колко време

колко време продължава адския живот на алкохолика? За информация- мъж на 35, пие от 15 години, но в последните 3 по 400- 600 грама концентрат на ден.Не яде.Всеки месец изкарва по няколко трезви дни, които са адски мъки за него и когато излезе навън отново затъва в блатото.Опитахме всичко и той не спира.Въпроса ми е- до колко години се доживява така.Вече нямам сили.

Доста тъжен въпрос задаваш, но се опитвам да те разбера.

Само че никой не може да ти отговори с точност на такъв въпрос. Наблюденията ми са, че при описания от теб начин на пиене, много рядко се доживява до 60.
Но организмът може да не издържи и много по-рано. Въпрос на организъм.

Тези, които си отидоха на по 50 и няколко, все пак правеха чат пат някакви сравнително по-дълги ремисии. Или успяваха да намалят значително дозите.

А той няма ли поне малка мотивация да се бори?

Има две деца и жена която му помага и разбира.Спира за няколко дни и се предава. Опитах се да го доведа на вашите сбирки.И познай какво ми отговори- аз няма да ставам сектант!!!Как да помонеш на такъв човек.А всеки път когато пие се чувства гузен и го преживява много тежко.

Колко тъжно. Но те разбирам, сигурно наистина е ад при теб. Но при теб, нали? ТИ защо не се бориш за себе си? Кой колко ще живее е абсолютно извън нашите човешки възможности да предсказваме и преценяваме. Наистина е страшно да чакаш някой да умре, да си отиде от живота ти, за да живееш пълноценно. Можеш още сега, повярвай ми. Не зная какви са ви отношенията и връзките, но никой не е длъжен да търпи алкохолика в активната му фаза. Ти също. Бих те посъветвала да направиш нещо за себе си, никой не заслужава да живее такъв живот.
Успех и пиши повече.
Усмихни се, има изход!

Сега те прочетох пак. Е, няма по-страшна секта от тая на братството на пиещите алкохолици с върховния жрец Алкохола.
Ако твоя човек си мисли, че е свободен, кажи му го. Грешката при нас, зависимите е, че си мислим, че браним свободата си и защитаваме личното си пространство. Да ама не. Защитаваме единствено болестта си и отдавна няма никаква свобода и свободна воля при такива като него. /и мен преди да спра/. То си е живо робство, защото решенията ги взема алкохолът, колкото и алкохоликът да се прави на свободен бунтар.
Усмихни се, има изход!

Дядо ми беше алкохолик лека му пръст, на ден по 400-600 ракия пиеше поне 40 години, умря на 82 години - от бронхит плевмония.
Веднъж беше ударил на екс 100-150 няква първак ракия - замина му гласа. До края на живота си едвам му се чуваха думите, но не спря да пие
Баба ми умря година след него и тя на 82, не пиеше почти и тя си замина от бронхит плевмония.
Извода е и цял живот да не пиеш от друго може да умреш, така че да се пие, но с мярка .

Пневмония.

Един колега рухна оня ден.

Пълен бохем. Пиене, ядене, яко пушене изглеждаше здрав и изведнъж праас инфаркт.

Пролетарии всех стран соединяйтесь!

22 март

ПРИНЦИПЪТ НА САМОИЗДРЪЖКА

“По-рано, когато водехме алкохолишки живот, зависехме от хората и обстоятелствата. Сега се обръщаме към Бог да направи за нас това, което ние сами не можем да направим за себе си.”

В животинското царство има същество, което се впива в другите. То се нарича пиявица. Тя се вкопчва в хората и си набавя това, което й трябва. Когато някоя жертва се отърсва от пиявицата, тя се премества на друг.
В пиянството си ние се държахме по подобен начин и опустошавахме нашите семейства, приятели и познати. Съзнателно или несъзнателно, ние търсехме начини да получим нещо на аванта от всички, с които се срещахме.
Когато на първата си сбирка видяхме шапката за доброволни дарения, може би си помислихме: “Самоиздръжка! Що за незнайно понятие?” Но наблюдавайки, започнахме да си правим някакви изводи – алкохолриците, които следваха принципа на самоиздръжка бяха свободни. Плащайки за своят собствен път, те получаваха привилегията да вземат своите собствени решения.
Прилагайки принципа на самоиздръжка в своят живот, ние постигаме същата свобода. Сега никой няма право да ни казва къде да живеем, защото ние плащаме самостоятелно за всичко. Можем да ядем каквото обичаме, да обличаме каквото ни харесва, да ходим, където искаме, защото се издържаме сами.
Ние не сме пиявици, не трябва да зависим от други, за да имаме средства за съществувание. Колкото по-отговорни сме, толкова по-голяма свобода постигаме.

САМО ЗА ДНЕС: Свободата, която намирам няма граници, щом се издържам сам. Днес ще поема лична отговорност и сам ще си платя своят път.

