daite syvet
8 отговора
0 прегледа
daite syvet
Моля да ми помогнете със съвет. Приятелят ми има проблем с алкохола, но не иска и засега не може да се справи с него. При него се дължи на страх и невъзможност за стравяне с реалния живот. Искам да го оставя да се справя сам, защото виждам, че не мога да му помогна. А и не издържам повече. Вие какво бихте казали? Ясно е че човек има нужда от подкрепа в такива моменти, нооо все пак трябва поне да видиш желание за промяна... Моля споделете опит..
Re: daite syvet
"При него се дължи на страх и на невъзможност за справяне с реалния свят"
ПРи мене също се дължеше на същото.но аз не го осъзнавах.Когато някой ми го казваше сe гневях доста и си казвах:Те пък какво ли разбират.Ти казваш"Поне желание да видя"да така си е напълно си права.Ако не можеш да издържиш пак ще бъдеш напълно права.Ти също си човек и имаш своите нужди и изисквания и когато деистителноста не отговаря на това което очакваш естествено е да потърсиш това което искаш.Ако искаш да му помогнеш обаче и да останеш при него осъзнаването му няма да стане с натякване и мърморене от твоя стана.Дори може да предизвикаш обратен ефект.Поне при мен беше така.Говори деликатно и тактично по темата.Например може някак непринудено да споменеш за този клуб да почетете заедно дори тук или в анонимни алкохолици.На мен това ми помогна да започна да се осъзнавам и да имам желание да живея по нов ТРЕЗВ начин.Каквото и да решиш желая ти успех!
ПРи мене също се дължеше на същото.но аз не го осъзнавах.Когато някой ми го казваше сe гневях доста и си казвах:Те пък какво ли разбират.Ти казваш"Поне желание да видя"да така си е напълно си права.Ако не можеш да издържиш пак ще бъдеш напълно права.Ти също си човек и имаш своите нужди и изисквания и когато деистителноста не отговаря на това което очакваш естествено е да потърсиш това което искаш.Ако искаш да му помогнеш обаче и да останеш при него осъзнаването му няма да стане с натякване и мърморене от твоя стана.Дори може да предизвикаш обратен ефект.Поне при мен беше така.Говори деликатно и тактично по темата.Например може някак непринудено да споменеш за този клуб да почетете заедно дори тук или в анонимни алкохолици.На мен това ми помогна да започна да се осъзнавам и да имам желание да живея по нов ТРЕЗВ начин.Каквото и да решиш желая ти успех!
Re: daite syvet
Здравей,Лулу.Пия от 15 годишен и с това се опитвах да скрия основно страха си от живота.Ожених се на 19.Бившата ми съпруга повече от 19 години ми помагаше във всичко и беше до мен в най-трудните ми моменти от живота.От 4 години сме разведени.Преди да почна работа по Програмата на АА обвинявах всички и всичко за своя провал в живота,за своето прекалено и ненормално пиене.Отричах всичко,което не ми харесваше.Не приемах,че имам проблем с алкохола.Не желаех никой да ми помага-беше под моето достойнство да призная,че не мога да се справя с нещо.Но продължих да затъвам с опитите си да докажа,че мога да се оправя сам.Сега благодарение на Програмата на АА съм убеден,че единствено аз съм виновен за проблемите си.Разбрах,че това е болест-душевна,психическа и физическа,че пиенето е само симптом, и се нарича алкохолизъм.Но има изход и той е достъпен за тези,които искрено го желаят и търсят.
Желая ти успех.
Един за всички, всички за един!
Желая ти успех.Един за всички, всички за един!
