Вярно ли е?
30 отговора
0 прегледа
Вярно ли е?
Наръчник за гладко писане
1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.
2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.
3. Внимавай да не задръстиш текста с... многоточия.
4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н.
5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.
6. Написаното е зграда чийто основи са правописът.
7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не “губиш”.
8. Никога не обобщавай.
9. Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton.
10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: “Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли.”
11. Сравненията наподобяват фразеологизмите.
12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под “претрупване” следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне).
13. Само тъпите копелета се изразяват просташки.
14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.
15. Литотата е най-великата от изразните техники.
16. Не смесвай висок и нисък стил - както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко.
17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето.
18. Слагай, запетайките, където им е мястото.
19. Не минавай често на нов ред.
Стига, разбира се, това да не е наложително.
20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.
21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали.
22. Толкова ли не може без реторични въпроси?
23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази - още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, - така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не.
24. Правилната употреба на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус.
25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните!
26. Ползвайки голям брой деепричастия се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства.
27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите.
28. В началото прибегни до captatio benevolentiae, за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид).
29. Всяка завършена фраза трябва да има.
30. И не започвай изреченията със съюз.
Забележка: Интернет-фолклор, през превода на Умберто Еко, адаптиран от Нева Мичева
Източник:
[линк]
1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.
2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.
3. Внимавай да не задръстиш текста с... многоточия.
4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н.
5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.
6. Написаното е зграда чийто основи са правописът.
7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не “губиш”.
8. Никога не обобщавай.
9. Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton.
10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: “Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли.”
11. Сравненията наподобяват фразеологизмите.
12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под “претрупване” следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне).
13. Само тъпите копелета се изразяват просташки.
14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.
15. Литотата е най-великата от изразните техники.
16. Не смесвай висок и нисък стил - както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко.
17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето.
18. Слагай, запетайките, където им е мястото.
19. Не минавай често на нов ред.
Стига, разбира се, това да не е наложително.
20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.
21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали.
22. Толкова ли не може без реторични въпроси?
23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази - още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, - така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не.
24. Правилната употреба на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус.
25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните!
26. Ползвайки голям брой деепричастия се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства.
27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите.
28. В началото прибегни до captatio benevolentiae, за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид).
29. Всяка завършена фраза трябва да има.
30. И не започвай изреченията със съюз.
Забележка: Интернет-фолклор, през превода на Умберто Еко, адаптиран от Нева Мичева
Източник:
[линк]
в отговор на Cтpor Дackaл
#8
Re: Вярно ли е?
Айде от мен да мине,
ще подскажа на първите две:
1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.
2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.
Дай ти нататък
ще подскажа на първите две:
1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.
2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.
Дай ти нататък
в отговор на Cтpok Дaзkaл
#9
Re: Вярно ли е?
КулегЪ, я сЪ ФледЪй ФниматИлнУ!
2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.
2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.
Re: Вярно ли е?
Найтсън, днес нашият кръжок "Феи на словото" към първо частно читалище "Бьоф Строганов" – Симитли, имаше регуларна среща с дневен ред, в който аз като председател си позволих да включа обсъждането на тези правила за писане. Повечето от присъстващите в сбирката бяха силно въмутени от това, че авторът на наръчника допуска същите грешки, които отрича. Една от участничките, завършила "Синтез и анализ на девиациите в артмениджмънта" в майсторския клас на професор Юлиян Вучков НБУ дори изнесе импровизирана филипика и предложи да включим съветника в книгата на авторите енергийни вампири. Разбира се аз станах и в 30-минутно експозе защитих труда на Умберто Еко, защото тук има дълбок смисъл и втори пласт. Трябва да го усетиш със сърцето си!
П.П. Умберто Еко е уважаван писател, философ и професор по семиотика, който умело е вмъкнал семиотичен хумор, доста сложен за регистриране от непрофесионално око.
Поздрави!
