ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ

Много накратко - в петък ни наредиха паркура и както се бяхме разбрали, че няма да се скача преди празника, за да пазим терена за кроса, някои си го бяха скочили !
Признавам си, че не ми се участваше - първо - яздя чистокръвен кон, който може и много добре да върви на тренировки, да скача и т.н., но види ли публика - и откача - дето се забравяли кушиите - може - ама в някой друг живот !И второ - предпочитам да снимам, като участваш, изпускаш поне половината - ами накрая е Тодоров ден с най - малко снимки, ние в обикновен ден повече снимаме...и като кадри не станаха...
А и друго - при нас малкия паркур го обявяват уж до 90 см - пък се юрват да го правят до метър - на мен ми е писнало. И този път имаше ДВЕ препятствия 90 см, оксерите бяха по - високи. При това сложиха и комбинация, каквато не бяхме скачали, ние и много не скачаме - последните дни имаше повече от 3 коня в манежа - пък за манеж за обездка е много - и в такава ситуация си караме по пистата, далеч от навалицата - и не скачаме. Или се кордираме, като е по - натоварено и бързаме..
Е, нагласих комбинация в манежа, за късмет нямаше и хора - и - пълна скръб - чистокръвен в акция ! Отива опулен срещу станционата, връща, връща, прехвърля се почти като прекрачване - и атака на оксера ! Е, като за първи път как да е, ама да го скачаш на другия ден - пък те и вдигнаха, разбира се...
То голям проблем беше да не скачаме - хората се събрали и реширли, че ще се скача - странно, Тишо още февруари каза, че не иска конят му да скача, ама те хората си решават, с две думи - аааа, нали може без трензела - скачайте да видим ! Може би се очакваше да сложа - за да не карам нещо , което влачи и не се управлява - ама аз съм Овен...и ако е гарга, ще е рошава...
И така, петък - слънчево, не вали, не е замръзнало - но духа студен вятър. Този път смених политикта, не тръгнах да чистя и глася други коне, и да изкарам в последния момент - наплетох си коня, от другите коне който беше за плетете, го плетох предната вечер - и изкарахме още в 9 - Тишо язди малко по пистата - за да е като тренировка всеки ден - малко се опулихме на музиката, но почти не погледнахме публиката...
За начало имахме представяне на породи - и кръстоски най - вече, ние тая част я избегнахме и чистокръвна английска никой не показа. Ама последното, което бих направила като ще скачам, би било да си изкарам коня на повод и да го подлудя допълнително !
Дори и присъствието на Небесен, по когото Голди много си пада, не развали дисциплината. Качих се аз. Карах малко тръс и галоп, направих няколко скока. Карах на по - къси поводи - имахме много яко падане преди десетина дни и конят още беше в стрес на станционатите - т.е. паднах аз, но това го стъписа доста, а нямах достатъчно време да го оставя да забрави.
Истината е, че яздим при екстремални условия при нас - току търчи изтърван кон, и преди всичко коне - като ги прибират - и ние точно в такъв момент се бяхме насочили към станционат 115 см...Истината е, че Голди не отби, на отбиване нямаше да падна - по - лошо - тръгна да скача, но конете явно му повлияха, сепна се и се върна от въздуха, посука се - и аз му се изсипах в краката..Не е джаскан, не е бит - нищо - но за него беше стрес да падна...То на чистокръвен колко му трябва...
И така, загрявахме анти всичко - след ездата по пистата имаше бая ходом, че той се изпоти от нерви, направихме няколко скока - и карахме предимно ходом, като от време на време правехме по някой скок и го успокоявах, даже спирах да пасе...Нещо, което той не прави, ако е изнервен. Имаше надежда.
До последно не скочихме нито един оксер на загряването - това беше моя тактика.
И така, бяха писани 13 коня, от тях 6 минаха с по едно бутане - и едно падане имаше, ние бяхме последни - ако валеше, щях да се откажа - подковите ни са без дупки, и нямаше да мога да навия шипове - а имам лош спомен от такова нещо при първия си Тодоров ден и направо съм суеверна точно на тема Тодоров ден...
Нямаше изкаран стартов лист тоя път, до последно не знаех кой е преди нас. И така, обявиха ни - буквално на тръс си свалих грейката и я хвърлих някъде зад мен - и влязох. Усмихнах се към публиката ама едва ли я виждах - по - скоро гледах как ще ми реагира коня - пък той, моя изненада, влезе като полукръвен - няма нерви, няма тръшкане - нищо от предишните години.
Първо беше оксер, леко почукна на него, едва ли очакваше толкова висок, а ние по принцип не скачаме често оксери - а такъв май от декември не сме.
Останалите препяствия не бяха кой знае какво - опасявах се само от две - един станционат точно срещу публиката - и то от завой на дясно - посоката, в която хукваме най - често - и точно там беше падането малко преди ние да влезем - ама той сякаш не виждаше публиката, все едно я нямаше...
И после - двойната комбинация - ако успеех да го закарам добре на станционата, нататък вече нямаше проблем...Шантавото е, че аз го докарах идеално - а той скочи, все едно само това скача - хем за втори път такова нещо, хем толкова високо никога не беше скачал...И ни оставаха два станционата и един оксер за последно - през цялото време той вървеше спокойно, не увеличи нито веднъж, нито веднъж не се запали, даже и на дясно - и аз нито веднъж не задържах повод - от време на време казвах по едно "Бавно" и "лекичко" - неща, които той знае, но пък далеч не винаги чува - този път обаче да - след единия оксер точно при тези думи пусна повода - и то в завой на дясно - нещо, което не е правил откакто го имаме.
И ни остана последно, един пак доста вдигнат оксер, уж 90 км - и аз казах познатото "хайде, последно" - той знае какво е последно - и се метна така, че ми се наложи да го догонвам буквално във въздуха - приземи, публиката май ръкопляскаше, аз гледах само дали ще хукне, а той даже не помисли - хем му пропуснах повода...
Влязохме на галоп в манежа, скочих от него, казах "свършихме" - любимите му думи, предполагам - отпуснах опаса и му натъпках устата със захар.
Докато превеждах последните дни историята за Бек-Назар и неговия Дор си мислех, че мен такова нещо няма да ми се случи - викам си, да, той си е отгледал коня от малко конче, той си го е обяздил, не е бил бит и лашкан къде ли не, и може да си разчита на коня, пък аз колкото и време да прекарам с коня си, не мога да изтрия миналото му...Но той го направи - влезе - и даде всичко от себе си - и смешното е, че предния ден, като видя паркура, и се оцъкли - стоеше и гледаше сато препариран и даже и захар не искаше - а на другия ден едно такова небрежно - влезе и скочи. И гледаше някак самодоволно, почти шеговито, и се сетих да "Напразно се притесняваше, стопанино "...
Ами, май това е. Повъртяхме се на ходом, попасохме се, мина награждаването, и отидохме да разседлаваме и разтриваме - докато направим това, 6 коня бяха скочили втория паркур - 110 см - оказа се, че нямало пауза въобще - и ги бяха и наградили - то по една грамота бързичко се дава - и изкараха понитата да се радват децата...
Върнах се обратно да си поглезя коня, и докато другите ги влечеше софрата, ние имахме да направим още нещо...Тръгнахме към трибуните и по пътя набрахме теменужки и първите цъфнали клончета - и отидохме до гроба на Мери, за да оставим две бучки захар...Тя така и не можа да скача на нито един Тодоров ден - но в тоя ден шапката й стартира - и по нея бяха останали няколко нейни косъмчета....