Re: daite syvet
Здравей Лулу,
Ако искаш съвет то по-добре го търси от съзависими в сайта на Ал Анон, а не тук. По постингите се ориентирам, кои от зависимите са трезвеещи и кои не и смятам, че не е много коректно втората категория да си позволяват да дават съвети на съзависимите. Някак си не е честно да се манипулират параалкохолиците и да им се внушава чувство на вина, което и без това си имат в излишък, че видите ли ако изоставят зависимия те току виж са го обрекли. Ами питам аз ако останат с него, какво се получава? Не служат ли като патерица за поддържане на зависимостта? И всъщност кой на кого прави услуга и изобщо има ли такава? Разбира се не визирам случай, в който алкохоликът е осъзнал , че при него се касае за заболяване, чиито последствия засягат и обкръжението му и активно и сам е трънал да търси помощ за изход от ситуацията. В такъв случай трябва да му се окаже естествено подкрепа. До тогава обаче съм на мнение, че съзависимият трябва да се отдели от проблема и да помисли за себе си.
Така, че моят съвет е - отдели се от проблема, докато не си се завъртяла все по-навътре в спиралата на тази всемогъща и объркваща болест. И най-важното е да не се поддаваш
на внушения, че ти си човека, който може да го спаси. Ти не си нито виновна за болестта му, нито можеш да му помогнеш по някакъв начин ако той сам не желае да си помогне.
Така, че решенито в крайна сметка си е за теб, а аз давам съвет като минала по този път. А ако зависимите, които се включват с мнения в този сайт бъдат честни към себе си, ще кажат че са предприели борба не заради някой друг, а заради самите себе си. Спокойна нощ.
Ако искаш съвет то по-добре го търси от съзависими в сайта на Ал Анон, а не тук. По постингите се ориентирам, кои от зависимите са трезвеещи и кои не и смятам, че не е много коректно втората категория да си позволяват да дават съвети на съзависимите. Някак си не е честно да се манипулират параалкохолиците и да им се внушава чувство на вина, което и без това си имат в излишък, че видите ли ако изоставят зависимия те току виж са го обрекли. Ами питам аз ако останат с него, какво се получава? Не служат ли като патерица за поддържане на зависимостта? И всъщност кой на кого прави услуга и изобщо има ли такава? Разбира се не визирам случай, в който алкохоликът е осъзнал , че при него се касае за заболяване, чиито последствия засягат и обкръжението му и активно и сам е трънал да търси помощ за изход от ситуацията. В такъв случай трябва да му се окаже естествено подкрепа. До тогава обаче съм на мнение, че съзависимият трябва да се отдели от проблема и да помисли за себе си.
Така, че моят съвет е - отдели се от проблема, докато не си се завъртяла все по-навътре в спиралата на тази всемогъща и объркваща болест. И най-важното е да не се поддаваш
на внушения, че ти си човека, който може да го спаси. Ти не си нито виновна за болестта му, нито можеш да му помогнеш по някакъв начин ако той сам не желае да си помогне.
Така, че решенито в крайна сметка си е за теб, а аз давам съвет като минала по този път. А ако зависимите, които се включват с мнения в този сайт бъдат честни към себе си, ще кажат че са предприели борба не заради някой друг, а заради самите себе си. Спокойна нощ.
Re: daite syvet
А ако зависимите, които се включват с мнения в този сайт бъдат честни към себе си, ще кажат че са предприели борба не заради някой друг, а заради самите себе си.
Замислих се над горното. Преди 5 години и половина започнах борбата, защото най-после у мен проговори инстинктът за самосъхранение.
Останах жив като по чудо, ако използвам това клише. (Имаше сигурно десетина случая, при които спокойно можеше да си отида. Но те не ме стряскаха, инстинктът за самосъхранение никакъв го нямаше, продължавах да се напивам и да се движа по ръба между живота и смъртта).
Очевидно пробудилият се инстинкт за самосъхранение повлия и на мотивацията ми. А променената мотивация ме накара най-после да се захвана много здраво с програмата на АА и да се заровя сериозно в 12-те стъпки.
Да, започнах борбата заради себе си - макар че натровеният ми мозък тогава не го формулираше така категорично.
Натровеният ми мозък обаче смътно усещаше, че се боря заради себе си (да остана жив), но се боря и заради статуквото си - не исках да загубя и семейството си, освен че вече не исках да загубя живота си. Всъщност това пак беше борба заради самия мен - за това жена ми и детето да останат с мен, а не за това жена ми да не остане без мъж и детето - без баща.
