До Конски връх
2 отговора
0 прегледа
До Конски връх
Винаги когато смятаме, че ще се справи с терена по който ще ходим, взимаме с нас и синът ни Калоян, още повече, че това лято сме му обещали да изкачим заедно Боботов Кук в Черна Гора.
Какво по-подходящо връхче за него от първенеца на Пенкьовска планина – Конски връх – 1187м.
Колата оставихме в село Раянци, което като повечето села в района навява тъга. Има все пак и няколко обитаеми къщи, макар че повечето са изоставени. Напоследък ходим предимно в такива райони и вече свикнахме на тези гледки, така че не се впечатляваме толкова много, както в началото. От селото тръгнахме по една пътека, а скоро след това по черен път, който ни отведе до едната от няколкото махали на Раянци. В нея имаше само една здрава къща, но жив човек така и не видяхме.
На съседното ребро срещу нас се виждаше друга махала, която изглеждаше доста по-добре. Чуваше се кучешки лай и дори се виждаше лек автомобил. Решихме на връщане да минем през нея, но това така или иначе не стана. Поради многото тръни и бодили и никаквата видимост, сме тръгнали по следващото ребро и минахме отстрани, но за сметка на това слезнахме в друга махала.
Но да се върна на темата. Продължихме по една пътека, която изчезна и се наложи да караме напряко през гората, която между другото беше доста гъста.
След по-малко от 2 часа надрани и ожулени излезнахме на билото и скоро след това се наслаждавахме на гледките от върха. Виждаха се Рила, Земенска и Кобилска планина, Витоша, с една дума - красота. Полежахме, хапнахме и направо не ни се тръгваше, но нямаше как. Обратно на колата и докато се возеше малкия юнак взе че заспа. Това беше добре дошло за нас и спряхме да се почерпим в едно кафе. Разбира се имаше и парче торта за него след като се събуди.
[линк]
Така завърши този прекрасен ден.
Какво по-подходящо връхче за него от първенеца на Пенкьовска планина – Конски връх – 1187м.
Колата оставихме в село Раянци, което като повечето села в района навява тъга. Има все пак и няколко обитаеми къщи, макар че повечето са изоставени. Напоследък ходим предимно в такива райони и вече свикнахме на тези гледки, така че не се впечатляваме толкова много, както в началото. От селото тръгнахме по една пътека, а скоро след това по черен път, който ни отведе до едната от няколкото махали на Раянци. В нея имаше само една здрава къща, но жив човек така и не видяхме.
На съседното ребро срещу нас се виждаше друга махала, която изглеждаше доста по-добре. Чуваше се кучешки лай и дори се виждаше лек автомобил. Решихме на връщане да минем през нея, но това така или иначе не стана. Поради многото тръни и бодили и никаквата видимост, сме тръгнали по следващото ребро и минахме отстрани, но за сметка на това слезнахме в друга махала.
Но да се върна на темата. Продължихме по една пътека, която изчезна и се наложи да караме напряко през гората, която между другото беше доста гъста.
След по-малко от 2 часа надрани и ожулени излезнахме на билото и скоро след това се наслаждавахме на гледките от върха. Виждаха се Рила, Земенска и Кобилска планина, Витоша, с една дума - красота. Полежахме, хапнахме и направо не ни се тръгваше, но нямаше как. Обратно на колата и докато се возеше малкия юнак взе че заспа. Това беше добре дошло за нас и спряхме да се почерпим в едно кафе. Разбира се имаше и парче торта за него след като се събуди.
[линк]
Така завърши този прекрасен ден.
Re: До Конски връх
Здравей tank, Благодаря ти, че споделяш за своите ходения из ниските планини. Казваш изпуснали сте пътеката и сте хванали директно през гората. Въпросът ми е на връщане намерихте ли пътека, или пак през гората директно надолу към колата. Също искам да знам за колко време стигнахте до Раянци и дали е възможно да се направи по-дълга разходка освен изкачването на първенеца.
А между другото колко ти останаха?... аз нещо изостанах.
[линк]
А между другото колко ти останаха?... аз нещо изостанах.
[линк]
в отговор на goro_levskara
#3
Re: До Конски връх
Здравей Жоро,
всъщност не сме изпускали пътеката, тя просто свърши. На връщане хванахме една пътека, която мислех, че ще ни свали в махалата, за която споменавам, но се оказа, че минава по съседното ребро. И тази пътека по която се върнахме също на места се губеше, разклоняваше, но общо взето може да се следва. Планинката не е голяма и няма никакъв проблем да я обходиш за един ден. Това, което е неприятно са тръните и драките, които са навсякъде. Достигнахме до Раянци, като минахме през Радомир по пътя за Кюстендил, отбихме се към Земен. Продължихме през селата Пещера, Враня стена и в село Калотинци има отбивка вляво на един мост, но за съжаление няма табела, така че трябва да се внимава. Оттам до Раянци има около 7 км. по лош, но проходим път.
Колкото до статистиката не я водя точно, ама има още
Успешно скитане в района.
ПП Дано намираш повече време за планини и за споделяне.
всъщност не сме изпускали пътеката, тя просто свърши. На връщане хванахме една пътека, която мислех, че ще ни свали в махалата, за която споменавам, но се оказа, че минава по съседното ребро. И тази пътека по която се върнахме също на места се губеше, разклоняваше, но общо взето може да се следва. Планинката не е голяма и няма никакъв проблем да я обходиш за един ден. Това, което е неприятно са тръните и драките, които са навсякъде. Достигнахме до Раянци, като минахме през Радомир по пътя за Кюстендил, отбихме се към Земен. Продължихме през селата Пещера, Враня стена и в село Калотинци има отбивка вляво на един мост, но за съжаление няма табела, така че трябва да се внимава. Оттам до Раянци има около 7 км. по лош, но проходим път.
Колкото до статистиката не я водя точно, ама има още
Успешно скитане в района.
ПП Дано намираш повече време за планини и за споделяне.