхното земно мислене са потресли Европа...
ако полета на нашите мисли е ограничен от земните хоризонти,то ние никога нЕма да видим по-широка перспектива!ние нЕма да можем да се изтръгнем пределите на нашия ограничен свят,за да видим звездите...
Слънчевия лъч не се цапа в тора...
а екзалтацията ... - e опия/т/нение...
предните поколения християни са били заети с мисли за небето и ада повече, отколкото в днешно време.днешните християни,тези "отвъдни мисли",въобще не ги интересуват.техните мисли са заети с живота преди смъртта...
жалка работа!защото историята покзва,че хората направили токова много за този свят,са били уверени в съществуването на друг свят...
пауза (села)...
спомняш ли си "екзистенциализма" и "здравата мистика" какво прокламираше?
"само онези,които владеят бъзкрайното могат да осмислят крайното" /тука Абсинта е прав за избраничеството/...странното е,че Библията го плокрамира вече 4 хиляди години и никой не го е забелязал...
сега да си дойдем на думата... (лаф на Жабока)
книгата на Августин Блажени "За града Божий" е вдъхновила големи мислители на следващите стилетия,при все това,че варварите,като лавина са се устремили към Римскат империя.а,реформатори като Лутер и Калвин са изглеждали,че "витаят в облаците".нищо подобно!резултатите на тяхното земно мислене са потресли Европа...
ако полета на нашите мисли е ограничен от земните хоризонти,то ние никога нЕма да видим по-широка перспектива!ние нЕма да можем да се изтръгнем пределите на нашия ограничен свят,за да видим звездите...
Слънчевия лъч не се цапа в тора...
Редактирано от любчo /фoтorpaф/ на
в отговор на любчo /фoтorpaф/
#6
Re: аз искам да видя звездите...
Можеш да видиш звездите, ако поискаш
Re: филипи
Здравей Cave,
Радвам се в Господа... дори само защото те виждам в Клуба!
А Павел може да бъде разбран още по-добре от следните му думи:
Римляни 8:18
Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.
В скърбите човек установява колко много не си заслужава страстта по света, в който живеем. И няма друг начин да научиш урока. И ако не бяха скърбите в този свят сигурно не бихме обикнали идващия, в който няма скръб и сълзи. Както пеем: „Бог вси сълзи ще изтрий...”
Римляни 12:12
Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.
Знанието, че си поданик на един друг свят, макар че си все още в нашия свят, определено дава сила да издържиш. Апостол Павел дава себе си за пример не само за вървене след Христа в благочестие, но и за търпение в скърбите. Със своята сила и дръзновение да се радва в невъзможна ситуация той е насърчение за всички, които гледат примера му, макар че са в доста по-поносима житейска ситуация от неговата. Той цял живот е малтретиран заради вярата.
Деяния 16:25
Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
А това е станало доста години по-рано във Филипи. Със сигурност цялата тамошна църква е знаела случката, защото един от членовете и е бил самият тъмничен началник. Така че може и да не се учудваме за препоръката на Апостол Павел към Филипяните, винаги да се радват. Той ги подсеща да правят нещо, което те вече реално са видяли в неговия живот.
А сега няколко думи от апостола, който пред хипотетичната опасност се отрече от Христа, защото още бе слаб, но пред истинската опасност, която даже му бе предсказана, не избяга, защото Го обичаше от сърце.
1 Петрово 5:10
А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко.
Усъвършенствуването във вярата си има цена и това е страданието. Просто няма друг път към святостта. И Бог те води стъпка по стъпка да осъзнаваш тези неща.
В страдания и скърби много
водеше ме Бог със Своята ръка.
Пътя верен, верен да премина,
дръж ме Господи с Твоята ръка!
И друго:
За горестта, Му ти благодари,
за болката от скърбите дори!
Когато разбрах за смисъла на скърбите в моя живот, тези неща си казах да кажа на Господа и ги казах.
Поздрави
Old Frog
Тошо вика:”Слънчевият лъч не се цапа в тора... но ако не потъне в него, няма да поникнат цветя!”
Радвам се в Господа... дори само защото те виждам в Клуба!
А Павел може да бъде разбран още по-добре от следните му думи:
Римляни 8:18
Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.
В скърбите човек установява колко много не си заслужава страстта по света, в който живеем. И няма друг начин да научиш урока. И ако не бяха скърбите в този свят сигурно не бихме обикнали идващия, в който няма скръб и сълзи. Както пеем: „Бог вси сълзи ще изтрий...”