Има вероятност борбата да бъде успешна, когато алкохоликът я започва заради себе си, а не заради някой друг. Преди това се бях "борил" заради майка ми или съпругата ми, но не се получаваше.
Не случайно в залата за свиждания в един много известен център за рехабилитация в Америка - Хейзълден - на стената пише: "Не заради теб започнах да пия и не заради теб ще спра да пия"
Затова и опити за мотивиране със "спри заради мен", "спри заради детето си" не вършат работа.
Много пъти съм се чудил защо при едни алкохолици се получава, а при други не се получава.
И бях прозрял, че никога няма да получа задоволителен отговор. Потвърждение за което намерих и в последната книга на Ева Войдило. Тя казва приблизително следното - динамиката на болестта алкохолизъм често пъти е непредвидима и нелогична.
Замислих се над горното. Преди 5 години и половина започнах борбата, защото най-после у мен проговори инстинктът за самосъхранение.
Останах жив като по чудо, ако използвам това клише. (Имаше сигурно десетина случая, при които спокойно можеше да си отида. Но те не ме стряскаха, инстинктът за самосъхранение никакъв го нямаше, продължавах да се напивам и да се движа по ръба между живота и смъртта).
Очевидно пробудилият се инстинкт за самосъхранение повлия и на мотивацията ми. А променената мотивация ме накара най-после да се захвана много здраво с програмата на АА и да се заровя сериозно в 12-те стъпки.
Да, започнах борбата заради себе си - макар че натровеният ми мозък тогава не го формулираше така категорично.
Натровеният ми мозък обаче смътно усещаше, че се боря заради себе си (да остана жив), но се боря и заради статуквото си - не исках да загубя и семейството си, освен че вече не исках да загубя живота си. Всъщност това пак беше борба заради самия мен - за това жена ми и детето да останат с мен, а не за това жена ми да не остане без мъж и детето - без баща.
Има вероятност борбата да бъде успешна, когато алкохоликът я започва заради себе си, а не заради някой друг. Преди това се бях "борил" заради майка ми или съпругата ми, но не се получаваше.
Не случайно в залата за свиждания в един много известен център за рехабилитация в Америка - Хейзълден - на стената пише: "Не заради теб започнах да пия и не заради теб ще спра да пия"
Затова и опити за мотивиране със "спри заради мен", "спри заради детето си" не вършат работа.
Много пъти съм се чудил защо при едни алкохолици се получава, а при други не се получава.
И бях прозрял, че никога няма да получа задоволителен отговор. Потвърждение за което намерих и в последната книга на Ева Войдило. Тя казва приблизително следното - динамиката на болестта алкохолизъм често пъти е непредвидима и нелогична.
Редактирано от nekoi на
Re: daite syvet
Здравей, Лулу!
Съвет аз не мога да дам, не само защото такива са принципите на АА, а и защото съм от другата страна - тази на приятеля ти, аз съм зависима. Алкохоличка. Това, което мога да ти кажа, е как аз манипулирах най-близкия си човек в продължение на около 15 г. В смисъл какво би могла да очакваш евентуално.
Аз също съм от щастливците, чиито съзависими близки устояха на безмилостната битка и дочакаха с мен старта на моето трезвеене.
Само че в платото на моята болест - преди около 4-5 г. аз вече не исках моето семейство. То ми пречеше да пия когато и колкото искам и да върша всички ония безумия, които алкохолизмът си иска - скандали, авантюри, запои - с една дума исках си свободата да живея интересно и да правя каквото си искам - разбирай, да нямам никакви ангажименти и да следвам единствено и само прищевките и заповедите на болестта.
И тъй като да признаеш това откровено е недопустимо за социализираната личност, каквато все още бях, болният ми мозък сътворяваше чудеса от машинации и виртуозни сценарии, за да стане неговото.