Ами, май това е - малко наши снимки
[линк]
не са кой знае какво, ама фотографът ми беше много пристрастен и точно в желанието си да направи по - добри снимки се издъни доста...
Скачал ли е друг в България паркур без трензела, с прословутата юздечка на д - р Кук ? Не знам, но ние го направихме, и беше чист паркур - значи е възможно...
Лично аз съм доволна...Е, можеше и на кроса, ама пък на обездката без трензела няма да ни пуснат - а аз няма да направя компромис и да сложа...Та мисля да снимам - по - спокойно е някак !

Браво, много ме накефи , направо ги сложи всички в малкото си джобче

Страхотно!!! Браво! Наистина, едва ли някой друг го е правил това - да скочи без трензела цял паркур. И то чисто Явно сте истински тандем с Голди - браво и на него, и на теб! Поздравления!

евалла Рени,добър пример за джалатите
браво

Do what you want to do and everything else will be revealed to you.

Добър пример?!?? Кво говорите?! Нали веднага вместо някой да каже: Тц, тц, тц, как го прави тая жена?! Ще каже: Циркаджийски номера!
Иначе Рени, мисля че знаеш какво ми е мнението по тази тема, и за Тодоров ден е същото мнение!

Никой няма да ми попречи........

Аз и да искам, не мога да го изджаскам в устата - пък не съм го и била - някак си не върви да биеш кон без трензела - това е като да натиснеш газта на кола без спирачки..

Знам ! Ама интересното е, че тези, дето предните дни се бъзикаха що не искам да скачам и т.н., след това не се бъзикаха...
Пък аз не искам, щото на коня му е стрес публиката...Тоя я свързва с бягане и бой...

А, не ми е било цел, но пък нали знаеш - ако не скоча, ще се окаже, че само приказвам, че може, пък то на тренировка не е като на състезание - и т.н. в тоя дух...
Между другото - ето така "тренирахме" неделята преди Тодоров ден
[линк]
ама го правим за нас си - не да се показваме по шоута, някак си нямаме нужда...

Браво!!! нямам какво повече да кажа

Imperare sibi maximum imperium est

Тия дни го гледах и на видео - добре е било Доволна съм, хубаво беше...