Мил жест!

Малко офф темичка, но дано е забавно. Кой е най-милият жест, който сте получавали през живота си и от кого - мъж, родители, приятели, познати ... ?

Много случки са ми мили, но ще използвам темата, за да похваля последната дама, която ме накара да се усмихна безкрайно широко - Джаста Праста. Тя си знае защо и как.

Майка също е един безкрайно мил човек - не бих могла да опиша всичките и жестове. Мога само да и благодаря за тях!

И аz Ще се хвана zа историйка от блиzкото минало(преди няколко седмици).Бях рожденичка,беше неделя и мъжът ми ме иzненада с роzа,подредена маса zа zакуска,хубава муzика,когато станах от сън сутринта.Иzлишно е да каzвам ,че ми стана много приятно и се сеЩам с удоволствие zа тоzи момент.
Пу, да не му е уроки.

Аз сьщо бих казала че майка ми и сестра ми са най милите хора в живота ми, толкова неща и жестове са направили че да си кажа честно и аз като surfline освен да сьм им Благодарна, незнам какво друго да кажа

Невероятни са били винаги за безброи неща...и незнам какво бих правила без тях.

Един от стотиците мили жестове, които съм получила през живота си от най-различни хора, беше преди броени дни.

Съпругът ми една вечер неочаквано ми заяви: "Знаеш ли, че ми се виждаш някак отслабнала?"

Музика за ушите ми ви казвам Толкова ми стана приятно Дано след време му се сторя още по-слабичка

За мен най-милият жест беше за годишнината от сватбата ни. Мъжът ми прати букет по куриер в офиса и един подарък.
А иначе от майка ми и брат ми - постоянно. Благодарна съм им за толкова много неща.

Борис - 03.06.2004

преди няклоко години един доставчик от Щатите ми изпрати цветя вкъщи някъде преди Коледа.
Адски мило, никога не бих го очаквала!
После ми изпратиха и календар със снимка на целия състав - всичките на 60 години, едни такива усмихнати и много симпатични дами и господа! А дори не бяхме от най-големите им клиенти, но пък се работеше адкси лесно с тях, за разлика от други щатски фирми, които, хъм, не бяха много разбрани.
За това се сещам в момента, иначе има и много други случаи - приятели, роднини

И без да се замислям човекът правил най-мили жестове към мен е майка ми. За съжаление тя вече не е между живите, но никога няма да забравя, че нямаше и ден без да ми показва обичта си към мен. Другият много мил човек е съпруга ми-той много често ми прави уж дребни, но много трогателни изненади и то без повод. Редовно като се събудя намирам някоя играчка или картичка в леглото .Да не говоря за това, че няма път, когато ми се е дояло нещо /например в 2 през нощта/ и той винаги е излизал да ми го купи. При положение, че допреди година нямахме и кола и се е разкарвал пеша само и само да ми угоди.
Сега покрай тази тема се замислих, че напоследък го приемам за даденост и въобще не го оценявам...

Преди доста години ,когато с мъжа ми си бяхме гаджета,една сутрин си тръгвам от тях ,а тои беше излезнал по-рано ,защото беше на работа,намерих в обувката си една бележка на която пишеше ОБИЧАМ ТЕ!
Жалко ,че след толко време рядко се сещаме за такива неща,но все още ми се случва.Сега се сетих и за една скорошна история-един ден тои и детенце си бостанаха вкъщи а аз на работа.Когато се прибрах те ми записали клипче на телефона в което ми пеят "Мила,моя мамо"Сещате се колко приятно бях изненадана

Усмихвай се!Останалото е лесно.

Хех да сега се замислих, че тези мили жестове напъследък са рядкост в семейният ни живот. Преди бяха по-чести, а сега ... ех тия годинки и това ежедневие , а и самите ние забравя се наистина.
На мен мили жестове най-вече от родителите ми, брат ми и мъжа ми. А най-милият беше на рожденият ми ден, когато дребната отишла с баща си да ми купят цветя, аз се прибирам от работа и отключвайки вратата чувам малки крачета как тичат към мен, мъж ми застанал с букет от 29 рози в ръка, а малката с една малка кошничка с една розичка и думите Ден ден, мамо ... Е това ми е най-милото

Оф и аз се замислих че нищо не оценям...отвратителна сьм...
Беше ми донесьл една плюшена играчка преди време, че беше на работа и в последния момент се прибра за Св. Валентин, моя сьпруг, тогава още гадже и е нямал вьзможност да ми вземе друго, носеше цветя и бонбонки разбира се но аз като видях, това чудовище (играчката) и направо е метнах настрани... грубо казано - хич не понасям плюшени играчки, според мен са си за деца и това е, нямат работа при мен, това си е мое мнение! Или като отиде до магазина и ми купи неща кьдето обичам и са ми любими, вафлички, ала бала и пак недоволна... отвратителна сьм в последно време нещо, пьк и явно като ме налазят буболечките