Живеех в нескончаеми скандали с мъжа ми. Само до преди година бях сигурна, че съм най-нещастната отчаяна съпруга в тази част на Европа, която не е случила на мъж, но трябва да остане с него заради децата. Бях абсолютно убедена, че мъжът ми е причината за всичките ми беди и главен инициатор на всекидневните скандали.
Сега вече схемата ми е ясна. Тя е простичка, но неразбираема за алкохолик в напреднал стадий, а вероятно и за съзависимия. Та значи - аз съм хрисимата, и съм дала живота си на семейството, потъпквайки кариера и лични интереси, а получавам скандали и обиди, накрая и заплахи, че ако не престана да пия, ще бъда изгонена при майка си.
Аз, в ролята на мъченица, не мога да предизвикам скандал - сиреч да извадя фрустрацията на показ и да заявя, че аз искам само да си пия и всички и всичко наоколо ми пречат. Затова, Лулу, аз, болната алкохоличка, със завидно добре изучените методи на Станаславски, инспирирам скандал (формалния повод няма никакво значение). Правя така, че другият да избухне, съзависимият. Късам му нервичките бавно и целенасочено, ден след ден. Оставам чиста за пред хората (дали да не кандидатствам за Оскар?), които като чуят за скандалите съжаляват мен - бедната, не случи на мъж, какво пък иска той толкова от нея. Такава е добричка и на мравката сторва път.
Чуй, Лулу, аз си вярвах че е така, и успявах да убедя всички, че нещата са точно такива - че аз съм добрата, а той - лошият. Перманентните разправии ме правеха безумно нещастна и вече имах абсолютно заслуженото основание да се наливам от сутрин до вечер. Когато мъжът ми правеше забележка, че пия неубоздано, аз си мислех - как може той да ми го каже, нали пия заради него...
Нещата ескалираха до там, че го накарах да ми предизвика мегаскандал (7-а степен по Рихтер и 12-та по Медведев), нервите му не издържаха и той ме изгони да си ходя при майка ми. На пръв поглед разтърсващо и трагично, нали? Но всъщност другото Харакири тържествуваше. Свободата беше достигната. Хем имах оправдание да си пия колкото си искам, хем щях да го правя при майка ми, която по онова време не беше наясно докъде съм стигнала с количествата. За пред нея и хората отново бях чиста и несправедливо изгонена и горкото момиче.
10 месеца й бяха достатъчни на майка ми да разбере за какво става дума. Започнах да й прилагам същите схеми и тя се усети.
Дългичък стана този латинопост, Лулу, но пък може някак да ти помогне с нещо. Знам, че бях луда и правех луди и другите. Така ги оплитах, че те самите не разбираха те ли са виновни или все пак аз.
Има само едно безусловно твърдение в цялата тема, казаха го и другите - ако той не поиска сам да се оправи, никой не може да му помогне.
Нека Бог ти покаже правилното решение.
Съвет аз не мога да дам, не само защото такива са принципите на АА, а и защото съм от другата страна - тази на приятеля ти, аз съм зависима. Алкохоличка. Това, което мога да ти кажа, е как аз манипулирах най-близкия си човек в продължение на около 15 г. В смисъл какво би могла да очакваш евентуално.
Аз също съм от щастливците, чиито съзависими близки устояха на безмилостната битка и дочакаха с мен старта на моето трезвеене.
Само че в платото на моята болест - преди около 4-5 г. аз вече не исках моето семейство. То ми пречеше да пия когато и колкото искам и да върша всички ония безумия, които алкохолизмът си иска - скандали, авантюри, запои - с една дума исках си свободата да живея интересно и да правя каквото си искам - разбирай, да нямам никакви ангажименти и да следвам единствено и само прищевките и заповедите на болестта.
И тъй като да признаеш това откровено е недопустимо за социализираната личност, каквато все още бях, болният ми мозък сътворяваше чудеса от машинации и виртуозни сценарии, за да стане неговото.