П.П. Умберто Еко е уважаван писател, философ и професор по семиотика, който умело е вмъкнал семиотичен хумор, доста сложен за регистриране от непрофесионално око.
Поздрави!
добре де,
наистина не ви схващам.
нямаше ли да бъде по-полезно и за двама ви, ако единият беше казал "не разбирам" вместо "ти добре ли си?", а другият, вместо да определя първия като "тъп" не му беше обяснил каквото не разбира?
опитайте пак този диалог отначало, ако искате.
просто за проба.
не боли да се държиш възпитано със събеседниците си, гарантирам това!
: (
нямаше ли да бъде по-полезно и за двама ви, ако единият беше казал "не разбирам" вместо "ти добре ли си?", а другият, вместо да определя първия като "тъп" не му беше обяснил каквото не разбира?
опитайте пак този диалог отначало, ако искате.
просто за проба.
не боли да се държиш възпитано със събеседниците си, гарантирам това!
: (
в отговор на XyлитaДeБил
#17
Re: Вярно ли е?
да бе, всичко се иронизира.
аз затова още се чудя що за дума е Литотата???
ти ли си иронизаторът?
извинявайте, ако съм обидил някого.
странни са ми понякога клубовете. идва някой и поставя тема. след четири-пет мнения почват междуличностни спорове. И се питам (не почвай новите изречения със съюз) това черта на българина ли е, или черта на клубаря? мале, каква дума е тая последната!
а да не говорим че от сто дена се интересувам някой да ми каже чел ли е моята книга, какво му е мнението. нищо, брат ми. а за мен е важно, защото ми е първата книга с разкази.
[линк]
аз затова още се чудя що за дума е Литотата???
ти ли си иронизаторът?
извинявайте, ако съм обидил някого.
странни са ми понякога клубовете. идва някой и поставя тема. след четири-пет мнения почват междуличностни спорове. И се питам (не почвай новите изречения със съюз) това черта на българина ли е, или черта на клубаря? мале, каква дума е тая последната!
а да не говорим че от сто дена се интересувам някой да ми каже чел ли е моята книга, какво му е мнението. нищо, брат ми. а за мен е важно, защото ми е първата книга с разкази.
[линк]
Re: Вярно ли е?
Как ти се струва идеята да погледнеш ето този Кратък речник на някои литературни термини. Май не е лоша? 
Чертата, за която питаш, е черта на този, който я притежава. Независимо от клубната, или национална принадлежност.
Книгата ти не ми е попадала. Съжалявам, няма как да участвам в обсъждането й.
Ти хубави разкази ли пишеш?
Чертата, за която питаш, е черта на този, който я притежава. Независимо от клубната, или национална принадлежност.
Книгата ти не ми е попадала. Съжалявам, няма как да участвам в обсъждането й.
Ти хубави разкази ли пишеш?
Re: Вярно ли е?
Към тропите се причисляват също така хиперболата и литотата, на това основание, че при тях също е ясна преносната употреба. Едва ли някой например би приел буквално следното преувеличение (защото хиперболата е именно преувеличение с цел да се изтъкне значимостта на дадено явление или чувство):
Порти да целуна, ще избухне пламък,
Либе, отвори ми! Или си от камък?
(“Павлета делия и Павлетица млада”, П. К. Яворов)
Обратно – литотата е пренамаляване, подчертано умаляване. Художествения й ефект най-ясно можем да видим например в следните стихове на Георги Джагаров:
Земя като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоя стар Балкан.
Накратко - цялата теория е тук
Bukvite.com
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.
Порти да целуна, ще избухне пламък,
Либе, отвори ми! Или си от камък?
(“Павлета делия и Павлетица млада”, П. К. Яворов)
Обратно – литотата е пренамаляване, подчертано умаляване. Художествения й ефект най-ясно можем да видим например в следните стихове на Георги Джагаров:
Земя като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоя стар Балкан.
Накратко - цялата теория е тук
Bukvite.com
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.