Кофти размисълче. Как да си призная и да приема, че съм бил пиявица. Много унизително.
Пълна психическа промяна. Без нея няма да има свобода и възстановяване. Нищо по-лесно от това за един алкохолик да заживее в трезвост – просто трябва да се промени из основи. Старите паразитни навици. Колкото и да са рафинирани. Петорно дестилирани. Най-чистото. С ледникова вода отпреди тридесет хиляди години.
Ама как ще се оставя аз да разчитам на не знам си какво. Страх. Какъв е източникът на страховете? В частност за оцеляване. От това, че разчитам на собствените си ограничени сили. И те се провалят.
Някъде нещо куца. Теоретично мога да го посоча. Но дали на практика съм пуснал стария корен? Или продължавам да се впивам в него. Паразитните навици могат да ми изиграят много лоша шега. Да остана винаги вкопчен, защото така съм навикнал. Станало ми е природа.
Нали така ловят маймуни. Поне съм чел някъде. Стиска здраво шепата и не пуска. Съответно не може да си изкара ръката и се самопоставя в робство.
Хитро. Ама не ща да се видя като тъпата вкопчена маймуна.

Върнах се за малко допълнение, че много постничко излезе.
Само за себе си съм мислел през цялото време. Докато съм рушал наоколо, източвал и изтормозвал всички около мене. Да напиша зверски егоизъм - зверовете действат в природни рамки. Обсебеният от болестта ум - няма никакви граници на изсмукване. Там всичко е неутолимо. Мисля, че и Титаник бих потопил, ако нежно и с любов го прегърна
Слушах двама спикъри да коментират Голямата книга - БикБук стъди - Джо и Чарли. Христофор Колумб бил алкохолик. Защото тръгнал на запад, за да стигне изток. Не е знаел точно къде отива, нито къде пристигнал, а като се върнал, не знаел къде е бил. И кръстил неподозиращите аборигени - индийци. И цялото му пътуване било финансирано от жена. Хахааааааааа
В това ние алкохолиците-мъже сме царе.
И като не донесъл на кралица Изабела обещаното злато й казал - плати още една експедиция и този път ще ти намеря златото и други готини неща. "Вярвай ми този път, мила! Обичам те!"
Щеше да е смешно, ако не беше страшно.

"По-рано, когато водехме алкохолишки живот, зависехме от хората и обстоятелствата. Сега се обръщаме към Бог да направи за нас това, което ние сами не можем да направим за себе си.”

Прав си алкаж, кофти размисъл4е. Хаиде сега пък пиявици. Ама си е така, нали??.. Като малки деца. И всъщност е то4но така. Вси4ки малки деца са егоцентрици и егоисти, техните необходимости, техните желания, те са на първо място. И светът, тоест възрастните, се въртят около тях и ги задоволяват. Малките деца не са способни да се грижат сами за себе си, зависят от възрастните, от обстоятелствата. Оставим ли едно бебе само, ще оживее ли?? Когато е гладно или подмокрено, надава такъв рев и писък и нехае дали мама спи или е уморена.. Подадеш ли му ръка, като пиявица си вкоп4ва пръст4етата.. Не сме ли същите и ние? Забравили да пораснем. Да, вси4ки идваме на този свят егоцентрици, но по голяма 4аст по естествен път преодоляват зависимостта от хора, обстоятелства, неща, израстват... А ние? Зависимите? Изглежда 4е никога не изоставяме детския егоцентризъм, изглежда 4е никога не достигаме самостоятелността, продължаваме да зависим от заобикалящия ни свят, продължаваме да отказваме да приемем факта, 4е не вси4ко, което искаме, ще ни бъде дадено. Самообсебваме се, желанията ни и необходимостите превръщаме в изисквания, непогледнали в себе си, зависим от хора, обстоятелства , неща... А хората, обстоятелствата и нещата не винаги отговарят на нашите изисквания.. И се поражда един вакум, гняв, неудовлетворение, болка, обида, страх.. Страх..От бъдещето, от неизвестното, от безпомощността, от несигурността.. И се вкоп4ваме в нещо, което ни дава защита, сигурност.. Както малкото дете се вкоп4ва в полата на мама или не пуска ръката й.. Алкохол, хап4ета, дрога..Анестезия, анестезираме душата си, за да из4езне страхът, за да не се гневим и да отри4аме действителността, за да не страдаме от миналото.. Зависими..

Добре, 4е ми позвъниха, прекъснаха ми потока от мисли, май много негативни за полунощИ съм писала в мн. 4исло, надявам се, 4е никой няма да се засегне, нали сме лесно раними вси4ките
Ама има изход, нали? Програмата, аз намерих и сигурност, и защита, и любов във Силата...Страхът се замени с надежда и вяра, 4е утре ще бъде по светло от днес

И нека Силата да ни води!

P.S. алкажа, ама пиявиците са как да кажа, абе, неприятни на външен вид...