Римляни 12:12
Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.
Знанието, че си поданик на един друг свят, макар че си все още в нашия свят, определено дава сила да издържиш. Апостол Павел дава себе си за пример не само за вървене след Христа в благочестие, но и за търпение в скърбите. Със своята сила и дръзновение да се радва в невъзможна ситуация той е насърчение за всички, които гледат примера му, макар че са в доста по-поносима житейска ситуация от неговата. Той цял живот е малтретиран заради вярата.
Деяния 16:25
Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
А това е станало доста години по-рано във Филипи. Със сигурност цялата тамошна църква е знаела случката, защото един от членовете и е бил самият тъмничен началник. Така че може и да не се учудваме за препоръката на Апостол Павел към Филипяните, винаги да се радват. Той ги подсеща да правят нещо, което те вече реално са видяли в неговия живот.
А сега няколко думи от апостола, който пред хипотетичната опасност се отрече от Христа, защото още бе слаб, но пред истинската опасност, която даже му бе предсказана, не избяга, защото Го обичаше от сърце.
1 Петрово 5:10
А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко.
Усъвършенствуването във вярата си има цена и това е страданието. Просто няма друг път към святостта. И Бог те води стъпка по стъпка да осъзнаваш тези неща.
В страдания и скърби много
водеше ме Бог със Своята ръка.
Пътя верен, верен да премина,
дръж ме Господи с Твоята ръка!
И друго:
За горестта, Му ти благодари,
за болката от скърбите дори!
Когато разбрах за смисъла на скърбите в моя живот, тези неща си казах да кажа на Господа и ги казах.
Поздрави
Old Frog
Тошо вика:”Слънчевият лъч не се цапа в тора... но ако не потъне в него, няма да поникнат цветя!”
в отговор на любчo /фoтorpaф/
#8
Re: аз искам да видя звездите...
Здравей Санч,
Та на тази ти реплика:
"колко чинии трбва да измиеш" се споменаваше когато става дума за делата на вярата.а,аз нЕмах "делата на вярата" и това беше аргумента да "сложа престилката" и да отида на мивката и да започна да "мия чинийте"...
Бих отговорил:
Може и да си нЕмал „делата на вярата”, но си имал вече това, което ги произвежда, ЖИВА ВЯРА В ГОСПОДА ХРИСТА. повЕрвал си от сърце и само въпрос на време е било „Законът на вярата” да произведе в теб всичко останало.
Спасение чрез „Закона на вярата”, какво е това? „Законът на вярата” те приобщава към съдържанието на Завета, който Бог ти предлага. Това е нещо, което след толкова много години на богословски изследвания започвам да разбирам. Формулирал съм го в темата на Данката „Повод за размисъл”. За това си го обичам нашия клуб. Клубарите, с техните невъзможни въпроси и провокации, те стимулират към такова посветено изследване на Свещените Писания, които иначе не би осъществил.
А на тази ти реплика:
стана ми мъчно и си отидох у дома.вече бях осъзнал,че бях мъртав и сега оживях и,че лошото беше по-голямо от доброто в мене,но защо точно моите братя и сестри в Господа,дето имат тази надежда,ми отнеха моята?...защо не ми казах да се "радвам в Гспода" и с пауза или без пауза да продължат "пак ще кажем радва се"!?...
Бих отговорил:
Хора, които не познават истинското спасение, нямат истинското свидетелство на Светия Дух в сърцата си, че са наистина Божии чеда.
Римляни 8:16
Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
По тази причина никой не е имал радостта за себе си, та да знае, че трябва да насърчава и друг в нея.
Деяния 8:27
И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].
И за да покаже, че наистина вярва, и да се оправдае чрез действието на „Закона на вярата”, скопецът извършва ДЕЛОТО произтичащо от Живата Вяра.
38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
39 А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото ВЪЗРАДВАН продължи пътя си.
Ако скопецът беше останал само с думите си: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий!- това щеше да бъде само мъртва вяра, според Апостол Яков.
Но защото постъпи според „Закона на вярата”, спря колесницата, влязоха във водата и Филип го кръсти, скопецът показа живата си вяра, според Апостол Яков. Дори и да не беше казал думите: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий! –самият акт на спирането на колесницата и последващото кръщение в Христово име показват вярата на скопеца в тази реплика.
Ето тези неща ми се иска Бог да подари като разбиране на Абсент. Абсент е голЕм симпатяга и нЕма да мирясам, докато не стане част от нашата кост. Ще ми отнеме време, докато навлезна в богословското му мислене, но за една душа и извървяването на цяла Сахара е дребна жертва.