Но за сметка на това и аз правя много малки жестове, с листчета и т.н. които очаквам да бьдят оценени

Жестове на обич и внимание съм получавала и получавам от най-близките - родители, сестра, съпруг. Самата аз обожавам да правя приятни изненади на хората, особено ако е някакъв подарък, нямам мира, докато не дойде момента и видя така чаканата усмивка отстреща! Ммечтая за жестове и от Ането, ама ще трябва малко да почакам.
Иначе като мил жест по-така мащабен - никога няма да забравя празнуването на моята 30 годишнина преди 2 години! Имам много скъпа и любима приятелка, която от 15 години живее в САЩ. Нейният подарък за ден-дена ми беше пътуване заедно със мъжа ми за 3 седмици до САЩ и естествено посрещане на юбилея там, във Вашингтон. Тя е искала изненадата да бъде пълна, но поради пустите му визи нямаше как. Пътуването, рождения ден, емоциите и местата, които видях ще помня винаги! Тя и мъжът и бяха безкрайно мили и всеотдайни към нас, чувствала съм се като принцеса! Самата тя се казва Анна и ще срещне дългоочакваното си бебче през месец Май, дай боже живот и здраве. Съзнателно или не, т.к. аз заминах за там бременна в 7 г.с. си решихме ако си имаме момиче, да го кръстим така - Анна

пролет

Славина преди две седмици си накапала блузката със супа в градината. Като се прибирали с баща и тичала и паднала в една локва. Съответно цялото яке и дънки мокро/кални. Прибирам се и като ги видях лошо ми стана. Това се случи в понеделник а в събота бях прала якето. Не мога да си представя как точно съм изглеждала (не съм и се карала) но явно страшно, защото тя се е почувствала виновна и реши да ме успокои. Дойде сложи една ръка на раменете ми и каза: мамо спокойно, чорапите са ми чисти!!!! Беше толкова мило! Чудех се да плача ли, да се смея ли?

Прекрасна тема, която обаче не попълваме честичко....за съжаление!
Днес е моментът, в който искам да споделя с вас за НАЙ-милите жестове от НАЙ-милите хора:
1. От прекрасния ми съпруг, който днес, денят, в който си взехме нов апартамент ми каза: Това е най-малкият подарък за прекрасната ми съпруга и още по-прекрасният ни син, който ми подари! / При условие, че досега не ми е казвал даже "Обичам те" без да го подканя/. Излишно е да казвам, че примрях от удоволствие.
2. От прекрасната ми сестричка, която с повод и без повод ме залива с мили жестове - тях просто не мога да ги изброя.
3. От една прекрасна форумска приятелка - днешният и жест доказа още веднъж, че някои хора просто са родени, за да бъдат ИСТИНСКИ! - Чери, страхотна си!
Благодаря им от все сърце, дано успея някога да ви отвърна със същото!
И нека не оставяме темичката някъде назад - всички имаме нужда от мили жестове - да ги получаваме и да ги доставяме, за да бъдем тези, които искаме!

Ето и аз да се включа - не най-милия, но най-скорошния по време.
Вчера на обяд пресичах оживено кръстовище (както всеки ден, за да отида до детската кухня). Аз вече съм на крачка от тротоара (колите в дясно от мен имат знак СТОП и не ги гледам, а и те си стоят мирно), говоря по телефона и бутам количката... Да ама от Стоп-а на полусъединител потегля една мацка, за да си осигури видимост, и тя завеяна, и аз два пъти повече. Спря на три пръста от крака ми, погледнахме се виновно взаимно и всяка си пое по пътя. Аз на тротоара, да ама момичето изви и се качи на тротоара с колата (мина ми през ум, че сега ще слезе да ми прави скандал, къде вървя, че и по телефона говоря - вече ми се е случвало таксиджия да се опитва да ме бие, че пресичам на зелено за пешеходци и съм му препречила пътя, щото в насрещното нямало коли и щял да мине)... Да но момичето ми се извини, попита да ме закара ли донякъде, ако трябва, в случай че е уплашила бебето, искам ли да го види лекар Безброй пъти се извини, че ме е стреснала и ми е развалила деня, чак аз се почувствах неудобно, че се бях разсеяла и аз. Накрая изпихме по едно кафе заедно за взаимно успокоение...
Та това е, стана ми мило и още по-топло от топлото време, не всички явно по улиците ни са озлобени и с мерак да те набият, че си се разсеял...

Как няма да ти стане мило! Каката е била достойна да я изтипосаш в някой вестник като пример за съвестен шофьор! Като гледам колко малко са останали вече на пътя, чак страшно ми става...