Мама татко и аз . Гледах някакво такова по телевизията още бях в Раднево . Та там беше за едно лапе в детската градина и хоп със маика си и а тук а там а мамо това мамо онова после тате то няма значение кой е . Та аз му гледах реакциите и тогава видях че моите са абсолютно същите тропам с крак и ама искаааааааааааааааааааааам . Ама не може така и така . Абе как да не може аз искаааааааааааааам . И не само това , пиявица вие пък комплименти пиявицата ще мине с малко кръв и толкова малко животно малки нужди . А такова животно като мен незнам колко кила станах щото досега само на кила съм расъл . Та 11 ноември 2006 тогава постъпих в раднево и то защото маика ми ме изгони по съвет на доктора иначе още да си друсам той и е казал че така поне ще имам шанс да се оправя иначе заеби . Да друсам ли казах объркал съм се нямаше да издържа още много . Ахам казал и бил още че това тя да ми дава и да ми помага само та да е спокоина на мен няма да ми помогне че е някак егоистично незнам . Абе изобщо незнам какво и е казал дори и не ме интересува но знам че сега имам шанс чист съм и днес . Ахам и да стана по чист ще ида да се изкъпя мързи ме ама ко да се прави . Лек ден на всички

Нямаше нещо на тоя свят което на мен да не ми беше позволено когато ме съдеха и трябваше да ида на някое дело и ми беше много чудно защо ме съдят та нали ако не бях откраднал щях да седа във кризи . Тоя пък ко реве толкова че му няма две заплати и че няма ко да яде но нали аз искаааам не изисквам от света да ми даде всичко от което имам нужда . И няма начин леле само да усетя някаква тръпка и кризи няма начин и вече което е най близо маика ми колко пъти съм я тормозил е то всеки ден де . Мамо дай пари ама нямам ама няма нямаш имаш сигурен съм а тя може наистина да няма но щом аз искам трябва да има и така по час и накрая и взема последните пари . Ако нея я няма излизам и тръгвам и кото ми падне ама няма приятели няма значение само да се направя на маимуна и това е както каза соня моите желания станаха изисквания изглежда никога не надраснах егоизма на детето . Та пак се сетих за пиявицата тя се впива само в едно същество а аз съм такова животно което се е впило в целият свят и очаква той да му даде това от което има нужда зависим зависим от света от хората от всичко и не ми ли се даде каквото искам псувам целият тоя несправедлив свят които не ми е дал това което ми трябва . Незнам сега си мислех ако ми откраднат на мен заплатата ама пак няма да разбера хората от които аз съм крал щото те издържат и семеиства незнам няма да е същото . аре лек ден вече че трябва да ходя да я изкарам първо .

И аз от известно време си го задавам този въпрос.Ужасно е,но положението е още по-ужасно.Става въпрос за 53 год.ми съпруг,който пие от 30 години.В началото само вечер,след работа-за отпускане.С времето употребата се увеличаваше.От около 5-6 години е нон стоп,без спиране дори и за няколко часа/изключвам времето,когато спи/.Денят му започва с 2-литрова бутилка бира,до обяд още 2-3 от 0,5л,след обяд още 2-3 и за капак 300-400гр.водка вечерта.Преди време правех опити да осъзнае болестта си,но той отричаше,че има проблем.Сега отговорът му е,че проблемът си е негов и ако не ми харесва, аз имам проблем.За тоталната му деградация, няма да ви разправям.Мога да го напусна и бих го направила с чиста съвест,но всичко,което сме изградили с много труд и лишения ще отиде по дяволите/в кръчмата/.

Аз се преборих по мой си начин.Просто спрях да му обръщам внимание на простотиите.Правя каквото си искам,ходя,където ми е приятно и в крайна сметка така ми е по-добре.Единственото,което ме свързва с него е,че живеем под един покрив.Имаме две деца,които са големи и слава богу не живеят при нас.Преди време дъщеря ми се опита да поговори с него,но той се нахвърли срещу нея,че била същата като мен.Синът ми не разговаря с него повече от 4 години.Семейство за чудо и приказ,но вече спрях да се тормозя.

Кофти работа. Освен, че съсипваме себе си, разрушаваме и живота на най-близките ни хора. Както пише в Голямата кнгига на АА, никой не знае с какво те са заслужили това. А обикновено те са много свестни хора. И как да не са като търпят това. Аз дето горе-долу мога да си предствая какво им е, едва ли бих го търпял даже и за кратко. Само че това го знам, защото сега съм трезвен. А като сме заедно с алкохола, хич не ни пука. Тогава ние сме единствените живи и важни във Вселената и другите да си ... Та истината е, че май не го заслужаваме това внимание и търпение. От друга страна после като ни ни се прочистят добре главите разбираме и съжаляваме, ама ... Помня, че с жена ми един път си говорихме. Аз си бях в добро настроение на 8 водки и й обяснявах, че какво толкова, нали всичко си било наред, много пия щото много нося, но изкарвам пари и всичко е наред. А тя каза - да но ти си друг човек вече, а не този с когото се запознах преди 20 години. Голяма работа си викам, пак съм си супер! А сега вече мога да си го предтавя от другия ъгъл. Събираш се с някой, който харесваш и в един момент почваш да живееш с друг човек. Само дето как да го харесваш, кото той е пиян през повечето време. Трябва да си мнооого добър чоек за го изтърпиш това. А дали трябва да го правиш не знам. Мисля, че това е от компетенцията само на Бог, така както го разбирам.