Минаха години и Бог те срещна с човек, който смяташе, че не познаваш Господа Исуса Христа. Но защото искаше да сподели с теб и да те направи съпричастен с радостта от спасението си, заряза обяда и сладката богословска приказка с приятелите си, и отиде да пие кафе вместо обяд, защото човекът, с когото искаше да говори, нямаше пари за друго.
И Бог подари и на двамата незабравима „радост в Господа”! Защото беше предузнал, че стават за една кост, предопредели и нареди в Страховитата Си Мощ и да се срещнат лично в този свят. Ако не се познавахме и лично, при това се запознахме с християнските ни характери, взаимоотношенията ни в клуба нямаше да протичат по този начин.
Поздрави
Old Frog
Тошо вика:”Слънчевият лъч не се цапа в тора... но ако не потъне в него, няма да поникнат цветя!”
Та на тази ти реплика:
"колко чинии трбва да измиеш" се споменаваше когато става дума за делата на вярата.а,аз нЕмах "делата на вярата" и това беше аргумента да "сложа престилката" и да отида на мивката и да започна да "мия чинийте"...
Бих отговорил:
Може и да си нЕмал „делата на вярата”, но си имал вече това, което ги произвежда, ЖИВА ВЯРА В ГОСПОДА ХРИСТА. повЕрвал си от сърце и само въпрос на време е било „Законът на вярата” да произведе в теб всичко останало.
Спасение чрез „Закона на вярата”, какво е това? „Законът на вярата” те приобщава към съдържанието на Завета, който Бог ти предлага. Това е нещо, което след толкова много години на богословски изследвания започвам да разбирам. Формулирал съм го в темата на Данката „Повод за размисъл”. За това си го обичам нашия клуб. Клубарите, с техните невъзможни въпроси и провокации, те стимулират към такова посветено изследване на Свещените Писания, които иначе не би осъществил.
А на тази ти реплика:
стана ми мъчно и си отидох у дома.вече бях осъзнал,че бях мъртав и сега оживях и,че лошото беше по-голямо от доброто в мене,но защо точно моите братя и сестри в Господа,дето имат тази надежда,ми отнеха моята?...защо не ми казах да се "радвам в Гспода" и с пауза или без пауза да продължат "пак ще кажем радва се"!?...
Бих отговорил:
Хора, които не познават истинското спасение, нямат истинското свидетелство на Светия Дух в сърцата си, че са наистина Божии чеда.
Римляни 8:16
Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
По тази причина никой не е имал радостта за себе си, та да знае, че трябва да насърчава и друг в нея.
Деяния 8:27
И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].
И за да покаже, че наистина вярва, и да се оправдае чрез действието на „Закона на вярата”, скопецът извършва ДЕЛОТО произтичащо от Живата Вяра.
38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
39 А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото ВЪЗРАДВАН продължи пътя си.
Ако скопецът беше останал само с думите си: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий!- това щеше да бъде само мъртва вяра, според Апостол Яков.
Но защото постъпи според „Закона на вярата”, спря колесницата, влязоха във водата и Филип го кръсти, скопецът показа живата си вяра, според Апостол Яков. Дори и да не беше казал думите: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий! –самият акт на спирането на колесницата и последващото кръщение в Христово име показват вярата на скопеца в тази реплика.
Ето тези неща ми се иска Бог да подари като разбиране на Абсент. Абсент е голЕм симпатяга и нЕма да мирясам, докато не стане част от нашата кост. Ще ми отнеме време, докато навлезна в богословското му мислене, но за една душа и извървяването на цяла Сахара е дребна жертва.
Минаха години и Бог те срещна с човек, който смяташе, че не познаваш Господа Исуса Христа. Но защото искаше да сподели с теб и да те направи съпричастен с радостта от спасението си, заряза обяда и сладката богословска приказка с приятелите си, и отиде да пие кафе вместо обяд, защото човекът, с когото искаше да говори, нямаше пари за друго.
И Бог подари и на двамата незабравима „радост в Господа”! Защото беше предузнал, че стават за една кост, предопредели и нареди в Страховитата Си Мощ и да се срещнат лично в този свят. Ако не се познавахме и лично, при това се запознахме с християнските ни характери, взаимоотношенията ни в клуба нямаше да протичат по този начин.
Поздрави
Old Frog
Тошо вика:”Слънчевият лъч не се цапа в тора... но ако не потъне в него, няма да поникнат цветя!”