Живеех в нескончаеми скандали с мъжа ми. Само до преди година бях сигурна, че съм най-нещастната отчаяна съпруга в тази част на Европа, която не е случила на мъж, но трябва да остане с него заради децата. Бях абсолютно убедена, че мъжът ми е причината за всичките ми беди и главен инициатор на всекидневните скандали.
Сега вече схемата ми е ясна. Тя е простичка, но неразбираема за алкохолик в напреднал стадий, а вероятно и за съзависимия. Та значи - аз съм хрисимата, и съм дала живота си на семейството, потъпквайки кариера и лични интереси, а получавам скандали и обиди, накрая и заплахи, че ако не престана да пия, ще бъда изгонена при майка си.
Аз, в ролята на мъченица, не мога да предизвикам скандал - сиреч да извадя фрустрацията на показ и да заявя, че аз искам само да си пия и всички и всичко наоколо ми пречат. Затова, Лулу, аз, болната алкохоличка, със завидно добре изучените методи на Станаславски, инспирирам скандал (формалния повод няма никакво значение). Правя така, че другият да избухне, съзависимият. Късам му нервичките бавно и целенасочено, ден след ден. Оставам чиста за пред хората (дали да не кандидатствам за Оскар?), които като чуят за скандалите съжаляват мен - бедната, не случи на мъж, какво пък иска той толкова от нея. Такава е добричка и на мравката сторва път.
Чуй, Лулу, аз си вярвах че е така, и успявах да убедя всички, че нещата са точно такива - че аз съм добрата, а той - лошият. Перманентните разправии ме правеха безумно нещастна и вече имах абсолютно заслуженото основание да се наливам от сутрин до вечер. Когато мъжът ми правеше забележка, че пия неубоздано, аз си мислех - как може той да ми го каже, нали пия заради него...
Нещата ескалираха до там, че го накарах да ми предизвика мегаскандал (7-а степен по Рихтер и 12-та по Медведев), нервите му не издържаха и той ме изгони да си ходя при майка ми. На пръв поглед разтърсващо и трагично, нали? Но всъщност другото Харакири тържествуваше. Свободата беше достигната. Хем имах оправдание да си пия колкото си искам, хем щях да го правя при майка ми, която по онова време не беше наясно докъде съм стигнала с количествата. За пред нея и хората отново бях чиста и несправедливо изгонена и горкото момиче.
10 месеца й бяха достатъчни на майка ми да разбере за какво става дума. Започнах да й прилагам същите схеми и тя се усети.
Дългичък стана този латинопост, Лулу, но пък може някак да ти помогне с нещо. Знам, че бях луда и правех луди и другите. Така ги оплитах, че те самите не разбираха те ли са виновни или все пак аз.
Има само едно безусловно твърдение в цялата тема, казаха го и другите - ако той не поиска сам да се оправи, никой не може да му помогне.
Нека Бог ти покаже правилното решение.
Re: daite syvet
Благодаря на всички, които са ми отговорили и са ми дали препратки какво да чета. Много сте мили всички. Макар, че някъде бях срещала във форума, но бихте ли ми казали пак къде да прочета за:
1/ Как и кога се разбира дали си А или не си;
2/ Има ли специализирани центрове/места които да ти помогнат в тези случаи;
За тези които се борят с това коварно нещо, поздравления и ви се възхищавам! Както знаете за нас останалите, също е много тежко и опасно, тъй като човек винаги може да се поддаде на зависимост при различни житейски ситуации. Бъдете силни!
3/ Кажете ми какви са първите стъпки, как започвате да се справяте с проблема, достатъчно е да ми дадете линкове или препратки. Много ви благодаря!
1/ Как и кога се разбира дали си А или не си;
2/ Има ли специализирани центрове/места които да ти помогнат в тези случаи;
За тези които се борят с това коварно нещо, поздравления и ви се възхищавам! Както знаете за нас останалите, също е много тежко и опасно, тъй като човек винаги може да се поддаде на зависимост при различни житейски ситуации. Бъдете силни!
3/ Кажете ми какви са първите стъпки, как започвате да се справяте с проблема, достатъчно е да ми дадете линкове или препратки. Много ви благодаря!