Силвия Плат - Ръб

Ръб*

Жената е постигнала съвършенство
Нейното мъртво

Тяло носи усмивката на завършеност,
Илюзията на Гръцка необходимост

Тече в гънките на нейната тога
Нейните боси

Крака сякаш че казват:
Край, отидохме твърде далеч.

Свити на кълбо мъртви деца, бели змии
На всяка една

Вече празна каничка мляко
Нагънати

Обратно в тялото й като венчелистчета
На роза затворена, когато градината

Е изстинала и ароматът кърви
От сладките, дълбоки гърла на нощните цветя.

Луната няма защо да бъде тъжна,
Поглеждайки изпод своята качулка от кост.

Всичко това й е вече познато
Чернотата й се пропуква и пълзи.

-------------------------------
*Последното стихотворение на Силвия Плат. Написала го е няколко дни преди да се самоубие.

Този преводът не ми се струва достоверен. Нито е буквален нито е поетичен. Или преводача е разбрал творбата по негов си начин и е намерил по-дълбок смисъл и го е написал на български или преводача е смотан.

Самоубийството е висшата форма на реализация на Егоизма ...
Егоизма е изспуснатите от разума оттечки на инстинктите за самосъхранение ...
Защитата на неконтролируемото изстрелване на реалции предизвикани от инстинкти за самосъхранение не е Егоизъм, а страх за недостиг на ресурс за самоконтрол ...

Знаех си, че едно висше не е достатъчно, за да членувам в тоя клуб.. :)

Познавам репей с 4 висши - има 20 години по университетите и 10 по психиатриите:-))))))))) Да, две не са достатъчни:-))))))))))))

Лейди Лазар


Пак го направих.
Веднъж на десет години
успявам -

двукрако чудо, кожата ми - светла
като нацистки абажур,
десният ми крак -

преспапие,
лицето ми - безлично, фино
еврейско бельо.

Салфетката, противнико мой,
обели.
Ужасявам, нали? -

Очните ями, носът, двата реда от зъби?
Горчивият дъх
ще изчезне за ден.

Скоро, скоро плътта
която гробната яма изяде,
пак ще полепне по мен,

а аз ще се смея.
Трийсетгодишна съм само.
И като котка имам общо девет пъти да умирам.

Това е номер Три.
Колко смет за унищожаване
всяко десетилетие.

Какъв милион от нишки.
Хрускащата фъстъци тълпа
се бута навътре да види

как от глава до пети ме разгъват -
големият стриптийз.
Дами и господа,

това са мойте ръце,
колена.
Даже кожа и кости,

аз съм същата тази жена.
Когато се случи за пръв път, бях десетгодишна.
Обикновена злополука.

При втория - взех си поука,
реших да приключа, да не поемам обратния път.
Люлях се затворена

като черупка от мида.
Наложи се да ме зоват, зоват,
и да откъснат червеите от мен като лепкави перли.

Умирането
е изкуство като всяко друго.
Аз го владея изключително добре.

Аз го постигам така, че се чувствам ужасно.
Аз го постигам така, че чувствам - това е реално.
Може би имам призвание.

Да го извършиш в килия, е съвсем безопасно.
Да го извършиш, да замреш, е лесно.
Театралното

завръщане посред бял ден
към същото място, лице, същия зверски
весел възглас:

"Чудо!" -
Това ме прави луда.
Има такса

за разглеждане на раните ми, такса
за вслушване в сърцето ми -
то действително бие.

А има такса, огромна такса,
за дума, за докосване,
за капка кръв,

за късче косъм или плат от дрехите ми.
Зо, зо, хер Доктор.
Зо, хер Враг.

Аз съм вашият опус,
аз съм вашето ценно
бебе от чисто злато,

което се стапя във писък.
Аз горя, аз се движа.
Не смятайте, че подценявам благородната ви грижа.

Пепел, пепел -
ровите, разръчквате.
Месо, кости, няма нищо там -

калъп сапун,
сватбен пръстен,
златна пломба.

Хер Бог, хер Луцифер,
пазете се,
пазете се.

От пепелта
възкръсвам с коси като кръв
и гълтам мъжете със стръв.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

за късче косъм или част от дрехите ти
дадох себе си
стига ли?

Спънат ти е преводът, оправи малко синтаксиса, защото се усещат инферференциите от английски.

Ето го и "официалният" превод, който също има трески за дялане, но е по-"гладък":

-------------------
Жената е сега съвършена.
Мъртвото й

тяло се усмихва уталожено.
Древногръцка уж-неотменност

прелива в диплите на тогата й.
Босите й

нозе сякаш шепнат:
Вървяхме дълго, свърши се.

Две мъртви деца като бели змии -
по едно на всяка

кана мляко, вече празна.
Тя ги е свила

обратно в тялото си както розата
събира цвят, ако градината

се втвърди и рукнат алени мириси
от уханните дълбоки гърла на нощното цвете.

Луната няма за какво да тъжи,
тъй както се е вторачила изпод костната си качулка.

Тя е свикнала с тия работи. Креповете й
пращят и се влекат.

превод: Владо Трендафилов

Moже да е нескромно, но моят превод ми се струва по-добър.

не написах добър или лош, а гладък.

ето какво имам предвид:

Жената е постигнала съвършенство
(следва английския синтаксис)
Нейното мъртво
(следва английския синтаксис - her - директно преведено като "нейното'. в българския синтаксис формата е "тялото й')

Тяло носи усмивката на завършеност,
(следва английския синтаксис, смисълът не е схванат или се губи в превода)

Илюзията на Гръцка необходимост
(смисълът не е схванат или се губи в превода)

Тече в гънките на нейната тога
(следва английския синтаксис, неравномерно е, вж. забележката за 'нейната')

Нейните боси
(следва английския синтаксис, на български не се изразяваме така)

Крака сякаш че казват:
(сякаш че казват е граматическа грешка на български, правилното е "сякаш казват")

Край, отидохме твърде далеч.
(не е разбран смисълът)

Свити на кълбо мъртви деца, бели змии
(буквален превод, не си разбрал за какво става дума в стиха)

На всяка една
(буквален превод, не си разбрал за какво става дума в стиха)

Вече празна каничка мляко
Нагънати
(буквален превод, не си разбрал за какво става дума в стиха)

Обратно в тялото й като венчелистчета
(кои са нагънати? не си разбрал за какво става дума в стиха)
На роза затворена, когато градината
(буквален превод, не следва българския синтаксис, губи се смисълът. липсва граматическа кохезия)

Е изстинала и ароматът кърви
(следва английския синтаксис)

От сладките, дълбоки гърла на нощните цветя.
(следва английския синтаксис, звучи зле на български)

Луната няма защо да бъде тъжна,

Поглеждайки изпод своята качулка от кост.
(употребата на деепричастия е непрепоръчителна в български език, показва неумение да се борави с българския синтаксис по по-ефективен начин)

Всичко това й е вече познато
Чернотата й се пропуква и пълзи.
(не си разбрал какво означава стихът).

това, с две думи.

Някои от забележките съм склонен да приема, за други бих спорил, (ред по ред би било твърде пространно да го правя). Все пак благодаря за добрата воля и усилието да напишете горното! Поздрави!