somewhere beyond daylight
2 отговора
0 прегледа
Заключена
somewhere beyond daylight
искам момент, който да спре дъха ми.
от онези.. знаете..
нощна разходка, напрегната и забързана като започваща буря.
целувка, като нежно пеперудено крило - красива водна лилия в среднощно езеро.
докосване. нежно, почти неуловимо, когато вдъхва аромата на косите ти, когато шепне нещо в ухото ти или когато просто тихо те гледа, с онзи поглед - алчен, притежаващ поглед, искащ повече. искащ всичко и отвъд даже.
първият път, когато разкриваш себе си. когато показваш повече, отколкото искаш. когато даваш, без да искаш в замяна, а същевременно вземаш повече, отколкото можеш да си представиш.
онези моменти.. когато светът е песен, и ритъм в сърцето ти.
когато душата ти танцува като самодива на лунната светлина - с боси крака и развени от вятъра коси.
когато една усмивка е достатъчна да спре времето. да завърти блестящите прашинки единствено около теб. около вас.
когато нямаш думи да изразиш, но и нямаш нужда от тях, защото е глупаво да облечеш в думи моментите.
онези моменти - безкрайни и едновременно с това толкова кратки. като присвяткане на светулка привечер. когато искаш да викаш с пълно гърло, но можеш единствено да запазиш мълчание пред тях. защото сами по себе си са вечност.
carpe diem..
от онези.. знаете..
нощна разходка, напрегната и забързана като започваща буря.
целувка, като нежно пеперудено крило - красива водна лилия в среднощно езеро.
докосване. нежно, почти неуловимо, когато вдъхва аромата на косите ти, когато шепне нещо в ухото ти или когато просто тихо те гледа, с онзи поглед - алчен, притежаващ поглед, искащ повече. искащ всичко и отвъд даже.
първият път, когато разкриваш себе си. когато показваш повече, отколкото искаш. когато даваш, без да искаш в замяна, а същевременно вземаш повече, отколкото можеш да си представиш.
онези моменти.. когато светът е песен, и ритъм в сърцето ти.
когато душата ти танцува като самодива на лунната светлина - с боси крака и развени от вятъра коси.
когато една усмивка е достатъчна да спре времето. да завърти блестящите прашинки единствено около теб. около вас.
когато нямаш думи да изразиш, но и нямаш нужда от тях, защото е глупаво да облечеш в думи моментите.
онези моменти - безкрайни и едновременно с това толкова кратки. като присвяткане на светулка привечер. когато искаш да викаш с пълно гърло, но можеш единствено да запазиш мълчание пред тях. защото сами по себе си са вечност.
carpe diem..
аз мога само да помня някои неща, които няма да разказвам на дъщерите си